Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 4956 23.12.2019г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2009 по описа на ПРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и член
224, ал. 1 от КТ.
Ищецът И.Х.Т. с ЕГН **********,
е предявил срещу „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, обективно съединени
искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 4463/29.05.2019 г., с която му е наложено дисц.
наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „Адеко
България“ ЕООД, да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 30.05.2019 г.
до 30.11.2019 г. в размер на 6 611,70 лева, както и да бъде осъден ответника да
му заплати обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 550,97 лева. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е работил по трудов
договор при ответника на длъжността „***”, като е изпълнявал трудовите си
задължения на територията на град ***. Твърди се, че ТПО е било прекратено със
заповед от 29.05.2019 година, като му било наложено наказанието „дисциплинарно
уволнение”.
Ищецът счита, че при провеждане на цялата процедура по налагане на
уволнението, са били допуснати съществени нарушения, които са накърнили правата
му и така се е стигнало до незаконосъобразно прекратяване на ТПО-то. Сочи се, че заповедта за налагане на уволнението е
издадена и подписана от пълномощник и ***„***” и пълномощник и ***„***”,
действащи в качеството им на ***на ответника, но видно от справката по
партидата на търговското дружеството в Търговския регистър, за ***на дружеството
се сочат други лица, като в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение,
няма упоменат документ, от който да е видно, че подписаните в уволнителната
заповед лица имат представителната власт да налагат такова наказание, както и да
издават и подписват такива документи.
Ето защо счита, че заповедта за
уволнение била нищожна, поради издаването й от лице без необходимата представителна
власт. Излага се, че на 29.05.2019 година, на ищеца е връчен документ, в който били
описани редица твърдени нарушения, с искане за даване на обяснения, в който документ
за искане на обяснения липсвали ясно поставени въпроси и бил предоставен срок
за даване на писмени обяснения до 16,00 часа на същия ден. Ищецът твърди, че на
същата дата, три часа преди да изтече срока за даване на обяснения, му е
връчена заповед за налагане на дисциплинарното уволнение, за който час е налице
съответно отбелязване в самата заповед. Ищецът счита, че така е била нарушена
възможността да даде писмени обяснения в дадения от работодателя срок. Твърди
се, че е поискал по- дълъг срок за даване на обяснения, за да може да
организира защитата си. Заявява, че посоченото като фактология в заповедта не
отговаря на обективната действителност, тъй като такива нарушения не са били
извършвани, като ищецът е изпълнявал съвестно и коректно възложените му от
работодателя задачи.
В писмения отговор се заявява, че
процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение е спазена, като на ищеца е
бил предоставен срок за даване на обяснения, поради което процедурата по уволнението
е била извършена законосъобразно. Относно претенцията за заплащане на неползван платен годишен отпуск се сочи, че искът е
основателен, като, ако съдът не уважи иска за отмяна на уволнението да уважи
възражението за прихващане между вземането на ищеца за обезщетението за ПГО с вземането на ответника
за сумата от 1101,95 лева, представляваща дължимо от ищеца обезщетение по чл.
221, ал. 2 от КТ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
За да се уважи искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяната му ищецът
следва да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че
същото е било прекратено. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да
установи, че уволнението е извършено от лице – носители на работодателската
власт, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и
съдържа всички необходими реквизити, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – че ищецът е извършил
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, и че процедурата по уволнението
на ищеца е спазена – изискани са обясненията на ищеца преди налагане на
наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в КТ срокове, както и че
към датата на прекратяване на ТПО с оспорената заповед между страните е
съществувало ТПО, което не е било прекратено.
Страните не спорят,
че са били в трудови правоотношения, които са били прекратени с оспорената
заповед № ***от 29.05.2019 г.
Съгласно
съдържанието на уволнителната заповед ищецът е наказан за системни нарушения на
трудовата дисциплина, осъществени през периода март, април и май 2019 година, в
която са посочени конкретно съответните дати и осъществените от ищеца действия и/или бездействия, с които е
допуснал нарушение на трудовите си задължения.
Видно от искане за даване на
обяснения с изх. № ***от 29.05.2019г., връчено на 29.05.2019
г., в 10.51 часа, на ищеца е даден срок до 16.00 часа на същия ден да даде
обяснения за извършените нарушения през м. май 2019 година. За извършените през
март и април месец 2019 година от ищеца нарушения са поискани обяснения на
11.04.2019г., които е следвало да се дадат в рамките на три дни и такива са
били депозирани. На същата дата ищецът е поискал тридневен срок за депозиране
на обяснения, както и за консултация с адвокат, видно от приложеното по делото
доказателство /л. 78/ с вх. № ***от 29.05.2019г. С констативен протокол с изх. № ***от 29.05.2019 г., комисия от членове Д.И.и Ц.Т.е удостоверила с подписите си отказа на ищеца да даде
писмени обяснения в рамките на предоставения му срок, като на 29.05.2019г. в 12,42
часа на ищеца е връчена заповедта за уволнение.
Съдът намира, че
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е била нарушена по следните
изброени по-долу съображения.
Работодателят е
определил срок за даване на обяснения – до 16.00 часа на 29.05.2019г., но е
наложил дисциплинарното наказание преди изтичане на определения в искането за писмени обяснения
срок, след като е счел, че поведението на ищеца сочи на отказ да бъдат дадени
такива.
Видно
от съдържанието на писменото изявление на ищеца до работодателя се установява
искане за предоставянето на по-дълъг срок за даване на обяснения, каквито са
били дадени на работника за останалите нарушения, което обаче не би могло да се
счете за отказ от даване на обяснения, тъй като не е налице изрично и/или конклудентно действие, от
което да се направи категоричен и еднозначен извод, че е налице отказ от даване
на обяснения. Представеният констативен протокол, издаден от работодателя, е
документ от частен характер, който не носи подписа на ищеца, и удостоверява
изгодни за работодателя факти, като няма обвързваща за съда доказ.
сила за удостоверените в него факти, а и не кореспондира с писменото искане от
ищеца за предоставянето на по-дълъг срок за обяснения. Така на практика
работодателят не е изпълнил задължението си да определи разумен срок за
даването на обяснения от работника, което нарушава правото на защита на
работника и обуславя незаконосъобразност на издадената заповед, поради което
същата ще се отмени..
С оглед изхода на
спора по главния иск основателен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната работа.
Относно предявения
иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа, съдът го намери за
недоказан, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за оставането му без
работа, с оглед на което същият ще се отхвърли.
По предявения иск за
заплащане на неползвания платен годишен отпуск с
оглед извършеното признание от ответника за дължимостта
му, съдът го намери за основателен и доказан, поради което ще го уважи.
С оглед изхода на
спора на ищеца по съразмерност ще се присъдят разноски от 562,50 лева, а на
ответника по съразмерност разноски от 828 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 275,58 лева, от които ДТ в размер на 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1, 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК, и 50 лева за иска по
чл. 224, ал. 1 от КТ, а така също и разноските за вещо лице от 50 лева, платими
от БС.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на И.Х.Т. с ЕГН **********, извършено със Заповед № ***/29.05.2019
г. на работодателя АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, с която му е
наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Х.Т.
с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа - „***“ в „Адеко
България“ ЕООД, ЕИК: *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Х.Т. с ЕГН ********** против „АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* иск
за осъждането му да заплати сумата от 6 611,70 лева, представляваща обезщетение
за оставането на ищеца без работа, поради незаконното уволнение, за периода
30.05.2019 г. до 30.11.2019г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „АДЕКО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на И.Х.Т. с ЕГН **********
обезщетение за платен годишен отпуск в размер на 550,97 лева, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 562,50 лева.
ОСЪЖДА И.Х.Т. с ЕГН
********** да заплати на „АДЕКО
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* разноски за адв.
възнаграждение в размер на 828 лева.
ОСЪЖДА
„АДЕКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 210 лева държавна такса върху уважените искове, и
сумата от 50 лева разноски за съдебно-техническа експертиза
от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.