№ 14879
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110156844 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на в срещу з правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 848,51 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключена с ответника, за вреди на МПС
„Мерцедес Атего“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 10.05.2019 г. в гр. Варна, за
което е образувана щета № 0020-130-0151/2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -12.04.2022 г., до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д.
№ 19697/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищцовото дружество в поддържа, че с ответника била сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за товарен автомобил „Мерцедес Атего“, с рег. № ,. Твърди, че
на 10.05.2019 г. в гр. Варна, на ул. „Патриарх Евтимий“, при извършване на маневра, водачът
на автомобила го увредил в лявата му част – лява врата и ляво огледало. Сочи, че във връзка
с настъпилото застрахователно събитие отправил искане към ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение за вредите по процесното МПС, въз основа на
което при ответника била заведена щета № 0020-130-0151/2019 г., но ответникът отказал да
заплати застрахователното обезщетение. Ищецът счита отказът за неоснователен, тъй като
били изпълнени всички задължения на застрахования. Посочва, че в резултат на
застрахователното събитие на процесното МПС били причинени вреди в претендирания
размер. По така изложените доводи предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, тъй
като собственик на процесното МПС било „Уникредит Лизинг“ ЕАД - клон Варна, а не
ищцовото дружество. Оспорва настъпването на процесното ПТП, както и същото да е
настъпило по описания в исковата молба механизъм. Посочва, че при него имало образувани
4 бр. щети за настъпили застрахователни събития на 10.05, 11.05, 13.05 и 14.05.2019 г., като
за всяка от тях нямало представени документи, доказващи събитията, а само декларация на
водача на процесното МПС. По тази причина счита, че е налице хипотезата на чл. 20 от
общите условия, при която застрахователят има право да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като
1
счита същото за прекомерно. По така изложените доводи моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите, както и че е
легитимиран да получи застрахователното обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са
осъществени обстоятелствата по чл. 20 от Общите условия за отказ (т.е. че ищецът е
получил обезщетение за две отделни застрахователни събития, настъпили през срока на
застраховката, за които е прието, че са доказани само въз основа на уведомление от
застрахования).
В разглеждания спор с доклада по делото са отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за процесното МПС „Мерцедес Атего“ с
рег. № , е бил сключен застрахователен договор с ответника по имуществена застраховка
„Каско“, който е бил валиден към 10.05.2019 г., което обстоятелство се установява и от
представената по делото застрахователна полица № 0020130201800567 от 15.06.2018 г.
Видно от представената по делото застрахователна полица през периода на действието
на договора за застраховка ищецът е бил лизингополучател на процесното МПС, а негов
собственик е бил лизингодателят „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Варна с правата на
застрахован. Видно от представения по делото талон за регистрация на процесното МПС,
ищецът изрично е вписан в същия, като ползвател на същото. Съгласно разпоредбата на чл.
384, ал. 2 КЗ, при застраховка на лизингово имущество, лизингополучателят също има права
на застрахован, като при частични вреди /чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ/ обезщетението се изплаща на
лизингополучателя, а при кражба или тотална щета на лизинговото имущество /чл. 384, ал.
2, т. 2 КЗ/, застрахователното обезщетение се изплаща на лизингодателя. Тъй като
отговорността на застрахователя по иска по чл. 405 КЗ произтича от договора за
имуществена застраховка, сключен при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, активно
легитимираното лице по вземането за изплащане на застрахователно обезщетение се
определя именно от посочената специална норма от Кодекса на застраховането. При това
правата на лизингополучателя да получи застрахователно обезщетение в случай на частични
вреди не зависят от обстоятелството, дали лизингополучателят е придобил или не правото
на собственост върху лизинговия обект след изтичане срока на уговореното ползване. При
това положение ищецът се явява активно легитимиран по предявения иск и направеното в
тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно.
Спорен по делото е въпросът относно настъпването на твърдяното застрахователно
събитие, респ. размера на причинените вреди.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представените и
неоспорени уведомление за щета на МПС, опис на щета, неоспореното и прието заключение
на автотехническата експертиза, както и показанията на свидетеля К. Ж. Г. се установява, че
на 10.05.2019 г. в гр. Варна, при движение по ул. „Патриарх Евтимий“, водачът на МПС
„Мерцедес Атего“ с рег. № ,, предприема маневра на заден ход, при което настъпва
съприкосновение между управляваното от него МПС и клон на дърво, вследствие на което
настъпват щети по процесното МПС. Така описаният механизъм се потвърждава от
показанията на свидетеля К. Г., който подробно описва настъпването на събитието, като
показанията на свидетеля са последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
другите събрани по делото доказателства. Съгласно заключението на автотехническата
експертиза, което съдът намира за пълно, компетентно и обективно изготвено, в резултат на
събитието са били увредени лява врата и ляво странично огледало. При изслушване на
заключението, след запознаване на вещото лице с неоспорените от ищеца и представени от
ответника цветни снимки на уврежданията, вещото лице посочва, че несъмнено щетите по
2
огледалото и счупването му могат да бъдат получени при съприкосновение с клон. Този
извод обаче не се обуславя за уврежданията по вратата. Така вещото лице посочва, че
категорично тези увреждания не могат да бъдат получени при удар в клон, тъй като ударът с
клон оставя различни като вид и характер следи и в случая твърдените такива по вратата на
процесното МПС са получени в резултат на съвсем друг механизъм. Съгласно посоченото от
вещото лице при изслушването му стойността за подмяната на огледалото, включително
крепежните елементи по цени на официален представител е 304,11 лева, а стойността за
подмяната на огледалото, включително за труд за монтаж и демонтаж по средни пазарни
цени е 301,91 лева.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с направеното от ответника възражение
за липса на покрит риск, тъй твърди да е налице изключението на чл. 20 от Общите условия,
а в условията на евентуалност - на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Общите условия. Съгласно чл. 20 от
ОУ застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при
невъзможност застрахованият да представи някои от документите съгласно чл. 18, ал. 2, т. 6,
включително при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието.
В тези случаи застрахователят приема до две отделни застрахователни събития през срока на
застраховката, за които доказването е само на база уведомлението на застрахования, като
последният има право да получи обезщетение за претърпените вреди.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Общите условия застрахователят не покрива щети,
причинени в резултат на товаро-разтоварни действия, пренатоварване или неправилно
подреждане, укрепване, некачествена опаковка на превозван товар или свръхнатоварване.
При анализа на предвиденото в общите условия наред с конкретните обстоятелства,
съдът намира, че в случая не се касае за наличие на хипотезата на чл. 20 от ОУ, при която
застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение. Този извод се обуславя от
заявеното от самия застраховател, че при него са заведени 4 броя щети за настъпили събития
съответно на 10.05.2019 г., на 11.05.2019 г., на 13.05.2019 г. и на 14.05.2019 г. Процесното
събитие се явява първото такова. От друга страна по делото не се твърди и не се установява
застрахователят да е изпълнил задължението си да заплати обезщетение по реда на чл. 20 за
до две отделни застрахователни събития през срока на застраховката, за които доказването е
само на база уведомлението на застрахования. Следователно се налага извод, че процесният
случай се обхваща в предвиденото в чл. 20 условие за заплащане на обезщетение, поради
което наведеното в тази връзка възражение на ответника, че случаят попада извън обхвата
на уговореното за изплащане на обезщетение, се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество за наличие на изключението
предвидено в чл. 5, ал. 1, т. 10 от ОУ, освобождаващо застрахователя от задължение за
изплащане на обезщетение. Това е така, тъй като по делото не се установява при дължимото
от ответника главно и пълно доказване процесното увреждане да е настъпило именно при
извършване на товаро-разтоварни дейности. Напротив – по делото се установява, че
увреждането е настъпило в резултат на предприета от водача на процесното МПС маневра за
движение на заден ход.
При това положение и с оглед липсата на други наведени конкретни възражения от
ответника се налага извод, че по делото се установява настъпването на твърдяното
застрахователно събитие в срока на покритие по валидна застраховка „Каско“, а именно
причиняване на 10.05.2019 г. на част твърдените вреди по процесното МПС, а именно
увреждането на лявото огледало при маневра за движение назад, поради което ответникът
носи отговорност за обезщетяване на настъпилите щети.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че
действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, допълнено при изслушване на вещото лице, се
установява, че действителната стойност, необходима за възстановяване на МПС „Мерцедес
Атего“ с рег. № , по средни пазарни цени към датата на събитието е 301,91 лева.
Неприложима в случая е Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното
3
застраховане по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 1 от същата.
Предвид изложеното се налага извод, че за ответника е възникнало задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 301,91 лева, като именно до
този размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 848,51 лева – отхвърлен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
12.04.2022 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани в настоящото производство разноски
съразмерно на уважената част от иска. Ищецът претендира такива за платена държавна
такса в размер на 25 лева, за платен депозит за вещо лице в размер на 360 лева, както и за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Същите определени съразмерно
на уважената част от иска възлизат на сумата в размер на 279,31 лева. Направените и
претендирани от ищеца разноски в заповедното производство за платена държавна такса в
размер на 25 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определени
съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 115,64 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът претендиа такива в общ
размер на 360 лева, от които 190 лева за платен депозит за вещо лице, 70 лева за платен
депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на
отхвърлената част от иска възлизат на сумата в размер на 231,91 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от в, с ЕИК ,, иск по реда на чл. 422
ГПК, че з о, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ №
7, ет. 5, дължи на в, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление село Китка, ул. Латинка
№ 12, общ. Арвен, обл. Варна, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в
размер на 301,91 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, сключена с ответника, за вреди на МПС „Мерцедес Атего“ с
рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 10.05.2019 г. в гр. Варна, за което е образувана
щета № 0020-130-0151/2019 г., ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по гр. д. № 19697/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 301,91 лева до пълния предявен размер от 848,51 лева.
ОСЪЖДА з о, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на в, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление село
Китка, ул. Латинка № 12, общ. Арвен, обл. Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 279,31 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 115,64 лева
– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА в, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление село Китка, ул. Латинка №
12, общ. Арвен, обл. Варна, да заплати на ЗАД о, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 231,91 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5