Р Е Ш ЕН И Е
№ 159
гр. Плевен, 26.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева и с участието на прокурора ИВАН
ШАРКОВ като разгледа докладваното от
съдия МАРИНСКА адм. дело №1264/2019г. по описа на Административен
съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.3, ал.1, вр.
чл.3 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по адм.д.№1264/2019г. по описа на АдмС-
гр. Плевен, е образувано въз основа на искова молба от А.К.М.,***, против
ГД“ИН“- София по иск с правно основание чл. 284, ал.1, вр. чл.3 от ЗИНЗС, вр.
чл.52 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 300лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за периода м. юни. 2017г. -м. май. 2018г. Посочва се, че в
този период, от страна на Началника на ЗООТ- Полигона- гр. Ловеч, е бил
поставен в неблагоприятни условия на живот, изразяващи се в липсата на
достатъчен брой душове за къпане на затворниците. Посочва, че на един душ се
къпят около 15-20 човека, в резултат на което, топлата вода не е достигала за
всички и ищецът не е успявал да се изкъпе. Посочва също, че в този период, е
ходел на работа в завода за висококачествен чугун „Осъм“, гр. Ловеч. Твърди, че
Началника на Началника на ЗООТ- Полигона- гр. Ловеч, не е създал подходящи
условия за къпане в затворническото общежитие и не е подсигурил достатъчен брой
душове за ползване, в резултат на което, ищецът е преживял различни негативни
психически преживявания, уронващи човешкото достойнство и пораждащи чувства на
страх и незащитеност.
С определение №2444/06.12.2019г., ищецът М. е
освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът М. явява се лично, поддържа
депозираната искова молба и моли съдът да я уважи, като му присъди претендираното
обезщетение, по справедливост.
Ответникът по жалбата- ГД“ИН“- София., представлявана
от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на предявената искова
молба и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
Представителят на ОП- Плевен изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявеният иск, тъй като по делото не се
установява фактическия състав за ангажиране отговорността на Държавата.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз онова
на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото безспорно се установява, съобразно
представената от ответника справка, че ищецът М., е осъден на 7 години лишаване
от свобода, за извършено от него престъпление по чл. 196 от НК, като същият е
постъпил в Затвора- гр. Белене на 08.10.2013г. Установява се, че със заповед №
Л- 2558/22.05.2017г. на Гл. директор на ГД “ИН“- София, М. ***, като заповедта
е изпълнена на 16.06.2017г.. Установява се, че в Затвора- Ловеч, същият е
разпределен в затворническо общежитие от открит тип „Полигона“. Установява се,
че поради промяна в режима на изтърпяване на наказанието, със заповед №612/08.05.2018г.,
М. е настанен в ЗО „Атлант“. По делото се установява също, че на 12.07.2018г, М.
е върнат обратно в Затвора- Белене, където се намира и понастоящем.
По делото е представена и приета справка от НС ЗО“
Полигона“- Ловеч, в която е посочено, че в затворническото общежитие, на всеки
три спални помещения, е осигурен прилежащ санитарен възел, с умивални и душове-
общо 6 – за къпане, които са достъпни 24 часа. Посочено е също, че за нуждите
на лишените от свобода, има монтирани 3 бойлера- един с капацитет 500 литра и
два с капацитет от 150 литра/ всеки. Посочено е, че през летния сезон, за
лишените от свобода е осигурена лятна баня, с капацитет 1000 литра. Посочено е
също, че лишените от свобода имат постоянен достъп до течаща вода, а топлата се
подава по предварително установен график, утвърден от началник- сектор ЗО“
Полигона“- всекидневно. В справката е посочено също, че на лишените от свобода
е разрешено притежанието на кофи, легени, сапун и прах за пране, за изпиране на
дрехи и бельо. В справката е посочено също, че по време на престоя на ищеца в
ЗООТ Полигона, същият е работил на два външни обекта- ЗВЧ “Осъм“ и в „Деари
Фууд“.
По делото е представен и приет утвърден график от м.
май. 2018г., за ползването на топла вода от лишените от свобода в ЗЗОТ
„Полигона“, от който се установява, че монтираният бойлер от 500 литра, се
ползва всеки ден от понеделник до петък, за времето от 19,00ч. - 20,00ч., в
събота от 10,00ч.-12,00ч. и от 19,00-20,00ч. и в неделя за времето от
10,00-12,00ч.; бойлерите от 150 литра се ползват във вторник, в четвъртък и в
събота- заедно с бойлера от 500 литра, за същият часови период-
19,00-20,00часа. Посочено е, че в съботния ден, бойлера от 500 литра, в часовете
от 10,00ч.-12,00ч, се ползва за изпиране на дрехи и спални принадлежности.
По делото, като свидетели са разпитани лицата Е. Е. Р. Б. и П.Х.Х., от
показанията на които се установява следното:
Св. Б. посочва, че е
се намира в Затвора- Ловеч, от м. октомври. 2019 година. Посочва, че в
затворническото общежитие се пуска топлата вода от 19,00-20,00ч, но тя не стига
за всички, тъй като има само един душ в един коридор, и на този душ се събират
ок. 17-18 човека. Свидетелят посочва, че всяка вечер разполагат с един час, за
да се изкъпят, но това време е недостатъчно, а понякога свършва и топлата вода.
Свидетелят посочва, че в общежитието има пет коридора, всеки с по един душ, а
последния - с два. Посочва, че на два от коридорите има еден бойлер от 500
литра. Свидетелят посочва, че в началото, когато е бил настанен, в т. нар. ново
крило, е имало баня, но бойлера е бил счупен. Посочва, че знае, че ищецът М.
също е бил в това ново крило. Посочва също, че във всеки от коридорите се
събират по 17-18 човека и нямат право да се къпят в друг коридор. Св. Б. посочва, че в завода за висококачествен чугун, където
е работил, има баня, но водата в нея е мръсна и работещите не се къпят там.
Посочва, че има работници, които я ползват, както и че той лично също я е
ползвал. Свидетелят посочва, че има лятна баня, но никой не я ползва, тъй като
водата е пълна с жаби и водорасли, които
той лично е виждал.
По делото се установява също, видно от изготвената от
ответника справка, че свидетелят Б. е бил в
ЗООТ Полигона за периода 30.11.2017-21.09.2018г., с което съдът приема, че
същият е допуснал грешка в посочване на периода на престоя си там и показанията
му следва да бъдат кредитирани.
Св. Х.- на длъжността началник –сектор ЗООТ „Полигона“
- Ловеч, от м. 12.2017г., посочва, че на лишените от свобода, е осигурена
възможност да се къпят, по предварително установен график. Посочва, че има
осигурени четири бани в общежитието, които са оборудвани с един бойлер от 500
литра и два бойлера от по 150 литра. Посочва, че за летния сезон, има осигурена
лятна баня, като има съд, с вместимост 1 тон, водата в който се затопля от
слънцето; посочва, че се ползва без ограничения. Свидетелят посочва, че за
периода на престоя на ищеца, същият е работил на два обекта, където е имало
подсигурена баня за къпане. Посочва също, че за времето на престоя си, ищецът М.
не е заявявал претенция пред него- като началник, че има недостиг на вода и/
или време за къпане. Посочва също, че съобразно графика, топла вода има всеки
ден, като в случай, че има още хора, служителите се съобразяват и удължават
времето за къпане. Св. Х. посочва, че в т. нар. ново крило, където е бил
настанен ищецът М., е привилегировано в сравнение със старото крило, тъй като в
новото банята е с монтирани два душа. Посочва, че тези два душа се ползват от 4
килии- или общо ок. 15-20 човека., като толкова хора е имало и когато ищецът е
пребивавал там. Свидетелят посочва, че бойлерите са монтирани преди идването му
през м. 12.2017г.
Така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 286, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, визирана в нормата на чл. 286, ал.1,
постановява, че осъдените и задържаните под стража, не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно ал.2 на
чл.3, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. В случая се претендира, че ответникът е
поставил ищеца- като лице, лишено от свобода, в неблагоприятни условия,
изразяващи се в несъздаване на подходящи условия за къпане в ЗООТ „Полигона“ -
Ловеч, неподсигуряване на достатъчен брой душове за ползване, които действия са
уронили човешкото достойнство на ищеца и са породили в него чувства на страх и
незащитеност. Съобразно ал.5 на чл. 286 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
В случая, съобразно разпределената в първо по делото
с.з. доказателствена тежест, предмет на доказване е изпълнението от страна на
ответника, на законовите изисквания, закрепени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за осигуряване на лишените от
свобода за условия за къпане, съобразно общото изискване на чл. 151, т.3 от ЗИНЗС- по възможност всеки ден, но най-малко
два пъти седмично. Нормата кореспондира с нормата на чл. 21, ал.6 от ППЗИНЗС, съобразно
която, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два
пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Съдът намира,
съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, че от страна на ответника е налице изпълнение на законовото
му задължение за осигуряване на лишените от свобода, на възможност за къпане,
съобразно цитираните разпоредби. По делото безспорно се установи, както от
представените по делото, по реда на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС, нарочна справка и график
за м. май. 2018г., така и от показанията на свидетелите Б. и Х., че в ЗООТ “Полигона“, за процесния период,
ежедневно е осигурявана възможност за къпане на лишените от свобода, като е
отпускана топла вода, за времето от 19,00-20,00ч. Установи се, че за покриване
на тези нужди, ежедневно се използва бойлер с вместимост от 500 литра, а в
дните вторник, в четвъртък и в събота – и допълнително от два бойлера, всеки от
които с вместимост по 150 литра. По делото се установи също, че за нуждите на
лишените от свобода в затворническото общежитие, са подсигурени общо 6 душа, като
в т. нар.- ново крило, където е бил настанен ищеца М., душовете са два. Същите
се ползват средно от около 15-20 човека, в зависимост от броя на настанените.
По делото се установи също, че в ЗООТ „Полигона“, има изградена и лятна баня, с
капацитет от 1000 литра, на разположение без ограничение на лишените от
свобода, през летния сезон. При така установено от фактическа страна, съдът
намира, че не е налице твърдяното от страна на ищеца поставяне в неблагоприятни
условия, изразяващо се в неосигуряване на условия и възможност за къпане, в
процесния период- периодът, в който л.св. М. е бил в затворническото общежитие-
м. юни.2017г. - до м. май. 2018г. и твърдените в тази връзка чувства на страх и
незащитеност. Следва да се посочи, че обстоятелството, че лишените от свобода
са имали възможност на ползват баня на мястото на работа- ЗВЧ“Осъм“ и Деари
Фууд“, съдът счита за ирелевантно и не следва да се обсъжда.
Съобразно нормата на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, в
случаите по чл. 3, ал. 2, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора. В случая се касае за период
от 10 месеца, през които ежедневно на ищца е била предоставяна възможност за
къпане, чрез подсигуряване на топла вода, в достатъчен обем и за времето от 1
час- от 19,00ч.- 20,00ч, отделно от времето за пране/в събота от 10,00ч. до
12,00 часа/. С оглед това, съдът приема, че монтираните в коридора, в който е
бил настанен ищеца, два душа, за средно ок. 15-20 лица лишени от свобода, не се
явява недостатъчен, респ. не може да обоснове твърдяната от ищеца невъзможност
за къпане.
Съдът приема, че в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. Възнаграждение,
доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286,ал.2 ЗИНЗС, се
свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални
действия. Цитираната норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78,
ал.1 от ГПК и дерогира същата.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.М., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора – гр. Белене, против Главна дирекция „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“, гр.
София, иск с правно основание чл.284, ал.3, ал.1, вр. чл.3 от ЗИНЗС, вр.
чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК, за присъждане на сумата от 300лв.- обезщетение на претърпени от
ищеца неимуществени вреди- уронване
човешкото достойнство, пораждане чувство на страх и незащитеност, от
поставянето му в неблагоприятни условия на живот, изразяващи се в липсата на
достатъчен брой душове за къпане в ЗООТ- Полигона- гр. Ловеч, за периода м.
юни. 2017г.- м. май. 2018г., НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от получаване на съобщението, пред тричленен състав на
Административен съд- гр. Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/