МОТИВИ към НОХД
№883/2009 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба от П.К.У.
*** срещу подсъдимите М.Г.К. и Г.З.Д. *** с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват в
това, че на 11.12.2008 г. около 05,00 часа в гр.Пазарджик, в съучастие, като
съизвършители са нанесли лека телесна повреда на П.К.У. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
От частният тъжител П.К.У. срещу подсъдимите М.Г.К. и Г.З.Д. е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск
за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 2 500 лева.
Пострадалият П.К.У. е конституиран в качеството на
граждански ищец.
Подсъдимите М.К. и Г.Д. не
се признават за виновни по предявеното им обвинение. Дават обяснения.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
На 11.12.2008 г. тъжителят
П.У., заедно със свидетелката С.Н. и А. М. били в дискотека „Тит Флавий” в
гр.Пазарджик. Около 05.00 часа, тъжителят У. си тръгнал от заведението, заедно
със своите приятелки. При излизането от дискотеката тъжителят бил пресрещнат от
подсъдимия Г.Д., с който преди известно време имал пререкания. Подсъдимият Д.
дръпнал настрани тъжителя и се нахвърлил срещу нето, като започнал да му нанася
удари. Към него в побоя срещу тъжителя се присъединил и приятеля на Д.- подсъдимият
М.К.. Двамата подсъдими с ударите си в главата на тъжителя успели да го съборят
на земята, като продължили да го ритата в тялото и главата. Защитавайки се
тъжителят У. успял да събори на земята подсъдимия Д., като двамата продължили
да се боричкат. В това време, уведомени за скандала, пред дискотеката излезли
хора от охраната, между които свидетелят И.А.. Виждайки това подсъдимият К.
избягал от мястото. Охранителите успели да разтърват биещите се, след което
тъжителят се обадил в полицията и уведомил за случилото се. На място
пристигнали полицейски служители, които отвели тъжителя в „МБАЛ” АД Пазарджик,
където му била указана медицинска помощ и бил освидетелства.
Видно от представеното медицинско
удостоверение №312/11.12.2008 г. на тъжителя П.У. били причинени оток на носа,
хематоми в тилната област на главата, масивно кръвонасядане и оток на клепачите
на лявото око, оток на меките тъкани на лявата лицева половина. При
освидетелстването било констатирани и хирургически обработени рани по лицето. В
резултата на нанесените му телесни увреждания на У., било причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите С.Н., И.А.,
проведената очна ставка между свидетелката Н. и подсъдимия М.К., както и
писмените доказателства приложени по делото.
Относно главния факт за
нанесени удари от двамата подсъдими в областта най-вече по лицето, както и в
тялото на тъжителя съдът кредитира показанията на свидетелката Н.. Нейните
показания за протичането на конфликтна, от неговото започване с привикването и дърпането от страна на подсъдимите, през падането на
земята на тъжителя и подсъдимия Д., ритниците на подсъдимия К., до
приключването на боя с намесата на охраната на дискотеката, бягството на
подсъдимия К. и пристигането на полицията са ясни, точни, последователни. За
достоверността и убедителността на показанията на свидетелката Н., съдът съди и
от обстоятелството, че същите се потвърждават от медицинското удостоверение,
отчасти от показанията на свидетеля А., с оглед времето на пристигането и
възприетото от същия, както и в известна степен от част от обясненията на
подсъдимите.
Свидетелката категорично и
неколкократно в показанията си сочи, че именно подсъдимите Д. и К., заедно без
каквато и да е провокация от страна на тъжителя му нанесли множество удари по
главата, а след това и по тялото. В резултат на това, тъжителят имал множество
наранявания, което наложило да го отведе в тоалетната, за да измие кръвта от
лицето си и да спре кръвта, с помощта на предоставените от жената, обслужваща
тоалетната, превръзки.
Тези свои показания
свидетелката Н. поддържа и при проведената между нея и подсъдимия К. очна
ставка.
Освен това показанията на
свидетелката за местата, броя и интензивността на получените от тъжителя удари,
нанесени от подсъдимите се потвърждават от установените с медицинското
удостоверение телесни увреждания.
Обстоятелството описано в
тъжбата и установено от показанията на свидетелката Н., че веднага след
инцидента тъжителят У. се обадил и съобщил за случилото се в полицията и дал
обяснения по образуваната преписка се потвърждава от представеното писмо
№5385/12.03.2009 г. на РУ на МВР Пазарджик. От същото е видно, че в РУ на МВР
гр.Пазарджик има заведена преписка вх. №26181/2008 г. Същата е образувана по
жалба от П.К.У., нанесен му побой от Г.З.Д. и М.Г.К. на 11.12.2008 г. пред
дискотека „Тит Флавий” в гр.Пазарджик.
Показанията на
свидетелката Н. относно времето на появата на охраната на заведението, тяхната
намеса за прекратяване на боя и оттеглянето от мястото на подсъдимия К. съвпадат
с показанията на свидетеля А..
Свидетелят А. дава
показания, че излязъл пред заведението, тъй като, като охранител бил уведомен
за сбиване. Там заварил на земята, боричкащи се тъжителя У. и подсъдимия Д..
Тъй като подсъдимият К. не бил при тях, свидетелят не го бил видял.
Последното обстоятелство
подкрепя показанията на свидетелката Н. за бягството от мястото на сбиване на
единия от подсъдимите, както се установи – К.. Факта, че свидетелката поради
изненадата и притеснението си от случилото се не посочи, точно кой от
подсъдимите е избягал от мястото при пристигането на охраната, утвърждава
убедеността на съда в безпристрастността и достоверността на нейните показания.
Показанията на свидетеля А.,
, че не е видял подсъдимия К. на мястото, които съдът кредитира не опровергава
установеното от показанията на свидетелката Н. участие на К. при нанасяне на
травматичните увреждания на тъжителя, заедно с подсъдимия Д., тъй като
свидетелят А. поради късното си появяване на мястото на инцидента не бил
очевидец на тези събития.
Обясненията на подсъдимите
са израз на защитната им позиция. Но, като източник на доказателства същите са
нелогични, взаимно противоречиви и не подкрепени от останалите доказателства,
събрани по делото.
Подсъдимият К. дава
обяснения, че при излизането от дискотеката, където бил заедно с подсъдимия Д.,
тъжителят се нахвърлили срещу тях с псувни и заплахи, че ще ги „избие и
наръга”.
Тези обстоятелства обаче
са дискредитирани от обясненията на подсъдимия Д.. Последният твърди, че имал
пререкания с тъжителя, но преди срещата в дискотеката в инкриминираната вечер.
Затова, виждайки въпросната вечер тъжителя, самият той отишъл при У., за да
поиска обяснение за случилото се преди. Тогава тъжителят му посегнал, напсувал
го и го ударил, при което двамата паднали на земята.
Точно обратното обяснява
подсъдимият К., а именно, че подсъдимият Д. ядосан от предизвикателството „не
издържал, хванал тъжителя и го набил”.
Житейски нелогични,
неубедителни и противоречащи си са обясненията на подсъдимите, че К. не
участвал в сбиването и нанасянето на ударите на тъжителя.
Подсъдимият Д. опитвайки
се да спаси от наказателна отговорност приятеля си, обяснява, че подсъдимият К.
въобще не бил при него когато се сборичкали с тъжителя, тъй като и той самият
щял да участва.
Подсъдимият К. пък дава
обяснения, че бил заедно с Д. в момента когато тъжителят отправил заплахите си.
И макар, че заплахите били насочени към двамата подсъдими, подсъдимият Д. не
издържал и започнал двубой с тъжителя, той самият необяснимо и нелогично,
уплашени и виждащ бой между вия приятел и тъжителя, стоял настрани и
наблюдавал.
Техните непоследователни и
объркани обяснения се опровергават категорично от показанията на свидетелката Н.
и медицинското удостоверение.
Според
медицинското удостоверение причинените на тъжителя увреждания са довели
разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. В
случая се касае за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на тъканите, отоци и кръвонасядания на
носа клепачите на лявото око и меките тъкани на лицевата половина, хематоми в
тилната област, както и разкъсноконтузни рани по лицето хирургически обработени,
които според съдебната практика следва да се квалифицират като лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите М.Г.К. и Г.З.Д. са осъществил
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 11.12.2008 г. около 05,00 часа в
гр.Пазарджик, в съучастие, като съизвършители са нанесли лека телесна повреда
на П.К.У. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК.
От начина и броя на
ударите, съдът направи извода, че подсъдимите са съзнавали общественоопасните
последици на деянието. Предвиждали са общественоопасни последици, а именно
причиняване на телесна повреда, като се има предвид обстановката и позицията на
У., паднал на земята и са искали настъпването на същите, което е видно от
продължителността на нанасяне на ударите.
В този смисъл съдът прие, че при извършване на престъплението
подсъдимите са действали при пряк умисъл, в съучастие като съизвършители.
Налице е общност на умисъла, тъй като всеки от дейците при осъществяване на
своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с
другия участник и е искал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени
всички обективни признаци на престъпния състав.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите М.К. и Г.Д. за извършеното от тях деяние, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената
опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано
в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни
повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на
индивида – телесната неприкосновеност на
личността.
Съдът прецени и
обществената опасност на конкретното деяние, която е сравнително висока, като
се има предвид степента на телесните наранявания и липсата на основателен мотив
за нанасянето им.
Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът прецени обремененото съдебно минало на двамата подсъдими, както
и отрицателно въздействие, както върху физическото, така и върху психическото
състояние, което е оказало извършеното върху пострадалия.
Разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или с пробация.
Поради високата обществена
опасност на подсъдимите и извършеното от тях деяние, съдът прецени, че
наказанието на двамата подсъдими следва да се определи по първата алтернатива.
Затова, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва
да се наложи наказание на подсъдимите М.Г.К. и Г.З.Д. за
извършеното престъпление в размер
на по ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимите и предишните им осъждания,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им се налага определеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Подсъдимият М.К. преди
настоящото деяние е осъждан с присъда по НОХД №2152/2008 г., влязла в сила на
13.10.2008 г. Изтърпяването на наложеното с нея наказание лишаване от свобода е
отложено за изпитателен срок от три години.
Поради това съдът на
основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС определи наложеното в настоящия процес наказание
да се изтърпи при „ОБЩ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
С оглед ефективните
присъди на подсъдимия Г.Д. преди извършване на настоящото деяние, съдът
постанови на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС той да изтърпи наказанието при
„СТРОГ” режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Предявеният граждански иск
против подсъдимите, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са
причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимите и представляват тяхно
парично задължение към пострадалия.
За вида и продължителността на причинените
вреди, изразяващи претърпени болки, страдания
и унижение, съд взе предвид показанията на свидетелката С.Н..
Свидетелката
Н., приятелка и имаща в тази връзка наблюдение върху състоянието на
пострадалия, дава показания, че около месец след инцидента пострадалият У.
изпитвал болки. Преживял тежко случилото се, дълго време не излизал от къщи,
което наложило контакта с него свидетелката да осъществява основно по
телефона.
Въз основа на тези доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, съдът прие, че гражданският иск следва
да бъде уважен до размер на 1 500 лева, като до предявения размер от 2 500
лева, следва да се отхвърли.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към
момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички
обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на
пострадалия.
Съдът прие, че сумата от 1
500 лева, ще възмезди пострадалия за
нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.
Затова съдът осъди
подсъдимите М.Г.К. и Г.З.Д. да заплатят солидарно на П.К.У. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като отхвърли гражданския иск за разликата от 1 500 лева до 2 500
лева.
С оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите М.К. и Г.Д. бяха осъдени да заплатят Държавна
такса върху уважената част от гражданския иск размер на 60 лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: