О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  146/22.IV.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател  : Деляна Пейкова

Членове :1. Георги Гочев

2.Ирена Аврамова

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

            С решение №278/10.ХII.2018 г. постановено по гр.дело №223/2018 г. състав на Районен съд-Свиленград осъжда Агенция „Пътна инфраструктура", с административен адрес: гр. С*, бул. „М*" № *, да заплати на К.Д.К. с ЕГН: **********, с адрес *** - чрез адв. Е.М., ХАК, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата 166,43 лв., представляваща обезщетение за лишаването му без правно основание от ползване за периода 26.03.2013 г. - 26.03.2018 г. на притежавания от него в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. К* А*, общ. С*, в местността „Г* ч*", с площ 175 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 26.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 166,43 лв. до пълния предявен размер от 679,70 отхвърля предявената претенция

С решението се осъжда  Агенция „Пътна инфраструктура", с административен адрес: гр. С*, бул. „М*" № *, да заплати на-В.С.М. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване:-гр- С* „бул. „Б*" № 5** - чрез адв. Е.М., ХАК, на основание чл.59, ал.I от ЗЗД  сумата 55,48 лв., представляваща обезщетение за лишаването й без правно основание от ползване за периода 26.03.2013 г. - 26.03.2018 г. на притежавания от нея в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. К* А*, общ. С*, в местността „Г* *", с площ 175 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба - 26.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 55,48 лв. до пълния предявен размер от 226,57 лв. отхвърля предявената претенция.

Съдът осъжда Агенция „Пътна инфраструктура", с административен адрес: гр. С*, бул. „М*" № *, да заплати на К.Д.К. с ЕГН: ********** и В.С.М. с ЕГН: **********, двамата с адрес *** - чрез адв. Е.М., ХАК, сумата 306,08 лв. -разноски по делото.

С решението се осъжда К.Д.К. с ЕГН: ********** и В.С.М. с ЕГН: **********, двамата с адрес *** - чрез адв. Е.М., ХАК, да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура", с административен адрес: гр. С*, бул. „М***" № *, сумата 302,05лв. - разноски по делото.

Обстоятелства по обжалването

            Недоволни от съдебния акт са останали К.Д.К. с ЕГН: ********** и В.С.М. с ЕГН: **********, двамата с адрес за призоваване:-гр- С* „бул. „Б*" № ** - чрез адв. Е.М., ХАК,поради което го обжалват като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмяната му и уважаване пълния размер на предявения иск.При определяне на търсеното обезщетение първата инстанция неправилно изключил наемната цена по чл.22 от Тарифа на Агенция пътна инфраструктура,тъй-като вещото лице посочило,че обезщетението е определено въз основа на обичайно заявените в района на имота култури.В тази насока определената цена от 2 039.10 лв. била обоснована и справедлива и отчитаща по широк кръг пазарни компоненти.Съдът следвало да се вземе предвид и обстоятелството,че процесния имот попадал в обслужващата зона на магистралата и на първокласния път,което предпоставяло същият да бъде обект на специално ползване.,съобразно Наредбата за специално ползване на пътищата.,което давало възможност да се постави в него преместваем търговски обект или рекламно съоръжение.

            Агенция „Пътна инфраструктура", с административен адрес: гр. С*, бул. „М*" № * също е останала недоволна от постановеното решение,поради което го атакува като неправилно и незаконосъобразно в частта му,с която се уважават предявените искове.През посочения период агенцията не е ползвала процесния терен и не се е обогатила от него.След приключване на строителството на автомагистрала „М*“,съществуващия върху имота черен път се ползвал от трети лица и претенцията следвало да се насочи към тях.Агенцията извежда и основателността на направеното възръжание за настъпването на погасителна давност по отношение на претенцията,тъй-като същата търсела обезщетение от 26.III.2013 г. г. до декември 2016 г.,искът бил предявен на 26.III.2018 г. а строителството на магистралата започнало ноември 2011 г. от когато бил началния период на обедняване.

            В отговорите на възивнните жалби последните са намират неоснователни.

Правни съображения

 

            Съобразно чл.269 от ГПК при извършената задължителна служебна проверка въззивния съд намира атакуваното решение за валидно и допустимо,тъй-като в тази насока не се установяват обстоятелства,които да обусловят подобни изводи.Произнасянето на РС-Димитровград обхваща пълния обем на предявените пред съда права

             При преценка на изложеното по същество в жалбата,отговора на същата и мотивите на постановеното от РС-Свиленград,се установява,че съдебния акт е правилен,законосъобразен,съставлява точно приложение на прилижимия закон въз основа на адекватна преценка на доказателствата.

            Безспорно е,че ищците са собственици на земеделска земя поземлен имот с идентификатор 36110.20.505 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. К*А*, общ. С*, в местността „Г* ч*", която при строежа на автомагистрала „М*“ е обхваната от трасето на същата от една страна,а от друга при осъществяването на инфраструктурния проект непопадащите в него части също са използвани по начин,който препятства настоящото им използване като земеделски земи,поради изградения върху тях черен път,свързан с обслужване строежа на магистралата.Съобразно правилно изведените собственически права К.К. и В.М. притежават първия една трета,а втората –една девета от  175 кв.м. останали от първоначалния имот  , с начин на трайно ползване – нива. Действително тази собственост съобразно приетите експертизи и свидетелски показания е неизползваема поради действията на ответника,който продължавал да се ползва от същата,което водело до обедняване на ищците в режима на правилно дадената от първата инстанция квалификация на претенциите по чл.59 ал.I от ЗЗД.Настоящата инстанция намира за правилно представеното и коригирано заключение на вещото лице по съдебно оценителната експертиза,залегнало и при постановяване на решението на РС-Свиленград.Така определената цена въз основа на обективно установените предпоставки-средна наемна цена на земеделска земя в района за исковия период и средна наемна цена на земеделска земя района с лице към магистрала,е правилна.Искането за включване на третия компонент от заключението на вещото лице относно процесната собственост ако в нея има построен и намиращ се на магистралата обект,не намира основа в събраните доказателства,тъй-като такъв обект не съществува и не може да се отчете,дали въобще би съществувал точно на това место.Ето защо правилно впри определяне на обезщетението вещото лице и съдът са съобразили само първите два фактора,които са обективно налични.В тази насока доводите в жалбата на ищците са неоснснователни.Неоснователно е и възражението на агенцията   относно погасителната давност,тъй-като претенцията касае точно петгодишен период,който се обхваща от нея.Следва да се има предвид и че именно действията й по осъществяване на автомагистралата са причина за състоянието на имота на въззивниците,каквото е в момента,поради което се следва и отговорността й.

            Предвид на изложеното обжалваното съдебно решение на Районен съд – Свиленград е правилно и законосъобразно,тъй-като е приложен адекватно точния закон на установените факти.Ето защо този съдебен акт следва да се потвърди,като въззивният съд препраща и към подробните мотиви на същия на основание чл.272 от ГПК.

            Предвид на изхода от въззивното производство разноските остават за страните както са направени.

            Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Хасково

Р    Е    Ш    И

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение №278/10.ХII.2018 г. постановено по гр.дело №223/2018 г. на Районен съд-Свиленград.

            РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател :

 

 

Членове :      1 .                                                2.