№
гр. Варна,
.............................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от
съдия Ст. Стоева административно дело № 2384/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба Н.Д.Н.,
ЕГН **********,*** срещу Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000320006700-091-001/15.06.2021 г.,
издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, потвърден
с Решение № 178/01.09.2021 г. на Директор на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ
на НАП, с който са установени задължения на Н.Д.Н. по чл. 48
ал. 1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в общ
размер на 38 518.59 лв. /главница 27 157.00 лв. и лихви 11 361.59
лв./
Жалбоподателят оспорва РА с доводите, че е
постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и е неправилен. Счита, че неправилно ревизиращият орган е приел, че получената
от Н. сума, съгласно Споразумение за отказ от запазено право на ползване върху
недвижим имот, представлява обезщетение за пропуснати ползи и подлежи на
облагане по ЗДДФЛ. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като твърди
че срокът за установяване на задължения по чл. 109 от ДОПК е изтекъл. Иска съдът да
отмени обжалвания РА, в отношение на евентуалност да се приеме за основателно
възражение за погасяване по давност на задължения за периода 2012-2014г. и да
се измени РА за установяване на данъчни основи за 2014-2016г, ведно с дължимите
лихви. Моли за присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М.М., оспорва
жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на РА като правилен и
законосъобразен. Излага съображения, че по смисъла на чл. 82 Закона за
задълженията и договорите, пропуснатите ползи, като имуществени вреди, представляват
невъзможност за реализиране на доходи и печалби, които биха увеличили
имуществото на лицето. Подробно е развита тезата, че законодателят е предвидил
облагането на пропуснатите ползи, тъй
като за разлика от обезщетение за претърпените загуби, което възстановява
актива в имуществото на лицето, обезщетението за пропуснати ползи замества
нереализирана възможност за увеличаване, нарастване на имуществото на лицето.
Аргумент в подкрепа на правилността на РА е и фактът, че платецът на дохода –
„Фамилия“ ЕООД при изплащането на такива обезщетения на други двама от
съсобствениците на имота, е удържал авансов данък по чл. 44а от ЗДДФЛ. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1685.58 лв.
След като разгледа оплакванията, изложени
в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което
е допустима.
Предмет на настоящото съдебно производство
е Ревизионен акт № Р-03000320006700-091-001/15.06.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна, издаден от М. Ц. М.на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и Д. Д. Н. на длъжност главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията. Ревизионното производство е започнало с
издаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320006700-020-001/06.11.2020
г. изменена със Заповед № Р-03000320006700-020-002/23.02.2021
г., № Р-03000320006700-020-003/23.03.2021 г., с предметен и
времеви обхват за установяване на задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за период 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г. За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000320006700-092-001/28.04.2021 г. Срещу него е постъпило възражение, с което са оспорени
фактическите констатации и правните изводи. След преценка на извършените при
ревизията действия, на установените факти, на направените изводи, на
предложението за установяване на задължения, на изложеното във възражението, е издаден
обжалваният Ревизионен акт № Р-03000320006700-091-001/15.06.2021 г. В резултат на административно обжалване на РА по реда на чл. 152 от ДОПК,
Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 178/01.09.2021
г., с което Ревизионният акт е потвърден в цялост.
Съдът намира, че ревизионният акт е издаден
от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на
процесуалните разпоредби по издаването му. В хода на съдебното производство от
страна на ответника са представени доказателства, от които е видно, че ЗВР № Р-03000320006700-020-001/06.11.2020
г. изменена със Заповед № Р-03000320006700-020-002/23.02.2021
г., № Р-03000320006700-020-003/23.03.2021 г. са подписани с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Това се установява при преглед на представения от ответника електронен носител
/диск/, съдържащ съответните доказателства. От това следва извод, че същите са
валидни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като
неподписани от компетентните лица.
По
материалната законосъобразност на ревизията съдът намира следното: Установено е
от органите по приходите, че ревизираното лице притежава 1/3 идеална част от недвижими имоти,
придобити посредством дарение от родителите му, представляващи имоти пл. №
3079в с площ от 600 кв.м. и пл. №3079-б, с площ от 700 кв.м., находящи се в
община Варна, местност Чайка. Сделката е обективирана в нотариален акт №110 том
LXI дело 16583 от
16.10.1997год. С нотариален акт № 148
том I дело 2468 от
27.04.1999г., имоти пл. №3079-б и пл. №
3079в, ведно с имот с пл. №3079а и изградената
в груб строеж сграда в трите имота, са дарени на фондация „Света Петка“, ЕИК ****.
Собствениците на имотите, в това число и ревизираното лице Н.Н. си запазват
правото на владение и ползване върху дарените имоти. С нотариален акт № 131 том
VI дело 10, вх. рег. 2631/10.02.2021г.
на СВ, фондация „Света Петка“ продава на "Фамилия" ЕООД, ЕИК ****
недвижим имот, който обединява трите придобити имота и вече представлява ПИ с
идентификатор ****по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК. На 20.05.2016г. е сключено споразумение между
Н.Н. и "Фамилия" ЕООД съгласно което Н.Н. се задължава да направи
доброволен отказ от запазеното си право на ползване върху описания имот, срещу
което приобретателят да заплати обезщетение за ползването в размер на 138850 /сто
тридесет и осем хиляди осемстотин и петдесет/ евро. С декларация № 94 том V дело 1598/31.05.2016.
на СВ Н.Н. е направил отказ от правото на ползване, а уговореното обезщетение е
платено по банков път по сметка му в "Централна кооперативна банка"
АД на
27.05.2016г.
Органите по
приходите са установили, че Н.Н. не е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизирания
период. Годишната данъчна декларация се
подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес
на физическото лице. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ се внася до 30 април на
годината, следваща годината на придобиване на дохода. Ревизираното лице, в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и на
основание чл. 6 от същия закон, е данъчно задължено за облагаемия си доход,
получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Съгласно
чл.16 от с.з. облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки
източник на доход поотделно, като при определянето не се включват доходите,
подлежащи на облагане с окончателни данъци. Съгласно чл.17 от закона общата
годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32,
34 и 36, намалена с предвидените в закона облекчения. Годишната данъчна основа
се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с
вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната
година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните
задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса
за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. РЛ не е регистриран
като самоосигуряващо се лице, не е бил назначен по трудов договор през
ревизирания период.
От събраните
в хода на ревизията документи изискани от трети лица - съпруга, банки, платеца
на дохода, обясненията на РЛ, органите по приходите не са установили
несъответствие между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице
и установените доходи за ревизирания период – 2016г. Полученият от „Фамилия“
ЕООД доход РЛ не е декларирало и върху него не е платен дължимия данък по чл.
48 ал. 1 от ЗДДФЛ.
Страните по
делото не спорят по размера на данъка, а
дали е дължим, т.е. представлява ли платеното обезщетение такова за пропуснати
ползи, за да се включва в данъчната основа при изчисляване на дължимия данък
върху доходите по смисъла на чл. 13 ал. 1 т. 13 предл. посл. от ЗДДФЛ.
Съгласно
правната теория пропуснатите ползи представляват имуществена вреда. Вредата
обхваща претърпяната загуба и пропуснатите ползи. За разлика от претърпяната
загуба, която води до намаляване имуществото на лицето, пропуснатите ползи по
същността си представляват невъзможност за увеличаване на това имущество.
Поради това и обезщетенията за имуществени вреди, но само претърпяната загуба
не подлежат на облагане по смисъла на чл. 13 ал. 1 т. 13 от ЗДДФЛ и
законодателят изрично е изключил от тях пропуснатите ползи.
Съдът не
споделя становището на жалбоподателя за това, че получената като обезщетение
сума следва да се приеме като насрещна престация по сделка, независимо, че
отказът от правото на ползване е едностранна такава. Дори да бъде споделено, че
това е цена за отказа от вещното право, то получената сума представлява доход,
който не попада сред изключенията на чл. 13 от ЗДДФЛ. Становището, че отказът по чл. 100 от ЗС е
занапред, поради което не представлява пропусната полза също не се споделя от
съда. Именно невъзможността на лицето да ползва имота в бъдеще, още повече като
се съобрази фактът, че в нотариалния акт за дарение на фондацията изрично е
записано, че правото на ползване са запазва с цел окончателно завършване на
почивната база и бъдещото й управление, означава, че лицето се лишава от
възможността да увеличи имуществото си с евентуални приходи от това.
Съдът
споделя и аргумента на органа, че за плащането на обезщетението за отказа от
правото на ползване на останалите съсобственици, платецът на дохода – „Фамилия“
ЕООД е удържало авансов данък по чл. 44а от ЗДДФЛ и в декларацията по чл. 73 от ЗДДФЛ е посочило вида на дохода върху който е удържало данъка – обезщетение за
пропуснати ползи и неустойки с такъв характер с код 601. Доколкото изрично в
чл. 35 от ЗДДФЛ е посочено, че се включват в облагаемия доход обезщетенията за
пропуснати ползи и неустойките с такъв характер, правилно органите по приходите
са определили задължение за плащане на данък върху получената сума от
138 580 евро в левовата им равностойност 271 576.72 лева.
По
възражението за изтекла давност и приложимост на срока по чл. 109 от ДОПК,
съдът счита следното: съгласно посочената норма, не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на
годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в
случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. За получената през 2016г. сума е
следвало да бъде подадена декларация до 30 април 2017 г., съгласно чл. 53 ал. 1
от ЗДДФЛ, като 5-годишният срок започва да тече от 01.01.2018г. и изтича на
31.12.2022г., т.е. дори към момента на съдебното производство срокът не е
изтекъл.
По
направеното в евентуалност искане за погасяване по давност на данъчни
задължения в периода 2012-2014г. и за изменение на акта в частта на данъчната
основа за периода 2014-2016г., съдът намира, че същото е неоснователно, тъй
като ревизираният период, предмет на обжалвания РА е само и единствено доходите
на Н. за 2016г.
По изложените мотиви съдът намира, че Ревизионният акт с който са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица и съответните лихви за забава за ревизирания период, е законосъобразен и обоснован, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразно изхода на делото, на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда
на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1685.56
лв.
На основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н., ЕГН
**********,*** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320006700-091-001/15.06.2021 г.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН
********** да заплати на Дирекция „ОДОП” гр. Варна
при ЦУ на НАП сумата от 1685.56 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: