№ 1132
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901549 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът иска да бъде осъден ответника – застраховател да му заплати сума в размер
на 76 000 лв. съставляваща част от застрахователно обезщетение за вреди по т.а. Мерцедес“
модел Арктрос с рег. номер *******, а именно: разликата между заплатените 24 000 лв.,
присъдени с решение по гр.дело № 47134/2019 г. на СРС, ГО, 172 състав и пълния размер от
100 000 лв. за обезщетение по имуществена застраховка, вследствие на пожар настъпил
на 25.12.2018 г., ведно с ъс законната лихва от деня на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата и разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК с писмения отговор ответникът оспорва иска по
размер; не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застрахователен договор по имуществена застраховка за товарния автомобил, валидна към
датата на застрахователното събитие и съдържанието му; оспорва да дължи застрахователно
обезщетение над уважения размер с решението на СРС.
Третото лице помагач изразява становище, че искът е неоснователен.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
доброволна имуществена застраховка “Каско" на МПС по силата на сключена полица №
93001810046635 от 11.06.2018 г., между „С.“ЕООД и ответника, като застраховател,
1
предоставящо покритие Клауза 1 по смисъла на Общи условия (ОУ) към застраховката, за
периода от 11.06.2018 г. до 10.06.2019 г. за т.а. „Мерцедес“ модел АКТРОС. От
представените по делото доказателства се установява, че по време на действие на процесния
договор собствеността върху увреденото имущество е прехвърлена в полза на ищеца от
трето за спора лице, сключило договора с ответника – ищцовото търговско дружество. По
делото не е спорно, че на 25.12.2018 г. е настъпило застрахователно събитие опожаряване на
застрахованото имущество. За случая е образувана преписка на СДВР – 9РУ и е заведена
щета № 000-100118/254402/2018 г. От заключението на изслушаната по делото комплексна
САТПЕ се установява, че предполагаемата причина за възникналия пожар е
възпламеняването на горивни елементи от акумулаторния отсек на паркиран в близост
автомобил МАН с рег. № СА 6922 НР, а не злоумишлени действия на трети лица.
Вследствие на развилият се свободно и безпрепятствено пожар напълно били опожарени и
обгорели и тотално увредени елементи агрегати на застрахования по имуществената
застраховка товарен автомобил марка „Мерцедес“. От заключението на вещите лице
наличието на причинно следствена връзка между събитието и причинените имуществени
вреди е доказана. За товарния автомобил е имало сключена застраховка „ГО“ със ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД, видно от справката от ИС на ГФ и застрахователната полица (л.102 от
делото).
С решение на СРС по предявеният частичен иск за вземането за застрахователно
обезщетение по гр.дело № 47134/19 г., ГО, 172 с-в е уважен. Въведеното правоизключващо
възражение за неспазване на ОУ по застраховка „Каско“ относно неуведомяването на
застрахователя за промяна в собствеността върху застрахованото имущество, като
основание застрахователя да откаже да плати застрахователното обезщетение при
имущественото застраховане е било прието за неоснователно, тъй като това не предпоставя
автоматично изгубване на право на застрахователно обезщетение за приобретателя и не
съставлява "значително с оглед интереса на застрахователя" обстоятелство. Установено е, че
действителната стойност на увреденото имущество се равнява на сумата от 122 515 лв., а
възстановителната стойност - на 110 155, 83 лв., т.е. в случая се касае за тотална щета, която
представлява увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В производството пред СРС
релевантната за определяне на застрахователната обезщетение действителната стойност на
автомобила, определена по средни пазарни цени към датата на увреждането, е установена на
122 515 лв. От посочената сума в израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване следва да бъде приспадната стойността на запазените части, като остатъчната
стойност след това приспадане съгласно изслушаното от СРС заключение на вещото лице
възлиза на 85 760 лв. В хода на настоящето производство и в рамките на преклузивните
срокове не са въведени твърдения, нито представени доказателства, от които да се направи
различен извод относно вида и стойността на запазените части, определена в
производството по частичния иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За
да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователно
обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди
към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
2
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С оглед на обстоятелството, че
е постановено решение по частичен иск съдът приема настъпването на покрит риск, при
настъпването на които застрахователят дължи изплащането на застрахователно
обезщетение. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на
правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е
по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и
възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго
материално правоотношение.
На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените
вреди, ограничени само от лимита на отговорността. В случая е доказано, че действителните
вреди (стойността на вещта към датата на настъпване на застрахователното събитие,
намалена със сумата на запазените части) са по-малки от застрахователната сума, която е
125 000 лв. т. е. подлежат на пълно репариране. В т. 35.1 от ОУ по договора за застраховка е
предвидено, че при пълна загуба (тотална щета, вследствие на проявени рискове, покрити
при условията на договора /без рисковете кражба и грабеж на МПС), застрахователят
изплаща обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие, но общия размер на обезщетенията да не
надвишава 80 % от застрахователната сума (т.е в случая 100000 лв.). Обезщетението следва
да бъде намалено единствено на основание чл. 369, ал. 2 от КЗ със сумата от неплатените
вноски по договора за застраховка с ненастъпил падеж (663 лв.).
Предвид изложеното, съдът намира, че искът, предявен на основание чл. 405 от КЗ е
основателен и доказан до размера от 61 097 лв., съставляващ разликата между дължимия
размер на обезщетението определено по-горе, и присъденият с решение на СРС размер по
предявения частичен иск. В останалата му част искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете – а именно: 4694, 82
лв. Следва ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника 58, 83 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК и
съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал. 1 КЗ, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София,
бул. ******* № ******* да заплати на „Х.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр. София, ж.к. Люлин,
ул. ******* № ******* сумата от 61 097 лв. застрахователно обезщетение по
застрахователна полица по имуществена застраховка, представляваща разлика между
размера от 24 000 лв., присъден с решение по гр.дело № 47134/19 г., СРС, ГО, 172 с-в и
пълния размер на дължимото обезщетение 85 097 лева, ведно със законна лихва считано от
30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до предявения размер от 76 000 лв.,
представляващ разлика между размера от 24 000 лв., присъден с решение по гр.дело №
47134/19 г., СРС, ГО, 172 с-в и пълния претендиран размер на застрахователно
обезщетение от 100 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София,
бул. ******* № ******* да заплати на „Х.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр. София, ж.к. Люлин,
ул. ******* № ******* сумата от 4694, 82 лв. разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, „Х.К.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.
София, ж.к. Люлин, ул. ******* *******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр.
София, бул. ******* лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4