№ 257
гр. * , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на четиринадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440101074 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на * против „*“ЕОД гр.*, в която се
твърди от ищеца,че е собственик на построените в ПИ * и ПИ * по КККР на гр. * сгради с
предназначение хотел. Като собственик на хотелите е потребител на предоставяните от
ответното дружество * услуги. Ответникът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, тоест "оператор на * услуги по смисъла
на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от наредба № 4/2014 г. Безспорно е, че дружество е "* оператор" и
по смисъла на чл. 198 "о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя * услуги на потребителите
срещу заплащане. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, * операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на * услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Облигационните отношения между страните са били уредени съобразно неговите Общи
условия", без сключен между страните индивидуален договор. По силата на чл. 8, ал,1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, получаването на услугите * се осъществявало при
публично известни общи условия". * услугите са дейности от обществен интерес и подлежат
на регулиране от КЕВР, съгласно чл. 3, ал. 2, чл. 5 и чл. 6 от ЗРВКУ. Ищецът твърди, че като
потребител на предоставяните * услуги е заплащал повече от 10 години ежемесечно и в
пълен размер сумите по издадените от "*" ЕООД - * фактури. Описаните в издаваните от
ответника фактури и заплащани от ищеца услуги са вода, канал и пречистване. В случая,
обаче, предвид разположението на притежаваните от ищеца недвижими имоти се
установява, че използваната от потребителя улична канализационна мрежа не е собственост
на ответника, както и че от страна на * дружеството не се предоставя услуга по пречистване
на отпадните води.
1
Ищецът твърди,че след подадено от него възражение, по електронната му поща е
пристигнал имейл от представител на * дружеството, с който са го уведомили, че
първоначално издадената фактура № * за услугите за м.юли 2020 година е анулирана, като
на 01.08.2020г. е издадена нова фактура за отчетния период 25.06.2020г. до 26.07.2020г. само
за услугите по предоставяне на питейна вода и канал, а услугата пречистване е премахната.
В последствие услугата канал също е премахната, видно от Фактура № ********* от
01.10.2020г. и Фактура № * от 01.11.2020г., т.е ответното дружество правилно е начислило
единствената предоставяна услуга, а именно услугата предоставяне на питейна вода. В
случая ответника не извършва отвеждане, заустване и пречистване на отпадните води,
поради и което и ищецът счита, че не дължи плащане на дейностите по пречистване и
канал, а само и единствено заплащане на услугата за водоснабдяване. Според сочената
норма на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните /*/ услуги по ал. 1 от
същия са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Така съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на * системи,
получаването на услугите * се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от * оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето на Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, по силата на които потребителите на *
услуги /физически лица собственици на имоти, за които се предоставят * услуги/ са длъжни
да заплащат консумираната от тях питейна вода в 30- дневен срок, след датата на
фактуриране, като при неизпълнение в срок на задължението, потребителите дължат на *
оператора обезщетение в размер на законната лихва. В настоящия случай ищецът твърди,че
заплаща услуги към ответното дружество, които не се предоставят от ответното дружество
за притежаваните от него имоти в посочения 10 годишен период от време, а именно
услугите, обозначени в издаваните фактури като пречистване и канал. Не се установява по
какъвто и да е начин ответникът да е пречиствал за ищеца повърхностни води, а именно
тези, които са били отведени чрез канализационната мрежа, която не е собственост на
ответното дружество и образувани като сбор от дъждовните води или някакви промишлени
води. т. е. да е извършвал такава услуга конкретно за него, поради което и последния да е
задължен да заплаща така формираните в месечните фактури суми. С оглед на погасената
възможност за претендиране на сумите за целия период от време, доверителят ми в
настоящото производство претендира сумите съобразно установената от закона 5-годишна
погасителна давност. Налице са елементите на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, предвидено в нормата на чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като ответното дружество
е получило без основание сумата 5 985.76 лева с ДДС за услуга „пречистване“ за периода от
м.ноември 2015 до 25.06.2020 година и в размер на 1 810,45 лева за услугата „канал“ за
периода м.ноември 2015 до 28.09.2020. Осъществяването на фактическия състав поражда
2
задължението на ответника да върне полученото на платилия –ищеца , заедно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Ищецът твърди, че от негова стлана са направени
множество опити за доброволно уреждане на този спорен въпрос, но не среща разбиране и
желание за разговор от насрещната страна, което е причината да на 14.09.2020г. да изпрати
покана до ответника, с която кани дружеството да му върне неоснователно получените суми
за услуги, които не е предоставяло.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 7 440.35 лева с ДДС,от която: 5 496,76 лева главница, начислявана без
правно основание за услугата пречистване за периода м.ноември 2015 до 25.06.2020 година.,
1 810, 45 лева главница, начислявана без правно основание за услугата канал за периода
м.ноември 2015 до 28.09.2020г., ведно със сумата от 133,14 лева върху горните главници,
