№ 194
гр. Пловдив, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500439 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №56 от 09.04.2025г., постановено по гр.дело №73/2023г. по
описа на Окръжен съд-Кърджали, е признато за установено, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на Държавата, представлявана от
министъра на земеделието и храните, със съдебен адрес: гр.Кърджали,
бул."България"№74, ет.2, Областна дирекция „Земеделие“-Кърджали, че
Община-Кирково, БУЛСТАТ *********, с.Кирково, ул.“Дружба“№1, е
собственик на язовир, нанесен като поземлен имот по КККР на с.Домище,
общ.Кирково, област Кърджали, одобрени със Заповед №РД-18-
49/15.07.2010г. на ИД на АГКК, с площ от 47612кв.м., НТП Водоем, стар
номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори:
22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 22928.13.152, 22928.13.149,
22928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151, 22928.13.116,
22928.13.115, 22928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37,
1
22928.13.930, 22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28,
22928.13.160, 22928.13.668; признато е за установено, на основание чл.108 от
ЗС, по отношение на „Земинвест“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, п.к.1648, район „Красно село“, бул.“Христо
Ботев“№17, че Община-Кирково, БУЛСТАТ *********, с.Кирково,
ул.“Дружба“№1, е собственик на язовир, нанесен като поземлен имот по
КККР на с.Домище, общ.Кирково, област Кърджали, одобрени със Заповед
№РД-18-49/15.07.2010г. на ИД на АГКК, с площ от 47612кв.м., НТП Водоем,
стар номер 013161, при съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори:
22928.13.752, 22928.13.751, 22928.13.99, 22928.13.152, 22928.13.149,
22928.13.146, 22928.13.98, 22928.13.150, 22928.13.151, 22928.13.116,
22928.13.115, 22928.13.114, 22928.13.91, 22928.13.38, 22928.13.37,
22928.13.930, 22928.13.30, 22928.13.29, 22928.13.27, 22928.13.28,
22928.13.160, 22928.13.668, и „Земинвест“ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, п.к.1648, район „Красно село“, бул.“Христо
Ботев“№17, е осъдено да предаде владението върху язовира на Община-
Кирково, БУЛСТАТ *********, с.Кирково, ул.“Дружба“№1; Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните, със съдебен адрес:
гр.Кърджали, бул."България"№74, ет.2, Областна дирекция „Земеделие“-
Кърджали, е осъдена да заплати на Община-Кирково, БУЛСТАТ *********,
с.Кирково, ул.“Дружба“№1, половината от общо направените по делото
разноски от 13472,58лв. /5072,58лв. деловодни разноски и 8400лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение/, а именно разноски в общ размер на 6736,29лв.
/2536,29лв. деловодни разноски и 4200лв. с ДДС адвокатско възнаграждение/;
„Земинвест“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1648, район „Красно село“, бул.“Христо Ботев“№17, е осъдено
да заплати на Община-Кирково, БУЛСТАТ *********, с.Кирково,
ул.“Дружба“№1, половината от общо направените по делото разноски от
13472,58лв. /5072,58лв. деловодни разноски и 8400лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение/, а именно разноски в общ размер на 6736,29лв. /2536,29лв.
деловодни разноски и 4200лв. с ДДС адвокатско възнаграждение/.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
Държавата, която чрез пълномощника юрисконсулт З. К. го обжалва в частта,
с която е признато за установено по отношение на нея, че Община-Кирково е
собственик на описания поземлен имот – язовир, с доводи за неправилност,
2
свързани със статута на имота и предпоставките за възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ, и претендира за отмяна на решението в обжалваната
му част с отхвърляне на иска и присъждане на направените пред инстанциите
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Община-Кирково е депозирала чрез
пълномощника адв.М. Саидахмед писмен отговор на същата със съображения
за нейната неоснователност, според които спорът не е свързан със земеделска
реституция, а с прилагане на съответните разпоредби от Закона за водите, с
оглед на които и след анализ на събраните доказателства претендира да бъде
оставена без уважение, а решението потвърдено с присъждане на разноски.
