ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2209
Плевен, 01.12.2023 г.
Административен съд - Плевен, в закрито
заседание на първи декември, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: СПАС СПАСОВ
Като разгледа докладваното от съдията,
командирован на основание чл. 94, ал. 1 вр. чл. 227, ал. 3 от ЗСВ за
разглеждане на делото в Административен съд – Плевен, съгласно заповед № РД-08-436/09.11.2023
г. на председателя на Върховния административен съд, адм. д. № 792 по описа за
2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 159, т. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.С., против
заповед № Л-1075/18.04.2023 г. на началника на Затвора в Плевен, потвърдена по
административен ред със заповед № Л-1813/15.05.2023 г. на главния директор на
ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 60 от ЗИНЗС
вр. чл. 38 от ППЗИНЗС, на жалбоподателя е продължено настаняването в обособено
самостоятелно отделение като уязвимо лице, с оглед неговата собствена
безопасност. Иска се отмяна на заповедта, освобождаване от задължението за
внасяне на държавна такса за производството, тъй като лицето не разполага със
средства да я заплати. Представя декларация по чл. 83 от ГПК. Иска се
предоставяне на правна помощ.
Жалбата е недопустима, тъй като административният
акт не подлежи на съдебно оспорване.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ППЗИНЗС заповедта
по чл. 60 от ЗИНЗС подлежи на обжалване пред главния директор на ГДИН в
седемдневен срок от обявяването й на лишения от свобода. Според чл. 38, ал. 3
от ППЗИНЗС главният директор се произнася по жалбата с окончателно решение в
едномесечен срок.
Използваният израз "окончателно
решение" ясно сочи волята на законодателя да изключи съдебното обжалване
на административните актове от разглежданата категория. Изключването на съдебния
контрол върху някои посочени в закона административни актове е допустимо
съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Извън обхвата на съдебния контрол, визиран в
чл. 120, ал. 1 и 2 от Конституцията, се намира целесъобразността, която в
рамките на предоставените му от закона правомощия ръководи компетентния
административен орган при постановяване на съответния акт (вж. решение № 14 от
4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г.). Това следва и от разпоредбата на чл.
169 от АПК, според която при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. Легалната дефиниция на понятието
"нецелесъобразен" по § 1, т. 3 от ДР на АПК от своя страна гласи, че
такъв е административният акт, издаден при неправилно упражняване на оперативна
самостоятелност.
Преценката за наличието на
материалноправните предпоставки по чл. 60 от ЗИНЗС (висока степен на обществена
опасност, алкохолизъм или наркомания, наличие на психически разстройства или
друга форма на уязвимост), установени въз основа на писмените доказателства по
чл. 38, ал. 1 от ППЗИНЗС - в случая писмени доклади от инспектор психолог и
инспектор по социални дейности и възпитателна работа, а когато има данни за
психически разстройства или зависимости - и от психиатър или директора на
медицинския център, е съпътствана от формирането на извод за това доколко
поведението на съответното лишено от свобода лице създава опасност за самото
него, за другите лишени от свобода или за служителите в затвора. В случая са
изложени съображения, че лицето изпитва постоянен страх и притеснения за живота
си, поради което е препоръчано да бъде настанен в обособено за собствената му
безопасност.
Органът, който е най-добре ситуиран да
направи тази преценка, очевидно е не административният съд, а началникът на
затвора. Според съда това е мотивирало и законодателното решение за заповедите
по чл. 38, ал. 1 от ППЗИНЗС вр. чл. 60 от ЗИНЗС да се предвиди ред само за
административното им обжалване. При административното обжалване, наред със
законосъобразността, може да бъде оспорена и целесъобразността на
административния акт - чл. 83, ал. 2 от АПК, докато съдебният контрол, както
беше отбелязано, е ограничен само до проверка на законосъобразността на акта -
чл. 145, ал. 1 от АПК. По изложените съображения жалбата следва да се остави
без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да бъде
прекратено.
С оглед данните в представената декларация
по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК вр.чл. 144 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
освободен от заплащането на държавната такса за образуване на производството в
размер на 10 лева. Предвид недопустимостта на производството не се обуславя
необходимост от предоставянето на правна помощ.
Настоящото определение, съгласно § 4б, ал. 2
от ДР на ЗИНЗС, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, т.е.
на Административен съд - Плевен.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1
от АПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК вр.чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА М.С.С.
с ЕГН **********, от задължението за заплащане на държавна такса по адм. д. № 792
по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането му за предоставяне на правна помощ
по адм. д. № 792/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.С. с ЕГН **********, против заповед
№ Л-1075/18.04.2023 г. на началника на Затвора в Плевен, потвърдена по
административен ред със заповед № Л-1813/15.05.2023 г. на главния директор на
ГД "Изпълнение на наказанията".
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 792/2023 г. по описа на Административен съд -
Плевен.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред тричленен състав на Административен съд - Плевен в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/