Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 577 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Дългопол
против решение № 25 от 11.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 1091 по описа за
2018 г. на Районен съд – Провадия, първи състав, с което е прието за установено
спрямо всички, че смъртта на лицето Х.И.Х.Ш., роден на *** г,. с последен
постоянен адрес ***, е настъпила на 23.02.1979 г. в Република Турция, и е
постановено да се състави акт за смърт на лицето в последното му местожителство
***, на основание член 551 във връзка с член 542 от ГПК и във връзка с член 38,
алинея 4 от ЗГР.
Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е неправилно
и незаконосъобразно по следните съображения: не са представени доказателства
съгласно нормата на член 548 от ГПК, че органите на чуждата държава са отказали
да разгледат молбата на молителката или че няма възможност да се отправи такова
искане; лицето е посочено с грешно име – същото се казва И.Х.; не са събрани
необходимите данни от общината и МВР съгласно член 550 от ГПК. Поради това се
иска отмяна на решението и отхвърляне на молбата.
В срока по член 263 от ГПК насрещната страна – молителката З.х.Х. – не е
депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез
депозирана молба се излага становище за правилност и законосъобразност на
атакуваното съдебно решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение –
първи състав, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителката твърди, че е дъщеря на хаджи И.Х.,
който бил роден на *** г. Баща й предприел пътуване до Република Турция на
16.11.1978 г., но преди да успее да се регистрира – на 23.02.1979 г. – починал.
Поради липса на регистрация в Република Турция там не се съдържа информация за
неговата смърт. Заради изложените причини и към настоящия момент няма издаден
акт за смърт на хаджи И.Х., респективно молителката не може да се сдобие с
удостоверение за наследници и да реализира права като наследник на баща си.
Съгласно член 548 от ГПК производството по установяване на факт настъпил в
чужбина, каквото е направеното твърдение в молбата, инициирала настоящото
производство, се провежда при убедителни доказателства, че молителят не може да
се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверяване от
органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. За наличието на
такава пречка следва да бъде издаден документ от компетентните органи на
чуждата държава или удостоверение от Министерството на външните работи, че
органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на
заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.
Такова искане е отправено до Република Турция по Конвенцията за събиране на
доказателства в чужбина по граждански и търговски дела и е върнат отговор от
Министрество на правосъдието на Република Турция, че поръчката не е изпълнена.
С оглед постъпилият отговор настоящият състав на съда намира, че органите на
чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице.
Безспорно
се установява по делото посредством представените писмени и събраните гласни доказателства,
че хаджи И.Х., роден на *** г., е бил
български гражданин и е живеел в България. През 1978 г. същият е напуснал
пределите на Република България и с оглед на установеното по делото то това е
станало въз основа на Спогодба между Народна Република България и Република
Турция за изселване от Народна Република България в Република Турция на
български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в
Турция до 1952 година /ратифицирана с указ № 441 от 30 май 1968 г., влязла в
сила от 19 август 1969 г./, поради което и съдът намира, че посочената дата на
напускане – 16.11.1978 г. – е вярно посочена от молителката, тъй като периодът
на изселване е бил 1 април – 30 ноември.
Също така се установява от обясненията на Е.А.
/внучка на хаджи И.Х., родена през 1959 г./ в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, както и от събраните пред първата инстанция свидетелски показания
чрез разпита на свидетеля Н.Х.Х., че дядо й отишъл при сина си в И., но докато
го регистрират, починал от естествена смърт, което е най-вероятната причина,
доколкото същият е бил навършил 87 години към посочената дата на смъртта –
23.02.1979 г.
Производството за установяване на факти цели да
замести със съдебно установяване несъставен или унищожен /изгубен/ официален
документ, предвиден от закона за удостоверяване на такива факти, чието правно
значение е многообразно и трайно, така че нуждата от тяхното доказване е
разнообразна и многократна.
Съгласно разпоредбата на член 56 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/ длъжностното лице по
гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на
заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице.
В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение
на съда. Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за
умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното
място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото
в сила решение – член 59
от ЗГР.
Доколкото настоящият състав на въззивния съд
приема, че по несъмнен начин е доказана смъртта на хаджи И.Х., както и, че не е
съставен акт за смърт в Република Турция, то са налице предпоставките за
уважаване на молбата.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските
Въззиваемата З.Х. е отправила
искане за присъждане на разноски, но същото следва да бъде отхвърлено, тъй като
според нормата на член 541 от ГПК разноските по охранителните произвадства са
за сметка на молителя.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 11.02.2019
г., постановено по гр.д.№ 1091 по описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия,
първи състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на З.Х.Х. ЕГН ********** *** за присъждане на
разноски.
Решението може да бъде
обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и
следващи от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.