Въззивна жалба против решението е подадена и от „Земинвест“ЕАД,
чрез пълномощника адв.С. К., посредством която то се атакува в частта му, с
която Община-Кирково е призната за собственик на язовира и дружеството е
осъдено да й предаде владението върху му, с подробни съображения за
неправилност, касаещи приложението на материалния закон относно
придобиването на собствеността върху процесния язовир, и претендира за
неговата отмяна и за присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
Ответникът по жалбата Община-Кирково е подала чрез пълномощника
адв.М. Саидахмед писмен отговор с развити в него доводи за нейната
неоснователност и искане да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Община-Кирково
установителен иск за право на собственост по чл.124,ал.1 от ГПК спрямо
Държавата и осъдителен иск за собственост по чл.108 от ЗС спрямо
„Земинвест“ЕАД, по отношение на недвижим имот – язовир, представляващ
ПИ с идентификатор 22928.13.161 по КККР на с.Домище, общ.Кирково,
обл.Кърджали.
Исковете се основават на твърдения язовирът да е построен в периода
1976-1979г. върху внесена от кооператорите за общо ползване земя от
ТКЗС“Граничар“-с.Кирково, прекратено с влизане в сила на пар.12 от ПЗР на
3
ЗСПЗЗ /ДВ, бр.28 от 1992г./, чиято ликвидация е възложена на ликвидационен
съвет, а дейността му е прекратена с влизане в сила на пар.28,ал.1 от
ЗИДЗСПЗЗ и е постановено служебно заличаване на организациите по пар.12
от ПЗР на ЗСПЗЗ, предаден като неразпределено и неразпоредено имущество
на общината, след изтичане на петгодишния срок, от когато е станал нейна
собственост, съгласно чл.30 от ЗСПЗЗ, и представлява публична общинска
собственост, според чл.19,ал.1,т.4, б.В от Закона за водите, за който в пълно
нарушение на закона е бил съставен Акт за частна държавна собственост
№546/15.04.2002г. и в същия незаконосъобразно е посочено, че имотът е
включен в капитала на „Земинвест“ЕАД въз основа на цитирани решения и
заповеди, нито един от които актове не касае процесния язовир.
С отговора на исковата молба ответникът „Земинвест“ЕАД е оспорил
наличието на спор с ищеца относно правото на собственост върху язовира с
твърдения до предявяване на иска общината никога да не е заявявала
претенции спрямо имота, а, напротив, няколкократно през годините да е
признавала именно дружеството за негов собственик. Поддържа в
Приложение №2 към Заповед №11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и
хранителната промишленост да са включени ТКЗС“Граничар“-с.Кирково и
процесния язовир. Оспорва в издадена от Поземлена комисия-Кирково скица
общината да е посочена като собственик на същия, като счита и скицата да не
представлява документ за собственост. Признава процесният язовир да е
построен от ТКЗС“Граничар“-с.Кирково през периода 1976-1979г. върху земя,
внесена от кооператорите за общо ползване, с оглед на което той да е бил
собственост на прекратеното и заличено ТКЗС, а, според разпоредбите на
чл.2,ал.3 и ал.4 от ЗОбС и пар.7,ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, не са общинска
собственост сгради и съоръжения, изградени до влизане в сила на
Конституцията от 1991г. със средства на кооперации или сдружения с идеална
цел, както и включените в капитала на търговски дружества имоти.
Процесният имот е придобит от държавата не въз основа на издадения АЧДС,
а по силата на чл.10б,ал.5 от ЗСПЗЗ, според която разпоредба държавна
собственост стават земеделските земи, които не са годни за земеделско
ползване, поради това, че е налице извършване на мероприятие по смисъла на
чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на собствеността,
а в случая с изграждането на язовира земята е престанала да бъде годна за
земеделско ползване, не е могла да бъде възстановена на своите собственици
4
и е станала държавна собственост. Придобиването на частния държавен имот
от дружеството е извършено въз основа на това, че същият е предаден като
установено държавно имущество в прекратена организация по пар.12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ със Заповед №11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и
хранителната промишленост и Приложение №2 към нея, от който момент то е
упражнявало необезпокоявано владение върху язовира. Оспорва
придобиването на собствеността от общината по силата на чл.30 от ЗСПЗЗ с
твърдения в случая общо събрание на правоимащите по чл.56,ал.6 от
ППЗСПЗЗ да не е било свиквано и проведено.
С отговора на исковата молба ответникът Държавата, чрез
конституирания с разпореждане от 11.07.2023г. като неин представител,
съгласно чл.24,ал.12 от ЗСПЗЗ, министър на земеделието и храните, признава
процесният язовир „Домище“ да е построен в периода 1976-1979г. от
ТКЗС“Граничар“-с.Кирково за напоителни нужди върху земя, внесена от член-
кооператорите. Въз основа на тези факти поддържа язовирът да е част от
стопанския двор на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и да представлява
земеделска земя негодна за земеделско ползване поради извършени
мероприятия, непозволяващи реституция по ЗСПЗЗ, поради което и по силата
на чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ да е държавна собственост, който като такава със
Заповед №11/08.01.1996г. и Приложение №2 към нея относно обекти
построени по ПМС №8/1974г. да е предаден на ответното дружество.
С обжалваното първоинстанционно решение е прието, че процесният
язовир представлява язовир по смисъла на пар.1,ал.1,т.94 от ДР на ЗВ и е
изграден в периода 1976-1979г. върху земеделски земи в м.“Голяма нива“ в
землището на с.Домище, включени в блок на ТКЗС“Граничар“-с.Кирково,
прекратено и обявено в ликвидация с Решение №1085/04.06.1992г. по ф.дело
№137/1990г. на Окръжен съд-Кърджали, при което представлява имущество на
прекратена организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, построен с нейни
средства върху земя, кооперативна собственост, за нуждите от поливане на
тютюневите насаждения, като той не фигурира в Приложение №2 към Заповед
№11/08.01.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост,
с която е наредено установено държавно участие в организациите по пар.12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ по Приложение №1 и обектите и съоръженията, изградени по
реда на ПМС №8/1974г. по Приложение №2 да се предадат на
5
„Земинвест“ЕООД, съдържащо се в административната преписка по съставяне
на АЧДС№546/15.04.2022г., и не са представени приемо-предавателни
протоколи и първична счетоводна документация за заприходяването му в
счетоводните регистри на дружеството, както и не е включен като стойност в
стойността на увеличения му капитал. Не се установява и нито една от
предпоставките по чл.148,ал.1 от ППЗДС /отм./ за съставянето на АЧДС.
Прието е, че язовирът не е станал държавна собственост по силата на
чл.10б,ал.5 от ЗСПЗЗ, тъй като не е мероприятие на държавата по смисъла на
чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, нито по силата на чл.45,ал.10 от ЗСПЗЗ, тъй като той не
е попадал и в бивш стопански двор на процесното ТКЗС, а е построен върху
земеделски земи в блок на ТКЗС“Граничар“ в м.“Голямата нива“. Като
останало неразпределено между правоимащите по реда и в срока по чл.56,ал.5
от ППЗСПЗЗ имущество на прекратена организация по пар.12 от ЗСПЗЗ
язовирът е предаден на Община-Кирково, на чиято територия се намира и е с
местно значение, с влизане в сила на плана за възстановяване на собствеността
върху земеделските земи в землището на с.Домище чрез обявление,
обнародвано в ДВ бр.59/1999г., поради което и тъй като не попада в
Приложение №1 към чл.13,т.1 от Закона за водите и не е включен в
имуществото на търговско дружество, по силата на чл.19,ал.1,т.3,б.В от ЗВ е
публична общинска собственост.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо. Противно на доводите на ответното дружество в отговора на
исковата молба и във въззивната жалба за липса на възникнал спор досежно
правото на собственост върху процесния язовир, с оглед изпращаните му от
Община-Кирково писма относно одобряване на ПУП, касаещ застрояване на
имоти №№013154 и 013156, съседни на процесния имот с идентификатор
22928.13.161, в качеството му на заинтересовано лице именно като собственик
на същия, за какъвто е приет и с решението по АХД №299/2011г. на
Административен съд-Кърджали, с което по негова жалба е отменена
заповедта за одобряване на ПУП, а също и изпратеното му в хода на
настоящото производство писмо от Община-Кирково за разгледано негово
възражение против обявения проект за ПУП-ПЗ, настоящата инстанция
намира, че изпълнението на формалните изисквания в рамките на
административното производство по одобряване на ПУП за уведомяване на
6
заинтересованите лица, легитимиращи се с титули за собственост върху
засегнати от предвижданията на плана имоти, не съставлява признаване на
правата им по тях, нито отказ по смисъла на чл.99 и чл.100 от ЗС от правото
на собственост на общината, чието оспорване посредством издадения Акт за
частна държавна собственост №546 от 15.04.2002г., в който е отразено
процесният имот да е включен в капитала на ответното дружество, обосновава
и правния интерес от предявяване на исковете в защита на претендираното от
ищеца право на собственост, спорът за което не може да бъде разрешен в
административното производство. Без правно значение в това отношение е
изтъкнатото от дружеството-жалбоподател обстоятелство, че общината не е
оспорила собствеността му върху останалите седем микроязовира, находящи
се на територията й, доколкото ищецът в съответствие с принципа на
диспозитивното начало по чл.6,ал.2 от ГПК сам определя предмета на делото
и обема на дължимата защита, а останалите микроязовири не са предмет на
делото.
Във въззивното производство не е повдигнат от страните спор относно
установеното въз основа на представените с исковата молба писмени
доказателства, заключението от 15.02.2024г. на СТЕ и заключението от
14.01.2025г. на СТЕ, че ТКЗС“Граничар“-с.Кирково е създадено на
05.01.1959г., като върху внесени от член-кооператорите земи, с които е
образувано, и с негови средства е изграден процесния язовир „Домище 1“-
с.Домище за напояване на площите, засети с тютюн като основна
селскостопанска култура, отглеждана от него, въведен в експлоатация през
1975г. като воден обект с язовирна стена и надградена система с напоителни
канали към него, въведена в експлоатация през 1980г., без данни за извършено
отчуждаване, подавани заявления за възстановяване на собствеността по
чл.10,ал.1 от ЗСПЗЗ и участие на Държавата в изграждането на язовира.
При тези обстоятелства е видно, че се касае за изграден върху земя на
член-кооператори на ТКЗС и с негови средства язовир, който негов статут е
определящ за прилагане на специалните разпоредби досежно имуществото на
прекратените организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, сред които и
трудовокооперативните земеделски стопанства, чиято ликвидация е
възложена първоначално с пар.13 на ликвидационни съвети, които да
определят дяловете на правоимащите по чл.27,ал.1 от закона от имуществото
7
им и то да бъде разпределено между тях чрез предоставяне на конкретни вещи
и имоти в собственост или осребряването му чрез продажба на търг по реда на
чл.48 и сл. от ППЗСПЗЗ, като с разпоредбата на пар.28,ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.45/1995г./ ликвидационните съвети прекратяват дейността
си и организациите по пар.12 се заличават служебно от регистъра на
съответния окръжен съд, а, според пар.28,ал.2, имуществото на тези
организации остава съсобствено на лицата по чл.27,ал.1, съобразно правата
им, като разпределянето му с пар.29,ал.1 е възложено на общото събрание на
лицата по чл.27,ал.1, а с пар.29,ал.8 /Нова-ДВ, бр.98/1997г., доп.,
бр.124/1997г./ е определен краен срок – не по-късно от 31.12.1997г., за
разпределяне на имуществото, като в случай, че и след неговото изтичане е
останало неразпределено имущество, областният управител свиква общото
събрание и определя срок за разпределението му до шест месеца от неговото
провеждане, съгласно пар.12 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.88/1998г./ и
чл.56,ал.6 от ППЗСПЗЗ. Останалото и след това неразпределено имущество се
предоставя безвъзмездно на общината по местонахождението му, според
чл.30,ал.1 /Изм.-ДВ, бр.98/1997г./ от ЗСПЗЗ, и след изтичането на петгодишен
срок от предаването му става общинска собственост, според чл.30,ал.2 /Нова,
ДВ, бр.68 от 1999г./ от ЗСПЗЗ и пар.1ж,ал.3 /Доп. – ДВ, бр.18 от 1999г., изм.,
бр.113 от 1999г./ от ДР на ППЗСПЗЗ.
Имуществото на ТКЗС, според чл.48,ал.1 от ППЗСПЗЗ, включва право на
собственост и други вещни права върху дълготрайни активи. Безспорно е, че
язовирът представлява дълготраен актив. Като имот с такова предназначение
той е бил част от подлежащото на разпределение имущество на прекратеното
ТКЗС“Граничар“-с.Кирково като изграден с негови средства върху земи на
негови член-кооператори, предвид разпоредбите на чл.49а,ал.2,т.1 от
ППЗСПЗЗ и пар.12,ал.1,т.1 и т.4б от ПЗР на Закона за водите, признаващи
възможността за придобиване на собствеността върху язовир от ТКЗС. В
такава насока е и съдебната практика, обективирана в Решение №468 от
02.07.2010г. по гр.дело №921/2009г. на ВКС, Iг.о.; Решение №44 от
12.07.2016г. по гр.дело №6215/2015г. на ВКС, IIг.о. и други.
При тази специална нормативна уредба относно имуществото на ТКЗС,
включващо и изградените с негови средства язовири върху земи на член-
кооператори, следва да се приеме, че при раздържавяването на имуществото и
8
разделянето на бившата държавна собственост между държавата, общините,
кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и другите юридически
лица по силата на Конституцията от 1991г. и основаващото се на нея в тази
насока законодателство процесният язовир е останал собственост на
ТКЗС“Граничар“-с.Кирково, а след неговото прекратяване и заличаване е
станал съсобствен на правоимащите лица по чл.27,ал.1 от ЗСПЗЗ, при което не
е принадлежал на държавата, нито е преминал като държавен имот в
собственост на общината по силата на пар.7,ал.1,т.2 /Обн., ДВ, бр.77 от 1991г./
от ПЗР на ЗМСМА.
Неоснователно в тази връзка ответниците и във въззивното производство
поддържат, че процесният язовир е станал държавна собственост по силата на
закона, съгласно чл.10б,ал.5 /предишна ал.4/ от ЗСПЗЗ, тъй като без значение,
че държавата няма участие в изграждането му, той съставлява мероприятие по
смисъла на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяването на
собствеността, в каквато насока, според чл.45,ал.10 от ППЗСПЗЗ, земи, върху
които са разположени обекти на организациите по пар.12, както и незаети със
сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за
земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи
в бившите стопански дворове на организациите по пар.12, намиращи се извън
урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на
собствениците, са държавна собственост и се актуват от областния управител.
Посочените хипотези касаят придобиване по силата на закона от страна на
държавата на земите, върху които е проведено непозволяващото реституция
мероприятие, а не на построените в резултат на него сгради и съоръжения,
които са собственост на организациите по пар.12 от ЗСПЗЗ и за тях
приращението е изключено по силата на чл.27,ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.48 от
ППЗСПЗЗ. В тази връзка и, независимо дали процесният язовир е попадал в
стопанския двор на ТКЗС“Граничар“-с.Кирково, следва да се има предвид, че
язовирът е „воден обект“ по смисъла на пар.1,т.34 /нова, ДВ, бр.65 от 2006г./
от ДР на Закона за водите, представляващ постоянно или временно
съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в
земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа
заедно с принадлежащите към тях земи, а, според впоследствие приетата
дефиниция по пар.1,т.94 /нова-ДВ, бр.58 от 2015г./, „язовир“ е водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и
9
събирателните деривации, ерго и земята, върху която са изградени, доколкото
същата принадлежи към водния обект, и изрично е посочена впоследствие с
изменението на пар.1,т.94 /ДВ, бр.55 от 2018г./ като принадлежност на
язовира, при което той е самостоятелен обект на правото на собственост с
всички посочени елементи, които го обособяват като такъв, включително
земята, върху която е построен и без която не би могъл да съществува, а
собствеността върху й е водеща, съгласно чл.23, чл.27 и чл.30 от Закона за
водите, по отношение собствеността върху разположената в нея
водностопанска система по чл.6 от Закона за водите. При това положение не
може да се приеме, че като собственик на земята, върху която е построен
язовира, държавата е негов собственик, и едновременно с това е собственост и
на бившето ТКЗС“Граничар“ като построен с негови средства върху земи на
негови член-кооператори. С оглед спецификите на обекта и по силата на
специалните досежно имуществото на прекратеното ТКЗС норми и
установената по приложението им съдебна практика, язовирът е бил част от
неговото имущество като дълготраен актив.
След като язовирът не е станал държавна собственост по силата на
чл.10б,ал.5 от ЗСПЗЗ не е било налице основание той да бъде включен като
държавно имущество в капитала на ответното дружество „Земинвест“ЕООД,
съгласно представената Заповед №11 от 08.01.1996г. на министъра на
земеделието по чл.10,ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на
собственост на държавата в предприятията /отм./, приет на основание
пар.16,ал.1 от ЗППДОП /отм./, с която е наредено установеното държавно
участие в имуществото на заличените организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
/приложение №1/, както и обектите и съоръженията, изградени по реда на
ПМС №8 от 1974г. /приложение №2/, държавна собственост да се предадат на
„Земинвест“ЕООД /т.1/, чийто управител да предприеме необходимите
действия за вписване промяната на капитала на дружеството в търговския
регистър /т.4/. Освен това, по делото не се и установява процесният язовир
реално да е включен като непарична вноска в капитала на същото. С отговора
на исковата молба ответното дружество е представило Приложение №1 по
заповедта, представляващо списък от три страници на заличените
организации по пар.12,ал.1 от ЗСПЗЗ с установена в имуществото им
държавна собственост, в който на стр.2 фигурира ТКЗС“Граничар“-с.Кирково,
както и Приложение №2, представляващо списък също от три страници на
10
заличените организации по пар.28,ал.1 от ЗСПЗЗ с изградени в тях по реда на
ПМС №8/1974г. малки язовири и водоеми, в който отново на стр.2 фигурира
ТКЗС“Граничар“-с.Кирково. В съдържащия се в изпратената от областен
управител на област Кърджали преписка по съставяне на АЧДС
№546/15.04.2002г. списък-приложение №2 същият е само от една страница и в
него ТКЗС“Граничар“-с.Кирково отсъства, като са налице различия по
отношение на други посочени на стр.1 в двата списъка-приложение №2
организации. В първото редовно проведено на 26.01.2024г. открито съдебно
заседание по делото ищецът е оспорил представените от ответното дружество
Приложение №1 и Приложение №2 относно тяхното съдържание и авторство,
позовавайки се на посочените различия в Приложение №2, във връзка с което
дружеството е задължено да представи техните оригинали. В изпълнение на
това задължение в съдебно заседание на 03.02.2024г. ответното дружество е
представило заверена от министерството на земеделието заповед, поради
отказ на същото да предостави оригинала й, както и оригинал на Приложение
№1. Не е представило оригинала на Приложение №2 по съображения, че такъв
не е налице нито в министерството, нито при него, за което му е дадена
повторна възможност след проверка в Държавен архив, а разминаванията е
обяснило с допълването на приложенията във времето при всеки един
министър. Ищецът е възразил срещу представеното Приложение №1 с
аргумент, че не е подписано, поради което няма характеристиките на
документ. В съдебно заседание на 15.03.2024г. пълномощникът на ответното
дружество е заявил, че не може да представи приложение, тъй като такова не
се съхранява и в архива. Във връзка с така заявените оспорвания и
формулираното в отговора на въззивната жалба на ответното дружество
искане на ищеца за изключване от доказателствата по делото, на основание
чл.183,ал.1 от ГПК, на представените от последното с отговора на исковата
молба Приложение №1 и Приложение №2, следва да се има предвид, че
обстоятелството, че не са подписани, не ги лишава от доказателствената сила
на документи, чието авторство и съдържание се преценяват наред с всички
останали доказателства и данни по делото, а в случая те са цитирани в самата
заповед на министъра на земеделието и съставляват неразделна част от нея,
като релевантно е съдържанието им към момента на издаването й, за каквото
следва да се зачете представеният при издаване на акта за частна държавна
собственост списък-приложение №2, с оглед удостоверителната
11
компетентност на органа по чл.3,ал.1 от ЗППДОП /отм./, съгласно чл.148,ал.3
/Обн., ДВ, бр.82 от 1996г., Отм. с Решение №3677 на ВАС-ДВ, бр.39 от 2005г./
от ППЗДС /отм./, на което основание и по който ред е издаден акта. Именно
Приложение №2 е относимо към списъка на язовирите, а в същото процесният
не фигурира, нито ТКЗС „Граничар“-с.Кирково. С представената при издаване
на акта Заповед №РД41-423 от 02.08.1998г. на министъра на земеделието,
горите и аграрната реформа е наредено увеличаване на капитала на
дружеството от 18249 на 43000хил.лева, което увеличение е вписано с
Решение №3 от 30.09.1998г. по ф.дело №17063/1993г. на СГС по партидата на
дружеството. Язовирът е заприходен като дълготраен актив на дружеството по
представеното извлечение от сметка 204 към 28.02.2002г. Според приетото
заключение от 14.02.2024г. на съдебно-оценителна експертиза, в тази заповед
не фигурира стойност на язовир „Домище“ и стойността му не е включена в
увеличения капитал на дружеството, както и към заявлението на дружеството
за вписване на увеличението на капитала са приложени заповеди на
министъра за предаване на конкретни имуществени обекти на същото, каквато
относно язовира липсва.
Безспорно е, че язовирът е останал неразпределено имущество на
ТКЗС“Граничар“. Спорен е въпросът дали като такова той е бил предаден на
Община-Кирково, като жалбоподателите се позовават на липсата на изрично
решение на общото събрание на правоимащите за предаването му, на липсата
на свикване и провеждане на общо събрание по чл.56,ал.6 от ППЗСПЗЗ, както
и на липсата на документи за фактическото му предаване. Настоящата
инстанция намира, че, с оглед окончателното уреждане на възникналите
вследствие прекратяването на организациите по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
имуществени отношения, при зачитане правата на правоимащите от една
страна, и правната сигурност, от друга, законодателят не случайно е
определял срокове за разпределението на имуществото, и, доколкото с
изтичането им техните права не се погасяват или изгубват, като единствена
алтернативна е регламентирал безвъзмездното предаване на неразпределеното
имущество на общината, на чиято територия се намира, и придобиването му
именно от нея след изтичане на петгодишен срок от предаването, ако
междувременно собствеността не бъде придобита от друг – от правоимащ
срещу дела му, от трето лице чрез търг, по сделка, по давност или друг правен
способ. При липса на доказателства в тази последна насока и доколкото с
12
влезлия в сила план за възстановяване на собствеността върху земеделските
земи в землището на с.Домище, обявен с ДВ бр.59/29.06.1999г., процесният
недвижим имот е записан на Община-Кирково, видно и от издадената въз
основа на плана скица №К00067/18.02.2002г., то следва да се приеме, че
същият й е бил предаден и с изтичането на пет години е станал нейна
собственост, което титулярство произтича и от разпоредбата на
чл.19,ал.1,т.4,б.В от Закона за водите при липса на предвидените в нея
изключения.
Обсъденото, наред с безспорното обстоятелство, че процесният язовир е
във владение на ответното дружество, обосновава извода за основателност на
предявените искове, които като такива правилно са уважени с обжалваното
първоинстанционно решение и то следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричното искане на
въззиваемата страна за присъждане на направените във въззивното
производство разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да й
заплатят такива в общ размер от 16800лв. за адвокатско възнаграждение с
ДДС по представени с отговорите на въззивните жалби договори за правна
защита и съдействие №1080/16.07.2025г. и №1077/02.07.2025г., фактури
№1376 от 02.07.2025г. и №1379 от 16.07.2025г., както и платежни нареждания
от 02.07.2025г. и от 13.08.2025г.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №56 от 09.04.2025г., постановено по гр.дело
№73/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на земеделието и
храните, със съдебен адрес: гр.Кърджали, бул."България"№74, ет.2, Областна
дирекция „Земеделие“-Кърджали, и „Земинвест“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1648, район „Красно село“,
бул.“Христо Ботев“№17, да заплатят на Община-Кирково, БУЛСТАТ
*********, с.Кирково, ул.“Дружба“№1, сумата от 16800лв. /шестнадесет
хиляди и осемстотин лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
13
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14