считано от 28.09.2020г. до 25.11,2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 7
307.21 лева от подаването на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди,че ищецът е собственик на сградите, построени в поземлени имоти с
идентификатори * и * по КККР на гр.*, община *, област *,, но самите поземлени имоти ,в
които са построени сградите са частна общинска собственост. Вярно е ,че ответника е
оператор на *-услуги по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги, както и по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите, а ищецът -
потребител на *-услуги, потребявани от хотел „*“, негова собственост. Съгласно чл.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги * оператори са всички
предприятия е предмет на дейност извършване на * услуги. Съгласно § 1, т.2 от ДР на същия
закон и чл.З от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда да присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
„потребител“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят * услуги и др. На първо място, ищецът твърди,
че е оглед разположението на недвижимите му имоти използваната от него като потребител
улична канализационна мрежа не била собственост на „*“ ЕООД. Съгласно § 1, т.83 от
Закона за водите „канализационна мрежа“ е елемент на канализационната система в
урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за
отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън
урбанизираните територии. Водностопанските системи на територията на общината са
публична общинска собственост съгласно чл.19 от Закона за водите - съгласно чл.19, ал.1,
т.4 публична общинска собственост са: водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на
търговски дружества, различни от * операторите е държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити
на търговските дружества или на сдруженията за напояване:б) (изм. - ДВ, бр.47 от 2009г„ в
сила от 23.06.2009г.) уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в
3
урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори е прилежащите им
съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които
обслужват потребителите на територията на общината, е изключение на тези по чл.13, ал.1,
т.7 от ЗВ.Ето защо ответникът твърди,че собственик на посоченото по-горе канализационно
съоръжение е Община *. Съгласно разпоредбата на чл.198б, ал.1, т.2 от ЗВ управлението на
*- системите се осъществява от Асоциацията по *, в която участват държавата и една или
повече общини - когато собствеността на *-системите в границите на обособената територия
е разпределена между държавата и общините или между няколко общини.Асоциацията по *
по чл.198б, т.2 е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация на
съответната обособена територия (чл.198в, ал.1 от ЗВ). Съгласно чл.198о, ал.1 от ЗВ
стопанисването, поддържането и експлоатацията на *-системите и съоръженията, както и
предоставянето на *-услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от *-
оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Самото възлагане на дейностите по чл. 198о. ал.1 от ЗВ съгласно
чл.198п. ал.1 от ЗВ се извършва с договор по реда на Закона за водите или по реда на Закона
за концесиите. Съгласно чл.4.1. (а) Право на стопанисване и експлоатация на публични
активи, от Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на *-системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 10.09.2015г.,
сключен между „Асоциация по * с обособена територия, обслужвана от „*“ ЕООД-гр.*, е
ЕИК * от името и за сметка на собствениците на Публичните активи, и „* ЕООД-гр.*, е ЕИК
*, като *-оператор, Асоциация по * предоставя на *-оператора изключителното право да
стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи Публични активи при
спазване на изискванията и ограниченията на Закона за водите и Закона за опазване на
околната среда. По силата на чл.4.4. (а) Предоставяне на Публичните активи, от цитирания
по-горе договор с подписването му Страните потвърждават, че всички Публични активи,
посочени в Приложение I към датата на влизане в сила на Договора, са предоставени на
Оператора за ползване съгласно чл.4.1. от договора. Съгласно чл.1.1. Дефиниции, от
договора „Публични активи“ означава Активите, посочени в Приложение I, както и всички
други Активи, намиращи се в Обособената територия и необходими за предоставяне на
Услугите, които съгласно Договора или действащото право са или ще станат собственост на
държавата или общините - членове на А* (например водоснабдителни мрежи, отвеждащи
канализационни колектори и др.). В случая публичен актив: Канализационна мрежа и
съоръжения гр.*, попада в Приложение I към договора, като предоставен от Община * на *-
оператора „*“ ЕООД-гр.*. Нещо повече - съгласно чл.4.8. (а) Активи с неизяснен статус, от
договора „*“-операторът е длъжен да стопанисва, поддържа и експлоатира всички Активи с
неизяснен статус, които отговарят едновременно на следните условия: намират се на
Обособената територия;фактически се експлоатират от Оператора към момента на
сключване на Договора; към момента на сключване на Договора към тях са присъединени
потребители на услуги по *. Съгласно чл.1.1. Дефиниции, от договора Активи с неизяснен
статус означават Активи, които отговарят едновременно на следните условия: не
съответстват на изискванията на действащото законодателство и на законодателството,
4
действащо по времето, когато са извършени, относно проектирането и строителството; и не
разполагат с необходимата документация за тяхната законна експлоатация. Съгласно чл.4.8
(б) от договора активите с неизяснен статус се предават на Оператора реда на чл. 4.4 (а) и
(б). Следователно „*“ ЕООД като *-оператор на обособената територия област * за срока на
действие на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на *-системите и
съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 10.09.2015г.
стопанисва, поддържа и експлоатира Публичните активи, включително и Активите с
неизяснен статус. На следващо място, след като ищецът твърди, че му е събирана незаконно
такса за канализация и за пречистване като потребител, то същият следва да установи къде е
заустването на сградите, негова собственост, построени в поземлени имоти с
идентификатори * и * по КККР на гр.*, община *, област *. В случая ищецът е бил
потребител на *-услуги за старата част на хотел „*“ съгласно договор по смисъла на чл.8,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи с точка на заустване,
определена от „*“ ЕООД. Впоследствие същият, извършвайки строителство на нова
част/разширение на хотела, без одобрен от Главния архитект на Община * архитектурен
проект в Част * и без съответна санкция от „*“ ЕООД незаконно се е включил в уличната
канализационна мрежа. Ответникът твърди, че не е определял точка на заустване на
обратните води от новата част/разширение на хотел „*“, каквото е изискването на закона и
на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, оглед на което ищецът ползва
незаконно уличната канализационна мрежа.Общи принцип на правото е, че никой не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение, а именно това се опитва да
направи ищецът с предявения от него иск. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.5 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи канализационните системи се ползват за
отвеждане, пречистване и заустване в съответен водоприемник на отпадъчните и/или
дъждовните води от имотите на потребителите. От своя страна чл.5, ал.2 от Наредба № 4
предвижда, че услугата канализация включва дейностите, свързани с отвеждане на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите чрез канализационни
отклонения и улични канализационни мрежи в урбанизираните територии и чрез отвеждащи
колектори, пречистване на отпадъчните води чрез пречиствателни станции или
пречиствателни съоръжения при необходимост и заустване на отпадъчните или
пречистените води във водоприемници при удовлетворяване на изискванията за опазване на
околната среда. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4 услугите * се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. При положение,
че ищецът сам признава, че е потребител на *-услуги по смисъла на чл.З, ал.2 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и че ползва вода при условията на
Наредбата, то ответното дружество му предоставя и услуги по чл.5, ал.2 от нея - отвеждане
на отпадъчни води и пречистване, за които ищецът му дължи заплащане на цена. Съгласно
5
чл.36, ал.1 от Наредба № 4 количеството отведени отпадъчни води в канализационната
система се приема равно на количеството изразходвана от потребителя питейна вода, като
към това количество се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници
съгласно договора между оператора и потребителя, а съгласно ал.4 количеството на
пречистените води се приема равно на количеството отведени отпадъчни води за
съответните потребители. Следователно, не е налице основание за разграничение в предмета
на доставка - всеки един потребител, чийто имот е присъединен към водоснабдителната и
канализационната система, поддържана от *- оператора, дължи стойността на трите услуги -
вода, канал и пречистване на отпадни води, чийто обем е приет от подзаконов нормативен
акт за равен. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № * от 22.11.2013г. на ОС - *
по в.т.д.№ */2013г. С оглед на това, според ответника , липсва фактическия състав на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, каквото е
основанието на предявения иск, тъй като липсва неоснователно заплащане на цена на *-
услуги - цена на такса канализация и пречистване на отпадни води за исковите периоди.
В с.з. ищеца р. пр. лично и с пълномощника си адв.* поддържа предявените искове.
В с.з. от 17.05.2021г. е допуснато изменение на размера на исковете, а именно искът за
начислявана без основание сума за услугата пречистване на вода за процесния период се
счита предявен за сумата 7 084,51лв., а по отношение начислявана без основание сума за
услугата за канал за процесния период се счита предявен за сумата от 1 736,47 лв.
Съображения излага и в писмена защита.
