№ 1823
гр. С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20221110216283 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. П. П. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
022970 от 10.11.2022 г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция” към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП – СДВР/, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
С жалбата се твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения; че жалбоподателят не извършил нарушението, тъй като не е знаел, че
регистрацията на автомобила е била прекратена. Моли НП да бъде отменено.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата със същите доводи. Моли за отмяна на
НП и претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Жалбоподателят притежавал л.а. „Т. Я. В.” с рег. № **********. Регистрацията на
автомобила била служебно прекратена от ОПП-СДВР на 01.03.2022 г., тъй като било
получено уведомление от Гаранционен фонд, че за същия не бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Жалбоподателят
не бил уведомен за това.
На 01.08.2022г. около 09:40 ч. жалбоподателят управлявал автомобила в гр. С., по ул. „А.
М.”. Бил спрян за проверка от св. П. – полицай в 9 РУ-СДВР. След справка свидетелят
установил, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Това, че
жалбоподателят управлявал автомобил с прекратена регистрация свидетелят приел за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и съставил на място срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 769752.
Преписката е изпратена на СРП, която с постановление от 01.11.2022 г. е отказала
образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК поради липса на
субективна страна на деянието и е изпратила материалите на началника на ОПП-СДВР.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК и показанията на св. П., които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Видно от писмото от ОППІ-СДВР, собственикът не е бил уведомен за прекратяването на
регистрацията на автомобила.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество –
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното:
АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН, а НП на тези по чл. 57, т. 5 ЗАНН,
тъй като липсва посочване факти от значение за обективната страна на нарушението. Твърди
се, че регистрацията на автомобила била прекратена служебно, но не се сочи, нито в акта,
нито в постановлението кога е станало това. Това е от значение за преценка дали това е било
2
така в действителност и съответно за съставомерността на деянието.
Всяко деяние, съставляващо административно нарушение, има своите признаци от
обективна страна. Посочването на всички обстоятелства, свързани с извършване на
твърдяното от наказващия орган нарушение, позволява то да бъде индивидуализирано.
Разпоредбите на чл. 42, т. 3 ЗАНН /за АУАН/ и чл. 57, т. 5 ЗАНН /за НП/ изрично сочат
необходимите реквизити на двата акта, като липсата им води до опорочаване на издадените
актове, до неконкретизирано и индивидуализирано административно нарушение с всички
признаци от обективната му страна. Всички те трябва да бъдат предявени ясно и точно на
лицето, чиято отговорност е ангажирана, така, че то да може да противопостави своите
възражения в тази връзка, ако има такива. Липсата на обективен признак на деянието
нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото на практика същият е лишен от
възможността да му бъде предявено конкретно обвинение за конкретно нарушение.
Не е налице и хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН - наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина т.е. тази
нередовност да е отстранена с НП. В процесния казус процесуалният порок, допуснат в
АУАН, е пренесен и в постановлението – т.е. той не е саниран с последното и е налице
съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице процесуален порок от категорията на съществените при издаването на АУАН и НП,
засягащ правото на защита на жалбоподателя. Допуснатото нарушение съдът приема за
съществено, тъй като ограничава правото на защита на административнонаказаното лице,
доколкото на него не са му предявени правнорелевантни факти от състава на нарушението,
по които то следва да се защитава. Всичко това на практика го лишава от възможността да
изгради пълноценно своята защита. Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде
преодоляно в хода на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна
на атакуваното НП на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по
същество.
Но дори, разгледано по същество, НП пак е за отмяна:
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 до 12 месеца и „глоба” от 200 до 500
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
3
В случая, жалбоподателят е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно
прекратена от МВР. Предвид това, е извършил нарушението от обективна страна.
Деянието обаче не е съставомерно от субективна страна. Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. В случая, няма никакви данни, че
контролният орган, прекратил регистрацията на автомобила, е бил изпълнил задължението
си да го уведоми. Предвид това, жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобил е
била прекратена. Не е бил и длъжен да знае това, тъй като няма как да е наясно дали и кога
Гаранционен фонд ще уведоми ОПП-СДВР за липсата на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и кога тази регистрация ще бъде
прекратена. Предвид това, деянието не е извършено при умисъл или непредпазливост и не е
осъществено виновно.
Ето защо, НП следва да се отмени.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от разписката, за защита
във връзка с процесното НП, е 600 лева. Поради липса на възражение за прекомерност, тя
следва да се уважи в искания размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-022970 от 10.11.2022 г., издадено от началник група в Отдел
„Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на С. П. П. 600 лева - направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. - град
в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5