ПРОТОКОЛ
№ 205
гр. Пловдив, 02.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Вера Ив. Иванова
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Марин Ст. Дишлянов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600213 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 и ал. 8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. Ч., защитник на обв. С. Д.,
срещу определение, постановено по ЧНД № "" от 2024 г. на ПОС, с което е
оставена без уважение молбата на последната за изменение на мярката й за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека.
Обвиняемата С. Н. Д. се явява лично, доведена от ареста, и с адв. М. Ч..
ПРОКУРОРЪТ – няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Адв. Ч. – моля да дадете ход.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – нямаме други искания.
Адв. Ч. – нямаме искания за отводи, а нови доказателствени искания.
1
Моля да се допусне до разпит като свидетел Н. А., човекът от който тя има
син, който се грижи за малолетното им дете сега, по въпросите в какво
състояние се намира то. Същото доказателствено искане не ни беше уважено
от ОС, въпреки че е относимо за преценка на съображенията за изменение на
мярката в по-лека.
ПРОКУРОРЪТ – искането е неоснователно, тези обстоятелства се
предполагат - за състоянието на детето. Така че уважаването му не би
допринесло за изясняване въпроса относно това дали е правилно и
законосъобразно определението на ОС.
Съдът прие, че доказателственото искане е допустимо и относимо,
поради което ще се уважи, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел посоченото и доведено от защитата
лице.
Сне се самоличността му и се напомни наказателната отговорност по чл.
290 НК.
СВ. Н. К. А. – "" г., българин, български гражданин, осъждан, съжител
съм с обвиняемата.
Разясни се на свидетеля правата му по чл. 119 – 121 НПК.
Желая да бъдат свидетел, ще давам показания.
Живеем с обвиняемата в с. Б., на ул. О. № 2 аз и нашето дете, дълго
чакано и от двамата. Детето е на 4 години и няколко месеца.
След като постъпи в ареста тя, като й дадоха мярка задържане, детето
изпадна в лошо състояние, меко казано е лошо, изпадна в криза. Вечер не
може да спи, почна да скърца със зъби, плаче всяка вечер, главно го гледа тя,
аз го гледам, но тя е свързана с него, главно тя полагаше грижи към него.
За детето освен аз и майка му не може друг да се грижи, защото майка
ми работи, баща ми е с два инсулта, няма как да се грижи за него друг.
Осъждан съм с условна присъда за отглеждане на марихуана в
лаборатория, на нашия адрес.
ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.
Адв. Ч. – нямам други искания.
2
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Ч. – Уважаеми съдии, моля да отмените определението по ЧНД №
""/24г. на ПОС като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на процесуалния закон, поради следното:
Първо, първоинстанционният съдебен акт е немотивиран поради липса
на собствена аналитична дейност на съда, който почти изцяло е споделил
съображенията на ОС и АС, които са изложeни при първоначалното вземане
на мярката ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Подобен подход е неправилен,
защото съдът по чл. 65 НПК е длъжен да направи нов преглед на
доказателствата и да прецени наличието или липсата на обосновано
предположение за извършване на инкриминираното деяние в следващ
момент. Считам, че съдът следва, предвид динамиката на процеса по
събиране на доказателства, да обсъди дали към този момент обоснованото
подозрение е разколебано или потвърдено, което не беше направено. Това
служи за обосноваване на преценката дали мярката да се измени в по-лека,
като тя се съпровожда с преценката и на вида на подходящата по-лека мярка.
При осъществяване на съдебния контрол при изтърпяване на мярката
след прочитане на доказателствените материали, събрани до момента, съдът е
длъжен да направи изводи не само за обоснованото подозрение, но и за
опасностите, дефинирани в чл. 63 НПК. В тази си част актът на съда е лишен
от мотиви, защото този съд препраща към съображенията на предходните
съдебни инстанции, което е неправилно, тъй като според чл. 65 интензитетът
на посочените опасности трябва да бъде обсъждан на плоскостта на
изминалото време, в което атакуваната мярка е изтърпявана.
С оглед целите на мярката за неотклонение сред обстоятелствата, които
следва да се преценят, са тези, свързани със значителна част от действията по
разследването и приключването му. Към момента са извършени почти всички
възможни процесуално-следствени действия, поради което аргументът, че би
могло да се влияе на свидетели е абсолютно неоснователен. В тази насока и
прокурорът от ОП заяви, че се изчаква единствено резултат от кръвна проба и
оглед на телефон, поради което ДП е към своя финал.
3
На следващо място, на преценка в настоящото производство подлежи и
обсъждането за разумността на срока на действието на мярката ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА, което пряко произтича от чл. 5 т. 3 и чл. 6 т. 1 от ЕКЗПЧ.
Разумността на срока е една самостоятелна предпоставка, която следва да
бъде проверявана и обсъждана от решаващия съд при проверка за
възможността изтърпяваната мярка да се измени. Макар и задържането да е в
максимално допустимия срок, според НПК това не прави същото априорно и
законно, защото в зависимост от фактите ЕСПЧ е приемал, че и срок по-
малко от 1 месец може да бъде прекомерно дълъг. Продължителността на
задържането може да е от многото обстоятелства, които да смекчават
продължителността и в този смисъл са Решения на ЕС и трайната практика на
ВКС. В случая едно продължаващо задържане би се явило необосновано и
нецелесъобразно и би се превърнало в необоснована репресия спрямо
обвиняемата.
Днес се събраха гласни доказателства, че родителят, който може най-
адекватно да се грижи за единственото дете на семейството, това е майката,
обвиняемата. Нейното отсъствие се отразява трайно негативно на детето,
няма как съображения от такова хуманитарно естество да не могат да се
вземат предвид и да се обсъдят наред с другите обстоятелства, които се
преценят при преценката за мярката за неотклонение. Асвен това моята
подзащитна е регистрирана на адреса, където реално тя пребивава и може да
бъде намерена, липсват доказателства тя да извърши престъпление и да се
укрие, ако е с по-лека мярка за неотклонение.
С оглед на всичко това, уважаеми апелативни съдии, Ви моля да
отмените първоинстанционния съдебен акт и определите по-лека мярка за
неотклонение, по ваша преценка за вида й.
Моля да й дадете шанс да бъде със семейството си по празниците и да
се грижи за детето си.
ОБВ. Д. ЗА ЗАЩИТА – уважаеми апелативни съдии, подкрепям изцяло
казаното от защитата ми. Искам да помоля по две причини да промените
мярката ми в по-лека, независимо каква ще е тя.
Първата е заради детето ми – то отказва да се храни, да ходи на градина.
От първия ден на раждането само аз се грижа за него, не съм се отделяла
никога, то е дълго чакано дете, защото имам киста на яйчниците. Моля да ми
4
позволите да бъда с него, да си бъда в къщи и втората е тази, че в момента на
акцията, която ми направиха от КП в А. в мен не беше намерено нито пари,
нито наркотици, нищо не беше открито нито в мен, само в колата, в която се
вози и мъжът ми. Ако определите да е ДОМАШЕН АРЕСТ, моля да е на
адреса в с. Б., може и ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ. Само да си бъда при детето,
никаква претенция нямам, само да бъде по-лека!
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата на обвиняемата и потвърдите определението на Окръжния
съд.
Емоциите, които бяха проявени днес в съдебната зала, използването на
детето като основна теза за промяна на мярката й за неотклонение, и като
призив за милосърдие за предстоящите празници от настоящата инстанция в
интерес на майка и грижите за нейното дете, са разбираеми от нейна гледна
точка. Съдът обаче считам, че трябва да прецени по-важния, обществения
интерес. Става въпрос за една млада жена, която системно се занимава с
разпространение на наркотици, осъждана е веднъж. Два месеца след
присъдата отново демонстрира такава дейност, за която е задържана.
В никакъв случай срокът на задържане, който е по-малко от 2 месеца, не
е прекомерен и не налага промяна на тази мярка. Считам, че окръжният съд е
изложил достатъчно мотиви, точни и аналитични, те преповтарят тези,
изложени от предишните инстанции, тъй като няма нови обстоятелства, които
да се обсъждат.
Ето защо считам определението за правилно, обосновано и
законосъобразно и моля да го потвърдите.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА:
С. Н. Д. – моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 10.17 часа в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
5
основателно.
Споделя се становището на окръжния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от събрани по реда на НПК гласни,
писмени и веществени доказателствени материали, и химическата експертиза
продължават да обосновават предположение за причастност на
жалбоподателката към инкриминираните наказуеми с лишаване от свобода
престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК и престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Правилно е било отхвърлено оспорването на разискваното предположение.
Пред първата инстанция защитата е избрала завоалиран подход за
оспорване правдивостта на показанията на купувачите на метадон св. К. и св.
Д. – били снабдявани от обвиняемата с това наркотично вещество в
продължение на години, а същевременно според разпитаните полицейски
служители тя била следена и във връзка с това –наблюдавана от средата на м.
ноември 23г., т.е. полицаите би следвало да са наясно с нарко-търговията и да
заловят Д. доста по-рано. И след като това не се е случило, значи показанията
на споменатите „купувачи“ не са правдиви. Заобикаляйки факта, че в своите
разпити полицаите не говорят за постоянно наблюдение (а просто за
оперативни мероприятия), ПАС намира за необходимо да обърне внимание,
че аргументите на защитата всъщност касаят организирането на оперативната
дейност, която не е и не може да бъда част от предмета на доказване. Държи
освен това да наблегне на момента на залавяне на обвиняемата, а именно при
опит да продаде на св. Д. поставено на пасажерската седалка на автомобила й
наркотично вещество, до мястото на срещата с когото се е придвижила с това
превозно средство, въпреки че самата тя е употребала наркотично вещество,
установено при тестването й на място. Показанията на споменатия свидетел,
че е възнамерявал да купи от нея метадон, както и много други пъти преди
това, ведно с данните за мястото на поставяне на наркотика, очевидно сочещо
подготовка за предстоящо пласиране, правят несъстоятелно отричането на
знание за въпросния метадон (каквато теза Д. изложи и днес).
Що се отнася до довода, че нарко-сделка в последна сметка не била
реализирана, той изобщо не касае повдигнатото обвинение, което е за
държане (а не за разпространение) на метадона. Разпространителската цел на
държането пък следва от подготовката на сделката, както и от аналогични
сделки, купувач по които бил св. К. в продължение на три години.
6
Показателно за достоверността на казаното от св. К. е съответствието на
показанията му с тези на св. Д. по въпроса за начина на снабдяване на Д. с
метадон, който сетне им продавала – от програма към ООД „Ф.“, в която и
тримата били записани.
Споделими са и разсъжденията на първата инстанция за реална
опасност от извършване на престъпление, ако Д. не се задържа под стража.
Само два месеца преди инкриминирания момент е влязла в сила присъда, с
която е осъдена условно за идентично престъпление (по чл. 354а, ал. 3 НК).
Видно от показанията на св. Д. и св. К., години наред тя ги е снабдявала с
наркотични вещества. Очевиден е създаденият навик да посяга на
обществените отношения, свързани с наркотиците. Може да се каже, че
жалбоподателката е превърнала този вид посегателства в източник на
постоянни доходи, което създава висока вероятност да продъжи да обслужва
изградената клиентска мрежа.
Споделя се подхода на ПлОС при интерпретиране на данните за
нейното постоянно местоживеене и полагане на грижи за 4-годишно дете.
Твърдението за влошаване психиката на това дете не е подкрепено с
експертно изследване, което по категоричен начин да установява, че е налице
влошаване, при това влошаване, провокирано от отсъствието на майката. Още
повече че това твърдение изхожда от съжителя на Д. (който беше разпитан от
настоящата инстанция), т.е. от лице, пряко заинтересовано от нейното
освобождаване. Отделен е въпросът, че коментираните обстоятелства не
могат, сами по себе си, да обосноват смекчаване на мярката за неотклонение,
защото не могат да изключат опасността от укриване или извършване на
престъпление.
За неразумен срок за задържане изобщо не може да се говори при
положение че от задържането на Д. са изминали едва два месеца, през който
период не е настъпила никаква промяна в обосноваността на обвинителната
теза.
С оглед горните съображения ПАС е на становище, че действието на
обжалваната мярка за неотклонение е продължено при коректно мотивиране
на законовите предпоставки за това, като са съобразени всички обстоятелства
по чл. 56, ал. 3 от НПК в аспекта на целите по чл. 57 НПК. Поради това
жалбата се оказа неоснователна и ще бъде отхвърлена, а
7
първоинстанционното определение ще бъде потвърдено.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 677/26.04.24г. по ч.н.д. № "" по
описа на ПлОС за 2024г., с което е оставено без уважение искането за
изменение мярката за неотклонение на обв. С. Н. Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Заседанието се закри в 10:30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8