ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№77
гр.Варна, 04.02.2020 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 04.02.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.
Петрова ч.гр.д. № 55 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 55/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по
частна жалба на „Интейк“ ЕООД вх.№ 28796/01.10.2019 г., уточнена с вх.№
30314/01.10.2019 г., подадени чрез адв. К.Т., против определение №
2713/16.09.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1616/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. №
9615/22.07.2019 (по регистъра на ЧСИ) срещу отказа на ЧСИ С. К. – Д., обективиран в съобщение изх. №
12881/11.07.2019 по изпълнително дело № 20197180400389, да бъде конституиран
като взискател, прекратено е производството пред окръжния съд и е осъден за
разноските.
Жалбоподателят е настоявал, че
обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, като е молил за неговата
отмяна и за разглеждане по същество на жалбата му срещу отказа на съдебния
изпълнител с присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е подробни
съображения за допустимостта на жалбата му срещу отказа на съдебния изпълнител
да го конституира като взискател по делото. По обективираното в уточняващата
молба искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното от окръжния съд
определение в частта му за разноските, окръжният съд се е произнесъл с влязлото
в сила определение № 171/14.01.2020 г.
„Пи маркет“ ЕООД, чрез адв. Д.Я., е подал
писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността
на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на
разноските по делото в размер на 240 лв. – договорено и платено адвокатско
възнаграждение за отговора.
Длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
гр. Варна и „СМ БГ“ ЕООД не са подали отговор на частната жалба.
Частната
жалба е подадена в срок, от
лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като
неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е
неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното производство е било образувано по молба
на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД от 18.06.2019 г., в качеството му на частен правоприемник
на „КНМ ГРУП“ ЕООД на основание договор за цесия от 21.10.2014 г. и издаден
изпълнителен лист от 12.06.2019 г. по гр.д. № 10163/2014 г. по описа на ВРС в
полза на „КНМ Груп“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за парично вземане. На 20.01.2019
г. „КНМ Груп“ ЕООД е уведомил „Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърляне вземането
на „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД., а на 26.06.2019 г. на длъжника е била редовно връчена
покана за доброволно изпълнение.
На 08.07.2019 г., настоящият жалбоподател „ИНТЕЙК“ ЕООД
е направил искане до съдебния изпълнител да бъде конституиран, на основание чл.
429 ГПК, като взискател по изпълнителното дело на мястото на първоначалния
взискател „ПИ МАРКЕТ“ ЕООД претендирайки, че е частен правоприемник на „КНМ
Груп“ ЕООД по силата на договор за цесия от 23.10.2014 г. На 11.07.2019 г. съдебният
изпълнител е постановил отказа по така направеното искане с мотиви, че е налице
материалноправен спор, по който не е компетентен да се произнася, а и няма
съгласие на взискателя за замяната му с молителя.
В действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят
е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител,
свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на
лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от законодателя
хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които
взискателят, длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Липсата на оплаквания в
посочените от нормата аспекти, води до извода за недопустимост на защитата
срещу незаконосъобразност на атакуваните понастоящем действия на ЧСИ. Това е
така, защото жалбоподателят не е взискател по изпълнителното дело, а претендира
да бъде конституиран като такъв вместо лицето, което е конституирано като
взискател при образуване на изпълнителното дело. Обжалваният отказ не попада в
хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК и поради това, че жалбоподателят не е
взискател, а е трето лице, и не се касае до отказ на взискател да се извърши
искано изпълнително действие. Затова и оплакванията в частната жалба, че с
искането за конституирането е заявено и искане за извършване на изпълнителни
действия - отказани от съдебния
изпълнител, са неоснователни.
Действително с нормата на чл. 429 от ГПК са уредени
хипотезите на разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо
субектите, изрично посочени в същия като носители на субективните материални права
и задължения. В ал. 1 на посочения текст от ГПК са уредени хипотезите на
разпростиране действието на изпълнителния лист спрямо наследниците и частните
правоприемници на взискателя. С изр. 2 на ал. 1 от чл. 429 от ГПК законодателят
е предоставил в правомощията на съдебния изпълнител да преценява приемството в
хода на изпълнителния процес въз основа на писмени доказателства (формална
проверка от външна страна). Възникнал спор на претендиращи за носители на
субективните материални права и задължения поради настъпило правоприемство,
обаче се разрешава винаги от съда. Освен това, в случая не се твърди настъпило
правоприемство на страната на взискателя „Пи Маркет“ ЕООД в хода на
изпълнителното дело, а на кредитора на вземането „КНМ Груп“ ЕООД - в хода на
исковия съдебен процес.
Предвид изложените съображения, като е оставил без
разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото окръжният съд е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци
и затова следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от производството и на осн. чл. 78 ал. 3
от ГПК, „Интейк“ ЕООД следва да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД сумата от 240 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с договора за правна
защита и съдействие от 12.12.2019 г. и фактура № 131/12.12.2019 г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2713/16.09.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 1616/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
„Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Георги Живков“ № 22, представлявано от Р.М. да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин“, ул.
„Търново“ с управител П.
Б., сумата от 240
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: