№ 411
гр. София , 07.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600358 по описа за 2021 година
Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.
Постъпил е въззивна частна жалба от адв.Д. Х., защитник
на подсъдимия П.С., срещу протоколно определение постановено на
19.01.2021г. в разпоредително заседание по НОХД№3514/20г. по описа на
СГС. С определението съдът не е констатирал допуснати отстраними
процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на подсъдимия
и пострадалите и насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че
наблюдаващия прокурор бил процедирал преждевременно, тъй като имало
подадена жалба срещу постановление на СГП, срещу която горестоящия
прокурор не се е произнесъл. Нямало и произнасяне от наблюдаващия
прокурор по направените при предявяване на разследването искания.
Обвинителния акт страдал от съществени пороци, тъй като описаните в него
факти били твърде неясни и се боравело в обстоятелствената му част с
предположения.
Иска се отмяна на определението и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Постъпило е възражение срещу частната жалба от повереника на
частните обвинители, в която се твърди, че в хода на досъдебното
производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до
1
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалите. Съдът
правилно не е констатирал допуснати процесуални нарушения и преценил, че
не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора. Частната жалба била процесуално
недопустима, тъй като била подадена след изтичане на 7 дневния срок.
Иска се оставяне на жалбата без разглеждане, а в условията на
евентуалност-без уважение.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки
наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима съгласно разпоредбата на
чл.249, ал.3 от НПК. Неоснователно е твърдението във възражението на
частните обвинители, е същата е подадена след изтичане на срока. Последния
е бил спазен съгласно нормата на чл.184 от НПК, тъй като видно от
пощенското клеймо върху плика с който е постъпила в СГС, тя е подадена в
пощата на 26.01.2021г.Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение от 19.01.2021год. постановено
на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК в хода на НОХД№3514/20г по описа на
СГС, съдът не е констатирал допуснати отстраними процесуални нарушения,
ограничаващи процесуалните права на подсъдимия и пострадалите и
насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото. Възраженията
направени в частната жалба срещу законосъобразността на определението са
били изложени и пред първоинстанционния съд в разпоредителното
заседание, като на повечето от тях е даден обоснован и законосъобразен
отговор. Не така стои въпроса с констатациите на съда относно липсата на
процесуално нарушение, свързано с начина на изготвяне на обвинителния акт.
Твърденията на защитника, че акта страда от съществени пороци, тъй като
описаните в него факти били твърде неясни и се боравело в
обстоятелствената му част с предположения са частично основателни. Освен,
че е допуснал да си служи в обстоятелствената част на акта с предположения
и хипотези, прокурорът не е изложил достатъчно фактически твърдения, за да
се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.246, ал.2 от НПК. Посочени
са дата на която се вменява на обв.С. управление на МПС по определен начин
и на определено място, на което се оказал и пострадалия пешеходец. Описан е
и механизъм на съприкосновение между МПС-во и пешеходеца, като на
страница 1-ва от акта, ред 3-ти от долу нагоре, за пръв път се споменава за
неговата смърт. След това е цитирано почти дословно заключение по
съдебномедицинска експертиза, като в края на стр.2 е посочено, че между
смъртта и травматични увреждания е налице пряка причинно-следствена
връзка. Не са изложени фактически твърдения кога е настъпила смъртта, но в
края на трета страница е отразено, че уврежданията получени при ПТП са
довели до усложнения, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка със
2
смъртта. Въпросите свързани с установени или неустановени факти в хода на
разследването са извън пределите на проверката по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а
са такива по съществото на наказателното производство. В хода на
разпоредителното заседание съдът може и е длъжен да извърши преценка
дали са налице фактически твърдения, които да се свързват с повдигнатото
обвинение, но не и такава, дали посочените факти обосноват обвинението. В
случая обвинителния акт не съдържа фактически твърдения кога е настъпила
смъртта, въпреки, че с оглед отразеното в него, обвинението я свързва
категорично с датата 04.12.2019г. Същевременно, в обстоятелствената част
на акта са споменати „усложнения“, на настъпилите травматични
увреждания. Престъплението за което е предаден на съд обв.С. е резултатно.
С оглед употребените от прокурора изрази в обстоятелствената част на акта и
категорично посочената от него дата на причиняване на смъртта на
пешеходеца-04.12.2019г., се поражда неяснота относно момента на
настъпване на съставомерния резултат. При резултатно престъпление,
общественоопасните последици могат да настъпят и в по-късен момент от
този на извършване на деянието. Общественоопасните последици във всички
случаи обосновават квалификацията на последното, но настъпването им
известно време след деянието винаги изисква категорично установяване
наличието на причинно-следствена връзка между него и общественоопасния
резултат. Ето защо, при изготвяне на обвинителния акт е от значение в такива
случаи да се изложат всички релевантни за обвинението факти и
обстоятелства, които в съвкупност очертават предмета на доказване. В случая
е налице неяснота относно момента в който е настъпил общественоопасния
съставомерен резултат-смъртта на пешеходеца Т., тъй като в обвинителния
акт не е конкретизиран този момент по ясен и разбираем начин-дали според
прокурора смъртта е настъпила на 04.12.2019г., както е посочено в
диспозитива на обвинението или в някакъв по-късен момент в резултат на
усложнения от травматичните увреждания получени на тази дата, както е
споменато в обстоятелствената част на акта. В последния не се твърди, че на
пострадалия е оказвана някаква помощ, включително и квалифицирана
медицинска, което навежда на извод, че според обвинението смъртта му е
настъпила на 04.12.2019г. От друга страна, посочването на „настъпили
усложнения“, в резултат на подробно описаните травматични увреждания
сочи, че прокурорът внася с фактическото обвинение твърдение, че смъртта
не е настъпила непосредствено след извършване на деянието за което е
обвинен С.. Като не е изложил в обстоятелствената част на акта достатъчно
фактически твърдения, които по разбираем начин да очертаят фактическата
рамка на обвинението, прокурорът е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Обвинителния акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, съдържа неяснота, която ограничава възможността за
пълноценно упражняване процесуалните права на обвиняемия.
С оглед на изложеното съдът намира, частната жалба е основателна
единствено относно твърденията за допуснато нарушение на процесуалните
3
правила при изготвянето на обвинителния акт. Това нарушение е съществено,
тъй като ограничава възможността на обвиняемия да научи за какво
престъпление е предаден на съд, поради посочените неясноти във
фактическото обвинение и е отстранимо чрез изготвяне на нов обвинителен
акт, отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК. В останалата им част
оплакванията в жалбата са неоснователни. Сочените от защитника
процесуални действия-подаване на жалба до горе стоящ прокурор и
формулиране на искания по които наблюдаващия прокурор не се е
произнесъл, не са от естество да обосноват наличие на съществено нарушение
на процесуалните правила, налагащо прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото за доразследване.
По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени,
съдебното производство да се прекрати, а делото да се върне на прокурора за
отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от
НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.01.2021г. по НОХД№3514/20г.
по описа на СГС, постановено на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство делото.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4