№ 92845
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20221110118221 по описа за 2022 година
Ищецът по настоящото дело М. Л. Г. е предявил срещу ТП на НОИ – София
град иск за установяване по отношение на ответника наличието на трудов и
осигурителен стаж за времето от 22.02.2019 г. до 17.08.2020 г. Ищецът твърди, че през
процесния период е бил в трудово правоотношение с „Веминг“ ЕООД на длъжност
„регионален мениджър“. След извършена проверка по личното досие на ищеца в НОИ
установил, че този период не е признат за осигурителен стаж поради неизвършени и
дължими суми, представляващи осигурителни вноски за ДОО. Продължителността на
трудовия стаж при посочения осигурител бил надлежно оформен и отразен в трудовата
книжка, заверена с печата на предприятието, подписана от главния счетоводител и
управителя на дружеството.
С разпореждане от 13.04.2022 г., постановено по гр. дело №18221/2022 год. по
описа на СРС, ГО, 170 с-в, съдът на основание чл.129, ал.2, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2
ЗУТОССР е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в
едномесечен срок от получаване на съобщението 1/ да посочи изрично дали
документите, удостоверяващи стажа му са загубени или унищожени и да представи
удостоверение за това – удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, изходящо от
работодателя „ВЕМИНГ“ ЕООД; 2/ да посочи изрично дали претендира установяване
на трудов стаж, за който се отнасят изложените в исковата молба обстоятелства, или
установяване на осигурителен стаж; в първия случай следва да насочи иска си и срещу
работодателя „Веминг“ ЕООД, вкл. да представи препис от исковата молба, молбата
уточнение и доказателствата за връчване и на този ответник и 3/да посочи постоянния
си адрес.
Ищецът е бил изрично предупреден, че при неизпълнение на тези указания
исковата молба ще бъде върната.
С молба от 13.06.2022 г. ищецът е посочил, че документите, удостоверяващи
стажа са загубени и част унищожени, като с молбата сочи, че представя
„удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР“, изходящо от работодателя; претендира
установяване на трудов и осигурителен стаж, както и заявява, че дружеството
работодател е заличен търговец, поради което предявява иск единствено срещу
съответното териториално поделение на НОИ. Към молбата е представено
удостоверение обр. УП- 2, издадено на 06.06.2021 г. от „ВЕМИНГ“ ЕООД,гр. София,
въз основа на изплащателни ведомости и удостоверение обр. УП- 3, в който е
1
удостоверен трудовия и осигурителен стаж на ищеца при посочения работодател.
С исковата молба от страна на ищеца са представени и следните документи:
трудов договор, сключен между ищеца и „ВЕМИНГ“ ЕООД; заповед за прекратяване
на трудов договор, длъжностна характеристика; извлечение от трудовата книжка на
ищеца с надлежно отразяване на датата на сключване и дата на прекратяване на
трудовия договор, длъжността, която е заемал и прослуженото време при
работодателя.
С разпореждане от 22.06.2022 г., постановено по гр. дело № 18221/2022 г. по
опис на СРС, ГО, 170 състав, съдът на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 4 ЗУТОССР е
предоставил последна възможност на ищеца в едномесечен срок от получаване на
съобщението да представи удостоверение, че документите, удостоверяващи стажа, са
загубени или унищожени- удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, изходящо от
работодателя „ВЕМИНГ“ ЕООД, съотв. удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР,
изходящо от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж.
Ищецът е бил изрично предупреден, че при неизпълнение на тези указания
исковата молба ще бъде върната.
С молба от 12.08.2022 г. ищецът е представил удостоверение, изд. на 04.08.2022
г. от ТП на НОИ София град, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж при посочения
работодател – който е заличен.
Иск за установяване на трудов стаж може да бъде установен само по реда на чл.
1 ЗУТОССР, тъй като се касае до иск за установяване съществуването на факт /виж чл.
124, ал. 4, изр. 2 ГПК/. Предпоставка за предявяването на иска, с оглед установяване на
правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят
стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо допустимостта му е
обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или
организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр.,
отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или в архива
на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Така съгласно чл. 4, ал. 3, изр. 1
ЗУТОССР искова молба за установяване на трудов стаж, към която не е приложено
удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за
представянето му. Съгласно чл. 4 ЗУТОССР към исковата молба се представя
удостоверение по чл. 5 от закона. Това е удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени /чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР/.
Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция
на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж /чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР/. Ако
удостоверението, което обуславя допустимостта на иска, не бъде представено в 7-
дневен срок, исковата молба се връща на ищеца /чл. 4, ал. 3, изр. 2 ЗУТОССР/.
В случая според представеното по делото удостоверение от 04.08.2022 г. на ТП
на НОИ София град, документите за осигурителния стаж на ищеца не са изгубени или
унищожени, като не са налице данни, че ведомостите и книжата на дружеството са
2
иззети по реда на посочената инструкция. Т.е. документацията на работодателя,
касаеща трудовия стаж на лицето през исковия период не е унищожена или загубена,
каквото е условието за допустимост на иска за установяване на трудов стаж по съдебен
ред. По делото не е представено и удостоверение от работодателя/осигурителя или от
друго лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че докумените се
изгубени или унищожени. При това положение не е налице особената процесуална
предпоставка по чл.5 от Закона за допустимост на предявения иск за установяване на
трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред. Този иск е допустим само когато
съответните удостоверителни документи, които са годни да установят трудовия стаж в
административното производство по отпускане на пенсия, са изгубени или
унищожени, а в конкретния случай безспорно се установява, че документацията,
касаеща трудовия стаж на ищеца през исковия период, е налична. Нещо повече,
трудовата книжка на ищеца и цялото му трудово досие са приложени по делото, като
трудовата книжка обхваща целия период от време, който се претендира за трудов стаж.
Налице са удостоверения, издадени от работодателя /УП- 2 и УП -3/, в които са
налични данните за трудов и осигурителен стаж на ищеца за исковия период.
Следва да се отбележи, че изискването за правен интерес от предявения иск
произтича от действащия ЗУТОССР, с който е отменен Указ № 527/1961 г. за
установяване на трудов стаж по съдебен ред. Въпреки това, със запазено действие е
нормативното тълкуване с т. 8 от ППлВС № 8/26.06.1963 г., защото при действието на
Указа, но и на Закона, необходима предпоставка за допустимост на иска за
установяване на трудовия стаж е да липсват писмени доказателства, които са годни да
установят трудовия стаж в административното производство по установяване на
правото на пенсиониране. В случая, такива документи се съхраняват, а според тях
трудовият стаж на ищеца е 1 година, 5 месеца и 22 дни /виж Решение № 217 от
3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 223/2014 г., III г. о., ГК; Определение № 465 от
30.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 391/2012 г., II г. о., ГК; Определение № 947 от
18.07.2014 г. по гр. дело № 1456/2014 г. на ВКС, III г.о. и др./.
В случай, че на ищеца е отказано признаване на претендирания от него период за
трудов, респективно за осигурителен стаж, който се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, за него е налице друг път за защита, а именно – чрез
обжалване по административен ред на съответните актове на органа по пенсионно
осигуряване.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск е
недопустим поради липса на една от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за възникването на правото на иск, а именно наличието на правен
интерес.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК, съотв. чл.
чл.129, ал.3 ГПК, вр. чл. 4, ал. 3, изр. 2 ЗУТОССР, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №44069 от 08.03.2022 г., ведно с приложенията към
нея, на ищеца М. Л. Г., с ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 18221/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 170 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
3
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4