Ответника чрез пълномощника си адв.Б.* оспорва исковете по съображенията
,изложени в отговора.Представя и писмена защита.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените обективно съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД- плащане на процесните суми в полза на ответното дружество, при начална
липса на основаниие и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани, поради следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК), ищецът следва да докаже факта на плащането, а ответника следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, положителния факт – наличие на правно основание
за получаване на престираните му суми за услугите пречистване и канал през процесния
период- м.11.2015г.до 25.06.2020г.
Установяването на основание предполага ангажиране на доказателства за
правопораждащия правото на вземане юридически факт, т.е. фактите, от които то произтича,
а в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на вода и водоснабдителни и канализационни услуги (*
6
услуги), обема на доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че
стойността им възлиза именно на процесните суми.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на * услуги. Според § 1, ал.1, т.2,
б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв.
бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (*) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят * услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3,
ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото няма спор, че ищецът ЕТ „* *“ е собственик на построените в ПИ * и ПИ
* по КККР на гр. * сгради с предназначение хотел и като собственик на хотелите е
потребител на предоставяните от ответното дружество * услуги. Няма спор също, че
ответникът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и
пречистване на вода, тоест "оператор“ на * услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и чл. 2 от
Наредба № 4/14.09.2014 г. и предоставя * услуги на потребителите срещу заплащане.
По делото няма спор,че между страните са налице облигационни отношения,
съобразно чл.8 ал.1 от Наредба №4/14.09.2014г., предвиждаща получаването на услугите *
да се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
По силата на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ, в кръга на водоснабдителните и канализационни
услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл.5 ал.2 от посочената по-горе Наредба № 4 / 14.09.2004г. извършваната
от ответното дружество услуга канализация включва дейностите, свързани с отвеждане на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите чрез канализационни
отклонения и улични канализационни мрежи в урбанизираните територии и чрез отвеждащи
колектори, пречистване на отпадъчните води чрез пречиствателни станции или
пречиствателни съоръжения при необходимост и заустване на отпадъчните или
пречистените води във водоприемници при удовлетворяване на изискванията за опазване на
околната среда.,
От заключението по назначената ССчЕ се установява,че за периода от м.11.2015 г.
до м.09.2020 г. ответното дружество „*” ЕООД гр.* е начислило на ищеца ЕТ „* *” за
услугите пречистване на отпадъчни води и отвеждане на отпадъчни води суми в общ размер
8 860.54 лева с ДДС, подробно посочени по месец и размер в Таблица 1 към заключението, в
7
т.ч.: за услугата пречистване на отпадъчни води - 5 936.71 лева без ДДС и за услугата
отвеждане на отпадъчни води - 1 447.06 лева без ДДС.Всички задължения са платени от ЕТ
„* *“ на „*“ ЕООД гр.*.Вещото лице дава заключение,че размерът на законната лихва върху
главниците за пречистване на отпадъчни води и отвеждане на отпадъчни води за периода
28.09.2020г. до 25.11.2020г.-датата на предявяване на иска е в размер на 145,21лв.
Спорния въпрос по делото е дали през процесния период от страна на ответника са
предоставяни услугите пречистване и отвеждане на отпадните води от имота на ищеца-
потребител, за извършването на които е начислявал сумите, посочени в заключението на
вещото лице и които суми са заплатени от ищеца т.е. налице ли е основание за плащането
им.
Вещото лице по назначената СТЕ дава заключение, че в ПИ №* и ПИ№* по КККР
на гр.* е построен хотел „*“, съгласно всички необходими Разрешения за строеж и одобрени
инвестиционни проекти. От всички становища и Разрешителни, издавани от „*“ЕООД – * се
констатира, че за обекта е предвидено заустването на отпадъчните води да се осъществи в
РШ от съществуващ канализационен колектор. На практика този канализационен колектор,
в който се заустват водите от хотела, е част от отвеждащ събирателен колектор за
дъждовните води, постъпващи в габарита на околовръстния път на града. Канализационния
клон за битово-фекалните отпадъчни води, разположен на улица „*“ не достига до хотела, а
преминава на отсрещния бряг на река *, поради което заустването на отпадъчните води от х-
л“*“ в градския събирателен канализационен колектор на гр.* е невъзможно. От
построяването на хотела до днес, за отвеждането на битово-фекалните и дъждовните води от
имота се използва непрекъснато дъждоприемната шахта, разположена на уличното платно
на улица „*“, пред хотела.
В допълнителното си заключение вещото лице сочи, че заустването на отпадъчните
води от хотел „*“ се осъществява в ревизионна шахта към съществуващ канализационен
колектор за атмосферни води. Шахтата е разположена по оста на улица “*“, която е част от
третокласен републикански път Ш-866, част от републиканската пътна мрежа на България.
Процесната РШ, попада в обхвата на път, изключително държавна собственост и обслужва
канализационен колектор публична общинска собственост.
Така от неоспореното заключение на вещото лице по СТЕ се установи,че сградите ,
собственост на ищеца –хотел“*“ на практика не се отслужват от изградената на ул.“*“
канализационна мрежа. Отпадъчните води от хотела са заустени в РШ, елемент от
събирателния колектор за дъждовни води, който отвежда формирания отпадъчен воден
поток в р.*. Налице е пропуск, според вещото лице, във всички инвестицинонни проекти ,
становища и разрешителни от * оператора, в които липсва важното уточнение, че
съществуващия канализационен колектор,в който трябва да се включат отпадъчните води от
хотела не е част от битово-фекалната канализационна мрежа на града ,която отвежда
всички води за пречистване в градската пречиствателна станция за отпадъчни води, а
8
представлява събирателен колектор за атмосферни води, които се заустват, заедно с
отпадъчните води на хотела в близката река т.е. на практика в р.* се заустват непречистени
отадъчни води от дейността на хотела. При така установеното фактическо положение в
заключението на вещото лице категорично се налага извода, че на ищеца от страна на
ответника през процесния период не е предоставяна услугата пречистване на отпадните
води от неговия имот, поради което и не е налице основание за начисляване на суми за тази
услуга.
Относно услугата отвеждане на отпадните води от имота на ищеца, съдът намира,че
също не се установи основание за начисляването й от ответника, респ.за плащането й от
ищеца. По делото не се събраха доказателства, че съоръженията от уличната
канализационна мрежа, пред която става отвеждането на водите от хотел „*“ са
предоставени за стопанисване на ответника, като * оператор. Съгласно заключението на
вещото лице в Приложение №1 към договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на
* системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги ,
сключен между А* и „*““ЕООД –* от 10.09.2015г./ представен по делото/, -в списъка на
активите публична държавна собственост и публична общинска собственост липсва
съоръжението/ актив/ с наименование „Канализация ул.“*“. Не се установи от събраните по
делото гласни доказателства и че ответното дружество фактически експлоатира шахтата,
през която става отвеждането на отпадните води от хотела. Свидетелите * и * еднопосочно
установяват,че при запушване на шахтата, същата се почиства от собствениците на
имотите, не и от * оператора или от Общината.
Съдът намира,че от страна на ответника в настоящото производство не се
ангажираха доказателства, установяващи наличие на основание за начислените от ищеца на
сумите за услугите пречистване и отвеждане на отпадните води през процесния период,
поради което и същите се явяват платени от ищеца без основание. Искът е основателен и
доказан и следва да се уважи в претендираните размери., а именно за сумата от 8 820,98
лева с ДДС, от която: сумата 7 084,51 лева главница, представляваща начислявана без
правно основание сума за услугата пречистване за периода м.ноември 2015 до 25.06.2020
година., сумата 1 736,47лв. главница, представляваща начислявана без правно основание
сума за услугата канал за периода м.ноември 2015 до 28.09.2020г.
Поради основателността на главния иск, основателен се явява и искът за лихви в
размер на 133,14 лева върху горните главници, считано от 28.09.2020г. до 25.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 8 820,98 лева от подаването на исковата
молба-25.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по водене на делото в
размер на 1 417,22лв., от които 361,38 лв. за ДТ, 160,00 лв. за вещо лице и 895,84лв. за
адвокатско възнаграждение.
9
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №2,
представлявано от управителя * да заплати на * с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.*, ул.“*“ №14, представлявано от * * * сумата от 8 820,98 лева с ДДС, от която: сумата 7
084,51 лева главница, представляваща начислявана без правно основание сума за услугата
пречистване за периода м.ноември 2015 до 25.06.2020 година., сумата 1 736,47лв. главница,
представляваща начислявана без правно основание сума за услугата канал за периода
м.ноември 2015 до 28.09.2020г., ведно със сумата от 133,14 лева върху горните главници,
считано от 28.09.2020г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 8
820,98 лева от подаването на исковата молба-25.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №2,
представлявано от управителя * да заплати на * с ЕИК * със седалище и адрес на управление
гр.*, ул.“*“ №14, представлявано от * * * разноски по водене на делото в размер на 1 417,22
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
10