Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Елин Пелин, 03.04.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 173 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Ц.Д.Ц., ЕГН
**********,***, срещу наказателно
постановление № 1/ 29.11.2018 г. на Началника на сектор ООРТП към отдел ОП при
ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева на основание чл. 82 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за
нарушение на чл. 55 ЗЧОД.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната
му. Твърди се, че наказателно
постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй като Законът за частната
охранителна дейност е в сила от 31.03.2018 г. Жалбоподателят твърди се, че бил
с униформено яке с надпис и лого, както и имал бадж.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа
жалбата си и моли за отмяна на глобата. Твърди се, че за четирима охранители
имало едно яке.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Свидетелите
Б.Ц.Д. и С.В.И., както и А.П.П.,
отишли на проверка в обект в землището на с. Б., общ. Г. М., охраняван от
частна охранителна фирма „М.Ф.“. В охранителна фирма „М.Ф.“ работил и свидетеля Й.Б., като им
дали едно яке с емблема на същата фирма и по един човек работил на 12 часа от
08.00 до 20.00 и от 20.00 до 08.00 ч.
Свидетелят Б.Ц.Д. видял жалбоподателя Ц.Д.Ц.,
който бил облечен с анцуг. Свидетелят С.В.И. сочи, че проверката била извършена от Б.Ц.Д., а той
не видял дали жалбоподателят има идентификационна карта или бадж.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1/ 21.11.2018 г. (бланков
номер серия АА 191803), от Б.Ц.Д., полицейски
инспектор КОС в ОДМВР София, за това, че
на 21.11.2018 г. при извършване на проверка по ЗЧОД на обект „..“ с. Б.., общ.
Г. М., охраняван от ЧОФ „М.Ф.“ ЕООД, служителят е бил без униформа и идентификационна
карта на охранител, с което е нарушил чл. 55 ЗЧОД. Актът е подписан на 21.11.2018
г. от актосъставителя Б.Ц.Д., свидетел А.П.П. и от жалбоподателя, като последният
написал „нямам възражения” в АУАН, който му бил връчен. В срока по чл. 41, ал.
1 ЗАНН не е постъпило възражение.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 1/ 29.11.2018 г. на Началника на сектор
ООРТП към отдел ОП при ОДМВР София, с което му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 82 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл. 55 ЗЧОД за това, че на
21.11.2018 г. при изпълнение на служебните си задължения като охранител към
фирма „М.Ф.“ ЕООД на обект „..“ в землището на с. Б., общ. Г. М., служителят е
бил без униформено облекло и служебна идентификационна карта със снимка.
Представена е заповед от 02.05.2018 г.
на директора на ОДМВР София, с която е заповядано на Б.Ц.Д. и А.П.П. да издават
АУАН.
Представена е заповед №
8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която са посочени
органите, които да съставят АУАН и наказателни постановления по Закона за
българските документи за самоличност.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира показания на
свидетеля Б.Ц.Д. и С.В.И. като последователни
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 03.06.2019 г. и е обжалвано на 04.06.2019
г.
Жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй при съставянето му са
допуснати съществени процесуални нарушения.
По делото не са представени доказателства
за компетентността на наказващия орган по чл. 83, ал. 2 ЗЧОД, въпреки че такива
са изискани с разпореждане от 26.06.2019 г. Според чл. 83, ал. 1 ЗЧОД нарушенията
се констатират с актове, съставени от контролните органи по този закон. Въз основа на съставените актове министърът
на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават
наказателни постановления (чл. 83, ал. 2 ЗЧОД). По делото е представена заповед
№ 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която са посочени
органите, които да съставят АУАН и наказателни постановления по Закона за
българските документи за самоличност, а не по Закона за частната охранителна
дейност /ЗЧОД/.
В тежест на наказващия орган е да
докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно
е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това
не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение и правилно ли е санкционирано то.
В нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН
е съставен в присъствието само на един свидетел А.П.П., който не може да бъде
призован и разпитан, като са налице данни, че е в чужбина. Свидетелят
С.В.И. сочи, че проверката била
извършена от Б.Ц.Д., а той не видял дали жалбоподателят има идентификационна
карта или бадж.
В АУАН и атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя са вменени две различни нарушения – неизпълнения
на задължения да носи униформено облекло и служебна идентификационна карта със
снимка върху себе си. Така посочените нарушения не са квалифицирани поотделно,
а като едно общо административно нарушение, което е в разрез с разпоредбата на
чл. 18 от ЗАНН административнонаказващият орган е наложил едно наказание глоба,
а не отделно наказание за всяко от описаните в обстоятелствената част на НП
нарушени.
По делото не са представени
доказателства каква дейност е изпълнявал жалбоподателя към момента на
проверката и има ли изобщо сключен трудов договор. Като не е изяснил по
несъмнен и категоричен начин сочените обстоятелства, административно
наказващият орган е издал наказателното постановление, въз основа на неизяснена
фактическа обстановка при съществени нарушения на процесуалните правила.
Според Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ВКС по н.д. № 1/2005 г. на ОСНК, което е задължително за съда
и наказващия орган при издаване на своя акт, наказващият орган следва да
отчете, налице ли са предпоставките на чл. 28 ЗАНН, което в случая не е сторено
и това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването
му в противоречие със закона. По делото не са установени доказателства, които
да сочат, че са налице и други нарушения от страна на жалбоподателя, а наказващият
орган е следвало да не налага наказание, а само да предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Едва тогава и ако бъде констатирано ново подобно
нарушение, би могло да се пристъпи към издаване на наказателно постановление.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/
29.11.2018 г. на Началника на сектор ООРТП към отдел ОП при ОДМВР София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: