РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Перник, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500621 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от И.С. против решение № 260145/06.08.2021 г. по гр.д. №
163/2021 г. на Районен съд - Радомир, с което по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД срещу И.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че дължи сума в
общ размер на от 539,07 лв., от които 421,97 лв. - главница, представляваща изравнения в
07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и 117.10 лв. - мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020 г. В
жалбата по подробни доводи и съображения се иска решението да бъде отменено от
въззивната инстанция като недопустимо, а алтернативно – като неправилно и
незаконосъобразно и отхвърляне изцяло на исковете. РС е следвало да прекрати
производството поради наличие на предпоставките по чл.238, ал.2 от ГПК. По отношение на
правилността и законосъобразността на решението излага доводи по същество срещу
формираните изводи от първоинстанционният съд, като цитира съдебна практика в подкрепа
на твърденията си.
Въззиваемият по подробни доводи възразява на твърденията в жалбата и изразява
становище потвърждаване на решението.
Третото лице помагач “МХ ЕЛВЕКО” ООД не е подал отговор на жалбата.
1
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта: Доводите в жалбата за недопустимост на обжалваното решение са
неоснователни, защото в исковата молба ищецът е направил изрично особено искане делото
да се гледа в негово отсъствие. Следователно не са налице всички кумулативни
предпоставки за прекратяване на делото, посочени в чл. 238, ал. 2 ГПК, поради което
първоинстанционният съд правилно не е приложил разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК и се е
произнесъл с решение, постановено по реда на общия исков процес.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на
въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С нот. акт № ***, т. *, рег. № 12598, д. № 147 ответникът И.С. е закупил на 30.03.2006
г. процесното топлоснабдено жилище в ***, аб. № ***, като ищцовото дружество е
изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. С нот. акт № ***, т. ***,
рег. № 2190, д. № 163 ответникът И.С. на 19.04.2017 г. е продал процесното топлоснабдено
жилище. Следва, че в периода от 30.03.2006 г. до 19.04.2017 г. между ищеца – като
снабдител на ТЕ, и ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на
закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са съществували облигационни отношения относно
продажбата на ТЕ при публично известни общи условия на ищеца, поради което
съображенията на ответника във възражението по чл. 414 ГПК, че апартаментът, за който се
претендират суми от заявителя не е негова собственост през процесния период е
неоснователно.
По делото не се спори, че потребителите в процесната сграда са избрали да заплащат
консумираната ТЕ по прогнозни месечни вноски и една изравнителна вноска - чл. 155, ал. 1,
т. 2 ЗЕ. От извлечение от сметка за аб. № ***, издадено от ищеца се установява, че са
начислени суми за изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на ТЕ в размер общо на
421,97 лв. главница и 117,10 лв. лихва, за които в исковата молба се признава, че са за
периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. Пред районния съд /както в отговора по чл. 131 ГПК,
така и в молба от 08.06.2021г./ ответникът не е оспорил изрично и конкретно, че в исковия
период ищецът е доставял в топлоснабдения имот ТЕ на стойност и количество, равна на
претендираната с исковата молба сума. Възражението на жалбоподателя-ответник за
недоказаност на доставяната през процесния период в процесния топлоснабден имот
стойност на ТЕ, не е релевирано пред районния съд, поради което жалбоподателят не би
могъл да прави такова възражение за първи път през въззивната инстанция, и следователно е
преклудирано по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва да бъде обсъждано по същество. В
отговора по чл. 131 ГПК, както и в молба от 08.06.2021г. единственото изрично и конкретно
възражение на ответника пред районния съд се свежда до изтекла погасителна давност,
поради което това е и единственият спорен по делото въпрос пред въззивната инстанция.
2
Във връзка с горното въззивният състав съобразява, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и т.
2 ЗЕ заплащането на ТЕ се осъществява чрез прогнозни месечни вноски и изравнителна
вноска. С изравнителната вноска се отчита реално доставеното количество ТЕ и съобразно
фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане от
потребителя /когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество ТЕ/. Така за всеки отчетен период като
конкретни задължения на потребителя за плащане на цената на ТЕ са предвидени отделно,
както това да заплаща месечните дължими суми /които са по прогнозна стойност/, така и
това да заплати дължимата сума от изравнителния резултат на база еднократен отчет на
уредите за дялово разпределение за последния месец от отчетния период.
Законът /чл. 155, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ/ ограничава периода, в рамките на който делът на
потребител може да почива на предположение и утвърждава изискване дванадесетата
месечна вноска да бъде изготвена на база реален отчет, то и ищецът е обвързан от
нормативно установения механизъм и дължи да съобрази размера на задължението за
последния месец от отчетния период с резултата от дяловото разпределение. След като по
силата на закона вземането за доплащане според изравнителния резултат е относимо към
преценката за размера за вземанията за реално потребеното количество енергия за последния
месец от отчетния период, то законоустановените начини за определяне на дължимото
плащане чрез прогнозни месечни вноски и последваща изравнителна вноска обвързват
ищеца да ги зачете в рамките на индивидуалното правоотношение с всеки от потребителите.
При положение, че ежемесечно възникващото определяемо задължение не е било погасено,
явилата се при изравнителната сметка разликата обуславя единствено корекция в стойността
на сделката и то за съответния отоплителен период и по конкретно на задължението за
последния месец. Това по необходимост свързва изискуемостта на задължението за
последния месец съобразено с отчитане на средствата за дялово разпределение, а
изравнителният резултат отразява корекция в размер на задължението за последния месец, т.
е. добавяне на сумите за доплащане от потребителя за последния месец. В контекста на
приетото в ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, без значение за
възникването и изискуемостта на вземането за изравнителна вноска е дали и кога ще бъде
извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, доколкото тези уреди съдържат
показатели за действително доставеното количество ТЕ през отчетния период, респ. за
резултата от дяловото разпределение. Т.е. задължението е предварително определено или
определяемо, след като законът и договорът между страните сочат началото на неговото
определяне и критериите, въз основа на които по-късно ще може да се стигне до една пълна
определеност и на страните е известен моментът, в който повтарящото се задължение за
плащане трябва да бъде изпълнено. Следователно началото на погасителната давност по чл.
111, б. "в" ЗЗДза вземанията за доплащане, когато такива са констатирани на база на отчет
на уредите за дялово разпределение, не се отклонява от приложимите в тази връзка
принципи и правила относно течението на погасителната давност за отделните месечни
вноски по прогнозна консумация (чл. 155, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ). При тези обстоятелства
въззивният съд приема, че давностният срок за вземането, произтичащо от определения с
3
изравнителната сметка дял за целия отчетен период започва да тече от деня, следващ
посочения в чл. 33, ал. 2 ОУ падеж на задължението за последния месец от процесния
отчетен период - м.04.2017 г.
Следователно за изискуемостта и началото на погасителната давност за вземането за
изравнителна вноска релевантен е периодът на потребление, за който се отнася
изравнителният резултат. Недопустимо е страните да въздействат върху началото на
давностния срок, поради което датата на издаване на изравнителна сметка и посоченият в
нея период на изравнения, както и срок за заплащането й, не е от естество да промени
момента на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. Противното означава да се постави
на субективната преценка на ищеца сам да определи кога да започне, съответно кога да
изтече давностният срок, т.е. да измества периода на изискуемостта на задълженията с оглед
течението срока на погасителната давност за тях, което освен, че би увредило интересите на
потребителите – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, би било и в противоречие с материалния закон – чл. 113
ЗЗД. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в издадените от ищеца
изравнителни сметки, както и това, че ищецът отразява сумите от изравнителните сметки за
месеци следващи периода на потребление, също няма действие по отношение на ответника
– арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, а има значение само за счетоводството му, но също не рефлектира
върху момента на изискуемостта.
С оглед гореизложените съображения, въззивният съд приема, че възражението на
ответника за погасяване по давност на претенциите за главница, представляваща изравнения
на ТЕ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. е изцяло основателно. Съгласно чл. 33, ал. 2
от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед приетото в чл. 33, ал. 2 от ОУ,
задълженията на ответника за заплащане на ТЕ са възникнали като срочни и стават
изискуеми след 45 дни, следващи последния месец от отчетния период и от тази дата
започва да тече 3-год. давностен срок за претендираната главница – чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че исковата претенция е за периода м.05.2016 г. до
м.04.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред СРС на
16.07.2020 г. и съответно от тогава е прекъсната давността, това означава, че по давност е
погасено вземането за главница, чиято изискуемост е настъпила до 16.07.2017 г. Падежът на
вземането за последния месец от процесния период - м. 04.2017 г. е настъпил на 15.06.2017
г. Съпоставяйки момента когато погасителната давност е прекъсната – 16.07.2020 г. и
падежът на последния период от претенцията – 15.06.2017 г., следва, че са изтекли 3 години
от настъпване на изискуемостта на всички задължения за главница и са погасени по давност
всички задължения за главница, тъй като са изискуеми в периода преди 16.07.2017 г., който
е обхванат от погасителната давност. Ето защо задължението за главница, представляваща
изравнения на ТЕ за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. е погасено по давност и
претенцията е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
4
На осн. чл. 119 ЗЗД поради погасяване по давност изцяло на главното вземане за
главница са погасени поради изтекла давност и произтичащите от него допълнителни
вземания, в случая претендираното обезщетение за забава /лихва за забава/ за периода от
21.08.2017 г. до 06.07.2020 г., поради което и акцесорният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло. Това е така поради ясното съдържание на чл. 119 ЗЗД: с погасяването по давност
изцяло на главницата се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла на самостоятелно основание.
При тези изводи обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявените
искове следва да се отхвърлят като неоснователни. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъдените на ищеца разноски от общо 200,38 лв. - по исковото и заповедното
производство, доколкото такива не му се дължат предвид неоснователността на исковете.
Ответникът претендира и доказва разноски по исковото и заповедното производство
пред РС общо 900 лв., които с оглед изхода от спора му се дължат от ищеца изцяло и следва
да бъдат присъдени с настоящото решение.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 625
лв., които му се дължат от въззиваемия изцяло, предвид основателността на жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260145/06.08.2021 г. по гр.д. № 163/2021 г. по описа на
Районен съд – Радомир, включително и в частта за осъждане на И.С.С., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разноски в заповедното и исковото
производство в размер общо 200,38лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу И. М. С., ЕГН
**********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.П.-С./, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 539,07 лв., от които 421,97 лв. - главница,
представляваща изравнения в 07.2017 г., 09.2017 г. и 07.2018 г. на топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в *** за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г, ведно със
законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 117.10 лв. -
5
мораторна лихва за забава от 21.08.2017 г. до 06.07.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Ястребец
23Б, да заплати на И. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.П.-С./ сумата
900 лв. – разноски по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. Ястребец
23Б, да заплати на И. М. С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.П.-С./, сумата
625 лв. – разноски по въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач “МХ ЕЛВЕКО” ООД,
ЕИК130532985, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6