Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 646 / 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С.А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 544/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът П. Я. (Pawel
Jankiewicz), ЕГН/ЛНЧ ***********,
живущ в Полша, 98-200 Klocko, чрез
адвокат Д.В., АК - Бургас, е оспорил решение № 260005/29.01.2021г. по АНД № 304/2020г.
по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 302а-390-2020/06.08.2020г. на началника на РУ - Царево. С наказателното
постановление на касатора за нарушение на чл.64, ал.4
от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на основание чл.257,
ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска да бъде отменено, а по съществото
на спора - да бъде отменено наказателното постановление. Претендира разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът, чрез
представител по пълномощие адвокат Димитър В., поддържа касационната жалба и
иска атакуваното решение да бъде отменено, както и издаденото от началника на РУ
- Царево наказателно постановление.
Ответникът по касация ОД на МВР - Бургас Районно управление –
Царево, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
П. Янкевич е наказан за това, че на
06.08.2020г. около 11.30 часа в с.Синеморец, ул.“Бутамя“
№ 9 след предаден документ за самоличност се опитвал да отнеме същия от
полицейски служител и след разпореждане от страна на полицейският орган да
преустанови тези свои действия, не го изпълнил.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно
за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Съгласно чл.257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
С
обжалваното решение съдът е приел, че касаторът действително на 06.08.2020г.
около 11:30 часа, в с.Синеморец се опитал да осуети проверката, която му
извършвали полицаи от РУ Царево, като се опитал да си вземе обратно документа
за самоличност. Съдът приел, че полицейските служители няколкократно го
предупредили да преустанови това държание, но касаторът не изпълнил разпореждането
им. Въз основа на така приетите за установени факти съдът е направил извод, че
обжалваното наказателно постановление е издадено законосъобразно и го е
потвърдил.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
В
мотивите районният съд се е позовал единствено и само на свидетелските
показания, дадени от актосъставителя Колев, когото в мотивите е нарекъл
„полицейските служители“. В преписката няма други доказателства, които да
кореспондират с изложеното от актосъставителя в качеството му на свидетел.
Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя, тъй
като са негови близки и само на това основание съдът ги намерил за предубедени,
както и защото тези показания (на две различни лица) противоречат на
показанията на полицейския служител, които съдът е приел за достоверни. В
мотивите липсва каквото и да е обсъждане на конкретни факти, които се извличат
от показанията на свидетелите, които да обосноват извода, изложен в решението.
В
производството по издаване на наказателното постановление са взети обяснения от
процесния касатор, в които той твърди, че описаните в постановлението факти не
съответстват на обективно случилите се. Според касатора (л.24 от АНД №
304/2020г. на Царевски районен съд) той е предоставил на полицейско униформено
лице, което не се е идентифицирало, доброволно и без съпротива своите документи
за самоличност, след което по никакъв начин не е възпрепятствал полицейския
служител, нито се опитвал да си вземе обратно документите против волята на
същия служител.
Пак
в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган са
събрани сведения от други преки очевидци на случилото се, а именно Я.Д.Л.и Л.М.И..
И двамата твърдят, че на посочената дата и час в наказателното постановление се
разхождали в с.Синеморец по една от главните улици и докато разглеждали
стоката, която се продава от една сергия, между тях застанал мъж в полицейска
униформа, който поискал документите им за самоличност без преди това да се легитимира.
Доколкото той бил облечен в униформа, те се подчинили и предоставили своите
документи. Без никакви обяснения униформеното лице взело тези документи и се
отправило към друго лице, което не било облечено в униформа и излязло от лек
автомобил без индивидуализиращи белези, че е полицейски. Когато униформеното
лице предоставило личните документи на касатора и тримата му придружители на
другото неизвестно лице, всички се притеснили за своите документи за
самоличност и потърсили сметка от лицето, което нямало външни белези на
полицай, за причините, поради които в него са попаднали техните лични
документи. От обясненията става ясно, че двамата полицаи (какъвто по-късно се
оказал и неуниформеният) първоначално извършвали действия без да считат за
нужно, че следва да разяснят на лицата какво смятат да правят с техните лични
документи и истински се подразнили, когато процесният касатор започнал да снима
случващото се с телефона. Точно в този момент те го вкарали в полицейския
автомобил и заявили недвусмислено, че трябва да го задържат, защото снима с
телефон. От тези сведения се установява, че касаторът, поради съществуващата
езикова бариера, не е участвал в препирнята между останалите три лица и двамата
полицаи във връзка с отсъствието на обяснения защо са взели личните им
документи.
От
всички факти по делото се установява, че касаторът не владее български език,
поради което той не е бил в състояние да изрази на понятен за полицаите език,
че желае да му бъдат върнати личните документи. От тези сведения се установява
още, че основно спорът във връзка с отсъствието на всякаква яснота защо са им
взели документите за самоличност е воден между полицаите и двете момичета.
Същото се установява и от свидетелските показания, събрани от съда посредством
разпита на Я.Д.Л.и И.Ц.Д.. В тези показания отново се потвърждават факти,
твърдени и от касатора. И двете свидетелки посочват, че П. Ж.не е бил в
състояние поради езиковата бариера да разбере какво се случва и е стоял
настрани, а те двете са настоявали полицаите да се идентифицират и да им
обяснят защо са им взели документите, на което не са получили ясен отговор. От
показанията на тези свидетелки се потвърждава и фактът, че касаторът е
привлякъл вниманието на полицаите не с действия, които представляват
неизпълнение на тяхно разпореждане, а с факта, че от един момент насетне е
започнал да ги снима с телефона си. Полицаите са заявили, че не желаят да ги
снимат, защото могат да използват след това видео клипа срещу тях в съда и затова
прибрали П. в полицейския автомобил.
При
разпита в съдебно заседание актосъставителят К. посочил, че се е легитимирал,
както и че полският гражданин на няколко пъти се опитал да му вземе
документите, а полицейският служител му обяснил, че ще му извърши проверка и
тогава ще му ги върне, ако всичко е наред, но въпреки това полският гражданин
продължил да си иска документите и настоявал, че служителите на МВР нямат
основание да му извършват проверка, след което изкарал телефона си и почнал да
снима, а впоследствие го задържали по реда на ЗМВР. По отношение на мотивите,
които са подтикнали служителя да извърши проверка на документите на четирите
лица, между които и процесният касатор, при разпита той посочил, че в 10:30
часа (часът на административното нарушение записан в АУАН от същото лице е
11.30 ч.) сутринта било странно да се пие бира, а тези лица извършвали именно
това. По-нататък от разпита на актосъставителя става ясно, че той не владее
английски език, а документите били поискани на български език. (В показанията
си от една страна Колев твърди, че „на някакво ниво владея английски“, а от
друга през цялото време говори, че „момичетата превеждали на поляка“.)
От
всички доказателства събрани, както в хода на административнонаказателното
производство, така и в съдебното производство пред районния съд се установява
по несъмнен начин, че касаторът не е извършил нарушението, което му е вменено с
оспореното наказателно постановление, тъй като не се е опитвал да отнеме от
полицейския служител вече предоставените документи за самоличност и затова не
може да се обоснове извод, че не е изпълнил полицейско разпореждане.
Касаторът
не владее български език, на който са общували полицейските служители и по тази
причина той дори не е разбрал в началото защо останалите лица са влезли в
пререкания с полицаите, след като са им предоставили документите си за
самоличност. Твърденията на актосъставителя Колев противоречат на всички
останали факти по делото, установени посреством доказателствата съдържащи се в
административнонаказателната преписка и останалите свидетелски показания.
Именно поради езиковата бариера Колев не е могъл да общува с касатора нито
когато твърди, че му поискал документите, защото сам посочва, че ги е поискал
на български език, нито когато твърди, че касаторът не е изпълнил
разпореждането му и продължил да настоява да му бъдат върнати документите за
самоличност. От една страна очевидно този процес е вербален и той може да се
осъществи само ако двете лица владеят един и същ език, което в случая не е така. „Прегрешението“ на касатора се е
оказало действието, което той впоследствие предприел - да филмира поведението и
действията на двамата служители на реда. Тук следва да се отвори скоба, за да
се каже, че няма законодателна пречка в този случай техните действия да бъдат
заснети доколкото те са служители на МВР и в този момент са изпълнявали свои публични
функции. Именно в това си качество са се намирали на инкриминираното място.
След като са извършвали публичната си функция, те не се ползват с такава защита,
каквато чл.32 от Конституцията им дава право в техния личен частен живот. Освен
това действията, които са се осъществявали от тях, не носят някаква секретност,
нито представляват държавна тайна. Нещо повече, самото Министерство на
вътрешните работи е въвело задължително наличие на камери в патрулните коли,
които да снимат работата на самите полицаи, като дисциплинираща и
противокорупционнае мярка.
От
доказателствата несъмнено става ясно, че полицейските служители са задържали
касатора, защото си позволил да ги снима с телефон, а не защото е извършвал
действия в противоречие с чл.64, ал.4 от ЗМВР, още по-малко защото е извършвал
някакво престъпление. Обратно на изводите на районния съд по делото няма данни,
от които да се индицира, че показанията на двете свидетелки са обременени от
пристрастност към личността на касатора. Дори обаче да се направи такъв извод,
крайното решение отново води до незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като деянието ще е недоказано, доколкото всички установени
по делото факти посредством множество доказателства, са в пълно противоречие с
версията на актосъставителя и подкрепят изцяло твърденията на касатора.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая няма доказателства касаторът да е извършил
нарушението, което му е вменено, обратно събрани са доказателства, които
установяват, че полицейските служители са се опитали да облекат в законова
форма свои неправомерни действия спрямо касатора.
По
тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а
по съществото на спора – наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.222,
ал.1 и чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260005 от 29.01.2021г. постановено по АНД № 304/2020г.
на Районен съд – Царево, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 302а-390-2020/06.08.2020г.
на началника на РУ – Царево при ОД на МВР - Бургас, с което на P.J.за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР и на основание чл.257,
ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: