Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..
Гр.София, 14.09.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в закрито съдебно заседание на
седми август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 3343 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на У.
Б.“ АД с ЕИК ******** за
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на ответника „Ф.Е.“ООД с
ЕИК********, поради неплатежоспособност.
Молителят твърди,
че има качеството на кредитор на длъжника по договор за банков револвиращ
кредит № 125 от 20.06.2012 година, Анекс № 1 от 04.06.2013 година, Анекс № 2 от
05.12.2013 година, Анекс № 3 от 01.12.2014 година, Анекс № 4 от 04.02.2015
година, Анекс № 5 от 24.02.2015 година, Анекс № 6 от 08.12.2015 година, Анекс №
7 от 16.02.2016 година, Анекс № 8 от
04.04.2016 година, Анекс № 9 от 05.05.2016 година, Анекс № 10 от 21.07.2016
година, Анекс № 11 от 24.08.2016 година, Анекс № 12 от 29.09.2016 година, Анекс
№ 13 от 03.11.2016 година и Анекс № 14
от 05.12.2016 година и Общи условия, при които банката предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност.
Поддържа,
че размерът на кредита, който се предоставя е до 12 000 000 лева като годишният лихвен процент за редовен дълг
е сбор от променлив Базов лихвен процент – едномесечен SOFIBORи
надбавка от 3,5 % /съгласно т.4.1 от Анекс№14/, лихвеният процент при просрочие
се формира съгласно чл.4.2 от договора за банков револвиращ кредит № 125 от
20.06.2012 година като сбор от годишния лихвен процент за редовен дълг с
надбавка за просрочие от 5%, а годишният лихвен процент, начисляван при плащане
по издадени банкови гаранции се формира съгласно чл.4.4. от Анекс № 14 от
05.12.2016 година към договора като сбор от променлив базов лихвен процент – едномесечен SOFIBOR и надбавка от 8,5 %
, но не по-малко от 8,5%.
Сочи, че има вземания към
ответника, произтичащи от цитирания банков кредит за финансиране на сключени
договори за покупко-продажба на електрическа енергия по свободно договорени
цени и за обезпечаване ангажимента на банката, поет с издаване на банкови
гаранции за участие в търгове и конкурси, авансово плащане, добро изпълнение и
гаранции за плащане в полза на доставчици, без гаранции за митнически
учреждения и договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни
ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви.
Твърди се, че краен падеж на кредита по
предоставените суми по чл.3.1 от договора за кредит е 05.03.2018 година, а за
предоставените банкови гаранции, съгласно т.3.2 от същия - 20.12.2018 година /Анекс № 14 от 30.03.2017 година към договор за поемане
на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит № 207 от 30.10.2012
година./
Сочи, че към 11.12.2017 година банката има
изискуеми парични задължения към ответника по договор за револвиращ кредит №
125 от 20.06.2012 година, заедно с всички анекси към него общо в размер на
10 939 498, 74 лева, в това число редовна, просрочена главница
-10 726 681,77 лв, непадежирала дължима лихва просрочена главница –
186 721,73 лв, непадежирала дължима лихва – 21902,04 лв, просрочена падежирала
лихва -46,43 лв и разноски-4146,77 лв.
Твърди, че по силата на договор за банков
кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови
гаранции и документарни акредитиви № 185 от 14.12.2016 година и ОУ, при които
банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, банката е
предоставила кредит под условие за поемане на кредит ангажимент под формата на
гаранция /контрагаранция/ акредитив с лимит до 2 000 000 лева
като солидарен длъжник е встъпил „А. 7“ ООД и В.К.Х..
Сочи, че по договорите за кредит са
издадени единадесет банкови гаранции, подборно описани в молбата / осем по договор № 125 от 20.06.2102 година и три по договор № 185 от
14.12.2016 година/.
Твърди, че по четири от издадените банкови
гаранции - съответно на 04.12.2017
година, 05.12.2017 година, 06.12.2017 и
07.12.2017 година са постъпили искания за плащане и банката е извършила такива
в полза на бенефициентите в периода 07.12.-11.12.2017 година в общ размер на
1 091 614,31 лева, като така усвоените суми от кредита са незабавно
изискуеми / така постъпило искане на 04.12.2017 година за БГ с референция № 961DGI116356E20Т /20.12.2016г., издадена в полза на
„АЕЦ К.“ ЕАД за сумата от 568 047,50 лева и срок на валидност 31.01.2018 година – платени 193 580,58 лева на 07.12.2017 година; постъпило искане на
05.12.2017 година за БГ с референция № 961DGI116365EB4J /29.12.2016, издадена в полза на „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД за сумата от 1
060 612, 62 лева и срок на валидност 31.01.2018 година – платени 211 311,55 лева на
08.12.2017 година /част от размера на БГ е обезпечена с лимит от Договора № 185
от 14.12.2016 година за сумата от 113 520, 50 лева/; постъпило искане на
05.12.2017 година за БГ с референция № 961DGI116365EB4J /29.12.2016, издадена в полза на „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД за сумата от 1
060 612, 62 лева и срок на валидност 31.01.2018 година – платени 211 311,55 лева на
08.12.2017 година/част от размера на БГ е обезпечена с лимит от Договора № 125
от 20.06.2012 година и анексите към него за сумата от 97 791,50 лева;
постъпило искане на 06.12.2017 година за БГ с референция № 961DGI117166IOZV /16.06.2017, издадена в полза на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД за сумата от 500 000 лева и срок на валидност 30.06.2018 година – платени 500 000 лева на 11.12.2017 година; постъпило искане на 07.12.2017
година за БГ с референция № 961DGI1160252MWT /25.01.2016, издадена в полза на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД за сумата от
186 721,73 лева и срок на валидност 01.02.2018 година – платени 186 721,73 лева на
11.12.2017 година;
Сочи, че краен срок на кредита по договор
№ 185 от 14.12.2016 година е 29.12.2019 година като към 11.12.2017 година
банката има изискуеми парични задължения по договор за банков кредит под
условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и
документарни акредитиви № 185 от 14.12.2016 година в размер на 2 000 362,78 лева, в това число изискуема главница 904 892, 13 лева,
главница по чл.7.3 от договора 1 095 107, 87 лева,
просрочена падежирала главница 350, 78 лева и дължими такси и разноски 12 лева.
Твърди се, че за изпълнение на
задължението по договорите за кредит са учредени договорни ипотеки върху
недвижими имоти- по договор за банков револвиращ кредит № 125 от 20.06.2012
година - първа по ред договорна ипотека, съгласно Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 93, том І-1, рег.№ 1271, дело №
73/2012 година на нотариус Ж.Б.с рег.№ 003 на НК с район на действие СРС,
вписан в СВ-гр.София, с вх.№ 26073 от 22.06.2012 година , акт № 97, том ХІІ ,
дело № 12373/2012,първа по ред договорна ипотека, съгласно нотариален акт № 69,
том І, рег.№ 1286, дело № 43/2015 година
на нотариус М.К., с рег.№ 425 на НК, вписан в СВ-гр.София, с вх.№ 17451 от
31.03.2015 година, акт № 120, том VІІІ, дело № 12465/2015, първа по ред
договорна ипотека съгласно нотариален акт № 98, том ІІ, рег.№ 5835, дело № 214/2015 година на нотариус М.К., с рег.№
425 на НК, вписан в СВ-гр.София, с вх.№ 76019 от 15.12.2015 година, акт № 173,
том ХХХІІІ, дело № 55827/2015, както и особени залози по реда на ЗОЗ / по
договор за кредит от 20.06.2012 година-първи по ред залог по ЗОЗ с договор за
особен залог върху вземане № 1 от 04.06.2013 година, вписан в ЦРОЗ с рег.№
2013060700519, първи по ред залог по реда на ЗОЗ с договор за особен залог
върху вземане № 1 от 29.11.2017 година , вписан в ЦРОЗ с рег.№ 2017120100223, залог
по реда на ЗДФО върху вземания, настоящи и бъдещи на кредитополучателя и
третите задължени лица-обезпечители по всички сметки в национална и
чуждестранна валута, на които са титуляр при банката; по договор за кредит под
условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и
документарни акредитиви № 185 от 14.12.2016 година –първи по ред залог по реда
на ЗОЗ с договор за особен залог върху вземане № 1 от 14.12.2016 година, вписан
в ЦРОЗ с рег.№ 2016121900550, залог по реда на ЗДФО върху вземания,
настоящи и бъдещи на кредитополучателя и
третите задължени лица-обезпечители по всички сметки в национална и
чуждестранна валута, на които са титуляр при банката.
Подържа, че за обезпечаване на
задълженията по двата договора за кредит са учредени особени залози в полза на
кредитора „У.Б.“ АД върху вземания на ответника на ответника от над 5000 негови
клиента за доставка на електрическа енергия, като банката е изпратила
уведомления по чл.17 ЗОЗ до третите лица, с които ги е уведомила че вземанията
са заложени в нейна полза.
Сочи се, че длъжникът е поискал от „ЕСО“ ЕАД с
писмо вх.№ ЦУ- ПМО-7100 от 01.12.2017 година да бъде отстранен от пазара на
електрическа енергия, което е сторено считано от 02.12.2017 година, както и че
е започнал да уведомява клиентите си, че „сторнира“ издадените фактури към тях за начислена електрическа енергия и
изпраща нови фактури с посочена сметка не на заложния кредитор, а сметка на
адвокатско дружество в СИБАНК. Твърди се, че е уведомил третите лица, че
прехвърля своите вземания към новоучредено и свързано с него дружество –„Н.Е.С.“
ЕООД, като с тези действия умишлено се поставя в състояние на
неплатежоспособност, лишава се от бъдещи приходи и умишлено възпрепятства
банката да се удовлетвори от учредени в нейна полза залози.
Поддържа,
че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от ТЗ, както и презумпцията по ал.3-
спирането на плащанията сочи невъзможност да бъде изпълнено изискуемо парично
задължение по търговска сделка, респ.означава неплатежоспособност по смисъла на
закона и е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.
Молителят
прави искане да бъде постановено решение по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ като
бъде обявена неплатежоспособността на длъжника и определена началната й дата-02.12.2017
година, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено
ответното дружество в несъстоятелност.
Представя писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания за допускане на СФИЕ, както и такова по
чл.192 ГПК.
С определение №7504 от 14.12.2017г. съдът на основание чл. 629а, ал. 1, т.1 от ТЗ е допуснал
обезпечение на молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ на банката чрез
налагане на предварителна обезпечителна мярка -
назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ.
Постъпила е
и молба по чл.625 ТЗ от „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД,
за присъединяването му като кредитор, на основание чл.629, ал.4 ТЗ. В молбата
се твърди, че молителят има качеството на кредитор относно изискуеми парични вземания
спрямо ответника, като извежда тази си легитимация при твърдения, че е страна
по договор за обединение на балансиращи
групи от 12.06.2017 година, в изпълнение на който за месеците октомври и
ноември 2017 година дружеството е закупило необходимото количество енергия от
трето лице за покриване на небалансите на длъжника „Ф.Е.“ООД като
под-координатор, вследствие на което за последното е възникнало задължението да
заплати разходите, направени от ЕВН ТСИЮ за покриване на небалансите, за което
е издало две фактури- № ********** от 30.10.2017 година за балансираща енергия
при недостиг на обща стойност 114 7554,96 лева /586735,53 евро/, с падеж
15.11.2017 година и фактура № ********** от 30.11.2017 година на обща
стойност 1 553 399,07 лева /
794 240,33 евро/, с падеж 19.12.2017 година.
Твърди
се, че по повод плащането по първата фактура е сключена спогодба за разсрочено
плащане на 20.11.2017 година, по която длъжникът не заплатил нито една
погасителна вноска, поради което цялата сума
по фактура № ********** от 31.10.2017 година станала изискуема на 16.11.2017 година, като и към
момента няма извършени плащания. Сочи се, че и по втората фактура № **********
от 30.11.2017 година с падеж 19.12.2017 година задължението не е погасено. Поддържа,
че по силата на чл.19 от договора ответното дружество дължи и неустойка с
обезщетителен характер в размер на законната лихва върху дължимата сума по
всяка от двете фактури, считано от 16.11.2017 година за фактура № ********** от 31.10.2017 година и считано от
20.12.2017 година по фактура №
********** от 30.11.2017 година до датата на плащането.Излага твърдения че
въпреки сключената спогодба ответното дружество не е заплатило нито една
погасителна вноска, поради което цялата сума по фактура № № ********** от
31.10.2017 година станала изискуема на
16.11.2017 година. По отношение на втората фактура от 30.11.2017 година също не
било извършено плащане, нито на падежа – 19.12.2017 година, нито към момента на
подаване на молбата за присъединяване.
Сочи,
че вземането по процесния договор е обезпечено с банкова гаранция, издадена от
„У.Б.“ АД в размер на 350 000 лева и поради неизпълнението му, на
15.01.2018 година банката е превела по негова сметка горепосочената сума, с
която е погасена частично главницата по фактура № ********** от 31.10.2017 година.
Заявява, че към момента на депозиране на
молбата – 16.01.2018 г. ответникът в качеството
му на длъжник по парични задължения, чиито източник е търговска сделка,
има непогасени задължения към молителя в общ размер на сумата от 2 382
480,71 лв.
Поддържа
се, че ответното дружество има търговско качество и се намира в състояние на
неплатежоспособност, като не изпълнява изискуемо парично задължение, и
евентуално свръхзадълженост по смисъла
на чл.742, ал.1 от ТЗ.
В
тази връзка е направено искане за присъединяване в производството по търг. дело
№ 3343/2017 г. на СГС, ТО, VІ-19 състав и постановяване на решение по реда
на чл.630 ал.1 ТЗ - установяване
неплатежоспособността, определяне на начална дата 16.11.2017 година и откриване на производство по несъстоятелност
спрямо същия. В условията на
евентуалност моли да бъде обявена свръхзадължеността на дружеството.
Направени
са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
С определение № 516 от 29.01.2018 година на СГС, VІ-19
съдът на основание чл.629, ал.4 ТЗ, е конституирал „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление-***, като кредитор в производството по търговско дело № 3343/2017 г.
на СГС, ТО, VІ-19 състав.
В дадения едномесечен срок ответникът, редовно
уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба и молбата на присъединения
кредитор.
В срока по чл.
629, ал. 4 от ТЗ е направено искане да бъде конституирана в производството като
присъединен кредитор О.П., ЕИК ********, като с
определение от 26.04.2018 г. искането е уважено от съда. Молителят твърди, че е кредитор на изискуеми парични вземания спрямо ответника, произтичащи
от Договор с рег. № 99-ЗОП-52/09.06.2016г., по силата на който „Ф.Е.“ ООД като Изпълнител е поело да изпълни обществена
поръка с предмет доставка на нетна активна електрическа енергия от изпълнител,
координатор на стандартна балансираща група за ниско напрежение с пълно
администриране на информационния поток с ЕСО и поемане на разходите за
небаланси за обекти на О.П.. Посочва се, че срокът на изпълнение на договора е
48 месеца, считано от първо число на месеца, следващ датата на сключване на
договора, т.е. от 01.07.2016г.
Поддържа се, че на
02.12.2017г. изпълнителят е преустановил изпълнението по договора без да
уведоми О.П., което представлява
отказ от изпълнение на договора от страна на „Ф.Е.“
ООД. Доставката на електроенергия към О.П.след 02.12.2017г. е поета и се
осигурява от крайния доставчик – EVN, но на свободни пазарни цени, от което
общината е претърпяла вреди. До „Ф.Е.“ ООД е изпратено уведомление, че
на осн. чл. 24, ал. 4, т.1 от Договора, същият се счита прекратен, считано от
12.12.2017г., както и покана в седмодневен срок от получаването на
уведомлението да бъде заплатена неустойката, предвидена в чл. 17, ал. 3 от
Договора, която се изчислява като произведение от общото прогнозно потребление
/ Mwh/ за 12- месечен период, посочено в последното връчено Приложение №1, и
цената за 1 Mwh електроенергия, доставяна от доставчик от последна инстанция, и
възлизаща на сума в размер на 637 849,80 лева.
Поддържа се, че наличното имущество на „Ф.Е.” ООД е недостатъчно да
обезпечи всички негови задължения, тъй като върху недвижимите имоти има
учредени ипотеки в полза на „У.Б.” ЕАД, а върху вземанията на дружеството са
учредени особени залози по реда на ЗОЗ. Дружеството не извършва друга стопанска
дейност, от която да получава приходи. Поради всички изложени в молбата
съображения се твърди, че е налице неплатежоспособност на „Ф.Е.” ООД, с начална
дата 02.12.2017г.
Ответното
дружество „Ф.Е.” ООД подава отговор на молбата
по чл. 625 от ТЗ, предявена от О.П.. Оспорва същата
като недопустима и неоснователна. Оспорва, че Договор
с рег. № 99-ЗОП-52/09.06.2016г. е прекратен поради отказ на „Ф.Е.” ООД да
изпълнява задълженията си по договора. Видно от писмото на „ЕОС” ЕАД, което е
приложено като доказателство към молбата на О.П., „Ф.Е.” ООД е било отстранено
от пазара на електрическа енергия, а не е отказало изпълнение на договора.
Освен това твърди, че О.П.посочва, че договорът е прекратен на осн. чл. 24, ал.
4, т. 1 от същия, т.е. поради забава при изпълнението, продължила повече от 10
дни, а до датата на действие на договора не е реализирана такава забава от
страна на изпълнителя и съответно не са изпращани искания или покана от страна
на Общината до Изпълнителя в тази връзка. Допълва се, че размерът на
претендираната неустойка не е доказан, както и че същата е недължима, тъй като е
предвидено тя да бъде начислена в хипотеза на отказ на Изпълнителя да изпълнени
задълженията си по договора, какъвто не е налице в конкретния случай.
Направени
да доказателствени искания за допускане на СТЕ и ССчЕ.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
По делото е представен от молителя “У.Б.” АД и приет като
доказателство договор за
банков револвиращ кредит № 125 от
20.06.2012 година и анекси към него от Анекс № 1 до Анекс № 14, както и Общи
условия, при които банката предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска
дейност. Размерът на кредита, който се предоставя по договора, е до
12 000 000 лева и служи за финансиране на сключени договори за
покупко-продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени и за
обезпечаване ангажимента на банката, поет с издаване на банкови гаранции за
участие в търгове и конкурси, авансово плащане, добро изпълнение и гаранции за
плащане в полза на доставчици, без гаранции за митнически учреждения.
Договорено е крайният срок за връщане на
предоставените суми да бъде 05.03.2018г., а за възстановяване на платените по
банковите гаранции ангажименти – 20.12.2018г.
Представен е също от молителя договор за банков кредит
под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции
и документарни акредитиви № 185 от 14.12.2016 година и ОУ. По силата на този
договор банката е предоставилана ответното дружество кредит под условие под
формата на гаранция /контрагаранция/ акредитив, с лимит до 2 000 000 лева.
Съгласно чл. 4.2.4 от този договор, сумите по кредита стават изискуеми, дължими и платими на Банката от датата,
на която са усвоени от кредитополучателя.
Общо по двата договора за кредит са
издадени единадесет банкови гаранции, подборно описани в молбата / осем по договор № 125 от 20.06.2012 година и три по договор № 185 от
14.12.2016 година/.
Представени са искания за плащане по
издадените банкови гаранции от страна на „АЕЦ К.“ ЕАД, „Б.Н.Е.Б.“ ЕАД, „ЧЕЗ Е.Б.“
АД и „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Представени
са нотариални покани от банката до ответника, с които последният е уведомен, че
задълженията и по двата договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 08.12.2017г. Поканите са получени от упълномощен представил на
ответното дружество на 12.12.2017г.
Представено
е също извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на ответното
дружество към 10.12.2017г. по договор за
банков револвиращ кредит № 125 от 20.06.2012 година и
по договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под
формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № 185 от 14.12.2016
година.
Присъединеният кредитор „Е.Т.С.И.Ю.“
ЕАД (ЕВН ТСЕЕ) е представил по делото договор
за обединение на балансиращи групи от 12.06.2017 година, по силата на който
дружеството закупува, респ. продава на „Е.С.О.” ЕАД (ЕСО ЕАД) необходимото
количество балансираща енергия за покриване на небалансите в балансиращата
група, а от своя страна „Ф.Е.“ ООД (ФЕ) се задължава да заплати разходите,
направени от ЕВН ТСЕЕ за покриване на небалансите. Представени по делото са две
фактури, издадени от „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД, съотв. за закупена балансираща енергия
за м. октомври (Фактура № **********/31.10.2017 г.) и за м. ноември 2017г.( фактура
№ **********/30.11.2017 г.). Фактура № **********/31.10.2017 г. в на стойност
1 147 554,96 лв. и падеж за плащане – 15.11.2017г., а фактура №
**********/30.11.2017 г. е на стойност
1 553 399,07 лв. и падеж- 19.12.2017г. По повод плащането по
първата фактура е представена спогодба от 20.11.2017 г. за разсрочено плащане,
с която ответникът е поел ангажимент да заплати сумата по фактурата на три
вноски, съответно с падежи на 23.11.2017г., на 29.11.2017г. и на 30.11.2017г.
От присъединеният кредитор О.П.е представен Договор с рег. № 99-ЗОП-52/09.06.2016г., по силата на който
„Ф.Е.“ ООД като Изпълнител е поело
да изпълни обществена поръчка с предмет доставка на нетна активна електрическа
енергия от изпълнител, координатор на стандартна балансираща група за ниско
напрежение с пълно администриране на информационния поток с ЕСО и поемане на
разходите за небаланси за обекти на О.П.. Срокът на изпълнение на договора е 48
месеца, считано от 01.07.2016г.
Към
молбата по чл. 625 от ТЗ на О.П.е приложен констативен протокол от 12.12.2017г. на работна комисия, назначена от Кмета на
Общината, за установяване изпълнението на задълженията на „Ф.Е.“ ООД по
договора за обществена поръчка. Констатирано е, че е преустановеното изпълнение
по договора от страна на изпълнителя „Ф.Е.“ ООД, считано от 0:00 ч. на
02.12.2017г., по повод постъпило писмо от ЕСО ЕАД относно отстраняване на
изпълнителя от пазара на електрическа енергия като доставката на електроенергия
след тази дата се извършва не от изпълнителя по договора , а от „ЕВН Б.Е.“ ЕАД
в качеството му на доставчик от последна инстанция. Приложено е уведомление
изх.№ 18-00-674 от 06.03.2018 година от О.П.до „Ф.Е.“ ООД, в което е
обективирано волеизявление с посочено основание
основание чл.24, ал.4, т.1 от договора - за едностранно прекратяване на
договора, считано от 12.12.2017 година поради отказ от изпълнение и покана за
заплащане в седмодневен срок на О.П.на сумата от 562 192,20 лева,
представляваща неустойка по чл. 17, ал. 3 от договора, определена след
приспадане на внесената по договора гаранция по чл.25, ал.1. Уведомлението е
получено от ФЕ на 05.04.2018г., видно от приложената обратна разписка.
