Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262158 04.08.2021 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17238 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от К.П.Ц., ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с
чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 13.09.2019 г. около 17:20 часа в с.
************настъпило ПТП. Управлявал собствения си л.а. „Митсубиши Аутлендър“
с ДК **********, но на кръстовище, без да се съобрази със знак „Стоп“, изскочил
друг л.а. „Тойота Селика“ с ДК **********. За да предотврати удар с последното,
ищецът предприел маневра – и се ударил в два други автомобила в насрещното
платно. Настъпили материални щети. Бил съставен протокол за ПТП № ******/13.09.2019
г., в който бил отразен соченият механизъм на произшествието и вината на другия
водач.
Гражданската отговорност на последния била
застрахована при ответника към момента на ПТП, съгласно полица № ***********.
Била образувана преписка по щета. Въпреки извършените огледи и съставени описи,
застрахователят отказал да плати.
Поддържа, че ответникът следва да понесе отговорност
за настъпилите вследствие на ПТП имуществени вреди по МПС, които оценява на
сумата от общо 4450 лева /вж. изм.
на иска по чл. 214 ГПК чрез увеличение в посл. о.с.з./, необходима за подмяна на увредени детайли и труд. Моли за
присъждането й, ведно със законната лихва от 16.09.2019 г. /уведомяване на
застрахователя/ до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор на исковата молба.
Признава
наличието на валидна ГО.
Оспорва исковете
по основание и размер – в т.ч. – наличието на виновно противоправно поведение
от страна на другия водач, който да е нарушил правила за движение по пътищата;
констатациите на контролните органи, отразени в протокола за ПТП относно
механизма, обстоятелствата, причините и условията за настъпването му,
извършените маневри и материални щети; твърдения механизъм на ПТП; настъпилите
вреди и причинна връзка с произшествието. Действията на водача – ищец не можели
да се квалифицират като „спасителна маневра“; въвежда възражение за
съпричиняване на резултата, като ищецът се движел със скорост по – висока от
определената за пътния участък от 30 км./ч., при което не забелязал правомерно
движещия се л.а. „Тойота Селика“. Дори да се приеме, че била съобразена,
водачът следвало да предприеме аварийно спиране или да намали, а не да
осъществява удар с други МПС. Причинените вреди били по – значителни по размер
/увреда на 2 МПС/, отколкото биха били при удар с л.а. „Тойота Селика“.
Претендираното
обезщетение се оспорва като прекомерно и не кореспондиращо със средната пазарна
цена за ремонт на МПС.
Възразява за
дължимостта на лихви – банкова сметка *** на претенцията пред дружеството, при
което била налице забава. Евентуално лихва се дължала от 08.10.2019 г. –
окончателното произнасяне по преписката по щета. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата,
че: на 13.09.2019 г. около 17:20 часа в с. ************е
настъпило ПТП, с посочените в ИМ участници; съставен е протокол за ПТП № ******/13.09.2019
г.; Гражданската отговорност на водача на л.а.„Тойота Селика“ с ДК ********** е
била застрахована при ответника към момента на произшествието, съгласно полица
№ ************; въпреки отправеното искане към застрахователя – обезщетение не
било платено на ищеца /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 8115/04.08.2020 г. – л.32-33/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги
съпостави с приетите доказателства.
Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието,
вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства.
Според отразеното в протокола за ПТП, водач 1 – С.Д., при наличие
на знак Б2 /стоп/, предприема маневра ляв завой, като не пропуска движещия се
по път с предимство уч. 2 /ищеца/, който, за да избегне удар в МПС, го
заобикаля , навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в други две МПС, с
което се реализира ПТП с материални щети.
Протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в
пространството, участниците в произшествието, отразените материални щети,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението
си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила.
Относно механизма –
Св. Д. потвърждава, че е управлявала процесното МПС, като е спряла
на знак Стоп, огледала се в двете посоки, възприела идващия от лявата й страна
автомобил на ищеца, но преценила, че бил достатъчно далеч, за да потегли и да
завие безпроблемно, което и сторила. След като се изнесла от кръстовището, чула
удар, не настъпил такъв с нейното МПС, спряла и видяла, че ищецът се ударил в
други два автомобила в насрещното платно. Съставили й акт за нарушение и НП,
което платила, макар да не била съгласна с констатациите на полицията, че е
виновна за настъпване на ПТП.
Показанията й не се ценят относно самия механизъм на настъпване на
произшествието и нейното поведение по безопасно предприемане на маневрата завой
наляво, т.к. се опровергават от всички останали док. по делото, вкл. от
заключението на САТЕ.
Разпитан е и св. У., който бил пасажер в МПС на ищеца. Заявява, че
се движели по път с предимство с около 40-50 км./ч., колкото било позволено за
населеното място. Твърди, че Д. е излязла с колата си от кръстовището,
погледнала само надясно и завила наляво. Възприел поведението й, т.к. времето
било ясно, с добра видимост. Това станало на около 5-7 метра от тяхното МПС.
Ищецът завил рязко наляво, за да избегне удара с нея, т.к. МПС било наполовина
в кръстовището. Настъпил удар с два други автомобила в насрещното платно. Причинени
били материални щети.
Показанията са ясни и конкретни и в частта относно изнесените
факти за развилата се пътна ситуация, се ценят като док. средства /без
субективните изводи какво е можел да извърши ищецът, за да избегне ПТП, т.к.
св. показания са допустими за факти – чл. 156, ал. 2 ГПК, а не за изводи/, т.к.
кореспондират на останалите писмени док. и САТЕ.
Според
заключението на САТЕ – механизмът на произшествието е следният: водачът К.Ц. е
управлявал лек автомобил „Митсубиши Аутлендър“ по дясната лента на платното за движение
на улица „1-ва“ посока от изток на запад, през това време лек автомобил „Мицубиши
Колт“ и лек автомобил „Сузуки Лиана“ са се движили по платното за движение на
същия път посока от запад на изток срещу лек автомобил „Митсубиши Аутлендър“, като преди кръстовището са били
спрели. В същото време, водачът С.Д. е управлявал лек автомобил „Тойота Селика“
по платното за движение на улица „5-та“ посока от север на юг, като на
кръстовището е спряла, след което е потеглила и е предприела маневра „завой
наляво“. При навлизане на лек автомобил „Тойота Селика“ в лентата за движение на
лек автомобил „Митсубиши Аутлендър“, водачът на последния е отклонил автомобила наляво като така е избегнал
удар с този автомобил, но при навлизане в насрещната лента е настъпил удар в
предната част на лек автомобил „Митсубиши Аутлендър“ и предната лява част на лек автомобил „Мицубиши
Колт“ и предната дясна част на лек автомобил „Сузуки Лиана“.
Експертът
подробно обосновава, че основните причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са две - водачът на лек автомобил „Тойота Селика“ С.Д.
потеглила и навлязла в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, тоест, без да изчака и да пропусне лек автомобил „Митсубиши Аутлендър“,
като така навлязла в
опасната му зона. Водачът на „Митсубиши Аутлендър“ не е задействал екстрено спирачната
система, след което реагирал и отклонил автомобила наляво, поради което настъпил
ударът в лек автомобил „Мицубиши Колт“ и лек автомобил „Сузуки Лиана“. Според
ВЛ - водачът К.Ц. се движел със скорост 38 км/ч. или по-голяма, поради което
нямал техническа възможност да избегне удара с л.а. „Тойота Селика“, от момента
в който реагирал, тъй като при движение със скорост под 30 или равна на 30
км/ч. той би имал възможност да спре преди да се удари в този автомобил.
Вещото
лице допълва, че на улица „Първа“ преди местопроизшествието, в посока на
движение на лек автомобил „Митсубиши Аутлендър“ има пътни знаци В26 „Забранено е движение
със скорост по-висока от 30 км.“, В24 „Забранено
изпреварването на моторни превозни средства с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош“, А13 „Изкуствени неравности по платното за движение“, А 18
„Пешеходна пътека“ и А19 „Деца“. На
улица „5-та“ в посоката на движение на лек автомобил „Тойота Селика“ – Б2 „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Сочи, че ищецът като водач е имал техническа
възможност да забележи автомобил „Тойота Селика“ в спряно състояние и при
потеглянето на последния.
Експертът заключава, че в анализираната пътна ситуация, водачът на лек
автомобил „Митсубиши Аутлендър“ е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди коридора на движение на лек автомобил „Тойота Селика“ и, ако
не бе отклонил автомобила наляво, най-вероятно би настъпил удар между двата
автомобила. Ищецът е имал обаче техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по-малка или равна на
30 километра в час, като в анализираната пътна ситуация е имал и техническа
възможност да установи автомобила преди да настъпи ударът с другите два
автомобила, ако едновременно с отклоняването на автомобила наляво е и
задействал екстрено спирачната система, като наличието на АBS би позволило автомобилът
едновременно да завие и да спре. Скоростта на движението му обаче в момента на
удара е била около 38 км/ч.
С оглед изложеното и така събраните писмени и
гласни доказателства, съдът приема, че произшествието е настъпило по вина на
двамата водачи. Водачът Д., въпреки наличието на знак „Стоп!“ е потеглила, не
се е уверила в достатъчна степен, че с поведението си няма да създаде опасност
за движението, навлязла е в кръстовището по начин и в момент, когато това не е
било безопасно, тоест без да изчака и пропусне автомобила на ищеца, като е
навлязла в опасната му зона. ПТП и настъпилите щети се дължат и на поведението
на ищеца, който е извършил нарушения, т.к. се е движил със скорост, по-висока
от определената за конкретния пътен участък от 30 км/ч. и същевременно не
е задействал екстрено спирачната система, при което е допуснал удар с 2 МПС в насрещното
движение. Вещото лице е категорично, че при движение с 30 километра или
по-малко, каквато е била определена според пътния знак на населеното място в
съответния участък, ударът е бил предотвратим. Също така, удар е нямало да
настъпи и ако водачът е натиснал спирачки. Ето защо, съдът приема, че ПТП е
настъпило по вина и на двамата водачи.
Основателно е възражението за съпричиняване на резултата. Тълкуването
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По
делото се установява пълно и главно наличие на такова поведение на самия ищец,
което се намира в пряка причинно – следствена връзка с ПТП, като е допринесло
за настъпване на вредите. Според САТЕ – причините за настъпване на
произшествието се коренят в поведението и на двамата водачи, като ищецът е имал
техническа възможност да избегне удара при движение с по – ниска скорост
/отговаряща на ограничението/ и при задействане на спирачната система.
Приносът на ищеца в случая е конкретен -
изразява се в извършването на определени действия и въздържане от такива, като
същият е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както
принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г.
по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др.
При тези доказателства
и с оглед условията при настъпване на ПТП, поведението на водачите и нарушените
от тях правила за движение по пътищата, съдът приема, че съпричиняването е в
равен размер от 50 %. Този извод се формира вследствие анализа на пътната
обстановка, тежестта на нарушенията и приносът на всеки от водачите за
настъпване на инцидента. Ситуацията възниква вследствие на взетото от Д.
решение да извърши маневра по време и начин, когато това не е било безопасно.
Тя навлиза в кръстовище от път без предимство и при знак Стоп, не пропуска и не
изчаква движещия се с предимство л.а., управляван от ищеца, като навлиза в
опасната му зона. Извършва едновременно
две нарушения – не пропуска насрещно движения се при извършване на маневрата,
като същевременно му отнема и предимството.
Д. се е отклонила от дължимото поведение, като не е проявила дължимата
грижа, била е длъжна и е могла да предвиди настъпването на вредоносния
резултат, както и да го предотврати. Касае се за неочакваност на събитието от
страна на ищеца като водач, който от своя страна не е реагирал, чрез
задействане на спирачната система. Той обаче, също е нарушил законововменено
задължение при управление на МПС, като е избрал скорост на движение над
допустимата съобразно поставения пътен знак, като същевременно не е и
задействал спирачната система при отклонението, при което е настъпил ударът с
други 2 МПС. Вещото лице е категорично /вкл. в устния си доклад в о.с.з./, че
при движение с под и равна на 30 км.ч. скорост, ударът би бил предотвратим.
Доколкото ищецът е избрал скорост на движение над установената,
като не е изпълнил и задълженията си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и има
съответния принос за настъпване на инцидента, съдът определи горния процент на
съпричиняване като равен. Двамата имат сравним принос за реализиране на ПТП,
като всяко поведение фактически е довело до вредоносния резултат. Нарушения и
от двамата са налице. Поради това и участието им е сравнимо, причините за ПТП
се коренят в поведението и на двамата, като превес на единия не следва от
данните по делото и анализираната обстановка. Обезщетението следва да се
определи при равна пропорция.
С
доклада по делото е отделено за безспорно, че ГО на водача на л.а.„Тойота Селика“ към датата на
ПТП е била застрахована при ответника, при което същият е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска
отговорност” включва опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
От САТЕ се установява, че е налице тотална щета за
МПС на ищеца. От действителната стойност
са премахнати запазените части /решение № 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г.
на ВКС, ТК, II т. о./, при което е посочено, че пазарната стойност на щетите е 7403
лева /възраженията в ОИМ са неоснователни/.
На ищеца принципно се дължи претендираната сума в по
– нисък размер от 4450 лева. Намалена съобразно приетия процент на съпричинявяне,
искът е основателен и доказан до сумата от 2225 лева, която следва да се
присъди, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с
ал.2, т.2 КЗ:
Установява се
наличие на главен дълг до посочения размер. Съгласно чл. 429, ал.3, вр. с ал.2,
т.2 КЗ - лихвата за забава е дължима,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая се претендира лихва именно от най –
ранната дата, за която са ангажирани доказателства - датата на уведомяване на
застрахователя от ищеца – л.104 и сл. – 16.09.2019 г., която следва да се
присъди. Неоснователни са доводите в ОИМ, т.к. от една страна – законът е ясен
относно момента, от който се дължи лихва за забава и той не се свързва с
произнасяне по преписката по щета, а от друга – самият застраховател представя
документите по предявеното пред него уведомление, към което изрично е
представен документ за банковата сметка на ищеца – л.111, т.е. забава няма. Ето
защо, лихвата е дължима от претендирания момент и следва да се присъди.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 178 лв. – ДТ; 100 лв. – депозит САТЕ /увеличеният
от 90 лева не е внесен, което следва да бъде направено, за да се присъдят
разноски/ и 650 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за
прекомерността му е своевременно, но неоснователно. При минимум от 541,50 лева,
съгл. чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, претендираният размер не е прекомерен, нито
необосновано завишен, предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, положените процесуални усилия, явяването в о.с.з., ангажиране на док. и
пр., поради което не подлежи на редуциране. По съразмерност се дължат 464 лева.
Ответникът също е направил искане и представил
списък по чл. 80 ГПК /л. 151/ и док. за плащане на: 290 лв. – деп. САТЕ; 30 лв.
– деп. св.; 5 лв. – ДТ СУ, като се претендира и юрк. възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 200 лева, съгл. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, положените процесуални
усилия и пр. По съразмерност се дължат 262,50 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №
1 да плати на К.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 2225 лева /две хиляди двеста двадесет и
пет лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Митсубиши Аутлендър“ с ДК **********, вследствие
на пътно
– транспортно произшествие, реализирано на 13.09.2019 г. в с. ******************, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2019 г. до
окончателното погасяване и общо 464 лева
/четиристотин шестдесет и четири лева/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 4450 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
К.П.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, сумата от 262,50
лева /двеста шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa на ищеца, съгл. чл. 236,
ал.1, т.7 ГПК /л.20/:
IBAN: *** – „Уникредит Булбанк“ АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