Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 март….…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
624 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.449 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, гр. София твърдят, че на 20.12.2017 година между тях и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания,
по силата на който е прехвърлено вземане към ответника по Договор за кредит №
01639386 от 31.01.2012 година. Твърдят, че в изпълнение на изискването на чл.
99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия на 23.01.2018 г. е направено уведомление
до ответника, изпратено с обратна разписка. По силата на сключения между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за паричен заем, с
подписване на договора на ответника е предадена сумата от 4000.00 лева, които е
следвало да върне, ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора на 48 месечни
вноски. Ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, като последната вноска е била на 03.08.2016 г.
Моли съда да признае за установено, че има следните вземания срещу
ответника по договор за кредит № 01639386 от 31.01.2012 г.: 1256.14 лева главница, 215.34 лева лихва за
забава върху непогасената главница за периода 03.08.2016 г. датата на
настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението 31.05.2018 г.,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на дължимите суми. Моли присъждане и на съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
К.А.Т. не взема становище по предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.449/2018
година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в
производство по чл.410 ГПК. Изготвено е и заключение по назначена съдебно –
икономическа експертиза. След преценка на представените доказателства, съдът
приема за установено следното :
На 31.01.2012 година година
между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за
паричен заем. С подписване на договора на ответника е предадена сумата от 4000.00
лева. Била сключена и застраховка „Защита на плащанията” на стойност 768.00
лева. Била постигнала договорка заетата сума да бъде върната на 48 равни месечни
вноски. Била калкулирана и такса от 140.00 лева при усвояване на кредита.
Според заключението на вещото лице към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ответницата е направила общо 33 вноски, като
не е спазвала размера им по погасителен план. С тях е погасила напълно 35
вноски за главница и частично 36тата вноска или е погасила общо 3 080.16
лева от главницата. Погасила е напълно договорната лихва, дължима към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК и такава не се претендира от ищеца.
Ищцата е правила вноски за погасяване на кредита както след крайния падеж на
договора за кредит, така и след издаване на заповедта за изпълнение. Като е
отчело размера на тези вноски и периода, претендиран от ищеца, вещото лице е
достигнало до заключение, че ответницата е останала задължена единствено със
сумата от 756.46 лева главница.
Направените от ответницата вноски след настъпване на падежа, съдът
приема за редовно направени, доколкото по делото не бяха ангажирани безспорни
доказателства, тя да е била редовно уведомена за извършената цесия. Вноските,
направени след завеждане на настоящото производство към момента на приключване
на съдебното дирене, ответницата е направила по сметката, посочена от ищеца
(видно е от представените на вещото лице разплащателни документи).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен
до размера на 756.46 лева задължение за главница.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника и
направените в производството разноски съразмерно на уважената част от иска по
представения списък.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин,
представлявана от Росен Георгиев Антов – Управител
СРЕЩУ К.А.Т., с ЕГН **********,*** за сумата от 756.46 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018
година до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по
ч.гр.д. 449/2018 година, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове над посочените размери.
ОСЪЖДА К.А.Т., с ЕГН
**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Васил Левски № 114, етаж Мецанин, представлявана от
Росен Георгиев Антов – Управител сумата от 420.00 лв.
направени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.449/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :