Решение по дело №1087/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        Номер   555               Година   14.06.2017           Град  -

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи май                                                                                 Година 2017 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.               

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1087 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

 

Ищцата М.Г.Г., като майка и законен представител на малолетното дете Н.И.Д., твърди в исковата си молба, че с влязлото в сила на -г. решение по гр.д. № 786/2006 г. на СтРС бил прекратен бракът й с ответника и й били предоставени за упражняване родителските права върху това им дете, а ответникът бил осъден да му заплаща, чрез нея, 70 лева месечна издръжка от -г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване. Оттогава не била предприемала действия за увеличаване на тази издръжка, а ответникът не плащал по свое желание по-голяма и по никакъв начин не участвал в грижите за отглеждането и възпитанието на детето им. -ствено тя осигурявала необходимите условия за нормалното му развитие и средства за цялостната му издръжка. Тогава синът им бил на - година, а сега почти на дванадесет години и ученик в пети клас на --в -. Разликата в нуждите му и размера на средствата за задоволяването им била огромна. Нуждаел се вече от средства за училище, учебници, тетрадки, учебни пособия и помагала, специална литература, компютър, интернет. Учебната програма била с изключително завишени изисквания и развитие на разностранни познания по компютърна грамотност, изучаване на чужди езици, изкуство, спорт, обществена ангажираност и културни нужди. Всичко това било от съществено значение за бъдещето му и било свързано със значителни разходи. Детето им от четири години посещавало „--” -, за което плащала месечна такса и допълнителни разходи във връзка със спортни състезания, участия, пътувания, екипировка. Значително нараснали и нуждите му от храна, облекло, обувки и всякакъв друг вид разходи във връзка с възрастта, обучението и формиране на личността му. За ежемесечната му издръжка вече били необходими минимум 500 лева. За началото на учебната 2016-2017 г., за подготовка, дрехи, обувки, раница за училище, спортно облекло и учебни материали, били необходими повече от 1000 лева. Всички тези разходи посрещала сама. Ответникът бил напълно дезинтересиран и от най-елементарните си родителски задължения. Минималната, присъдена преди -адесет години, издръжка, получавала принудително по изп.д. № 3012/2007 г. на ДСИ при СтPC. За да осигури по-добри условия за детето, в края на 2015 г. му закупила собствено жилище в -, за да не пътувало ежедневно от -, където дотогава живеели, а за закупуването му теглила ипотечен кредит от 35000 лева, който щяла да плаща продължително. За да задоволявала нарасналите нужди на детето им, работела на две места, едното от които извън - - -, а допълнителното било - в -. Това било свързано с редовни пътувания и изключителна натовареност. Сама посрещала всички разходи за домакинството и осигуряване най-добрите условия за отглеждане, възпитание, подготовка за училище и добро образование на детето им. Възможностите на ответника също нараснали. Той имал значително по размер трудово възнаграждение и освен с определената му от съда издръжка, не участвал по никакъв друг начин в грижите за детето им. Искането е да се увеличи размера на присъдената издръжка на малолетното дете на страните по гр.д. № 786/2006 г. на СтРС, като се осъди ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка от 250 лева, считано от 23.02.2017 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.

 

            Ответникът И.К.Д. оспорва по размер предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, над сумата от 150 лева месечна издръжка и му присъди разноските по делото, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника му в хода на делото по същество.

 

Дирекция “Социално подпомагане” -, редовно призована, не изпраща представител. Представя социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            Малолетното дете Н.И.Д. е родено на *** г. и към датата на приключване на устните състезания е на възраст -години и - месец (л. 6). Негови родители са страните по делото, чийто граждански брак е бил прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, с влязлото в сила на 25.08.2006 г. решение по приложеното гр.д. № 786/2006 г. на СтРС, с което на ищцата са предоставени за упражняване родителските права върху това им дете, а ответникът е осъден да му заплаща, чрез нея, ежемесечна издръжка от 70 лева, считано от -г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

            От датата на присъждането на тази издръжка до приключване на устните състезания по делото е изминал значителен период от време от повече от десет години, през който е ноторно известно, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на издръжката на малолетното дете е била 160 лева (ПМС № 8/20.01.2006 г.), а към датата на приключване на устните състезания по делото е 460 лева (ПМС № 22/26.01.2017 г.). Нещо повече. Тази издръжка вече е и под установения в чл. 142, ал. 2 СК минимум. За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете на страните несъмнено е нараснала трайно и съществено, както с нарастването на възрастта му, така и с оглед установените по делото обстоятелства, че същото е ученик в -на --в -, за което несъмнено са необходими парични средства за учебници, пособия и помагала, а същото посещава и спортни занимания по таекуондо, таксата за които е 40 лева месечно, видно от съвкупната преценка на представеното удостоверение № 803/16.02.2017 г., служебна бележка от 13.02.2017 г., социалния доклад и показанията на свидетелката Д. – И., които, заедно с показанията на свидетеля С., съдът кредитира, тъй като не противоречат на останалите доказателства (л. 9-10 и 87). Всички тези обстоятелства са достатъчно основание съдът да приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това дете издръжка е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 СК предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случаят, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на малолетното дете на страните съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелствата, че е ученик в -на посоченото училище и посещава спортни занимания по таекуондо, а възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка съдът определи според техните доходи, имотно състояние и квалификация. Ирелевантни в тази насока са обстоятелствата и представени за доказването им от страните доказателства, поради което съдът не ги обсъжда в настоящото решение, какви удръжки се правят от получаваните от страните брутни трудови възнаграждения и дали и какви други разходи за обучение, данъци, такси, ел.енергия, вода, кредити, заеми и прочие те имат. Не само защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения/доходи, а не и нетните такива, които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях кредити и заеми, не могат да се противопоставят на задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото последното е безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Без правно значение в тази насока са и представеното от ответника удостоверение за получаваните от съжителката му доходи и показанията на посочения от него свидетел С. в частта им, че ответникът плащал сметките им за домакинството и таксата за посещаваната от малолетната им дъщеря детска градина, защото той не е длъжен да издържа съжителката си, нито да осигурява сам издръжката на домакинството и детето им.  

 

В тази насока обаче, съдът взе предвид, че за разлика от ищцата, ответникът има и друго малолетното дете М.И.Д. на три години, на което също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). Ирелевантни обаче за възможностите им са сочените от страните обстоятелства и представени в тяхна подкрепа доказателства за осигуряваната от страните издръжка и средства за лечение на родителите им, защото те са от последващ малолетното им дете ред, при което страните са длъжни първо да осигурят неговата издръжка (чл. 141, т. 1 и 2 СК). От съвкупната преценка на социалния доклад и представените от ищцата служебни бележки, декларация за СИС, годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и удостоверения за доходите й, се установява още, че същата има висше образование по - с придобита специалност по -, като работи по трудово правоотношение като - в -, от което правоотношение е получила за 2016 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 31710.78 лева, както и в -, от което правоотношение е получила за 2016 г. брутен доход в размер на още 3538.75 лева, а от декларацията й по чл. 50 ЗДДФЛ е видно, че за 2016 г. е получила и доходи от 1800 лева и от 600 лева от извънтрудови правоотношения или за 2016 г. е получила брутен доход от общо 37649.53 лева или средно месечен брутен доход от 3137.46 лева, което е значително над средномесечния осигурителен доход на трудоспособния български гражданин, който за периода от януари до декември 2016 г., по данни на НСИ, публикувани в интернет, е 770.07 лева месечно, като е декларирала в декларацията си за СИС, че не получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, но притежава апартамент в - (л. 6-8 и 73-83). От съвкупната преценка на социалния доклад и представените от ответника декларация за СИС, служебна бележка за доходите му и фишове за получени от него заплати от януари до март 2017 г., се установява, че същият има висше образование по - с придобити две специалности по - и -, и работи като началник отделение в „--” ЕООД, от което правоотношение е получил за периода май 2016 г. – април 2017 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 38954.29 лева или средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 3246.19 лева, което също е значително над средномесечния осигурителен доход на трудоспособния български гражданин, който за периода от януари до декември 2016 г., по данни на НСИ, публикувани в интернет, е 770.07 лева месечно, като е декларирал, че освен получаваната от него рента от приблизително 500 лева годишно, не получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, но притежава апартамент, гараж и ателие в -, дворно място с постройки в -, 1/6 идеална част от къща с дворно място в -, 1/18 идеална част от дворно място в с. -, 1/3 идеална част от нива в с. -, 1/6 идеална част от празно дворно място в с. -, 1/36 идеална част от залесена територия в землището на -, 1/18 идеална част от залесена територия в същото землище, 1/18 идеална част от склад в - и лек автомобил „-” (л. 31-33, 43-44 и 74-78). По делото няма и доказателства ответникът да е неработоспособен или с намалена работоспособност, при което съдът намери, че същият разполага с възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете Н.Д. в границите на дължимата се от него такава, обусловени от нуждите на това му дете, тъй като е работоспособен и работи (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното на страните дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание, и нуждата му от посочените допълнителни средства за заплащане на такса за посещаваните от същото дете горепосочени спортни занимания, е необходима и достатъчна общо сумата от 390 лева месечно, от която ответникът с оглед получаваните от него доходи, притежавано имущество, квалификация и обстоятелството, че е работоспособен и работи, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в искания с исковата молба размер от 250 лева месечно, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 390 лева месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение предявеният иск за увеличение размера на присъдената на това дете издръжка следва да се уважи, като основателен така, както е предявен, като увеличения размер на издръжката на това дете се присъди от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в нея, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и 146, ал. 1 СК).

 

Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата се такава в размер на 259.20 лева върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, само ищцата има право да й се присъдят сторените от нея разноски по делото за заплатено от същата адвокатско възнаграждение от 350 лева, които поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 14.06.2017 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 786 по описа за 2006 г. на Старозагорския районен съд, като:

 

ОСЪЖДА И.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Н.И.Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес ***. -, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 23.02.2017 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

ОСЪЖДА И.К.Д. с п.с., да заплати на М.Г.Г. с п.с., сумата от 350 лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА И.К.Д. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 259.20 лева за дължима се за производството държавна такса върху увеличения размер на издръжката на малолетното дете.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 14.06.2017 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: