Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
гр.Плевен, 15.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №769 по описа на Административен
съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1
и ал. 3, вр. с
чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
"д", вр. чл. 114, ал. 5 от КСО.
Образувано е по жалба от В.Б.Б. с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-14-114/24.08.2022 год.
на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-253/26.07.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №РП-3-14-01164613/18.07.2022
год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Плевен.
В жалбата се сочи, че с оспореното решение е потвърдено разпореждане на
ръководител по контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ- Плевен, с което е
разпоредено да се прихване дължимо вземане за възстановяване, представляващо
парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455,37 лв., от които
3788,10 лв. главница и 667,27 лв.лихва, начислена към датата на издаване на
разпореждането. Разпореждането, с което е установена дължимата сума е №PB-3-14-00768912/15.06.2020
г. и това разпореждане жалбоподателят
твърди, че не е получил лично, а е връчено, като е поставено на табло в ТП на
НОИ Плевен. Това се е случило по време на извънредна епидемиологична обстановка
и ограничено посещение на всички институции и ограничено придвижване на хора
през 2020 г. Същото разпореждане е било обжалвано пред ТП на НОИ Плевен, но
жалбата е отхвърлена. Прихванато е
вземане, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б.л. №Е
20221696907 за периода м 07.2022г от 272.84 лв. Счита, че няма законово
основание да се удържа тази сума от болничните, които се издават в момента. В
момента се удържа и сума в размер на 201,07 лв. от получаваната от Б. лична
пенсия поради общо заболяване. Пенсията му е в размер на 603,20 лв.,а получава
сумата от 402,13 лв. Твърди, че в същото време сумите по болнични листове са му
нужни, тъй като претърпял трети по ред инфаркт на 18.04.2022 г.и има нужда от скъпи лекарства. В заключение моли
съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът в
производството - Директорът на ТП на НОИ – Плевен, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен
съд - Плевен, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане
№РВ-3-14- 00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Плевен е постановено Б. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв.,
от които: 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. - лихва, начислена към датата на
издаване на разпореждането. Последното е
изпратено двукратно на жалбоподателя чрез „Български пощи“ с писмо с
обратна разписка на адреса му в гр. Плевен, ул. „Тодор Каблешков“ № 34 ет.3
ап.11. Писмото с пощенско клеймо от 17.06.2020г. се е върнало с отбелязване –
„непотърсено“ на 8.07.2020г. Второто изпратено писмо с обр. разписка от
10.07.2020г. също се е върнало като „непотърсено“ на 3.08.2020г. Поради това
със Съобщение № Ц4018-14-31/04.08.2020г. на осн. чл. 110 ал.4 КСО В.Б. е уведомен,
че следва да се яви в 7-дневен срок от поставяне на съобщението в ТП на НОИ –
Плевен за връчване на разпореждането с
предупреждение, че при неявяване в посочения срок, разпореждането ще се смята
за редовно връчено. С Протокол № Ц4018-14-31/05.08.2020г. е удостоверено от
служители на НОИ поставянето на съобщението на таблото за обяви и съобщения в
сградата на ТП на НОИ – Плевен. А с Протокол № Ц4018-14-31/13.08.2020г. след
изтичане на 7-дневен срок е удостоверено свалянето на съобщението. Срещу Разпореждане
№РВ-3-14- 00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО
е подадена жалба от Б. с вх.№Ц1012-14-198/20.05.2022 год. По жалбата е
постановено Решение №2153-14-74/13.06.2022 год. на Директора на ТП на
Нои-Плевен, с което жалбата на Б. против Разпореждане №РВ-3-14-
00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е
оставена без разглеждане. Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е оспорено
с жалба пред Административен съд-Плевен, по която е образувано адм.дело
№556/2022 год., по което съдът се е произнесъл с окончателно Определение
№1518/28.07.2022 год., с което е отхвърлил жалбата на Б.. За да отхвърли
жалбата, съдът е приел, че съгласно чл. 110 ал.4 КСО разпорежданията се връчват
на отговорните лица срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна
разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а ал.8 АПК или по
електронен път по Закона за електронното управление. А когато връчването не
може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния
документ се поставя съобщение на таблото за обявления в ТП на НОИ или на
интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който
документът се смята за връчен. Съдът е направил извод, че разписаната процедура
по връчването е спазена. Жалбоподателят двукратно е бил търсен на посочения
адрес в продължение на повече от месец за връчване на разпореждането чрез
лицензиран пощенски оператор, но не е бил намерен и разпореждането не е могло
да бъде връчено по този начин и няма възможност за връчване по някой от другите
алтернативни способи. Затова е извършено съобщаване чрез поставяне на съобщение
на таблото на ТП на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който, след като
лицето не се явило да получи разпореждането, документът се смята за връчен. Направен
е извод, че Разпореждането се
счита за редовно връчено на основание чл. 110 ал.4 КСО след изтичането на 7 дни
от поставянето на съобщението. Срокът за обжалване е 14-дневен. Жалбата е
подадена на 20.05.2022г. почти една година и девет месеца след изтичането му и на
това основание е оставена без разглеждане като просрочена, а административното
производство е прекратено на осн. чл. 88 ал.1 т.2 АПК.
Контролните органи от НОИ са установили
от една страна, че дължимата сума по Разпореждане №РВ-3-14- 00768912/15.06.2020
г. не е била погасена доброволно в установените срокове, а о т друга страна-че Б.
има вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване
по б. л. №Е20221696907 за м. 07.2022 г.
Ето защо, с Разпореждане №РП-3-14-01164613/18.07.2022 г. на ръководител
на контрола но разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на
НОИ - Плевен на основание чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) е разпоредено да се прихване изискуемо вземане на Б. от ДОО,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б. л.
№Е20221696907 за периода 07.2022 г. сума в размер на 272.84 лв. (двеста седемдесет
и два лева и осемдесет и четири ст.) - главница. Посочено е, че към момента на
разпореждането длъжникът има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване - б. л. №Е20221696907
в размер на 272.84 лв. за периода 07.2022 г. Дължимото вземане е постановено с
разпореждане №PB-3-14 - 00768912/15.06.2020 г., издадено на основание чл. 114, ал.3
от КСО, съгласно което Б. следва да
възстанови сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в
размер на 4455.37 лв., от които: 3788.10 лв.- главница и 667.27 лв. - лихва,
начислена към датата на издаване на разпореждането. Посочено е още, че към
18.07.2022 г. е погасена част от задължението в размер на 1615.82 лв. - главница.
Към същата дата задължението на лицето е в размер на 3619.95 лв., от които:
2172.28 лв. - главница, 667.27 лв.- лихва и 780.40 лв. - допълнително начислена
лихва до датата на разпореждането. На основание чл. 113 от КСО лихва се дължи
до окончателното погасяване на главницата. Против разпореждане №РП-3-
14-01164613/18.07.2022 г. Б. е подал жалба вх. №1012-14-253/26.07.2022 г. , в която
е посочил, че няма законово основание да му се удържа сума от болничните, които
му се изплащат в момента. Допълва, че сумите по болничните листове са му
необходими поради прекаран инфаркт и нуждата от скъпи лекарства. С изложените
мотиви претендира отмяна на разпореждане
№РП-3-14-01164613/18.07.2022 г. като незаконосъобразно. По жалбата Директорът
на ТП на НОИ –Плевен е постановил оспореното в настоящото производство Решение
№2153-14-114/24.08.2022 год., с което е отхвърлил жалбата на Б. против
разпореждането. В мотивите на постановеното решение е посочено, че съгласно чл.
114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на
чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от
държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва е разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на поделението. И след като в настоящия случай дължимата сума е установена с влязло в сила
разпореждане , с което е постановено възстановяване на сума, представляваща парично обезщетение
поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв., от които: 3788.10 лв. -
главница и 667.27 лв. - лихва, начислена към датата на издаване на
разпореждането , и дължимата сума не е
погасена от Б. и след като е установено
че лицето има вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо
заболяване по б. л. №Е20221696907 за м. 07.2022 г., са налице основания за прихващане на вземането на лицето по болничния
лист за погасяване на дължимата сума по разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020
г. Решението е връчено на Б. на 5.09.2022 год., видно от разписката на л.7 от
делото, а жалбата против същото е заведена с вх.№1012-14-253#3/7.09.2022 год.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневния
преклузивен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО
- Директор на ТП на НОИ - Плевен, в кръга на правомощията му, като е спазена
изискуемата писмена форма. Потвърденото с него разпореждане на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО за извършване на прихващане на основание чл. 114, ал. 5
от КСО
е издадено също от компетентен орган, предвид текста на изр.
второ на ал. 5 на чл. 114 от КСО. Същото притежава необходимите по закон
съдържание и форма, като в него се сочат както сумите за прихващане, така и
вземането на ДОО, с което се извършва прихващането. Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на
решението.
Съдът намира, че решението е постановено
в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.
114, ал. 5 от КСО
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.
110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс,
освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на
осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл.
114, ал. 5 от КСО
способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за
прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В случая,
към датата на постановяване на процесното разпореждане са били налице всички
законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на ДОО е било
установено по основание и размер с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г.
на ръководител на контрола по разходите на ДОО. Неоснователни са доводите, че
това разпореждане не е влязло в сила, тъй като не е връчено на лицето. Видно е
от материалите по делото, че това разпореждане е връчено по реда на чл.
110, ал. 4 от КСО.
С определение постановено по адм. д. № 556/2022 г. жалбата срещу решение №
2153-14-74/13.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ, с което на осн. чл.
117, ал. 3
и ал.
5 от КСО
във вр. с чл.
88, ал. 1 от АПК
жалбата е оставена без разглеждане като просрочена, поради което съдът приема
че разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на Ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен е влязло в сила. Същото не е било
доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на принудително
изпълнение, в т.ч. на прихващане по реда на чл.
114, ал. 5 от КСО.
Същевременно жалбоподателят има изискуемо вземане от ДОО, представляващо
парично обезщетение поради общо заболяване за периода юли 2022 г. Следователно,
изпълнени са предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното
лице е разпоредило, между изискуемото от жалбоподателят вземане по ДОО и
вземането на държавното обществено осигуряване, произтичащо от недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване, бременност и майчинство.
По тези съображения и предвид
неоснователността на наведените в жалбата възражения, съдът намира, че
оспореното решение е материално законосъобразно, издадено е от компетентен
орган в рамките на законовите му правомощия, при постановяването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на
жалбоподателя, постановено е в съответствие с целта на закона, обусловена от
защита на бюджета на държавното обществено осигуряване чрез създаване на
механизъм за възстановяване на недължими плащания.
Предвид горното съдът намира, че жалбата
срещу обжалваното решение следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Б. с ЕГН **********,***,
против Решение №2153-14-114/24.08.2022 год.
на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-253/26.07.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №РП-3-14-01164613/18.07.2022
год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на
НОИ-Плевен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ:
/п/