Р Е Ш Е Н И Е № 260483
гр.Пловдив, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2444/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез
ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 260113/24.08.2020г. по гр.д. № 1349/2020г., на Районен съд –
Пловдив І гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР – гр. София да заплати на К.А.П. ЕГН **********
сумата от 1582,63 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 229,80 часа за периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Решението
се обжалва като неправилно и необосновано. Иска се неговата отмяна и отхвърляне
на предявените искове. Сочи се, че решението неправилно прилага действащата
законова уредба за заплащане на извънреден труд в системата на МВР, която се
регулира от подзаконови нормативни актове, които определят общия механизъм за
изчисляване на извънредния труд по КТ, като специалните закони - ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове не предвиждат приложеното от районния съд
преизчисление на положения нощен извънреден труд от служители на МВР. Сочи се
практиката на съдилища в страната в тази насока. Прави се възражение за прекомерност на разноските, ако
жалбата не се уважи.
В
срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемия
К.П. не се явява и представлява.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият К.П. с правна
квалификация чл.178 от ЗМВР. Безспорно е между страните,
че ищецът К.П. е полагал труд като младши
експерт в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР
– гр. София в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
/РДПБЗН/ - Пловдив. Като служител в МВР в периода 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г.,,
същият е полагал труд на 24 часови дежурства и отчитането на работното време е
установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно.
РС Пловдив е приел, че съгласно
член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр.
14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила
от 14.10.2016г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който
предвижда това да това става по два
начина – подневно, изчислявано в работни дни и сумирано изчисляване на
работното време – изчислявано в часове – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може
да бъде повече от 6 месеца. В конкретната хипотеза за ищеца отчитането е
сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното изчисляване на
работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация на работа, като
същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат засягани правата на работниците
и служителите досежно максималната продължителност на работната седмица и
работната смяна. Следва да се отбележи, че е доказано нощният труд да води до
физиологични, здравни и социални
проблеми, като същият е признат рисков фактор за здравето на работещите и
безопасността на труда, като в член 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална
закрила на служителите, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. В ЗМВР не
се говори за нормална продължителност на нощния труд, който съгласно Кодекса на
труда член 140 от КТ е стриктно регламентиран да е до 7 часа, като в ал. 3 на
член 187 законодателят двусмислено е посочил, че е възможно при работа на смени
да се полага труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, но така регламентирана тази правна норма не посочва
ясно и недвусмислено, че нормалната продължителност на нощния труд в ЗМВР е 8
часа. Принципът е, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове
по графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се извършва с
коефициент съгласно НСОРЗ, определен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
нощното работно време. В графика следва да се заложат толкова часове, които
след превръщането на нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, така
че работодателят да не допуска работа над определената за периода норма.
Изключение е предвидено, когато за съответното работно място е установено
намалено работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа
само през нощта – само в тези хипотези не се извършва превръщане на нощните
часове в дневни. Целта на превръщането
има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не води до полагане
на извънреден труд.
РС Пловдив, за да уважи иска
приема, че съгласно т. 23 на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,
като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило
в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на останалите
държавни служители, както и на тези работещи по трудови правоотношения.
Действащият ЗМВР не препраща към общия ЗДСл, но доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съгласно член 67, ал. 3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служител, размерите на доп. възнаграждение по ал. 7, т. 1-5,
както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на
министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените
нощни часове в дневни, но понеже тези размери на доп. възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно е направено препращане към нормите на КТ, защото нито в ЗДС,
нито в ЗМВР има такова препращане и неправилно не е съобразена действащата
тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за организация и разпределение на
работното време и компенсиране на работното време при дежурства за държавните
служители. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която
е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч. с
коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в наредбата
обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва
да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е
до 7 часа.
Тези норми на
КТ са част
от въведената със същия
специална закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в
чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта
между 22,00 и 6,00ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл,
че разрешава полагането на труд
между 22,00 и 6,00
ч. за
работещите на смени служители
на МВР и е
доразвитие на правилото
на чл.187 ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов
работен ден за служителите на
МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От
съдържанието й обаче не може да се направи
извод, че същата
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за
служителите на МВР
през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение
на тях нощния на дневния
труд, тъй като това би
поставило същите в
неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и
би било в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал.2
от ЗМВР приложение по
отношение на служителите на МВР
на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд.
При това положение при сумирано
изчисляване на работното време за
работещите на смени
служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата/ принцип за
превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент
1,143, равен на
отношението между нормалната
продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Ето защо исковата претенция е доказана по основание и по
размер, видно от приетата СИЕ /л.117-118/, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Разноски по делото не се
претендират и присъждат.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260113/24.08.2020г. по гр.д. № 1349/2020г., на Районен съд –
Пловдив І гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.