По делото молителят и присъединените взискатели са
представили и писмо от „Е.С.О.”
ЕАД (ЕСО ЕАД) с изх.
ПМО-7100/01/12/2017г. за отстраняване на „Ф.Е.“ ООД от пазара на електрическа енергия, считано от
0:00 ч. на 02.12.2017г.
От ответното дружество са представени ГФО, които са
изготвени за периода 2013г.-2017г., както и списък на кредиторите на
дружеството към 05.04.2018г.
На основание чл. 621, ал.
1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от
Агенцията по вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на „Ф.Е.“ ООД за периода 01.01.1992г. – 03.04.2018г., от която
се установява, че длъжникът е носител на право на собственост върху недвижими
имоти на територията на гр. Ловеч, гр. Мездра и гр. София. Изискана е
справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че в централната баса на
АИС-КАТ към 13.03.2018 г. няма данни „Ф.Е.“
ООД да е регистрирано като собственик на пътни превозни
средства.
От НАП е постъпила информация, че не са
наложени обезпечителни мерки върху имущество на ответното дружество и не са
образувани производства по принудително изпълнение по реда на ДОПК. От НАП са представени
и годишни финансови отчети на ответното дружество и ГДД за периода от 2013г. до
2017г.
За
установяване на финансово-икономическото
състояние на ответника, по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна
експертиза с период на анализ от 31.12.2013 г. до 31.12.2017г. Вещото лице е констатирало структурата на активите и пасивите на ответното дружество за изследвания
период и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на ответното дружество.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните
активи.
Когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на
дружеството. Коефициентът
на бърза ликвидност, показва съотношението между бързоликвидните краткотрайни
активи към краткосрочните задължения. Коефициентите на незабавна ликвидност и
на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща
задълженията си с финансовите активи и с паричните средства.
Приемливите референтни стойност на тези
коефициенти, съгласно ССчЕ, са както следва:
-
коефициент на
обща ликвидност-
от 1 до 3
-
коефициент
на бърза ликвидност – от 0.8 до 0.9
-
коефициент
на незабавна ликвидност – от 0.3 до 0.4
-
коефициент
на абсолютна ликвидност – по-голям от 0.2
За
изследвания период вещото лице установява следните стойности на тези
показатели:
|
Коефициентни
съотношения |
2017г. |
2016г. |
2015г. |
2014г. |
2013г. |
|
Коефициент на
обща ликвидност |
0.3260 |
0.9476 |
0.8925 |
0.8626 |
0.9833 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.3259 |
0.9295 |
0.8317 |
0.8311 |
0.7171 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.0151 |
0.0755 |
0.0105 |
0.0187 |
0.0027 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.0151 |
0.0755 |
0.0105 |
0.0171 |
0.0027 |
Вещото
лице дава заключение, че от направените изчисления се установява, че
коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна към 31.12.2013г.,
31.12.2014г., 31.12.2015г., 31.12.2016г. и 31.12.2017г. са извън референтните
стойности.
Коефициентът на финансова автономност и
задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите
кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. За
предприятията с икономическа дейност „Търговия с електрическа енергия“ средата
стойност на коефициента за финансова автономност е над норматива от 0,33 и
съответно задлъжнялостта е под 3. Стойности над единица на коефициента на
задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и
дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице прави извод, че към
31.12.2013г. и към 31.12.2016г. коефициентът
на финансова автономност има стойност многократно под норматива, а към
31.12.2014г., 31.12.2015г. и 31.12.2017г. показателят е с отрицателни стойности,
което сочи, че дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Показателите за
рентабилност показват способността на дружеството да възстановява направените
разходи и да реализира чист доход под формата на печалба, т.е. определят
степента на доходност на капитала. От направения анализ на изчислените
коефициенти за рентабилност е видно, че показателите за финансовите 2013г.,
2015г. и 2016г. са с положителни стойности и за тези години дружеството е
реализирало печалба от дейността си. За финансовите 2014г. и 2017г.
реализираният финансов резултат е загуба, поради което показателите за
рентабилност имат отрицателни стойности.
Общата балансова
стойност на притежаваните краткотрайни активи от длъжника през изследвания
период 2013-2017 година не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му
задължения.Нетния оборотен капитал за всяка година от анализирания период има
отрицателна стойност като към 31.12.2017 година не достигат краткотрайни активи
21 198 хил.лв за погасяване на всички краткосрочни задължения, възлизащи
на 31 451 хил.лв.
Съгласно
експерта, разликата между сумата на активите на ответното дружество и размера
на всички задължения към кредиторите на „Ф.Е.“ ООД, съгласно баланса на
дружеството към 31.1.22017 година е в размер на 18 765 хил.лв повече от
левовата равностойност на всички активи, с които разполага дружеството. С
наличните към 31.1.2.2017 година краткотрайни активи в размер на 10 253
хил.лв може да се изплати 32,6% от краткосрочните задължения, възлизащи на
31 451 хил.лв.С цялото си имущество –дълготрайни и краткотрайни активи в
общ размер на 12686 хил.лв може да изплати около 40, 3% от всички задължения,
възлизащи на 31 451 хил.лв.
Вещото лице
заключава, че е налице тенденция длъжникът да не може да обслужва краткосрочните
си задължения по търговски сделки поради липса на оборотни средства.
Вещото лице дава
заключение, че последното доброволно плащане от Ф.Е.ЕООД е
направено на 01.12.2017г. по договор за револвиращ кредит 125/20.06.12г. и е в
размер на 149 000 лева.
По делото е
изслушано и прието заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице дава заключение относно размера на дължимата неустойка, съгласно
чл. 17, ал. 3 от Договора с рег. №99-ЗОП-52/09.06.2016г., сключен между
ответника и О.П..
По делото е
приложено писмо вх.№ 18-00-937 от 27.04.2018 година от О.П., изготвено от „ЕВН Б.Е.“
ЕАД, видно от което след отстраняване на „Ф.Е.“ ООД от пазара на енергия по свободно договорени цени от Енергосистемен
оператор ЕСО ЕАД, считано от 02.12.2017 година до 31.12.2017 година посочените
обекти са причислени към ЕВН Б.Е. ЕАД в качеството му на доставчик от последна
инстанция.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;
да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице
предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и
втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Ф.Е.” ООД е търговец
по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си
форма като търговско дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат
да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по
търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът
е сезиран с молба от кредитор, съответно присъединени кредитори, които са
включени в кръга на легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на
чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1
от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на
длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания
произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са
публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил.
В случая съдът е
сезиран от молителя “У.Б.”
АД, който твърди, че има вземания към ответното дружество, произтичащи от търговски сделки
– два договора за банков кредит по смисъла на чл.1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Ответникът
не е взел становище по твърденията, изложени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл. относно
валидното възникване на облигационната връзка по договорите за кредит,
усвояването на сумите по револвиращия кредит и по банковите гаранции и
претендирания размер на задълженията по двата договора.
Видно от заключението на ССчЕ първото
усвояване по договор за револвиращ кредит №125/20.06.2012г. е станало на
20.06.2012г., като впоследствие кредитът е револвиран многократно, а към датата
на изготвяне на заключението размерът на главницата по задълженията на
ответника по този договор, възлиза на 5 361 268,22 лева.
По отношение на размерът на задълженията
по договор № 185 от 14.12.2016 година, съдът съобрази, че съгласно чл. 4.2.4.
от договора, усвоените суми по издадените банкови гаранции са станали
незабавно изискуеми, считано от датата на плащането по гаранцията. Процесните
банкови гаранции са валидно издадени и по тях са постъпили искания за плащане
от страна на бенефициентите. От извлечението от счетоводните книги на банката
се установява, че сумите по гаранциите, които са издадени по този договор, са
платени от Банката съответно на 07.12.2017г., 08.12.2017г. и 11.12.2017г.
По изложените
по-горе съображения, настоящият състав приема, че се установява от събраните по
делото доказателства, че банката молител има изискуеми вземания към ответното
дружество по търговска сделка (договори за банков кредит ), които към датата на
подаване на молбата са с настъпил падеж и не се установява от ответника, който
носи доказателствената тежест за това, същите да са погасени.
С оглед на изложеното следва да се приеме,
че е налице материално-правна легитимация на молителя “У.Б.” АД в настоящото производство.
Вземанията
на присъединения взискател „Е.Т.С.И.Ю.“
ЕАД (ЕВН ТСЕЕ) към
ответното дружество произтичат от търговска сделка – договор за обединение на балансиращи групи, сключен между две
търговски дружества във връзка и в рамките на дейността им по занятие.
От заключението на ССчЕ се
установява, че към 31.05.2018г. главницата на задължението по фактура № **********/31.10.2017 г. възлиза на
766 015,36 лв. с ДДС, а по фактура № **********/30.11.2017г. – на сума от
1 554 64,48лв. с ДДС. Кредиторът „Е.Т.С.И.Ю.“
ЕАД (ЕВН ТСЕЕ) е посочен и в представения от ответника списък на кредиторите
(л. 682).
При съвкупна преценка на доказателствата,
съдът приема, че се установява наличие на изискуеми вземания към ответното
дружество в полза и на присъединения
кредитор„Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД.
Съдът е сезиран с молба по чл. 629, ал.
4 от ТЗ на присъединения кредитор О.П.. Вземането, на което кредиторът основава
легитимацията си, произтича от договор за възлагане на обществена поръчка от
09.06.2016 година и представлява компенсаторна неустойка, дължима съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 3, в случай на отказ от
страна на Изпълнителя да престира по договора. В същото време с уведомление с
Изх. № 1800-674/06.03.2018г., Общината информира изпълнителя, че счита
процесния договор за прекратен на осн. чл. 24, ал. 4, т. 1 от договора, /забавено
изпълнение от страна на изпълнителя с повече от 10 дни/ поради отказ от изпълнение като неизпълнението е
установено с констативен протокол. В констативния протокол, приложен към
молбата на О.П., изготвилата го комисия пояснява, че поради отстраняването на
ответника от пазара на електрическа енергия на 02.12.2017г. и неизпълнението на
задължението за уведомяване на О.П.за възникнали пречки за изпълнение на
договора, то същият следва да бъде прекратен без предизвестие на осн. чл. 24,
ал. 4, т. 1 от същия, като се приеме, че е налице отказ от изпълнение от страна
на Изпълнителя.
Договорът
е сключен от ответното търговско дружество в рамките на професионалната му
търговска дейност по занятие. От разпоредбите на договора се установява, че за
различните хипотези на неизпълнение, респ. прекратяване на облигационната
връзка, изпълнителят дължи предвидената за конкретния случай неустойка.
Претендираната в настоящото производство неустойка по чл. 17, ал. 3 от договора
се дължи при отказ на изпълнителя да изпълнява договорните си задължения. В
конкретния случай се установява, че и на двете страни е било известно, че
считано от 02.12.2017г. изпълнителят официално е отстранен от пазара на ел.
енергия, по молба на последния поради невъзможност да осигурява електрическа енергия на своите клиенти,
прекратяване на договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси
в балансиращата група, при което същият не би могъл да продължи да престира по
процесния договор за обществена поръчка, поради причини за които той отговаря. Разпоредбата на чл.17, ал.3 от договора
предвижда неустойка за неизпълнение в определяем размер /изчислен с приетата по
делото ССчЕ/ в хипотезата на отказ от изпълнение на изпълнителя.Ответното
дружество е надлежно уведомено на 05.04.2018 година от Общината, че в
седемдневен срок следва да заплати дължимата неустойка с приспадане на
внесената гаранция по чл.25, ал.1, която възложителят задържа, респ. общината
има изискуемо вземане с настъпил падеж, към датата на подаване на молбата,
което не е удовлетворено.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че молбата на присъединения кредитор О.П.се
явява основателна
Предвид установената материално-правна
легитимация на молителя “У.Б.” АД и на присъединените кредитори – „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД ***,
съдът пристъпва към разглеждане и обсъждане на финансово-икономическото
състояние на ответното дружество. В производството по
несъстоятелност въз основа на цялостен анализ на финансово-икономическото
състояние на ответното дружество и възможността му да изпълнява паричните си
задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали ответникът е в
състояние на неплатежоспособност, както и дали това
състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни,
съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си
без опасност за интересите на кредиторите.
От изслушаното по делото основно
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че всички
показатели за ликвидност ( коефициентите на обща, бърза незабавна и абсолютна
ликвидност) на ответното дружество са извън нормата за целия изследван период
(2013г.-2017г.).
Това показва
невъзможността на дружеството с краткотрайните си активи да изплаща текущите си
задължения и е индиция за влошено финансово-икономическо състояние на ответното
дружество.
През финансовите
2013г., 2015г. и 2016г. дружеството е реализирало печалба от дейността си. За
финансовите 2014г. и 2017г. реализираният финансов резултат е загуба.
С оглед на
изложеното съдът намира, че ответното дружество не е в състояние да обслужва
краткосрочните си задължения по търговски сделки.
В случая се установява от събраните
доказателства, че ответникът има изискуеми парични задължения по търговски
сделки, които не е заплатило.
В тежест на ответника е да докаже, че не
е спрял плащанията към кредиторите, което не е сторено в производството.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в
производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни
или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без
опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
След съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства,
съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на ответното
дружество. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че ответното
дружество е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си,
с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи (доколкото
обезпеченията по двата банкови кредита са залози върху вземания от търговската
дейност на ответника ФЕ, а последното е отстранено от енергийния пазар) и не
биха могли да бъдат погасени в срок. Съдът намира, че
ответното дружество не е в състояние да обслужва краткосрочните си
задължения по търговски сделки. Затрудненията му имат траен и необратим
характер и дружеството обективно не е в състояние да изпълни изцяло изискуемите
си парични задължения.
При
така установеното, съдът намира, че по молбата по чл. 625 от ТЗ на “У.Б.” АД и на присъединения
кредитор „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД, са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност
на “Ф.Е.” ООД, поради
неплатежоспособност.
По въпроса за начина на определяне на началната дата
на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда
на чл.290 ГПК. Така например, в решения № 33
от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. №
1152/2011 г., І т.о. и др. е изразено категоричното становище, че началната
дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане
на най-ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на
неплатежоспособността. В междувременно постановеното от ВКС, І т.о. решение №
71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. съдебният състав се е произнесъл по
въпроса за значението на коефициентите за ликвидност и останалите
финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната
дата на неплатежоспособност. Прието е, че от икономическите показатели водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща
ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му. Прието е също така, че липсва ликвидност, когато няма търсене
на пазара на конкретни материални запаси, съответно е налице несъбираемост на
краткосрочни вземания, в който случай водещ ще е този от другите показатели за
ликвидност, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат
трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните, съответно текущите си задължения; Коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри
показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност
на търговеца, а са само индиция за евентуално бъдещо настъпване на такова
състояние.
В случая фактура №**********, е издадена от ЕВН с
падеж 16.11.2017г., който впоследствие е бил изменен по силата на спогодба за
разсрочено плащане, сключена между дружествата на 20.11.2017г., и съгласно която
задължението по фактурата следва да се плати на три вноски, първата от които е
с падеж 23.11.2017г. Съгласно чл. 4 от спогодбата, в случай, че ФЕ не изпълни
някое от задълженията си по нея, сумите стават изискуеми, считано от датата на
неизпълнение на съответното задължение. Тъй като по делото не се спори, че нито
една от вноските не е платена, то цялата сума по тази фактура е станала
изискуема на 23.11.2017г.
На 01.12.2017г . е направено последното доброволно
плащане от ответника. Според заключението на приетата ССчЕ то е направено за
погасяване на задължения по договор за банков кредит №125/20.06.2012г. и е в
размер на 149 000 лева.
Съгласно писмо от „Е.С.О.” ЕАД (ЕСО ЕАД) с изх. ПМО-7100/01/12/2017г., „Ф.Е.“ ООД е отстранено от пазара на електрическа енергия,
считано от 0:00 ч. на 02.12.2017г., поради което след тази дата не е генерирало
приходи.
От събраните от делото доказателства се
установява, че най-старото изискуемо задължение на ответното дружество, което
не е било платено поради трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца за невъзможност
да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки е към молителя “У.Б.” АД по договор № 185 /14.12.2016
година, във връзка с извършено на 07.12.2017 г. плащане/ усвояване по БГ с
референция № 961DGI116356E20Т /20.12.2016г., в полза на „АЕЦ К.“ ЕАД за сумата от
193 580,58 лева.
Не се оспорват от ответника задълженията по тази банкова
гаранция, както и не се спори, че никаква част от задължението не е платено. С
оглед на това, считано от 07.12.2017 г., ответното дружество е изпаднало в
забава за изпълнение на задължението си по гореописания договор за кредит.
Отново според
констатациите на вещото лице, към 31.12.2017г. е налице тенденция длъжникът да
не може да обслужва краткосрочните си задължения поради липса на оборотни
средства.
От събраните по делото доказателства и приетото
заключение на вещото лице по ССчЕ, както и с оглед изложените по-горе съображения
относно финансово-икономическото състояние на ответното дружество, съдът прави
извод, че към 31.12.2017 година за
длъжника е налице трайната неспособност
да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи и е в състояние на неплатежоспособност, която дата приема като начална
такава на неплатежоспособността.
Искането на молителя за обявяването на длъжника в несъстоятелност
и постановяване прекратяване на дейността му с произтичащите от това последици,
едновременно с откриване на производството по несъстоятелност в хипотезата на
чл. 630, ал. 2 от ТЗ, е основателно. То изхожда от процесуално легитимирано лице
по смисъла на тази разпоредба-кредитора,
инициирал производството срещу длъжника, а изводът за наличие на
материалноправните предпоставки се извлича от данните, съдържащи се в основното
заключение по СФИЕ, че дружеството е декапитализирано и зависимо от кредиторите
си. Към 31.12.2017 година не достигат активи на стойност 18 765 хил.лв за
изплащане на всички задължения, възлизащи на 31 451 хил.лв. Вещото лице сочи,
че е налице негативна тенденция длъжникът да не може да обслужва краткосрочните
си задължения по търговски сделки поради липса на оборотни средства. На
следващо място, считано от 02.12.2017 година дружеството реално не извършва
търговска дейност поради отстраняването му от пазара на електрическа енергия по негова молба
поради невъзможност да осигурява електрическа енергия на своите клиенти,
прекратяване на договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси
в балансиращата група, като същото не генерира
присъщите за дейността му приходи. Вещото лице е посочило в заключението си, че
за осъществяване на дейността на дружеството ответник са необходими всеки месец
по 6 908 000 лева / за ел.енергия, горива, трудови възнаграждения и
осигуровки, данъци, консумативи и пр./, а средномесечните приходи за една
календарна година назад, спрямо момента на изготвяне на заключението, са в
размер на 5208 000 лева
Поради изложеното съдът приема, че продължаването
на дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността с
оглед финансово-икономическото му състояние, липсата на оборотни средства и отстраняването му от
пазара на електрическа енергия, поради което следва да постанови решение по
чл.630, ал.2 ТЗ , вр. с чл.710 и чл.711 ТЗ като обяви неплатежоспособността на
дружеството с определяне на началната му дата, открие производство по
несъстоятелност, назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите,
обяви дружеството в несъстоятелност с прекратяване на дейността на длъжника,
постановяване на обща възбрана и запор, прекратяване на правомощията на
длъжника, лишаване от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и постановяване и започване
осребряване на имуществото включено в същата и разпределение на осребреното
имущество.
Съгласно чл.629а, ал.9 ТЗ наложените обезпечителни мерки имат
действие до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради изложеното съдът следва да постанови назначаване на
временен синдик с решението, предвид факта че по силата на посочената
разпоредба наложената обезпечителна мярка с определението от 14.12.2017 година
преустановява действието си с настоящото решение.
За временен синдик на дружеството следва да бъде назначен А.Г.К., с адрес:г*** , вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в ДВ, който следва да представи по делото декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като
взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния
синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на
чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.),
за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на
временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на
възнаграждението.
При
насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да се съобрази
необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ,
както и да се даде възможност на временния синдик да изготви и представи
документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи
Първото събрание на кредиторите на 25.10.2018г. от 16, 15 часа, което ще се
проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “*******, в залата за провеждане на съдебните
заседания на VІ-19 състав, Търговско отделение, с
дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ.
По разноските:
С оглед изхода
на делото, молителят “У.Б.”
АД има
право на разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
молителят претендира разноски в общ размер на 6700 лева, от които 250 лева –
държавна такса, 450 лева – депозит за вещо лице, 6 000 лева– внесени
начални разноски за производството по несъстоятелност. Редът за
възстановяването на предплатените в производството по несъстоятелност суми е
определен в чл. 632а от ТЗ, съгласно който предплатените суми по чл. 629б и чл.
632 от ТЗ се възстановяват на съответното лице, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно. Сумите се възстановяват от синдика при
по горепосочения ред, а не подлежат на присъждане с решението по чл. 630 от ТЗ.
Поради това искането на “У.Б.” АД в тази част е неоснователно и тези разноски
не следва да бъдат присъждани с настоящото решение на съда.На молителя следва
да се присъдят разноски в размер на 700 лева за държавна такса и депозит за
вещо лице.
Съдът намира, че
на присъединения кредитор „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД, чиято молба за
откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е счел за
основателна, следва да бъдат присъдени разноски за платената от държавна такса,
депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение.
Като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и
депозирания отговор от юрисконсулт по делото, настоящият състав намира, че на
присъединения кредитор „Е.Т.С.И.Ю.“
ЕАД “следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от
300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На
присъединения кредитор „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД следва
да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 000 лева – за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Присъединеният
кредитор О.П.не претендира съдебно-деловодни разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъдени.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф.Е.“ ООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:*** *********и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2017
г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „Ф.Е.“ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** *********НАЗНАЧАВА за временен
синдик на длъжника „Ф.Е.“ООД с ЕИК********, А.Г.К., с адрес:г***, вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение
на временния синдик А.Г.К., с адрес:г*** в размер на 1000 лева месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до 3 дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА
Първо събрание на кредиторите на „Ф.Е.“ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** *********ап. офис 7, което следва да се проведе на 25.10.2018 година от 16,15
часа в Съдебната палата на Софийски
градски съд, гр. София, бул. “*******, в
залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-19 състав,
Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ„Ф.Е.“ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, р-н. ******************И ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО МУ.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО
НА „Ф.Е.“ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н. ******************
ПРЕКРАТЯВА ПРАВОМОЩИЯТА на
органите на управление на „Ф.Е.“ООД с ЕИК********
ЛИШАВА „Ф.Е.“ООД с ЕИК******** от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността
ПОСТАНОВЯВА започване
на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и
разпределение на осребреното имущество.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ф.Е.“ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н. ******************, да заплати на “У.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
пл. “*********, сумата от 700 лева (седемстотин лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ф.Е.“ООД с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, р-н. ******************, да заплати на „Е.Т.С.И.Ю.“ ЕАД, сумата от 1000 лева (хиляда лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл.714 ТЗ
Решението подлежи на вписване в
търговския регистър , съгласно чл.712, ал.2 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл.713,
ал.1 ТЗ.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението
да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ
: