Р Е Ш Е Н И Е
№
От публичен регистър, том
№……,стр…….. Гр.Тервел, 17.12.2021 година
Решение от книга за открити заседания
№…… от 17.12.2021 година
В името
на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
септември, през две хиляди
двадесет и първа година
в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Милена Димова и участието на прокурора............... като
сложи на разглеждане докладваното от
районния съдияРосен Балкански гр.дело No388 по
описа на Тервелски районен съд за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Гр. дело №388/2020 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №260828
от 18.10.2020 година .
Предявен е иск от „ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола
Вапцаров №3, ет.3, офис 4 представлявано от управител Г.А.Г., срещу :„АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич,
ул.Г.С.Раковски №32А със законен представител Е.М. н.-управител в качеството си
на издател на запис на заповед, издаден
на 29.01.2020. в гр.Варна, с падеж на
предявяване 31.07.2020г. с място на плащане гр.Варна и Е.М.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,
в качеството си на поръчител-авалист по запис
на заповед, издаден на 29.01.2020. в
гр.Варна, с падеж на предявяване 31.07.2020г. с място на плащане гр.Варна.
Предявен е положителен
установителен иск , с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.
535 ТЗ като по
същия
се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №305/2020 година по описа на Тервелски районен съд , в
полза на ищцовото дружество съществува парично
вземане против ответниците ,както следва :
Че в
полза на ищеца съществува парично вземане против
ответниците в размер на сумата от 11613,00
(единадесет хиляди шестстотин и тринадесет) лева, представляваща частично
задължение по запис на заповед от 29.01.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.10.2020год.- датата на подаване на настоящото
заявление, до окончателното изплащане на сумата, както и направените
съдебно-деловодни разноски платената
държавна такса в размер на 232,26(двеста
тридесет и два лева и 26 ст.) лева.
Претендират се и разноските по
настоящото дело.
В
обстоятелствената част на исковата молба
ищеца уточнява и конкретизира петитума, като сочи,че претенцията е заявена
в размер на 11613,00 (единадесет хиляди шестстотин и тринадесет) лева, сбор от следните суми - сума в размер на 8170,40 лева
- представящата част от авансово получена от
ответника „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК ********* сума -
до който и размер същата страна не се е издължила на ищеца по
договор от 29.01.2020 година №********** –Договор за покупко –
продажба на пшеница реколта 2020
година и
сумата от 3441,60 лева – представляваща
претендирано от ищеца дължимо обезщетение за неизпълнение
на договора- твърди се ,че
за ищеца вследствие неизпълнението на
договора се е наложило лятото на 2020
година да закупи от други производители
недоставеното по договора количество
пшеница- в размер на 49,18 тона .
Неполученото количество по договора ищеца е закупил допълнително на цена от 350,00 лева –за един метричен тон ,вместо договорената цена - по договора – 280,00 лева за един
тон – при което и се е
получила размика от 70,00
лева за един допълнително закупен от други производители тон българска пшеница –
който сбор от суми ищцовата страна приема , че представлява частично задължение по запис на заповед
от 29.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.10.2020год.- датата на подаване на настоящото заявление, до окончателното
изплащане на сумата, както и направените съдебно-деловодни разноски платената държавна такса в размер на 232,26(двеста тридесет и два лева и 26 ст.)
лева.
Претендират се и разноските по
настоящото дело.
След идминистриране на исковата молба по реда
на чл. 131 от ГПК по делото са
депозирани писмени отговори на исковата
молба , както следва :
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел,
обл.Добрич, ул.Г.С.Раковски №32А със законен представител Е.М. н.-управител- вх. №
260492 от 02.03.2021 г.В цялост с
дадения писмен отговор страната приема иска за
недопустгим и неоснователен,
като са изложени съображения в тази
насока. С дадения писмен отговор страната е направила
правоизключващо възражение, като е заявила искане съдът съдът да прогласи
унищожаемостта на Договор за покупко – продажба на пшеница реколта 2020 година №********** от 29.01.2020 г.,като сключен
от съдата страна поради крайна нужда, при явно неизгодни
условия.
По делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от Е.М.Н. с ЕГН ********** - вх. №
260491 от 02.03.2021 година .В цялост с
дадения писмен отговор страната приема
иска за недопустгим и неоснователен, като са изложени
чрез процесуалния представител съображения в тази насока.
Следва да се посочи,че и
по двата дадени писмени отговора страните не оспорват
истинността на представения по делото
запис на заповед.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно т.17 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл. 417, т.10 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изрично в мотивите
към обсъжданата т.17 от
тълкувателното решение обаче е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която
сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение,
доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в
процеса е обуславящо предмета на защита на ответника т.е. дори в случай, че се
установи липса на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на
заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна, то искът за
установяване на вземането по него следва да се уважи.
В конкретната хипотеза с
исковата молба са изложени твърдения за съществуване на каузално
правоотношение между страните - сключен Договор
от 29.01.2020 г. №********** за
покупко – продажба на пшеница реколта
2020г., сключен между ищеца от една
страна в качеството на купувач и от
друга страна първият от ответниците – дружеството „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с
ЕИК *********, като за именно и за обезпечаването на авансово дадената по договора
сума- част от договорената продажна цена- размер на 22400,00 лева -
представляваща 80 % от
договорената цена е издаден и
поднадзорния запис на заповед.
Ответниците не оспорват обстоятелството по предоставяне на авансово дадената сума.
По делото:
Между страните липсва спор относно
следните обстоятелства :
На 29.01.2020 година в гр.
Варна е
сключен Договор за покупко –
продажба на пшеница- българска, реколта 2020 година - №
**********.
Договора
е сключен между „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола
Вапцаров №3, ет.3, офис 4 представлявано от управител Г.А.Г. от една
страна именуван за краткост по договора като купувач и
от друга страна „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич,
ул.Г.С.Раковски №32А със законен представител Е.М.Н.-управител в
качеството си на продавач.
С
постигнато съгласие по договор за
поръчителство от 29.01.2020
година, сключен между:„ ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* от една страна
именуват като КРЕДИТОР и от друга
Е.М.Н. в качеството му на ПОРЪЧИТЕЛ страните по същия са постигнали
съгласие за следното : Поръчителя –
втория ответник по настоящото дело се е задължил спрямо
кредитора на „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с
ЕИК ********* по изпълнението на процесния Договор
за покупко – продажба на пшеница- българска, реколта 2020 година сключен на
29.01.2020 година - № **********.
Страните са постигнали съгласие за следното :
В
чл. 1 от Договора страните са
визирали предмета на договора за продажба – продавачът е поел задължението да прехвърли
на купувача правото на собственост върху 100 тона българска пшеница- реколта 2020 г. - наричана от страните
стока, която по постигнато
съгласие между страните се приема ,че е
безналична към момента на сключването на договора, но с
платена от купувача част от продажна
цена – в посочения размер.
В чл. 4
от Договора страните са постигнали
съгласие относно цената на стоката –
страните за приели,че продажната цена на стоката е 280,00 /двеста и осемдесет / лева на тон без
включен и начислен ДДС.
В чл. 4
ал. 2 от Договора страните са постигнали
съгласие по следното: Купувача предоставя на продавача авансово 80% од договорената цена
за 100,00 / сто / тона /
пшеница реколта 2020 година, както
следва: 22 400,00 / двадесет и две хиляди и четиристотин / лева до 10.02.2020 г., като след
получаване на паричния превод продавача се задължава да изде и
предаде на купувача в срок до 5 дни
считано от получаване
на превода фактура за авансово
плащане по договор .
В чл. 7 от Договора страните са постигнали съгласие по скока на доставката:
срока на извършванена доставката на
цялото договорено количество стока
от стран ан продавача е 30
календарни дни и започва да тече от 01.07.2020 година а в случаите на чл. 6 ал. 5 от Договора от дата на
уведомяване на продавача от купувача- по посочен ред за уведомяване.
В чл.8 от
Договора страните са
договорили отговорност при неизпълнение. Страните с разпоредбат ана чл. 10 от същия договор приемат
реда и начина на обезпечаване изпълнението на същия – изпълнението на договора са обезпечава с издаден от продавача в полза на купувача Запис на заповед за сумата от 22400,00 лева, авалиран и от
поръчител – втория от ответниците.
ПРОЦЕСНИЯ Запис на заповед издаден
на 29.01.2020 година издаден в
гр.Варна ,в съответствие и с чл. 10 от Договора е издаден
като обезпечение на авансово
преведените суми на продавача от купувача. По записа на заповед се е
задължила страната по договора
продавач, като и задължение като авалист е поел по същата ценна книга и втория ответник .
Между страните липсва спор относно
следното :
Страните
не спорят ,че в изпълнение на договора
купувача е направил две парични
вноски в полза на продавача – с които
и е изпълнил задължението си да заплати авансово
80 % от договорената продажна
цена – за договореното количество пшеница. На 31.01.2020 година на продавача от купувача е изплатена
сумата в размер на 12000,00 лева и на
18.02.2020 година е била преведена от купувача на продавача сумата от 10400,00 лева.Общо дадена авансово
сума - в размер на 22400,00 лева .
Страните по делото не спорят и по
обстоятелството ,че при и по повод
изпълнението на договора
продавача реално е предал на купувача 50,82 тона пшеница, което и обстоятелство страните
са удостоверили с подписан помежду им протокол – приемо –
предавателен от 16.07.2020 година .
Страните не спорят по обстоятелството ,че общата стойност на доставеното
от продавача на купувача колическтво
пшеница – българска реколта 2020г. възлиза в
размер на 50,82 тона и е в общ размер на
14229,60 лева .
На първо място следва да се прецени
редовността на записа на заповед.
В случая е представен запис на заповед,който
съдът приема за редовен .
На
първо място с оглед проверката дали процесният
документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на
заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали
съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535
от ТЗ, без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой
от реквизитите липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536
от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 535
от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена
форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на
заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно
обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което
следва да се плати или на заповедта на което да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма
добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.
При
проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по
смисъла на чл.
535 и чл.
536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.
Както и твърди ищцовата страна – по което и не се спори
между страните записът на заповед изначално
обезпечава дадената от страна на купувача авансова сума - обезпечава сключен между
страните договор за покупко - продажба
на пшеница реколта 2020 година.
По делото с
исковата молба е депозиран и е
приет като писмено догказателство Договор за покупко – продажба на пшеница-
българска , реколта 2020 година - № ********** от 29.01.2020 година, сключен
между ищеца в качеството на
купувач и от друга страна първия от ответниците
в качеството на продавач в който
и договора отразено,че изпълнение
на задължението си по договора именуван
като ПРОДАЖБА НА ЗЕЛЕНО именно купувача
е предоставил по сметка на продавача
авансова сума в размер на 22400,00 лева
- представляваща 80% от общата цена на договора – 100,0 тона пшеница по договорена продажна цена за един тон в размер на 280,00 лева . По договора изрично е
посочен срока на доставка, като и
изрично е посочено , че именно авансово дадената сума ще бъде ,както и е
обезпечена с издаден от продавача запис на
заповед, авалиран от втория ответник
. С исковата молба е представено
писмено доказателство договор за
поръчителство, който именно и обвързва втория от ответниците
спрямо кредитора на продавача.
Страните са постигнали по договора съгласие договора да се използва
като извънсъдебно изпълнително основание по чл. 404
от ГПК .
Твърди се по ИМ,че на посочената дата – 31.07.2020
година , записът на заповед бил предявен на ответниците за плащане, но същите не
са погасили поетото задължение. Поради липса на
изпълнение, било образувано заповедно производство за събирането на
задължението по частно гр. дело №
305/2020 година по описа на Районен съд – гр. Тервел , в рамките на което била издадена
заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК №260030 от 13.10.2020 година и изпълнителен лист за претендираната сума –от
11613,00 (единадесет хиляди шестстотин и тринадесет) лева, представляваща
частично задължение по запис на заповед от 29.01.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.10.2020год.- дата на постъпване на завлението при съда до окончателното погасяване, както и разноски в размер на на 232,26(двеста
тридесет и два лева и 26 ст.) лева- представляваща държавна такса .
Издаден е по същото заповедно производство и изпълнителен лист – получен от процесуален представител на дружеството на 16.10.2020 година .
След
връчени покани за доброволно изпълнение
от ЧСИ Л. Тасева – връчени на длъжниците на 29.10.2020 година от
същите са депозирани възражения за недължимост – съответно вх. № 260448 от 30.10.2020 година и № 260451 от 30.10.2020 година.
В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците са подали възражения за недължимост, което и е
обусловило правния интерес от предявяване на настоящата установителна претенция
в срока по чл. 415 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на
сключения между страните Договор за търговска
продажба- Договор № ********** от 29.01.2020 година за покупко –
продажба на пшеница реколта 2020 година /
именуват като договор за покупко
– продажба на зелен.
По
делото при и по повод
изпълнението на ДОГОВОРА се
установи както по- горе съдът
посочи , че има реално предавана на купувача от
стран ан а продаавача количество пшеница – 50,82 тона на обща стойност
14229,60 лева – по което и
обстоятлество между странит
елипсва спор.
По делото продавача -
първия ответник нито твърди, нито
са налице доказателства да е върнал на ищцовото дружество остатъка
от авансово дадената сума – в размер на
8170,40 лева .
Според твърдения обективирани в исковата молба именно и за тази сума в
размер на 8170,40 лева и за сумата от
3442,60 лева – представляваща според
ищеца дължимо обезщетение за неизпълнение – общо
в размер на 11613,00 лева е била
предприета постъпка от ищцовата
страна за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. На основание издадения запис на заповед
- с който е обезпечена
дадената авансово по договора сума – 80 % от продажната цена в размер на
22400,00 лева ищцовот
одружество е подало на 09.10.2020
година , заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 т. 10 ГПК . Заявлението е било уважено то съда
, като по производствот опо ч. гр. дело
№ 305 / 2020 година по описа на РС Тервел
съдът е издал и изпълнителен
лист по чл. 418 ГПК срещу двамата ответници
по настоящото дело .
За
разглеждането на заявлението , непосредствено след администрирането му при съда е било
образувано ч. гр. дело № 305 / 2020 година по описа на
Тервелски районе съд – изискано и приложено към настоящото производство .По това именно производство
е издадена исканата от длужеството
заявител - настоящия ищец и заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - № 260030 от 13.10.2020 година ,въз основа на която и заповед е издаден на 13.10.2020 година и и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК. На 30.10.2020 година , в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответниците са подали възражения
срещу тази заповед – съответно вх. № 260448
от 30.10.2020 година и вх. №
260451 от 30.10.2020 година а
на 18.12.2020 година , в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК с оглед
фикцията на чл. 62, ал. 2 ГПК, ищцовото
дружество е предявил по делото
процесния иск, който поради това се смята предявен на 09.10.2020 година ,
когато е подадено в съда
заявлението за издаване на заповедта по
чл. 417 ГПК срещу ответниците.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е частично
основателен до размер на 8170,40 лева,като е мотивиран от следните съображения:
При този положителен установителен иск щецът носи тежестта да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ответникът - обстоятелствата, на които е основал
възраженията си срещу неговото съществуване.
В случая
правопораждащият вземането факт е
вземане по Договор за покупко – продажба на плешица реколта 2020 година, сключен можду страните- ищеца и пълния от ответниците и
издаден ,като обезпечение на авансово дадената сума запис на заповед представен
по ч. гр. дело № 305 / 2020 година по описа на
РС Тервел. Същия предствалява обезречение за авансово получено по договора сума.По
исковата страна се твърди че
част от претенцията е с произход обезщетение за причинени на
ищцовото дружество имуществени врези
в размер на 3442,60
лева представляваща сума - допълнителен разход направен от купувача по договора , който в следствие неизпълнението от
страна на продавача е бил принуден
да закупи от други производители недоставеното от
продавача количество пшеница реколта 2020година в размер на 49,18
тона - закупена за сума по
350,00 лева за един тон ,вместа
както е визирано по договора
цена за един тон в размер на
280,00 лева или вреди /явявящи се
разлика в цената в размер на 70,00 лева за един тон /.
За записа на заповед е характерно, че е обикновена форма на
менителничното задължение, която създава задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Записът на заповед обикновено се издава с т.н.
обезпечителна цел по каузални сделки, от които произтичат парични задължения за
издателя му. Съществуването обаче и на каузално правоотношение, наред със
записа на заповед, не променя абстрактния му характер на едностранна сделка.
Именно поетото с него безусловно обещание за плащане обуславя липсата на
законово изискване за посочване в същия и на основанието/причината/каузата за
издаването му (чл. 535 ТЗ). В случаите, когато записът на заповед е издаден
като обезпечение на друга сключена между страните каузална сделка, то
недействителността й, както и погасяването на вземането по нея, могат да се релевират
като възражения срещу иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, именно защото се касае до
едно и също вземане, а не до две различни вземания, едното от които да
произтича от каузалната сделка (заем, наем, лизинг, продажба и прочие), а
другото от абстрактната сделка (запис на
заповед). Поради това в случая ищцовата страна носи тежестта да докаже по делото
съществуването на вземането срещу
ответника по записа на заповед, а последният - възраженията си срещу
съществуването на това вземане.
В случая по делото ищцовата
страна и не без
помощта на процесуалното поведение на
ответниците доказа само, че първия от ответниците
е издал в полза на
ищеца - КУПУВАЧА по
сключения между страните Договор
за покупко – продажба на пшеница реколта
2020 година от 29.01.2020 година
/именуван като договор на зелено
/ процесният запис на заповед, с който безусловно се е задължил ,ведно с
авалиста да заплати на поемателя на падежа определена сума пари-
тази сума платена авансово по договора .
Без всякакво съмнение този запис на заповед съдържа
всички реквизити на чл. 535 ТЗ и е
действителен, но следва да се има
в предвид именно установеното , че същия обезпечава дадена
в аванс парична сума в размер на
22400,00 лева - съгл. договора. При установеното , че има престация съгласно условията на Договора в размер на 50,82 тона
пшеница на стойност 280,00 лева
за един тон- по което обстоятелство между страните липсва спор/не се спори между страните, че на продавача е прехвърлена собствеността върху посоченото по- горе количство пшеница на
обща стойтост 14229 ,60 лева/основателно
се налага извода, че продавача, ведно с
поръчителя са останали задължени
към купувача именно за количество
пшеница, с цена за един
метричен тон 280,00 лева - или
при неизпълнение следва да се върне
дадената в аванс сума в размер
на 8170,40 лева – така както е посочена и
претенцията по исковата молба .
За
успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че първия от ответниците е издал в негова полза валиден
запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е задължил да
му заплати посочената сума, както и настъпването на падежа на задължението.
Съдебният
състав приема, че представеният по делото менителничен ефект, от който черпи
права ищцовото дружество се явява
действителен - записът на заповед притежава изискуемите от чл. 535 от ТЗ
реквизити, подписан е от законния представляващ първия от ответниците, като
издател и е авалиран надлежно от втория ответнита- поръчителя по договора
за поръчителство и удостоверява
безусловно поето от задължения и
авалиста задължение за плащане на
вписаната в съдържанието му парична сума.
Независимо
от формалната редовност на ценната книга, изхождайки от твърдяните от ищеца в
исковата молба обстоятелства – че записът на заповед е подписан от първия
ответник по повод предоставена му от
ищеца – купувача авансово дадена продажна цена, за да гарантира поетото от
продавача задължение да предаде на купувача 100,00 метрични тона пшеница
българска реколта 2020
година до края на месец юли 2020 година, решаващият състав
приема, че предявеният установителен иск е основателен и доказан до
този размер – 8170,40 лева – така както е посочена и
претенцията по исковата молба. Това е така, доколкото факта на
твърдяното от ищеца правоотношение - договор за покупко – продажба не е
надлежно оспорен от първия ответник /по
долу в мотивите си съдъщ ще направи коментар
на заявената претенция на първия ответник – бел. Съда/, като и ищецът–кредитор е
ангажирал доказателства за установяване на каузалното правоотношение, за чието
обезпечаване е поет менителничният дълг. Изводът относно гаранционно -
обезпечителната функция на ценната книга се основа на твърдяните от ищеца в исковата
молба обстоятелства. Наличните по делото доказателства установяват валидно сключен между страните
договор за покупко – продажба, от което
се и доказва възникването на задължение по силата на което ответника е следвало да предаде на купувача пшеница в размер на 100,00 тона, като при сключването на договора е налице дадена
авансово сума в размер на 22400,00-
представвящаща 80% от договореното количество пшеница. В изпълнение на
договора и е предадено на купувача количество
пшеница -в размер на 50,82 тона по
280,00 лева за един тон- на
цена от 14229,60 лева,като до остатъка
от платената на зелено продажна цена
в размер на 8170,40 лева на купувача не е
доставена следващата се по договора
стока – пшеница.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявения иск за установяване вземането на ищеца за сумата от 8170,40 лева
се явява основателен.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на твърдените от него факти, а
именно: наличие на вземане от ответниците, произтичащо от редовен от външна
страна апис на заповед, по който същите са поели менителнично поръчителство
(авал), както и валидното възникване на твърдяното от ищеца каузално
правоотношение, респ. съществуването на вземане, на основание това
правоотношение, което е обезпечено с ценната книга.
В тежест на ответниците е да докажат
възраженията си за несъществуване на вземането поради пороци във формата и
съдържанието на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за
изпълнение, или във волята на задължените лица, евентуално, че каузалното
правоотношение не е възникнало валидно или поетите задължения по същото са
погасени.
В
случая се установи по безспорен ред , че волеизавлението за
задължаване на издателя е направено от законния представител на първия от ответниците,поради което директно обвързва дружеството ответник –„АГРО ЕГЕР“ ЕООД с
ЕИК ********* .Следователно,
представеният от ищеца в качеството му на заявител в заповедното производство
документ по чл. 417, т. 10 от ГПК запис на заповед отговаря на предвидените в
закона изисквания за форма.
Втория от ответниците е подписали ценната книга в качеството на
поръчител. Авалът е особено поръчителство по
менителничната сделка и е адресирано до издателя, платеца или поемателя. Ако
няма посочено лице – авалтист се приема, че това е издателя. Авалистът (менителничния
поръчител) не участва в менителничната сделка. Неговото участие по поемане на
менителничното задължение е самостоятелно. Авалистът е солидарно отговорен
длъжник по отношение на всички, които следват след авалата.Авалът е едностранна
сделка, а не договор между кредитор и поръчител. Авалистът не може да прави
възражения за недействителност на поръчителството, поради недействителност на
задължението, което гарантира. Отговорността на авалиста винаги е солидарна и
той встъпва в правата на менителничните ефекто,
както срещу лицето за което поръчителства, така и по отношение на лицата, които
отговарят към авалата.
Възраженията на длъжника в производството по иск за установяване на
съществуване на вземането по запис на заповед могат да бъдат абсолютни – срещу
формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята при
издаването на записа на заповед и релативни – произтичащи от каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.
Абсолютни
възражения от
ответниците касаещи автентичността на ценната книга не
са посочени с дадените писмени отговори .
Не се спори по делото , че всички подписи са положени от
посочените в документа лица.
Възражението за упражнена принуда при
подписване на докуменат на са направени
от ответниците .
Що се отнася до релативните възражения,
съдът намира следното:
Първия ответник е задължен по ценната книга в качеството на
издател а втория ответник като
поръчител .
Съдът не може да сподели тезата на
първия от ответниците в смисъл,че е страна по един договор сключен при
крайна нужда,като намира така направеното възражение за несъстоятелно
и го оставя без уважения поради
следното:
Без съмнение поднодзорния договор са явява търговска
сделка.
Именно като такава съгл . чл. 297 от ТЗ,
в търговските отношения, коягто и двете страни са търговци приложното поле на
посоченото основание се изключва.
В този ред на мисли съдъте мотивиран да
приеме че следва да остави без уважение
искането на първия ответник–„АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК *********, съдът
да прогласи унищожаемостта на
договор29.01.2020 година №**********
–Договор за покупко – продажба на
пшеница реколта 2020 година
№********** от 29.01.2020 година, сключен между страните първия ответник в качеството на продавач и ищеца от друга страна в качеството му на купувач , като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни
условия – като неоснователно.
Втория от ответниците се е
задължил като авалист - поръчители по процесния запис на
заповед. Авалистът не е страна по договора за търговска продажба и не може да
противопоставя на легитимирания кредитор по записа на заповед, възражения,
основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя на
менителничния ефект освен такива за
злоупотреба с права или недобросъвестност.
Авалиста- втория ответник в настоящото производство – не е материалноправно легитимирани да
противопоставя възражение за вероятна
нещожност на договора , тъй като такова възражение не попада в хипотезите на
недобросъвестност или злоупотреба с права от страна на приносителя на ценната
книга.
Именно и на посочените основание иска срещу двамата
ответници иска до посочения размер е идснователени следва да се уважи.
От съдържанието на
обстоятелствената част на исковата
молба следва извода ,че заедно с положителния установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовата страна е предявиля и
претенция с правно основание чл.
82 от ЗЗД – представляваща осъдителен иск срещу ответниците – продавач и поръчител за сумата от 3442,60 лева - представляваща обезщетение за претърпени от
ищцовото дружество имуществени вреди
.
8 Между
страните не е спорно, че ищеца и първия ответник се намирали в облигационно
отношение , като и с догора за поръчителство е ангажирана
отговорността при и по повод изпълнението на каузалоното отношение- на втория от ответниците.
Купувача
приема, че продавача не е изпълнил задължението си по договора и до момента не е доставил на купувача договореното
количество пшеница , което от своя страна е принудило именно купувача да търси други доставчици от окоито да е попълнил липсващото
количество пшеница – неполучено по договора
от продавача - първия от ответниците в размер на 49,18 тона , като и е закупил
пшеница до този именно размер,
но за цена вече в размер на
350,00 лева за един тон , вместо
договорената цена за един
тон в размер на 280,00 лева без вкл. ДДС , като и по този начин плащайки цена
от 70,00 лева за всеки един
тон допълнително закупена от други производители пшеница е претърпял вреди в размер именно на 3442,60 лева – 49,18 тона по цена от 350,00
лева за един тон.
За да е допустимо производството по
чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
В настоящия случай съдът е мотиран да приеме, че такова съответствие липсва.При описаната
фактическа обстановка се налага извод за разминаване между основанията на вземането по издадената
заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендира сумата в
настоящото производство. За да обоснове дължимостта на сумата ищецът
въвежда различни обстоятелства,
които имат съществено значение за възникването и съществуването на спорното
право.
При предявяване на предвидения от законодателя
положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да
променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни
правопораждащи факти. Посочването на друго основание, от което произтича
вземането /в случая – друг договор/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на
чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция в тази и част за сумата от 3442,60 лева е вземане за обезщетение за вреди от
неизпълнение на договора, представляваща
претърпени от ищеца -купувач имуществени вреди .
Съдът, за да установи вида и характера на
неустоечното съглашение по поднадзорния
договор за покупко- продажба
на зелено от 29.01.2020
година сключен можду
ищеца - купувач от едно страна и от друга първия ответник - в качеството на продавач, следва да се съобрази с критериите на тълкуването, уредени в чл. 20 ЗЗД, а именно: 1. да се търси действителната обща воля на страните;
2. отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в
смисъла, който произтича от целия договор и 3. тълкуването да е съобразено с
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Действителната обща
воля на страните касаеща отговорност на
страните е визирана в чл.
8 на
ДОГОВОРА.
Съдът приема, че страните не са уговорили
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ да се дължи обезщетение
за имуществена вреда,съответстваща
на отразената и
формирана по
обстоятелствената част на
исковата молба .
В чл. 8
ал. 1 от ДОГОВОРА страните
са постигнали съгласие касаещо
отговорност на страните при неизпълнение на
договора . В ал. 2
на същата разпоредба от договора страните са формулирали следното :
Ако изправната страна по договора
претърпи по- големи щети и пропуснати
ползи, неизправната страна заплаща
и разликата между следващата се
неустойка и пълния размер на щетата и
пропуснатат полза. . Налице е една бланкетно изписана, но неясна за страните
договорка, касаеща вероятна договорна отговорност на страните при и
по повод неизпълнението на договора. Основателно следва да се приеме, че неизпълнението от
страна на първия от ответниците е довело до риск ищеца да изпадне
в забава пред свои съконтрагенти по
договори за продажба на такава
земеделска продукция от негова
срана, но от анализа на същата норма на договора
не
може да се извече, като фиксирано
задължение на продавача при
неизпълнение на договора, същия да има и да е
поел задължение по силата на договора
да изплати на
купувача обезщетение представляващо сума -допълнителен
и непредвидим по - голям разход по закупуване на недоставения с договора
обем пшеница, като именно при неизпълнението на договора разликата от договорената цена – 280,00 лева за един всеки
един недоставен тон пшеница тон ,до реално заплатената цена на
трети доставчик в общ
размер така както е посочена претенцията – в размер на 3442,60 лева – представляваща 70,00 лева
за всеки един тон – недоставено
по договора количество пшеница в
размер на 49,18 тона да се счита
че е договорена за плащане от
продавача и поръчителя по договора.
В
този именно и смисъл съдът приема, че
страните въобще не са
договорили по договора обезщетение за
такъв тип вреди- претендирани с исковата
молба от ищеца като обезщетение за вреди
за всеки един тон недоставена стока или
както е в случая
претенция за сумата от 3442,60
лева .
За да е допустимо
производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова
и за които е издадена заповед за изпълнение.В настоящия случай съдът констатира , че подобен идентитет
не е налице. По заповедното производство се твърди, че това вземане е по
поето менителнично задължение по запис на заповед, а в исковото производство се твърди
и се установи , че това вземане в
размер на 3442,60 лева е претендирано като обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на твърдяно неизпълнение на
договорно задължение.
В цялост анализа на договора дава на съда основание да
приеме,че такова неустоечно задължение –
както е претенцията в тази и част от исковата молба страните не са постигали и такова не може да служи като изпълнителоно основание по чл. 404 от ГПК .
С оглед на това съдът намира, че
производството по иска за установяване съществуването на вземането за неустойка
в размер на 3442,60 лева- представляващо
обезщетение за претърпени от
купувача имусетствени вреди. следва да бъде прекратено в тази си част , поради недопустимост на иска. Няма
пречка вземания от такова твърдяно
естество да бъдат заявени чрез предявяване на осъдителен иск но настоящия случай не е такъв.
Предвид изхода на спора , на всяка от странит се
следват разноски.
Претенцията е предявено сумарно за сумата от
11613,00 лева, като е уважен да размер на 8170,40 лева. Иска е уважен в размер на 70 %. По настоящото дело ищеца е сторил разноски както следва: в размер на 232,26
лева- довнесена по делото държавна такса и сумата от 100,00 лева - разноски по
упълномощен процесуален представител по делото.При този размер
на уважаване на иска на ищеца се следват за репариране -соличарно
от ответниците разноски както следва : сумата от 862,58
лева – предстявляваща 70% от общия размер на сторените
от ищеца разноски по
настоящото производство –
232,26 лева - разноски - внесена
ТД по настоящишто исково
производство и 1000,00 лева -
заплатен адвокатски хонорар за
един адвокат по настоящото производство.
Предвид изпода
на спора и ответниците имат
правото да претендиран разноски съобразно и размера на отхвърлената част от иска .
По делото са налице доказателства
от които са налага извода , че
всеки от ответницитее сторил
разноски по уполномощен
процесуален представител в размер на
1300,00 лева . Предвид процента
на отхвърлената част от иска на същите страни се следват от ищеца за
репариране съответно на всеки един от тях сумата от 390,00 лева.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС
по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
с настоящото решение и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
В изпълнение горното съдът намира, че направените от ищеца в заповедното
производство разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника
съразмерно процента на уважения размер.
По заповедното производство ищеца
е сторил разноски в размер на 232,26 лева- внесена по заповедното производство държавна такса и предвид
процента на уважения размер- 70 % то и на страната се следват от
ответниците соблидарно за заплащане сумата от
162,58 лева – явваща се 70 % от
внесената ДТ в размер на 232,26 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно
искането на първия ответник–„АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК *********, съдът
да прогласи унищожаемостта на Договор
за покупко – продажба на пшеница реколта
2020 година №********** от 29.01.2020
година, сключен между страните първия
ответник в качеството на продавач и
ищеца от друга страна в качеството му
ан купувач , като сключен поради крайна нужда, при явно
неизгодни условия.
ПРЕКРАТЯВА
частично производството по гр.дело №388/2020 година по описа на Тервелски районен съд по предявения от „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Вапцаров №3,
ет.3, офис 4 представлявано от управител Г.А.Г. иск, срещу ответниците „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Г.С.Раковски №32А със
законен представител Е.М. н.-управител в качеството си на издател на запис на заповед, издаден на
29.01.2020. в гр.Варна, с падеж на
предявяване 31.07.2020г. с място на плащане гр.Варна и Е.М.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,
в качеството си на поръчител-авалист по запис на
заповед, издаден на 29.01.2020. в гр.Варна,
с падеж на предявяване 31.07.2020г. с място на плащане гр.Варна - за установяване на вземането за сумата от 3441,60
лева – представляваща претендирано
от ищеца дължимо обезщетение за
причинени му имуществени вреди , вследствие на
неизпълнение на договора , за изпълнението
на което парично задължение е издадена в полза на заявителя „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* против
солидарно задължените „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК ********* и Е.М.Н.
с ЕГН ********** Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 260030
от 13.10.2020 година по чл. 417
от ГПК и съответния издаден изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 305/ 2020 година по описа
на Тервелски районен съд – поради
недопустимост на иска в
тази му част .
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 260030
от 13.10.2020 година по чл. 417
от ГПК и съответния издаден изпълнителен лист по ч.
гр. дело № 305 / 2020 година по описа
на Тервелски районен съд в частта за сумата от 3441,60 лева - главница.
Решението в тази част има характера
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Дорички окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „АГРО
ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел,
общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Г.С.Раковски №32А със законен представител Е.М. н.-управител
в качеството си на издател на запис на
заповед, издаден на 29.01.2020. в
гр.Варна, с падеж на предявяване 31.07.2020г. с място на плащане гр.Варна и Е.М.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***,
в качеството си на поръчител-авалист по запис
на заповед, издаден на 29.01.2020. в
гр.Варна, с падеж на предявяване 31.07.2020г. с място на плащане гр.Варна ,че
същите солидарно дължат на ищеца „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола Вапцаров №3,
ет.3, офис 4 представлявано от управител Г.А.Г. , сумата от 8170,40 / осем
хиляди сто и седемдесет
лева и 40 ст. / лева –представвящата част от
авансово получена от ответника „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК
********* сума - до който и
размер същата страна не се е
издължила на ищеца по Договор за покупко – продажба на пшеница реколта 2020 година №********** от
29.01.2020 година и по който договор в качеството на поръчител е задължен
и втория от ответниците , ведно със законната лихва
считано от 09.10.2020 година – дата на впходиране на Заявлението
при съда , до окончателното
плащане на сумата , за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на заявителя „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК *********
против солидарно задължените „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с
ЕИК ********* и и Е.М.Н. с ЕГН ********** Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
№ 260030 от 13.10.2020 година
по чл. 417 от ГПК и съответния издаден
изпълнителен лист по ч. гр. дело № 305 / 2020 година по описа на Тервелски районен съд.
ОСЪЖДА „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК
********* и Е.М.Н. с ЕГН ********** солидарно
да заплатят на ищеца ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от
862,59 лева – част от сторените
от ищеца съдебно деловодно разноски
и разноски по упълномощен адвокат
по исковото производство съобразно частта на
уважения размер на иска .
ОСЪЖДА „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с ЕИК
********* и Е.М.Н. с ЕГН ********** солидарно
да заплатят на ищеца ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от
162,58 лева – част от сторените от ищеца съдебно деловодно разноски
по заповедното производство
- по
ч. гр. дело № 305 / 2020 година
по описа на РС Тервел съобразно
частта на уважения размер на
иска.
ОСЪЖДА ищеца „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола
Вапцаров №3, ет.3, офис 4 представлявано от управител Г.А.Г. да
заплати на ответника „АГРО ЕГЕР“ ЕООД с
ЕИК ********* сумата
от 390
лева – част от сторените от
ответника разноски по упълномощен
адвокат по настоящото дело
съобразно частта на
отхвърления размер на иска.
ОСЪЖДА ищеца „ ИСТ-АГРО КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Никола
Вапцаров №3, ет.3, офис 4 представлявано от управител Г.А.Г. да
заплати на ответника Е.М.Н. с ЕГН
********** сумата от
390 лева – част от сторените от ответника разноски по упълномощен адвокат по настоящото дело съобразно
частта на отхвърления размер на иска.
След
влизане на решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр. дело №305 /2020
година
по описа на Тервелски районен съд
да се върне в деловодството на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Добрички
окръжен съд .
Районен
съдия :