Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, …………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева Димитър Ковачев
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 6163 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 438288 от 28.06.2018г.,
постановено по гр. дело № 15803/2016г. на СРС, 36 състав в частта, с която е
признато за установено по реда на чл.422
от ГПК, че Н.А.З. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД , вр. с чл.149 от
ЗЕ – сумата от 48,48лв. – главница, /включваща стойност на топлинна енергия и
дялово разпределение, последното в размер на 7,14лв./ за периода 01.03.2013г. -
30.07.2014г. за топлоснабден имот: ап.№ 44, в
гр.София, общ.Възраждане, ж.к.“********* с абонатен ******, съответстваща на
¼ ид.ч.
от квотата й от съсобствеността върху имота, ведно със законната лихва от 15.01.2016г.- до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 6,81лв.- мораторна
лихва върху главницата-стойност на топлинната енергия, натрупана за периода 30.04.2013г.- 07.12.2015г.,
в частта, с която е признато за
установено, че А.З.А. дължи на „Т.С.“
ЕАД на основание чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - сумата от 48,48лв. – главница
/включваща стойност на топлинна енергия и дялово разпределени-последното в
размер на сумата от 7,14лв./ за периода 01.03.2013г. - 30.07.2014г. за топлоснабден имот: ап.№ 44, в гр.София, общ.Възраждане,
ж.к.“********* с абонатен ******, съответстваща на ¼ ид.ч. от квотата му
от съсобствеността върху имота, ведно
със законната лихва от 15.01.2016г.- до
окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от
6,81лв.- мораторна лихва върху главницата-стойност на
топлинната енергия, натрупана за периода
30.04.2013г.- 07.12.2015г,. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2103/2016г. по описа на СРС,
36 състав. Решението се обжалва и в частта, с която Н.А.З. и А.З.А. са осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД по равно и разделно сумата от 758,16лв.- разноски по делото за исковото и
заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивниците - ответници
А.З.А. и Н.А.З. заявяват искане за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо- постановено по недопустима искова молба, поради разминаван/ различие на адреса на процесния
топлоснабден имот посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и този, посочен предявената по реда на чл.422 от ГПК искова молба. Твърдят, че адресът на топлоснабдения
имот, посочен в заявлението по чл.410 от ГПК е гр.София, общ.Възраждане, ж.к.“******,
******, който се различава от този посочен в исковата молба е : гр.София,
ж.к.“Лев **********. Поддържат и доводи за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Въззивниците-ответници възразяват, че от ищеца
не е доказано по безспорен начин правото на собственост върху процесния топлоснабден имот на наследодателката им И.Д.А., респ.- на наследодателката
на последната – Ц.П.И.. Възразяват, че нямат качеството на потребители на ТЕ за
имота в ж.к.“Света Троица“. Поддържат, че лицето , което живее на адреса и е
титуляр на вещното право на ползване- Е.О.А.има качеството на потребител на
предоставяните от ищеца услуги и именно с това лице ищецът се намира в
договорни правоотношения. В тази връзка, молят настоящата инстанция да съобрази
установения по делото факт, че именно от лицето Е.О.А.и подадена
молба-декларация за откриване на партида на 27.08.2014г. Поддържат, че по делото няма доказателства за
издавани изравнителни сметки на името на наследодателката
им- И.А., нито има открита на нейно име партида. С изложените доводи въззивниците-ответници мотивират искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не депозира писмен
отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното
производство заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство- юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност – при уважаване на жалбата,
заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците.
Третото лице – помагач на ищеца
- „П.И.“ ООД – не заявява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269,предл.2 от ГПК. Съдът намира за неоснователно
заявеното от въззивниците-ответници възражение за
недопустимост на обжалваното решение, основано на твърдението , че е
постановено по недопустима искова молба. В хипотезата, при която е налице
разминаване между твърдяните факти и/ или заявеното
искане с исковата молба, предявена по
реда на чл.422 от ГПК и тези, заявени със заявлението по чл.410 от ГПК не е
налице твърдяната от ответниците недопустимост, а се
касае за нередовност на исковата молба, за изправянето, на която съдът дължи
указания за привеждането й в съответствие със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретният случай, обаче, не е налице твърдяната от ответниците нередовност. На стр.2 от исковата молба изрично
и точно и посочен адресът на процесният топлоснабден имот, който напълно съответства на този по
заявлението по чл.410 от ГПК, а именно:
апартамент № 44, находящ се в гр.София,
общ.Възраждане, ж.к.“*********, *********Посоченият от ответниците
адрес в ж.к.“Лев Толстой“ в титулната част на исковата молба касае техните
адреси за призоваване като реквизит по чл.127,ал.1,т.2 от ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл по допустима и редовна искова молба и не е налице твърдяната от въззивниците-ответници недопустимост на решението.
Настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение е
прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството на качеството на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“
от ЗЕ като съсобственици на процесния топлоснабден имот
при квоти от по ¼ - за
всеки от ответниците. Правото на собственост в
посочените квоти не е оспорено от ответниците с
отговора на исковата молба, а то се установява и от събраните по делото писмени
доказателства- нот.акт № 87, том 4 по нот.дело № 0620/2014г. на нотариус В.Б., с който е сключен
договор за покупко-продажба от 14.08.2014г., с който ответниците
А.А. и Н.З. са прехвърлили притежаваната от тях по
¼ ид.ч. – всеки от процесния
топлоснабден имот, а третото неучастващо в процеса
лице- А.П.е прехвърлила собствената й ½ ид.ч.
от процесния топлоснабден
имот,/придобита чрез продажба на наследство с договор по чл.212 от ЗЗД от
17.10.2013г., сключен с Н. Д.М., с който последната е прехвърлила на третото
лице придобитото наследство от майка й Ц.И.и Д.М.- на купувача Е.О.А..
Нотариалният акт е официален писмен документ, който се ползва с доказателствена сила относно удостовереното и установено от
нотариуса притежание на правото на собственост на продавачите върху имота-
предмет на прехвърлителната сделка и в частност –
относно това, притежавано от ответниците до момента
на разпореждането с него. Разпореждането с правото на собственост от ответниците в рамките на притежаваните от тях дялове е
извършено след края на исковия период / 31.07.2014г./ - на 14.08.2014г. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че в рамките на исковия период
м.03.2013г.- м.07.2014г. ответниците имат качеството
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ
и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ, като собственици на процесния топлоснабден имот в
рамките на притежаваните от тях квоти по ¼ за всеки от тях. Този факт се
потвърждава и от извънсъдебното признание на ответниците,
съдържащо се в представеното по делото споразумение от 14.08.2014г., подписано
между ответниците и третото лице А.П., от една страна
и третото лице Е.О.А., с което ответниците /и третото
лице А.П./ са поели в качеството им на продавачи и съсобственици на процесния топлоснабден имот да
заплатят всички дължими за него консумативи, включително и за доставената
топлинна енергия, натрупани до датата 14.08.2014г. От третото неучастващо в
процеса лице Е.А.е подадена молба-декларация за откриване на партида на нейно
име след крайния момент на исковия период от време /31.08.2014г./ - на
27.08.2014г. именно като последица от придобитото от нея по силата на договора
за покупко-продажба от 14.08.2014г. право на собственост върху целия процесен топлоснабден имот. С оглед
изложените мотиви , съдът приема за неоснователно възражението на ответниците, че нямат качеството на клиенти на ТЕ за процесния имот в рамките на исковия период от време. В рамките на исковия период от време между
ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационното
правоотношение с предмет доставката на ТЕ за битови нужди и то е обвързвало
ищеца- като доставчик на ТЕ и ответниците –като
клиенти на ТЕ, на основание разпоредбите на чл.150,ал.1 и чл.153,ал.1 от
ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, каквито са Общите условия,
публикувани във вестник „Дневник“, броя от 14.01.2008г. и тези от 12.03.2014г.,
публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19 минути“. В случая съдът съобразява и разпоредбата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите, които не са
съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответниците
не твърдят и по делото не установява да са
упражнили правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия,
поради което съдът намира, че са ги
приели. За наличието на договорно правоотношение
между страните е ирелевантно фактическото ползване на
имота от страна на ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.- отм., но приложема към исковия период от време/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на уредите за
индивидуално разпределение в отделните
имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите
за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за които са издадени
фактури, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответната страна са
издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния
период от време и изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за
отчет на индивидуалните уреди за разпределение,
като в последните документи е
отразена разликата между старите и новите показания. От тези документи,
проверени от вещите лица по СТЕ и ССЕ се установява, че стойността на
доставената ТЕ и услугата за дялово разпределение за исковия период от
време за процесния топлоснабден
имот възлиза на сумата от 193,92лв. В рамките на тази сума, съобразно
притежавания от ответниците дял от процесния топлоснабден имот от по
¼ всеки дължи поотделно сумата от по 48,48лв., както правилно е прието и
с обжалваното решение.
Следва да се посочи, че на настоящия съдебен
състав служебно са му известни влезлите в сила
решение № 4777/13.04.2018г. по адм.дело № 1372/2016г. на
ВАС, обезсилено с решение № 2187/
11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение №
8294/26.06.2020г. на 5 чл. състав на ВАС, като с последното влязло в сила
решение са отменени нормите от методиката към Наредба № 16-334/
2007г. , установяващи формулите за
разпределение на ТЕ за сградна инсталация, както и
решение № 7276 от 03.07.2023г. по адм.дело №
746/2021г. на 3 чл.състав на ВАС и решение № 1037/10.02.2025г. по адм.д.№ 85/2024г. на 5 чл.състав, с което е потвърдено
решението от 03.07.2023г.- за отмяна на т.6.1.1 от Методиката по Приложението
към чл.61, ал.1 от Наредбата, но тази
отмяна има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила
/считано от 26.06.2020г.- за в бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК,
поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния
казус, които остават в сила за процесния минал /предходен / период, доколкото отмяната няма обратно действие.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно и правилно с обжалваното решение исковете за
главницата, представляваща стойността на доставената през исковия период ТЕ и услугата за дялово разпределение са уважени в рамките на доказаните по делото
размери, който всеки от въззивниците-ответници дължи
като съответен на притежаваната от него идеална част от процесния
топлоснабден имот.
Основателността на претенцията за главницата- цена на
ТЕ обуславя основателността и на иска за акцесорното
вземане за мораторна лихва, дължима за времето на
забавата. Настоящият съдебен състав
приема, че за исковия период 30.04.2013г. - 07.12.2016г. ответниците
са изпаднали в забава за плащане само на падежиралите
в този период от време ежемесечно дължими суми, представляващи стойност на ТЕ
за времето 01.03.2013г.- м.01.2014г., за които ответниците
са в забава за плащане в рамките на частта от исковия период 01.04.2014. -
07.12.2016г. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., /приложими към
частта от исковия период от време за главниците от м.03.2013г. до
м.01.2014г.-вкл./, купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно дължимата
сума в 30 дн.срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Т.е. за
стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.03.2013г., падежът за
плащане е настъпил на 30.04.2013г. и от следващия ден – 01.05.2014г. ответниците са изпаднали
в забава, поради което за датата
30.04.2013г. искът за лихва се явява
неоснователен, тъй като това е датата на падежа и към този момент ответниците не са били в забава. Клаузите от ОУ от 2008г.
относно момента на забавата за плащане на главниците - стойност на ТЕ са
приложими и за всички останали
главници-стойност на ТЕ до тази за м.01.2014г. /вкл./, чийто падеж е
настъпил на 04.03.2014г.г. Настоящият
съдебен състав определя обезщетението за
забава по чл.86,ал.1 от ГПК върху общата главница 109,48лв., представляваща
стойност на ТЕ за периода м.05.2013г.- м.01.2014г., което се следва на ищеца за времето на
забавата 01.04.2013г. - 07.12.2015г. в
размер на 29,76лв. по реда на чл.162 от ГПК. В рамките на тази сума от 29,76лв. всеки от ответниците дължи по ¼ или по 7,44лв. - всеки
поотделно. Доколкото, обаче ,с
обжалваното решение е прието, че дължимите от ответниците
суми за мораторни лихви върху главниците- стойност на
ТЕ са в по-малък размер от по 6,81лв. , при съобразяване на забраната по чл.271,ал.1,
изр.2 от ГПК- за влошаване положението на жалбоподателите, съдът приема, че исковете
по чл.86,ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени в рамките на приетия с обжалваното решение по-малък размер
от по 6,81лв. - за всеки от ответниците поотделно. Настоящият
съдебен състав приема, че върху главниците, представляващи стойност на ТЕ за
периода м.02.2014г.- м.04.2015г. , ответниците не са изпаднали в забава за плащане, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи
е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправни - противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на
потребителя /купувач/ - ответник по делото.
С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. А с клаузата на
чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на
дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки /по
чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав приема, че така
обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо
средство от страна на потребителя /компютър или смартфон
/, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на
потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1
и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от
Закона за защита на потребителите и като последица от това, на основание
чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.-
м.04.2015г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от
12.03.2014г./, съдът приема, че ответниците не са
изпаднали в забава, тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане
от страна на ищеца, съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Независимо от
това, обаче, доколкото за частта от исковия период 01.05.2013г. - 07.12.2015г. -
предмет на претенциите по чл.86,ал.1 от ЗЗД, с решението в обжалваната му част са
признати като дължими от ответниците суми по-малки от тези, установени като действително
дължими от настоящата инстанция върху главницата-стойност на ТЕ за периода
м.03.2013г.- м.01.2014г., както вече бе посочено по-горе в мотивите, при
съобразяване на забраната по чл.271,ал.1, изр.2 от ГПК решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено изцяло в рамките на признатите за дължими
от ответниците по-малки размери на мораторните лихви върху главниците- стойност на ТЕ.
По разноските по делото:
При установената неоснователност на въззивната жалба на ответниците
ищецът има правото на разноски за възивното
производство , на основание чл.78,ал.1 от ГПК, при съобразяване на факта, че на
отхвърляне подлежат претенциите по чл.86,ал.1 от ЗЗД само за един определен
ден, без това да рефлектира върху размера на паричните вземания на ищеца, като
по тези мотиви съдът намира, че и присъдените с обжалваното решение разноски за
първата инстанция и заповедното производство следва да останат в същите размери.
От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , но във въззивното производство от
упълномощения от ищеца процесуален представител не са извършени реално никакви
процесуални действия, /извън бланкетната молба с
която единствено е заявено бланкетно оспорване на
жалбата/, поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се
дължат на ищцовата страна.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 438288 от 28.06.2018г., постановено по гр. дело № 15803/2016г. на
СРС, 36 състав в частта, с която
е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Н.А.З. дължи на „Т.С.” ЕАД на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД мораторна лихва върху
главницата - стойност на топлинната енергия за датата 30.04.2013г. и в
частта, с която е признато за установено, че А.З.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.86,ал.1
от ЗЗД мораторна лихва върху главницата-стойност на топлинната
енергия за датата 30.04.2013г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни
искове от „Т.С.“ ЕАД срещу ответника Н.А.З. , с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и с предмет- признаване за установено, че
ответницата Н.А.З. дължи на „Т.С.” ЕАД мораторна
лихва върху главницата - стойност на топлинната енергия за датата 30.04.2013г. и
срещу ответника А.З.А. , с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и с предмет - признаване за установено, че
ответникът А.З.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД мораторна лихва
върху главницата-стойност на топлинната енергия за датата 30.04.2013г
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 438288 от 28.06.2018г., постановено по гр. дело № 15803/2016г. на
СРС, 36 състав в останалата обжалвана
част.
В отхвърлителната
част като необжалвано първоинстанционното решение е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /о.м./2.