Р
Е Ш Е Н И Е
№ .…
гр. София, …..02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Алина Т., като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 15986/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.Е.К. и Т.Т.К.,
срещу решение от 20.03.2018 г. по гр. д. № 57726/2012 г. на СРС, 73 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените конститутивни искове по чл. 69, ал. 1 ЗН за допускане на делба на следните имоти: УПИ XVI-222,
представляващ дворно място с площ от 1400 кв. м., заедно с построените върху
него сгради, УПИ XV-222, представляващ
дворно място с площ от 1315 кв.м. и УПИ VI-222,
представляващ дворно място с площ от 1100 кв.м., разположени в
кв. 60 от действащия план на с. Румянцево, община Луковит, област Ловеч, както
и в частта, с която съдът е оставил без разглеждане на молбата на
жалбоподателите от 03.06.2016 г. за допускане до делба на имоти, за които това
не е поискано до края на първото съдебно заседание от 09.06.2014 г.
Във въззивната жалба се поддържа, че
изводът на съда за липса на доказателства относно собствеността върху
недопуснатите до делба имоти бил необоснован, тъй като в рамките на делбеното
производство били представени достатъчно данни за собствеността на общия
наследодател на съделителите върху имотите, както и за тяхната идентичност.
Съдът неправило оставил молбата от 03.06.2016 г. без разглеждане, тъй като
същата имала характер единствено на уточняваща такава, и в нея били посочени данните
и били представени доказателства относно имотите, които били заявени за делба
още в първото заседание по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваните
части и да допусне посочените имоти до делба.
Въззиваемият Л.В. не е подала отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 09.12.2019 г. съдът е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал, че не са
заявени доказателствени искания на страните във въззивното производство.
Съдът, като обсъди доводите на страните във
връзка с твърдените пороци на решението в обжалваната част, наред със събраните
по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
съдът намира решението за валидно и допустимо. Относно правилността му съдът е
ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред
първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да постанови решението си районният съд
е приел за установено, че Л.К. е преживяла съпруга, а Т.К. и Л.В. са дъщери на починалия
на 07.08.2010 г. Т.П.К., съответно като негови законни наследници притежават по
1/3 ид. ч. от наследствените му имоти. Съгласно договор за покупко-продажба от 17.03.1975
г., обективиран в нотариален акт № 93, том II,
дело № 293/1915 г., Т.К.е придобил право на собственост върху недвижим имот –
апартамент № 73, находящ се в гр. София, ул. „*********Съгласно решение №
10/14.11.1996 г. и решение № 16/02.12.1996 г. на ОСЗГ – гр. Луковит, на
основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в полза на Т.К.е възстановено правото на
собственост върху недвижими имоти в землището на село Румянцево, община Луковит
– 10 броя ниви и 1 брой пасище. Съгласно решение № РС2-4/13.04.2004 г. и
решение № 159/15.06.2001 г. на ОСЗГ, гр. Ябланица, в полза на Т.К.е възстановено правото на
собственост върху имот, представляващ залесена горска територия, както и върху
нива, находящи се в землището на с. Голяма Брестница, общ. Ябланица. По тази
причина посочените имоти на основание чл. 69, ал. 1 ЗН са допуснати до делба
при квоти от по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите. В тази част решението е
влязло в сила като необжалвано. За да отхвърли иска за делба по отношение на
посочените във въззивната жалба имоти районният съд е приел, че по отношение на
тях в молбата от 09.06.2014 г. не били представени доказателства, установяващи
собствеността на страните върху тези имоти. В последващата молба от 03.06.2016
г. страните поискали включване в делбената маса на новопосочени имоти, която
молба била недопустима като подадена след срока по чл. 341, ал. 2 ГПК.
По отношение правилността на решението в
обжалваната му част, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по
съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:
С молба от 09.06.2014 г., подадена преди
провеждане на първото заседание по делото от същата дата, Л.К. и Т.К. са
поискали включване в наследствената маса и на други имоти, включително и посочените
в отхвърлителната част УПИ
XVI-222, УПИ XV-222 и УПИ VI-222, по отношение на които в решението е посочено,
че не се представени доказателства за правото на собственост на страните.
С последваща молба от 03.06.2016 г. Л.К. и Т.К.
са поискали в делбената маса, наред с вече посочените УПИ XVI-222, УПИ XV-222 и
УПИ VI-222, да бъдат включени и следните имоти, разположени в землището на с.
Румянцево, общ. Луковит: поземлен имот с кад. № 222 в кв. 60 от 2700 кв. м., УПИ-V-222 в кв. 60 с площ от 1045 кв. м., УПИ-III-222 в кв. 60 с площ от 1105 кв.м. и УПИ-IV-222 в кв. 60 с площ от 1140 кв. м.
По отношение на собствеността на
наследодателя върху посочените имоти по делото са представени следните
доказателства. С публично нотариално завещание от 06.12.1924 г., съставено по
нот. д. № 252/1924 г.М.В.Т.е завещал на дъщеря си М.М.къща с хамбар, сайванлък
и два сайвана, изградени върху двор с площ от 2 дка. Съгласно представения
протокол от 03.02.1940 г., съставен по ч. гр. д. № 192/1939 г. на Околийски съд
– гр. Луковит, е утвърдена съдебна спогодба между наследниците на М.В., съгласно
която М.М.получава в дял собствеността върху две ниви в с. Блъсничево и едно
бранице в с. Голяма Брестница, с посочени местоположение, площ и съседи на
имотите, а заедно с Д.М.В.и М.М.В.в общ дял и собствеността върху две ниви в с.
Блъсничево, с посочени местоположение, площ и съседи на имотите. Съгласно
представеното удостоверение с изх. № 254/01.06.2016 г. село Блъсничево е
преименувано и към настоящия момент е с наименование село Румянцево. Съгласно
удостоверение за идентичност № КАО 01-41/23.02.2016 г. УПИ III-222 и УПИ IV-222
от кв. 60 по действащия регулационен план на с. Румянцево са идентични с парцел
V-313 кв. 10 по стар кадастрален план, УПИ V-222 и УПИ VI-222 от кв. 60 по действащия регулационен
план на с. Румянцево са идентични с парцел VI-313
кв. 10 по стар кадастрален план, УПИ XVI-222 от
кв. 60 по действащия регулационен план на с. Румянцево e
идентичeн с парцел VII-313 кв. 10 по стар
кадастрален план, а УПИ
XV-222 от кв. 60 по действащия регулационен план на с.
Румянцево e идентичeн с парцел VIII-313 кв. 10 по стар кадастрален план.
От представените по делото удостоверения за
наследници, издадени от с. Румянцево, община Луковит се установява, чеМ.В.Т.е
починал на 17.01.1939 г. и е оставил като свой законен наследник дъщеря си Д.М.Н.,
която след смъртта си на 06.02.1974 г. е оставила като свои законни наследници дъщеря
си Н.Н.И.и сина си П.Н.П.. След смъртта си на 26.10.2005 г. Н.Н. е оставила
като свой законен наследник сина си Х. И.Х., а след смъртта си на 13.10.1988 г.
П.П.е оставил като свои законни наследници съпругата си Б.И.П.и дъщеря си Г.П.И..
Установява
се, че М.М.К. (М.М., М.М.В.) е починала на 29.11.1976 г. и е оставила като свой
законен наследник съпруга си П.Т.К., който е починал на 28.04.1982 г., и е
оставил като свой законен наследник сина си Т.П.К..
При така установеното от фактическа страна
съдът установи от правна следното:
По отношение на отказа на районния съд да
допусне до делба УПИ XVI-222, представляващ дворно място с площ от 1400 кв. м.,
заедно с построените върху него сгради, УПИ XV-222, представляващ дворно място
с площ от 1315 кв.м. и УПИ VI-222, представляващ дворно място с площ от 1100
кв.м., разположени в кв. 60 от действащия план на с. Румянцево, община Луковит,
област Ловеч, следва са се отбележи, че индивидуализацията на недвижимите имоти
се осъществява по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ,
както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за
установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два
имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация,
е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната
характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост
върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето
започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост.
Идентификацията на подлежащия на делба недвижим имот се установява с всички
предвидени по закон доказателствени средства, като се изхожда от спецификата на
конкретния случай.
От представените по делото доказателства не
може да бъде извършен категоричен извод за съответствието на имотите, посочени
в уточняващата молба от 09.06.2014 г. и тези, посочени в писмените
доказателства по делото. Няма данни за точното местоположение, площта и
съседите на имотите, предмет на завещанието от 1924 г. и съдебната спогодба от
1940 г., по начин който, да ги свърже еднозначно с образуваните на тяхно място
УПИ в землището на с. Румянцево. Представеното удостоверение за идентичност не
отстранява тази неяснота, доколкото посочва единствено номерата на имотите по
стар регулационен план, които номера няма как да се свържат с описанието им
съгласно документите, в които имотите са посочени за пръв път. След като
имотите не биха могли да се индивидуализират с местоположение, площ и граници
същите няма как да бъдат допуснати до делба, поради което изводът на районния
съд за неоснователност на иска по отношение на тях е правилен, което обуславя
потвърждаване на обжалваното решение.
На следващо място следва да бъде
отбелязано, че за да се постигне основната цел на делбата - прекратяване на
съсобствеността върху общата вещ, е необходимо на първо място да се установи,
че е налице съсобственост върху имота, на основанията, на които тя се
претендира в исковата молба - възстановяване по ЗСПЗЗ, наследствено
правоприемство, давност и др. В случая страните по делото не са посочили титул
за собственост, съгласно който правото на собственост да е възникнало в полза
на общия им наследодател. При възстановено право на собственост по реда на
ЗСПЗЗ, за да се приеме, че е налице сънаследство по отношение на общ на
страните наследодател, решението на административния орган по земеделска
реституция (ПК/ОСЗГ) за възстановяване правото на собственост на земеделските
земи, предмет на делбения процес, следва да е издадено на името на общия
наследодател, т.е. именно той да е посочен като правоимащо лице по смисъла на
чл. 10 ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като за да се допусне делба, т.е. да се признае
и реализира субективното потестативно право на делба на едно лице по отношение
на един недвижим имот, законът предпоставя наличието на съсобственост по
отношение на конкретната вещ. Когато предмет на иска за делба е ликвидиране на
съсобственост по наследство на възстановени по специалния ред на ЗСПЗЗ
земеделски земи, то възникването на съсобствеността на конкретните земеделски
обекти изисква завършена административна процедура по възстановяване правото на
собственост. Наследниците на бившия собственик се легитимират като титуляри на
правото на собственост на конкретен обект едва след като се снабдят с решение
по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и скица въз основа на влезлия в сила план за
земеразделяне - чл. 27 ППЗСПЗЗ. Съдилищата могат да допуснат съдебната делба
само при наличие на надлежен титул за собственост- решение на поземлената
комисия въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. Само издадено
решение при завършена административна процедура по реституция, с което се
възстановява правото на собственост на земеделска земя има конститутивно
действие и може да се приеме за надлежен титул за собственост. При липса на
такова решение, не може да се прави извод за наличие на съсобственост,
възникнала в резултат на наследяване.
Основното предназначение на процедурата по
възстановяване на собствеността върху земеделски земи е да се определят
реалните граници - стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи
предвид обстоятелството, че същите са били заличени при обобществяването им, а
резултатът е формирането на конкретна вещ, като обект на възстановеното право
на собственост. В случая такъв акт не е налице, тъй всичките описани в
представените по делото 4 решения на ОСЗГ имоти са били допуснати до делба,
съответно по отношение на недопуснатите такива, предмет на въззивната жалба, не
е налице такова решение. По тази причина изводът на районния съд за
недопускането им до съдебна делба е правилен.
По отношение решението, в частта имаща
характер на определение, с което е оставена без разглеждане на молбата на
жалбоподателите от 03.06.2016 г. за допускане до делба на поземлени имот с кад.
№ 222 в кв. 60 от 2700 кв. м., УПИ-V-222, УПИ-III-222 и УПИ-IV-222, следва да
бъде отбелязано следното.
С чл. 341, ал. 2 ГПК е уреден специфичен за
делбения процес способ за последващо обективно съединяване на искове -
включване в делбената маса на нови съсобствени имоти, както и краен срок за
извършване на това процесуално действие - първото съдебно заседание във фазата
по допускане на делбата в рамките на особеното исково производство пред
районния съд.
Съдът, противно на изложените във
въззивната жалба доводи, намира, че молбата от 03.06.2016 г. не представлява
молба-уточнение на данните на вече включени в делбената маса имоти, а нова
молба за включване в масата на други имоти, доколкото в нея са посочени
идентификационни номера, площ и местонахождение на имоти, които не са посочени
в първата молба от 09.06.2014 г. По тази причина искането е подадено след срока
по чл. 341, ал. 2 ГПК, поради което районният съд правилно го е оставил без
разглеждане.
По изложените правни съображения и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението, в обжалваните части,
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има въззивникът, който обаче не претендира такива,
съответно същите не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
20.03.2018 г. по гр. д. № 57726/2012 г. на СРС, 73 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените искове по чл. 69, ал. 1 ЗН за допускане на делба на
следните имоти: УПИ XVI-222, представляващ дворно място с площ от 1400 кв. м.,
заедно с построените върху него сгради, УПИ XV-222, представляващ дворно място
с площ от 1315 кв.м. и УПИ VI-222, представляващ дворно място с площ от 1100 кв.м.,
разположени в кв. 60 от действащия план на с. Румянцево, община Луковит, област
Ловеч, както и в частта, с която съдът е оставил без разглеждане на молбата на
жалбоподателите от 03.06.2016 г. за допускане до делба на поземлен имот с кад.
№ 222 в кв. 60 от 2700 кв. м., УПИ-V-222, УПИ-III-222 и УПИ-IV-222, за които
това не е поискано до края на първото съдебно заседание от 09.06.2014 г.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.