О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260041 08.01.2021 г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 08 януари Година 2021
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 3256 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.419, ал.1 във връзка с чл.274,
ал.1 ГПК, във връзка с чл. 418, ал.4, и във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 и във
връзка с чл.417, ал.1 и във връзка чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по частна жалба от Ж.С.Е. с ЕГН **********
и постоянен адрес:*** ПРОТИВ разпореждане за незабавно изпълнение
имплементирано в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и 418 от ГПК,
издадена по ч. гр.д. №
1754/2020 г. по описа на РС- Стара Загора, Гражданско отделение с ОТВЕТНИК: „П." АД с ЕИК ***, ***
Жалбоподателя
твърди, че на
датата 04.09.2020 г. й била връчена Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ по
изп. № 20208680400266, по описа на ЧСИ- Р.М., вписана в КЧСИ с per. № 868 и район на действие -PC- Стара
Загора за дължими парични суми, която прилага като доказателство към жалбата. С
поканата била уведомена, че срещу нея е била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 801/10.06.2020 г. и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен
лист от същата дата по ч. гр.д. № 1754/2020 г. по описа на РС-Стара Загора,
Гражданско отделение, с които е осъдена да заплати в полза на кредитора: „П."
АД с ЕИК ***, ***парично задължение, което към 20.07.2020 г., възлизало общо на
27 172, 66 лв. Според посоченото в ПДИ, вземането произтича от извлечението от
счетоводните книги на ПИБ АД по чл. 417, т.2 от ГПК и Договор за банков кредит
/ДБК/ № 013LD-R- 000742/09.12.2009
г.
С настоящето в преклузивния срок по чл. 419 ал.1, ГПК
подавам възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение №
801/10.12.2009 г. по ч. гр.д. № 1754/2019 г. по описа на РС-Стара Загора,
Гражданско отделение и едновременно с това оспорвам
разпореждането за предварително изпълнение, както и на осн. чл.419, ал.2 ГПК. моли да се отмени
изцяло разпореждането за предварително изпълнение и да обезсилите издадения
изпълнителен лист, по следните отделни съображения, извлечени от акта по
чл. 417:
На първо място твърди, че не е
страната по ДБК с абревиатура № 013LD-R- 000742/09.12.2009
г. за банков кредит, а е само страната по Договор за поръчителство /без номер/
от 09.12.2009 г. с предмет- обезпечаване като поръчител на задълженията на Д.С.С.с
ЕГН ********** /починал през 2015г./ за сумата от 5900, 00 EUR.
Видно от извлечението от търговските
книги на банката като титуляр на кредита фигурирало починало лице, а не
наследниците на същото, което правило документ с изх. № 231-256/04.06.2020 г.,
послужил за издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителният лист против нея — неистински документ или документ с невярно
съдържание, като оспорва истинността му.
Ноторно известно е, че по арг. от чл.
84, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, когато падежът е настъпил след смъртта на длъжника,
кредиторът е длъжен да покани наследниците, преди да се обърне към поръчителя.
Видно от документите по делото, наследниците не са канени и не са конституирани
като страни по кредитното правоотношение, което е недопустимо и е основание за
оставяне молбата по чл. 417 ГПК без уважение, респ. за отхвърлянето на искането
на банката.
След смъртта на длъжника, правната
последица е заместване в дълг от наследниците, ако и доколкото приемат
наследството, а ние имаме данни, че наследството е прието. Договорът за
поръчителство е 'intouito personae' понеже се сключва с
оглед личността на длъжника. Ето защо при встъпването в дълг от наследниците,
на осн. чл. 102, ал.2 от ЗЗД, доколкото аз не съм се съгласявала да
поръчителствам лица, различни от покойния Д.С., то следва да се приеме, че
даденото от мен обезпечение /поръчителството е вид обезпечение на дълга по
кредита към кредитора, с когото сме в съглашение/, следва да се счита за
погасено.
На второ място, твърди, че според
справката от търговските книги на банката, представена по делото, неиздължените
вноски по кредита са общо 109 броя и са с падежи с начална дата 10.12.2010 г.,
/която фигурира като начална дата на забава на длъжника по договора/ и крайна
дата 10.12.2019 г., като след смъртта на длъжника от м. февруари, 2015 г. не е
платена нито една сума по главница съгласно погасителния план, неразделна част
от ДБК № абревиатура № 013LD-R-000742/09.12.2009 г.
При тази хипотеза намира, че вземането на банката се е
погасило на две самостоятелни основания - първо поради давност по чл. 147, ал.
1, изр.1 от ГПК, съгласно който „Поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца". В случая, съгласно т. 25 от Общите условия на ПИБ за кредити
на физически лица, които са неразделна част от ДБК № 013LD-R-000742/09.12.2009 г. за банков
кредит, сключен с Д.С. /починал/, ползваният кредит става незабавно и изцяло
предсрочно изискуем с право на банката на принудително изпълнение за събиране
на вземанията си без да уведомява кредитополучателя и без за дава нов
допълнителен срок за изпълнение, във всички случай когато е налице забава в
плащането на което и да било изискуемо задължение на Кредитополучателя към
Банката за срок по-дълъг от 150 календарни дни.
Счита, че така постановеното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, поради което
го обжалват в законоустановения срок, като
мотивите им за това са изложени по-горе:
По изложените съображения моли да се отмени разпореждане за
незабавно изпълнение имплементирано в Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 и 418 от ГПК, издадена по ч. гр.д. № 1754/2020 г. по описа на РС- Стара Загора.
Гражданско отделение с ОТВЕТНИК: „П." АД с ЕИК ***, ***
Подробни съображения за това са изложени в частната жалба
на жалбоподателя с вх. № 261941/17.09.2020г., депозирана по ч.гр. дело с № 3256/2020г. чрез РС-Стара
Загора.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за
писмен отговор такъв е постъпил от въззиваемия по делото “П.” АД ***съобразно чл.418, ал.4 от ГПК, с който молят жалбата да се остави без уважение.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално
легитимираната страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен
едноседмичен срок по чл. 418, ал.4 от ГПК и се явява процесуално допустима.
На датата 04.09.2020 г. на
жалбподателката Е. е била връчена Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ по
изп. № 20208680400266, по описа на ЧСИ- Р.М., вписана в КЧСИ с per. № 868 и район на действие -PC- Стара
Загора за дължими парични суми, която прилага като доказателство към жалбата. С
поканата е била уведомена, че срещу нея е била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 801/10.06.2020 г. и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен
лист от същата дата по ч. гр.д. № 1754/2019 г. по описа на РС-Стара Загора,
Гражданско отделение, с които е осъдена да заплати в полза на кредитора: „П."
АД с ЕИК ***, ***парично задължение, което към 20.07.2020 г., възлизало общо на
27 172, 66 лв. Според посоченото в ПДИ, вземането произтича от извлечението от
счетоводните книги на ПИБ АД по чл. 417, т.2 от ГПК и Договор за банков кредит
/ДБК/ № 013LD-R- 000742/09.12.2009
г.
С разпореждане от датата 10.06.2020 г. първоинстанционият
съд е уважил заявлението на молителя “П.” АД ***,
като е приел, че заявлението в обжалваната му част по чл.417 от ГПК е редовно
от външна страна и удовлетворява подлежащото на изпълнение вземане, посочено от
въззиваемата банка.
Изводът на
първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен поради следните
съображения:
Въззивният съд следва да отбележи, че съобразно нормата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането е за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изп. лист по чл.418 от ГПК срещу сочените в заявлението длъжници и поръчители Ж. С. Е. и С.Д.Д.. Според специалната разпоредба на Чл. 418. ал.(1)
от ГПК Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането,
кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист. Според ал.(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът
прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за
изпълнение.
Съдът намира, че представеното от заявителя и въззиваем “П.”
АД ***извлечение от
счетоводните му книги представлява формално документ по чл. 417, т. 2 ГПК, като
той в случая удостоверява подлежащите на изпълнение вземания срещу длъжника
(чл. 418, ал. 2 ГПК). От външна страна документа е редовен и удостоверява
подлежащото на изпълнение вземане спрямо сочените длъжници.
От същото е видно, че заявителят в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1754/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора
от кредитодателя „П.“ АД не се е твърдяло настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита по т. 25 от общите условия поради продължила повече от 150
календарни дни забава на кредитополучателя в плащанията по договора за банков кредит.
На стр. 5 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се
съдържа фактическото твърдение на кредитодателя „П.“ АД, че вземанията на „П.“
АД от кредитополучателя Д.С.С.и поръчителите Ж.С.Е. и С.Д.Д. са изцяло
изискуеми от 10.12.2019 г. поради изтичане на срока за погасяване на банковия
кредит.
Ето защо по силата на т. 18 от т.р. с № 4 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС уговорката на т. 25 от
общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост на банковия кредит при
продължила повече от 150 календарни дни забава на кредитополучателя в
плащанията по договора за банков кредит, без да е необходимо банката да
уведомява кредитополучателя, не поражда действие, поради което са неоснователни
доводите в частната жалба, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД бил
изтекъл още през 2011 г., тъй като забавата на кредитополучателя била започнала
от 10.12.2010 г.
За
твърдението си, че кредитолучателят Д.С.С.бил починал, частният жалбоподател
нито посочва, нито представя доказателства, а съгласно чл. 154, ал. I от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения.
Поръчителството
по своята правна същност се явява лично обезпечение (за разлика от ипотеката и
залога, които са вещни обезпечения), по договорът за поръчителство не е договор
с оглед на личността, защото смъртта на поръчителя или на кредитора не е
уредена в ЗЗД като основание за прекратяване на договора за поръчителство.
Кредитополучателят Д.С.С.не е страна по
договора за поръчителство, а имуществените му задължения по договор за банков
кредит са наследими. Следователно смъртта на кредитополучателя не е основание
за прекратяване нито на договора за банков кредит, нито на договора за
поръчителство.
В тази връзка очевидно е, при това положение, че в случая може да се приеме за спазено императивното
изискване на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, защото падежа на договора за кредит
настъпва на 10.12.219 год., поради което заявлението е подадено в предвидения
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, а именно на
датата 04.06.2020 год.
Относно оплакването в жалбата за изтичането на тригодишната давност същото
е отново неоснователно, тъй като по договора за кредит се прилага общата 5 –
годишна давност, считано от крайния срок, тъй като погасителните вноски не
представляват периодични плащания съобразно трайна практиката на ВКС, Търговската
колегия.
Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с приложимите по
случая императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна
практика на Върховните съдилища на Републиката и касателно специалният ред
относно приложението на чл.147, ал.1 от ЗЗД. В тази насока този съд е стигнал и
до правилните и обосновани изводи, че са налице законовите предпоставки и за
уважаване на искането за издаване на такъв изп.лист по реда на чл.417 и чл.418
от ГПК съгласно депозираното заявление на жалбоподателя “П.” АД, ведно със
законните последици от това.
Налага се категоричния
извод, че при наличието на представените пред първостепенния съд доказателства
от частния жалбподател, както и тези представени и пред настоящата съдебна
инстанция неоснователни се явяват оплакванията в депозираната по делото частна
жалба против разпореждането за издаването на исканата заповед за изпълнение и
изп. лист в обжалваната му част. Заповедното производство се явява строго
формално по своя правен характер и като такова следва да бъдат стриктно
спазвани неговите императивни изисквания.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалваното разпореждане на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба от Ж.С.Е. с ЕГН ********** и постоянен адрес:*** ПРОТИВ разпореждане за
незабавно изпълнение, имплицирано в Заповед под № 801 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК от 10.06.2020 год.,
издадена по ч. гр.д. №
1754/2020 г. по описа на РС- Стара Загора. Гражданско отделение с ОТВЕТНИК „П." АД с ЕИК ***, ***, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд съобразно т.8 от ТР № 4/18.06.2018 год. по тълк.
Дело № 4/2013 год. на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.