Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 37 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Б. П.“ ЕООД, ЕИК ........, подадена от законния му представител-
управителя Е.Я.З., срещу Наказателно постановление № КГ- 2201 от 07.09.2018 г.,
издадено от В. Т. В.- заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 69,
ал. 2, т. 4 ЗЕВИ му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 50000,00 (петдесет хиляди) лева за нарушение
по чл. 47, ал. 2, вр, ал. 1, т. 8 ЗЕВИ.
В
жалбата са изложени подробни съображения за допуснати в хода на проверката и
изпитването процесуални нарушения, които опорочават производството по
установяване на административното нарушение. Твърди се, че пробата е взета и
манипулирана в нарушение на изискванията на действаща нормативна уредба и
по-конкретно на изискванията на БДС EN ISO 3170, което се е отразило и на
констатациите в протокола, издаден от въззиваемата страна. Твърди се, че са допуснати
фактически грешки и неточности, тъй като в лабораторията въобще не е изследвано
наличието на биокомпонент в бензина, а е изследвано наличие на етанол, МТБЕ и
ЕТБЕ, като не е бил изследван диметелитерът, с оглед което за две от съставките
на биокомпонента- биоетанол и диметилетер, липсва стойност. Сочи се, че грубо
са били нарушени изискванията по БДС EN 13132
за използване на азот като газ носител, което компрометира цялата процедура по
установяване на съответствието на автомобилния бензин с изискванията за
минимално съдържание на биокомпонент в него и резултатът се явява недостоверен.
Аргументирани са и твърдения и за множество допуснати нарушения при отбиране на
пробата. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В
последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, представлява се от адв. Вихрен Грозев от САК, които поддържа
подадената въззивна жалба на основанията, подробно развити в нея.
Въззиваемата страна- Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, редовно призована, представлява се от юрк. И. Р. Т., който оспорва
жалбата, като представя подробно писмено становище.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е било връчено на представител на жалбоподателя на 01.10.2018 г.,
видно от представената по преписката разписка, а жалбата е подадена на
08.10.2018 г.), и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На 21.05.2018 г., в
10.40 часа, свидетелите А.И.Р. на длъжност
старши инспектор и Г.Г.Б. на длъжност главен инспектор, и двамата служители на
ДАМТН, извършили проверка в обект-
бензиностанция, стопанисвана от „Б. П.“ ЕООД, находяща се в гр. К., ул. „.“ № . Проверката била извършена в присъствието на свидетеля Ц.Л.З.-
съпруг на управителя на „Б. П.“ ЕООД
Е.Я.З., и управител на проверявания обект
и свидетеля М. П. К.- служител на бензиностанцията. При проверката били взети контролни и арбитражни проба от течно гориво- автомобилен бензин А-95Н и гориво за дизелови
двигатели и двете от бензиноколонка №
2, за което е бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно
гориво № С-092/21.05.2018 г., приложен
като доказателство по делото. За
вземането на пробите свидетелите Р. и Б. разполагали с 6 броя чисти метални
съдове, които били извадени от хладилна чанта, която свидетелят З. не усетил да
е студена. Самите проби били взети от вътрешната страна на бензиноколонка № 2,
която се използва рядко, тъй като излизането на клиентите от бензиностанцията
било по-затруднено. Докато длъжностните лица вземали пробите свидетелят К.
продължил да изпълнява служебните си задължения от другата страна на колонката,
като имал непосредствена видимост към случващото се. Свидетелят Б. промил всеки
един от металните съдове с около 200 мл. гориво, като напълнил шестте съда до
около 85% от обема, или общо 6,01 литра гориво, включващо и горивото за
промивка, като за целта използвал удължител за автомобилен бензин, който свидетелите
З. и К.не забелязали да е изваден от опаковка, а напротив, същият бил видимо
употребяван. След като съдовете били напълнени, същите били оставени навън до
бензиноколонката, като не били запечатани веднага, а междувременно
проверяващите и свидетеля З. влезли в офиса, за да оформят протокола за
проверка и да се снабдят с останалите необходими за проверката документи.
В
хода на документалната проверка били представени Декларация за съответствие №
1063 от 19.05.2018 г., издадена от вносителя на горивото „С..“ ООД, в уверение
на това, че течно гориво автомобилен бензин А95Н (с мин. 7% биокомпонент) в
количество 11,191 тона, доставено за разпространение и/или използване на „Б. П.“ ЕООД, е от партида № S-RG-18518 в количество 3501 тона, а същата съответства на
изискванията на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). В декларацията било отразено, че това копие на
декларация за съответствие е издадено от „С.“ ООД към протокол за експедиция №
506843 от 21.05.2018 г.
Представен
бил и приемо-предавателен протокол № 506843 от 21.05.2018 г., 07.19 часа за
доставка на посоченото в декларацията количество автомобилен бензин, равняващо
се на 14931
литра, а също и разпечатка на нивомерна
система от 21.05.2018 г. и фискален бон за автомобилен бензин.
След
около час, след като приключили със съставянето на протокола, свидетелите Р. и Б.
прибрали в офиса пробите от автомобилен бензин, като същите били затворени,
етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 НИКТГУРНТК. Оловните пломби били
маркирани с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело
пробата- свидетеля Б., и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани
с еднократни пломби с № 104411 и обозначение ГДККТГ.
В протокола било отразено, че пробата от автомобилен бензин А-95Н
е взета съгласно чл. 18 и чл. 21
НИКТГУРНТК с удължител за автомобилен бензин А-95Н от бензиноколонка № 2 с налично количество 21861 литра и обем на резервоара- 26355 литра. В графа „забележка“ било
отразено,
че пробите от автомобилен бензин А-95Н са поставени със запушалките надолу, с охладител в хладилна чанта,
макар и според свидетеля К. същите да са били поставени с
гърлото нагоре.
Със
Заявка за изпитване № С-116 от 22.05.2018 г. от отдел „Контролно-методичен“
пробите били изпратени до Стационарна лаборатория София, която била
акредитирана да извършва изпитване на автомобилни горива със Сертификат за
акредитация, издаден от Българска служба за акредитация, рег. № 35 ЛИ от
27.11.2017 г., валиден до 30.09.2020 г.
След
изпитване на горивото бил издаден Протокол за изпитване № С-0116-1/22.05.2018
г., състоящ се от два листа, като на лист две били отразени и самите резултати
от извършеното изпитване. Видно от резултатите, които съответстват и на
показанията на свидетелката М.П.К., последната е извършила проверката на
компонента съдържание на кислород-съдържащи съединения, като в пробата е
изпитала съдържанието на етанол, а не на биоетанол, което е и причината в
самите резултати да фигурира именно количството етанол. Видно от резултатите от изпитването количеството
етанол в изследваната проба е 2,8, МТБЕ (био-метил-третичен-бутил-етер)- 4,2, а
ЕТБЕ (етил-третичен 
бутил етер)- 0,6, като съдържанието на биодиметил
етер не е изследвано. В протокола е
изрично записано, че излседването епроведено чрез синтетичен въздух, водород,
хелий.
Въз
основа на този протокол, свидетелката А. Г. П. на длъжност държавен експерт в
отдел Контролно-методичен, приемайки, че резултатите са валидни, съставила
Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №
КП-0190-Е/22.05.2018 г., като е приела, че полученият резултат за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин е под изискването на ЗЕВИ за минимално съдържание
от 7% обемни, както следва: в съответствие с § 1, т. 1, б. „б“ и „в“ ДР на ЗЕВИ съдържанието на
биогориво в автомобилен бензин е 4,595 обемни, в това число 2,8% биоетанол и
1,79% етери, производни от биоетанол, изчислен като биогориво. Посочено е, че
съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“,
при получен резултат от изпитването под 6,76% обемни продуктът не съответства
на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
С
разписка за предадени/получени документи от 22.05.2018 г. свидетелят Ц.Л.З.
получил от свидетеля Г.Г.Б. описаните в разписката документи, вкл. копие от
констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0190-Е/22.05.2018 г. и покана за съставяне и връчване
(макар и описана като „покана за получаване“ в разписката) на АУАН №
84-00-120/22.05.2018 г., в която били посочени часа, датата и мястото, където
управителят на „Б. П.“ ЕООД или упълномощено от него лице следва да се яви, а именно от 09.00 до 12,30
часа, на 29.06.2018 г. в ДАМТН. В поканата изрично е отразено, че при неявяване, актът
ще бъде съставен при условията на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН. В поканата свидетелят З. вписал,
че същата е получена на ръка на обекта на 22.05.2018 г.
Същите
документи били изпратени до управителя на дружеството и с писма № 84-01-340 от
22.05.2018 г. и № 84-00-120 от 22.05.2018 г. с обратни разписки, видно от които
същите са били получени от Е.З. на 07.06.2018 г. В писмо № 84-01-340 от
22.05.2018 г. изрично било вписано, че на основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 ЗЧАВ,
вр. чл. 22, ал. 9 НИКТГУРНТК при оспорване на резултатите от изпитването
дружеството е длъжно в 7-дневен срок от получаване на протоколите, да поиска
изпитване на арбитражна проба в акредитирана лаборатория, като резултатите от
изпитването се считат за окончателни. Такова искане не е направено нито в
7-дневен срок от 22.05.2018 г., нито от 07.06.2018 г.
На указаната дата 29.06.2018
г., свидетелят А.И.Р. на длъжност старши
инспектор, отдел Инспекция на качеството на течните горива, оправомощен със
Заповед № А-941/12.11.2017 г. на председателя на ДАМТН, в отсъствие на
представител на дружеството на основание чл. 40, ал. 2 и 4 ЗАНН и заключението
на Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №
КП-0190-Е/22.05.2018 г., съставил срещу „Б. П.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление гр. К., ул. „М.“ Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № А-241 от 29.06.2018 г., за това, че на 21.05.2018
г. при проверка в обект - бензиностанция, находящ се в гр. К., бул. „Л. ш.“ № .., стопанисвана от дружеството, е констатирано, че се
предоставя на пазара течно гориво автомобилен бензин А-95Н с Декларация за
съответствие № 1063 от 19.05.2018 г., издадена от „С.“ ООД за партида № S-RG-18518, в количество 3501 тона,
доставено количество 14931 литра, по
Приемо-предавателен протокол № 506843/21.05.2018 г., като с Протокол № С-092/21.05.2018 г. е взета контролна и арбитражна
проба от течно гориво автомобилен бензин А-95Н за изпитване в съответствие с чл. 18 и 21 НИКТГУРНТК от бензиноколонка № 2 с
налично количество 21861 литра. Отразено е в
акта, че след изпитване на контролната проба в стационарна изпитвателна
лаборатория ИЛ ГСМП- ДАМТН-ГД ККТГ,
акредитирана от UAGCA съгласно БДС EN ISO/IEC 17025:2006, със Сертификат за акредитация рег. № 35-ЛИ/27.11.2017 г., валиден до 30.09.2020 г., е бил издаден Протокол за изпитване № С-0116-1/22.05.2018
г., въз основа на който е била извършена експертиза и е изготвен Констативен
протокол № КП-0190-Е/22.05.2018 г. за съответствие с изискванията за съдържание на
биогориво в течно гориво, съгласно който полученият резултат от изпитването е
4,59% обемни, в това число 2,8% биоетанол и 1,79%
етери, произведени от биоетанол, изчислени като биогориво, в който смисъл полученият резултат е под изискването
на ЗЕВИ за минимално съдържание от 7% обемни. Отразено е, че съгласно БДС ЕN
ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за
прецизност относно методите за изпитване“, при получен
резултат от изпитването под 6,76% обемни,
продуктът
не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
В акта е отразено, че предоставеният на пазара автомобилен бензин А-95Н не
съотвества на изискванията на чл. 47, ал.
1, т. 8 ЗЕВИ, което е нарушение на чл. 47, ал.
2 ЗЕВИ.
АУАН
бил връчен на представляващата дружеството Е.З. на 25.07.2018 г. по реда на чл.
43а, ал. 2 ЗЧАВ.
В
законоустановения тридневен срок от връчване на АУАН (на 27.07.2018 г., видно
от пощенското клеймо) законният представител на дружеството нарушител подал
възражение, с което се твърди, че констатациите в КП-0190-Е/22.05.2018 г. са
неоснователни , като това е отразено и в АУАН, въпреки представената декларацията
за съответствие, издадена от доставчика на горивото.
Въз основа на АУАН № А-241 от
29.06.2018 г. и при идентичност на
фактическата обстановка, В. Т. В.- заместник-председател на ДАМТН, упълномощен
със Заповед А-824/07.11.2017 г. на председателя на ДАМТН, издал атакуваното Наказателно
постановление № КГ- 2201 от 07.09.2018
г., с
което на „Б. П.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление гр. К., ул. „М.“ № .., представлявано от Е.Я.З., на основание
чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 69, ал. 2, т. 4 ЗЕВИ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 50000,00 (петдесет хиляди) лева за нарушение по чл. 47, ал. 2, вр, ал. 1, т. 8 ЗЕВИ.
НП
е връчено на жалбоподателя на 01.10.2018 г., видно от представената по делото
разписка.
В
хода на съдебното следствие съдът е допуснал изслушването на заключение на вещо
лице по поставени от жалбоподателя и допълнени от съда вупроси. От заключението
на вещото лице- инж. П.Д.П., се установява следното.
Според
вещото лице, приложение при вземане на пробите по аргумент от разпоредбата на
чл. 17 НИКТГУРНТК, следва да намери БДС ЕN ISO 3170.
Съгласно т. 7.2.3.1 от Стандарта при вземане на проби от летливи сурови видове
нефт и продукти, ако е необходимо да се избегне загубата на леки фракции,
например за определяне на плътността, налягането на парите или дестилационните
характеристики, продуктът не трябва да се прехвърля от първичния съд/ове/ за
проба. Пробата се транспортира и съхранява при обърнато положение на съда, за
да се предотврати загубата на леки 
фракции през затварящото устройство. Съгласно т.
7.2.3.2 в зависимост от естеството и температурата на течността, температурата
на околната среда и целта да се взема пробата, може да са необходими някои или
всички по-долу предпазни мерки: а/ преминаване на пробата през охладител на
мястото на вземането й; б/ охлаждана на съда за проба до подходяща температура
преди вземането й; в/ поддържане на съда с проба охладен, докато се запечати;
г/ поддържане на съда с проба охладен, до доставянето му в 
лабораторията. Съхраняването на съдовете с проби с
автомобилен бензин е отразено в т. 7.2 Предпазни мерки, т. 7.2.1 Общи положения от същия
стандарт, съгласно която разпоредба пробата не трябва да съдържа продукт,
различен от този, от който се взема, и ако е необходимо тя се прехвърля от
първичния пробоотборник във вторичен съд за проба, като се вземат съответни
предпазни мерки за запазване целостта й. Трябва да се вземат подходящи мерки,
за да се избегне замърсяване на пробата (напр. от дъждовна вода или пот) и при 
вземане на проби трябва, когато е целесъобразно, да се
избягва прехвърлянето на пробата, като се допуска да се транспортира до
лабораторията в съда, в който е взета (първичен приемник на пробата). Вещото
лице изрично е отбелязало, че прехвърлянето на пробата често има следните 
последици: загуба на леки фракции (влияещо на
плътността и налягането на парите); 
промени в пропорциите между продукта и замърсяванията
като вода и утайки. Използването на охладител при отбиране на проби от
накрайник е отразено и в т. 7.5. Вземане на проби с дозиращо устройство
/накрайник/. Тази процедура е приложима за вземане на проби от светли горива от
дозиращи устройства за продажба на дребно. Предвидено е, че се поставя
удължение на накрайника, така че горивото да се разпределя по дъното на
приемника без изплискване. Където накрайникът е снабден с регенерираща система
за парите е необходим разделечителен елемент, който да задържа втулката на
накрайника. 
Приемникът за проба се пълни бавно през удължението на
дюзата, докато се запълни до около 85%. Накрайникът и удължението се
отстраняват и приемникът се затваря или покрива веднага. Ако пробата трябва да
се изпитва за налягане на парите, преди пълненето приемникът се охлажда. В този
смисъл вещото лице отбелязва следното: 1. Биогоривата, прибавени към бензина,
повишават налягането на парите, който показател се контролира съгласно
Приложение № 1 от Наредбата за качество и се смята като един от недостатъците
на биогоривата; 2. По-горе беше отбелязано, че загубата на леки фракции води до
промяна на плътността на изследваното гориво, а тя е основен показател за
изследване биокомпонентите-биоетанол, МТБЕ, ЕТБЕ съгласно БДС EN 13132
Определяне на органични кислородсъдържащи съединения чрез газова хроматография.
Доколкото
наименованието на документа, с който пробите са били взети, няма отношение към
твърдяното нарушение, съдът приема, че отговорът на втория въпрос е
ирелевантен, с оглед което не следва да бъде обсъждан.
Съгласно
БДС EN 13132:2004- т.6 Вземане на проби: В случай че не е посочен друг начин за
вземане на проби в техническите изисквания, пробите трябва да се вземат, 
както е описано в БДС EN ISO 3170 или БДС EN ISO 3171 и/или в съответствие с изискванията на
националните стандарти или предписания за вземане на проби от автомобилен
бензин (като това следва да е приложимо, когато националните стандарти са
по-високи ). Доколкото в Протокола за проверка и вземане проба от течно гориво
е записано, че пробата от горивото е взета съгласно чл. 18 и 21 НИКТГУРНТК от
дозиращия накрайник от бензиноколонка № 2 с помощта на удължител за автомобилен
бензин, и съобразявайки разпоредбата на чл. 17 от Наредбата, вещото лице е дало
заключение, че неспазването на изискванията (касаещи 
летливостта на нефтопродуктите) на Стандарта поставя
под съмнение легитимността на получените резултати от лабораторията.
Макар
и да представлява даване на отговор по правен въпрос, доколкото е необходимо в
мотивите на съда да съдържа отговор на същия, следва да се отебелжи, че вещото
лице изрично е отразило в експертизата си какво е и съдържанието на понятието
„биогориво“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЕВИ, а именно, че биогоривата са
течни или газообразни горива за транспорта, произведени от биомаса, включително
„биоетанол“: етанол, произведен от биомаса, предназначен за употреба чист или в
смеси с гориво за бензинови двигатели; „етери, произведени от биоетанол“:
кислородсъдържащи съединения (етил-третичен бутил етер или ЕТБЕ), произведени на базата на
биоетанол, при което обемният процент био-ЕТБЕ, изчислен като био гориво, е 47,
биодиметил етер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба
като биогориво и био-метил-третичен-бутил-етер (МТБЕ), изчислен като биогориво,
е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови
двигатели.
От
дадената в закона легална дефиниция за биоетанол, вещото лице е извело, че за
постигане на нужния екологичен ефект според изискванията на ЗЕВИ трябва да се
използва само етанол, добит от целулоза, когато се извършва озахаряване на
целулозата със сярна киселина. Този етанол се добива от всички дребни целулозни
отпадъци- листа, клони, слама, талаш и т.н. биомаса. При условие, че се
използва синтетичен алкохол (промишлен метод-чрез хидратация на етилена в
газова фаза и катализатор фосфорна киселина) на основа петролен базов дериват с
повишено 
съдържание на въглеводороден състав не се подобрява, а
се влошава състава на парниковите газове и не следва да се изследва като
биодобавка към бензините. В този смисъл вещото лице е приело че етанолът,
получен не от биомаса (включително и ферментационния, въпреки че той се
получава от биоразграждане на дрожди) не се смята за биоетанол според закона и
не осигурява необходимия екологичен ефект. С оглед на това, вещото лице е
приело, че при изпитване следва да се изследва количеството биоетанол, но аналитичният метод на изследване в стандарта
не прави разлика как е произведен (дали етанол или биоетанол), а го изследва
като кислород-съдържащо съединение- изчисляване на всеки компонент в пробата в
обемни части в проценти, относно плътността. Посочено е, че една от
възможностите за определяне на биологичния произход на етанола е чрез
определяне на възрастта, което е на основа на разлагането на радиоактивния
изотоп на въглерод С14, което е трудоемък метод, който не се прилага дори и за
съдебни дела.
Доколкото
легалната дефиниция на „биогориво“ включва като компонент от същото биодиметил
етер- диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като
биогориво и доколкото няма нормативен документ, изключващ бидиметилера като
биокомпонент за бензина, няма причина същият да не бъде отбелязан в протоколите
от изпитване, каквото нарушение е сторено в протокола по делото, където липсва
такова отбелязване.
За
да даде отговор на следващия въпрос, вещото лице е съобразило, че в графа
„Условия на изпитването“ в приложения по делото протокол са посочени при
хроматографското изследване за газ носител- синтетичен въздух, водород, хелий.
В стандарт БДС EN 13132, т. 4 Реагенти и материали, т. 4.1 за газ носител се
изисква: водород, хелий или азот, несъдържащи въглеводороди. Не е посочен за
използване синтетичен въздух, който е газова смес от кислород, водород, азот в
различни съотношения. С оглед на това вещото лице е приело, че от представения
по делото протокол не става ясно точно какъв от трите вида газ (синтетичен
въздух, водород или хелий) е използван при хроматографското изследване чрез
превключване на колоните, тъй като това не е било отбелязано.
В
отговор на поставения от съда въпрос, вещото лице е посочило, че температурите
на кипене (изпарение) на биоетанола и другите биокомпоненти са следните:
биоетанол/етанол- +78,39 °С; МТБЕ- +55,2 °С; ЕТБЕ- +73 °С; диметил 
етер- +24,9 °С. Вещото лице е съобразило фирмената
техническа спицификация на базата на „С.“ ООД, кв. К., гр. Н. И., съгласно
която показателите за вложеният биоетанол и съдържащите се в него примеси са: съдържание
на етанол- 99.6% и съдържание на вода- 0,2 мг/кг, алдехид- 0,12 гр./л,
киселини- 0,03 гр./л, естери- 0,15 гр./л, метилов алкохол-0,1 гр./л, н-пропилов
алкохол- 1 %. От посочените примеси най- ниска точка на кипене има
ацеталдехида, който се получава при производството на етанола и се намира в
първия дестилат- т.к. +20 °С, метиловия естер- +57 °С, метанол- +65 °С.
Известно е, 
че до температурата на кипене веществата приемат
топлина и след като се премине тази 
температура започват да се изпаряват и се получават
загуби. При температура на горивото в резервоара (разположен под земята)
съгласно фискалния бон от 18 °С, неясна външна температура и при условие, че
пробите са взети на 21 май, около обяд (11:14:30 часа), вещото лице е приело,
че трудно може да се прецени каква е температурата в бензиноколонката и в
маркуча, като изпарението зависи също и от дължината на маркуча и количеството
на горивото в него. Посочено е, че етерите, като химически съединения, колкото
и да са постоянни, при 
продължително стоене на топлина и светлина се
окисляват от кислорода на въздуха като образуват перокисни съединения, които
могат да влошат съдържанието на биокомпонентите в изследваното гориво. В
заключение е отразено, че съгласно инфорационния бюлетин за автомобилният
бензин А 95Н с биоетанол 7 % начална точка на кипене и интервал на кипене е от
+30 до 210 °С (с оглед корекцията от съдебно заседание). Съобразявайки и
Приложение № 1 на Наредбата, вещото лице е приело, че бензинът започва да се
изпарява около при 70 °С , като около тази температура започва да кипи и
етанолът, а някои от етерите и допълните продукти, съпътстващи получаването на
етанола и при по-ниски температури. С оглед
на това спазването на температурните условия при вземането на пробите от
бензин, тяхното съхранение и придвижване е от съществено значение за достоверни
резултати при лабораторните изследвания.
Изложената
фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства- АУАН № А-241 от 29.06.2018 г.;
Заповед № А-941/12.11.2017 г. на председателя на ДАМТН; Заповед
А-824/07.11.2017 г. на председателя на ДАМТН; Протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво № С-092/21.05.2018 г.; разписки за взето гориво, служебен и фискален бон;
Декларация за съответствие № 1063 от 19.05.2018 г.; приемо-предавателен
протокол № 506843 от 21.05.2018 г.; Заявка за изпитване № С-116 от 22.05.2018
г.; Сертификат за акредитация, издаден от Българска служба за акредитация, рег.
№ 35 ЛИ от 27.11.2017 г.; Протокол за изпитване № С-0116-1/22.05.2018 г.;
Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво №
КП-0190-Е/22.05.2018 г.; писмо изх. № 84-01-340 от 22.05.2018 г. на ДАМТН,
ведно с обратна разписка; покана изх. № 84-00-120/22.05.2018 г. на ДАМТН, ведно
с обратна разписка; разписка за предадени/получени документи от 22.05.2018 г.;
пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 3993 от 12.12.2011 г. на
нотариус К. Ч., рег. № 103 на НК; разписка за предадени/получени документи от
25.07.2018 г.; писмо изх. № 84-00-120-1 от 03.07.2018 г. на ДАМТН, ведно с
обратна разписка; писмо вх. № 84-00-120-3 от 21.08.2018 г. на ДАМТН; възражение
вх. № 84-00-120-2 от 01.08.2018 г. на ДАМТН; калкулация на разходите по вземане
и изпитване на проба по АУАН № А-241/29.06.2018 г. и седмичен график работно
време за периода 21-27.05.2018 г., както и гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите А.И.Р., Г.Г.Б., М. Ц. К., К. П. Г., М. П. К., А. Г.П., Ц.Л.З. и М. П. К. а способите за доказване- заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-химическа експертиза.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 283 НПК,
тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложените по делото заповеди се установява компетентността на актосъставителя
и на административнонаказващия орган, които са материално, териториално и лично
компетентни да издават процесните актове.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите Ц.Л.З. и М. П. К., доколкото същите са логични, последователни и
взаимнодопълващи се, като обстоятелството, че свидетелят З. е управител на
проверявания обект, а свидетелят К. служител там, само по себе си не би могло
да дискредитира тези показания. Нещо повече, показанията на тези свидетели не
се оборват от останалите събрани в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, доколкото показанията на свидетелите А.И.Р. и Г.Г.Б.-
служители при въззиваемата страна, описват как принципно протича една проверка,
като нито дин от двамата не твърди какво точно се случило при вземане на
пробите от гориво от стопанисвания от жалбоподателя обект, а единствено, че
управителят е присъствал и е подписал протокола, в който били отразени всички
релевантни обстоятелства. Показанията на свидетелите З. и К. не се оборват и от
представения по делото и подписан и от свидетеля Протокол за проверка и вземане
на проба от течно гориво № С-092/21.05.2018 г, доколкото в същия не фигурира твърдение, че веднага
след вземане на пробите съдовете са били запечатани, т.е. не е посочен моментът
на запечатване, като не се сочи и какви са били климатичните условия, при които
са били взети пробите. В протокола изрично е посочено, че пробите са взети по
реда на чл. 18 и 21 от Наредбата, които са изключително лаконични, като наред с
това не се твърди да е използван охладител, поставен на удължителя, при
вземането на пробата от автомобилния бензин. Обстоятелството, че пробите са
били поставени в хладилна чанта само по себе си не установява, че същата е била
и достатъчно охладена, поради което
съдът приема, че по делото липсват доказателства за правилно отбиране и
съхраняване на пробите.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
314, ал. 1 НПК, намира
следното от правна страна:
Административнонаказателното производство
е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по
делото писмени доказателства. Наказателното постановление е издадено от оправомощено
лице - В.
Т. В.- заместник-председател на ДАМТН, упълномощен със Заповед А-824/07.11.2017
г. на председателя на ДАМТН, в съответствие с изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 4 ЗЕВИ. АУАН също е съставен от
оправомощено лице - свидетеля А.И.Р. на длъжност старши инспектор, отдел Инспекция
на качеството на течните горива ДАМТН, който съгласно
чл. 69, ал. 1 , т, 4 ЗЕВИ и Заповед № А-941/12.11.2017 г. на
председателя на ДАМТН е оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по чл.
69, ал. 1, т. 4 ЗЕВИ.
В конкретния
случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е
съставен на 29.06.2018 г., а нарушението е установено на 22.05.2018 г.), а
НП е издадено на 07.09.2018 г., с оглед което преклузивните срокове са били
спазени.
Съдът
извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото
съдържа изискуемите от закона в
чл. 57 ЗАНН задължителни
реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и местослуженето на лицето,
което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е
издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4, описано е извършеното нарушение, датата и мястото на
което е извършено, разпоредбата, която е нарушена, вида и размера на
наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Налице е и съответствие между отразеното в наказателното постановление и
в АУАН, въз основа на който то е издадено.
В този смисъл съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да водят
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Въпреки това,
съдът, като
анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, счита, че жалбата се явява основателна и доказана, като съобразженията за това са следните:
Съдът
приема, че не е била спазена стриктно процедурата по вземане на пробите за
изследване, което води до съмнение в обективността на резултатите от самото
изследване на същите. Като свидетели по делото бяха разпитани А.И.Р. и Г.Г.Б.- и двамата
служители на ДАМТН, които са извършили проверката в бензиностанцията,
стопанисвана от жалбоподателя и са взели пробите от гориво за изследване, както
и Ц.Л.З. и М. П. К., съответно управител на обекта и служител. И
четиримата свидетели заявиха, че са взети проби от бензин А-95Н в 6 метални
бутилки, като първоначално всяка бутилка е била промита с 200 мл гориво през
удължител, без охладител, след което
е налято количество от 800 мл в бутилката от горивото. Заявиха, че всяка
бутилка е била етикетирана и затворена с две метални пломби. Свидетелите З. и Колев заявиха, че след
като са били напълнени и преди да бъдат затворени бутилките с
гориво, същите са били оставени навън до бензиноколонката,
като са престояли там около час, въпреки че е било обедно време и температурата
не е била ниска. Едва след приключване на проверката по документи, извършвана
от свидетелите Р. и Б. в присъствието на свидетеля З., в офиса на обекта, бутилките
са били вкарани вътре и са били запечатани и пломбирани надлежно, след което са
били поставени и в хладилна чанта, за която по делото няма данни да е била
действително охладена. Наред с това по делото се установи, че пробите са били
взети от бензиноколонка № 2 и по-конкретно от вътрешната страна на бензиноколонката,
където по-рядко зареждат клиенти, тъй като излизането от бензиностанцията е
затруднено. В този смисъл, следва да се приеме, че значителна част от
източеното количество бензин всъщност е било такова, намиращо се в системата,
стояща над земята и изложено на температура над 18 °С, каквато е била
температурата в резервоара под земята, като за по-високата температура на
отбраната проба е допринесло и обстоятелството, че не е бил използван охладител,
поставен на удължителя.
В хода на
съдебното следствие съдът допусна съдебно-химическа експертиза, по която
назначеното вещо лице- инженер П.Д.П., изготви заключение по поставените задачи, прието от
съда като доказателство по делото. От това заключение се установява, че при
вземане на пробите не са били спазени стриктно изискванията на БДС ЕN ISO 3170,
което от своя страна води до загуба на леките фракции в това число на биоетанола, което води до неточности при
изпитването на пробите и получените резултати, които не отразяват
действителното съдържание на биоетанол в горивото. Установи се още, че в хода на изследването на пробите не
бил изследван компонентът диодиметилер, който е включен в легалната дефиниция
за биогориво и по отношение на който няма основание да не бъде изследван дори и
съобразявайки сравнително ниската му температура на кипене- +24,9 °С. Именно
това обстоятелство налага да бъдат спазени всички изисквания за вземане проби
от автомобилен бензин и фактът, че в Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № С-092/21.05.2018 г. е
вписано, че същите са взети по реда на чл. 18 и 21 от Наредбата не изключва,
според настоящата съдебна инстанция, приложението на стандарта БДС ЕN ISO
3170, в който не е разписан само редът за
вземането на проби от резервоари, а също и този за вземането на проби с
дозиращо устройство (накрайник). Не може да се приеме, че разпоредбата на чл.
17 от Наредбата изключва приложението на стандарта по отношение и на вземането
на проби от бензиноколонки, а същевремнно уредбата в чл. 18 от Наредбата е
толкова лаконична, че се явява необосновано да се твърди, че редът за вземане
на пробите се съдържа само и единствено там. Нещо повече, дори и Стандартът да
не е приложим, както се твърди от въззиваемата страна, няма основание да се
приеме, че чл. 18 от Наредбата допуска вземането на пробите да става по начин,
позволяващ загубата на леките фракции, до което безспорно води оставянето на
съдовете незапечатани в продължение на около час и вземането на проба без
използването на охладител.
Следващото
нарушение, но вече не на Стандарта, който въззиваемата страна твърди, че е
неприложим, а на БДС EN 13132, който е посочен като използван при изследване на
пробите, се състои в това, че в Протокол за изпитване № С-0116-1/22.05.2018 г.
не е отразено какъв е видът на използвания
газ носител, поради което не става ясно дали получените резултати са
легитимни. В протокола е записано, че са използвани синтетичен въздух, водород
или хелий, а същевременно синтетичният въздух, който е смес от кислород,
водород, азот в различни съотношения, не фигурира в стандарта. С оглед на това
съдът намира, че е налице нарушение и на самата процедура по изследване на
взетите проби, което също компрометира получените резултати.
На следващо
място, инж. П. отразява в заключението си, че
компонентите, които включва биодобавката към автомобилните бензини са 4, а
именно: биоетанол, произведен от биомаса и/или биоразградима фракция на
отпадъци; етил-третичен-бутил-етер, произведен на базата на биометанол;
биодиметилетер, произведен от биомаса и метил-третичен-бутил-етер, произведен
на базата на биометанол. Както беше изложено, в конкретния
случай вещото лице приема, че няма посочена стойност на диметилетер, като той
не е търсен, не е изпитван, с което е нарушено условието за изпитване за
наличие на четирите основни компонента, които включва биодобавката към
автомобилните бензини. Този пропуск несъмнено води до получени резултати, които не отразяват
действителното съдържание на биодобавката
в автомобилния бензин.
На следващо
място вещото лице е отразило в заключението си, че производителите на биогорива
са длъжни да спазват изискванията на
чл. 37 ЗЕВИ и при
смесването на биогорива, включително биоетанол, с течни горива за бензинови
двигатели в транспорта се постига екологичен ефект. Отразил е, че синтетичният
етанол се използва за технически цели, тъй като съдържа нежелани примеси, които
са вредни за здравето и живите организми в природата, или няма налице
екологичен ефект, ако се използва етанол (синтетичен
етанол). Предвид това ЗЕВИ не допуска
използването на етанол в качеството му на биодобавка към автомобилни бензини,
вместо биоетанол.
Предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение по
съдебно-химическата експертиза, съдът счита, че е била нарушена процедурата по
вземане на контролните проби от течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, което
поставя под съмнение резултатите за съдържание на биогориво. Предвид това съдът
счита, че нарушението по чл. 47, ал. 2, вр. ал.
1, т. 8 ЗЕВИ, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на „Бл Пл“ ЕООД, а именно, че е предоставяло на пазара на 21.05.2018
г. течно гориво - автомобилен бензин А-95Н, несъответстващо на изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво, е недоказано.
Съобразявайки всичко изложено до тук,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал.
1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 1 и чл. 336 НПК, Районен съд-
гр. Сливница
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № КГ- 2201 от 07.09.2018 г., издадено
от В. Т. В.- заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което на „Б. П.“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище
и адрес на управление гр. К., ул. „М.“ № .., на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл.
69, ал. 2, т. 4 ЗЕВИ, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 50000,00 (петдесет хиляди) лева за нарушение по чл. 47, ал. 2, вр, ал. 1, т. 8 ЗЕВИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: