Решение по дело №7687/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1246
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20212120107687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1246
гр. Бургас, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120107687 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба
на Гаранционен фонд – гр.София против Г. Т. Г., за осъждането му да заплати
сумата от 2177 лв. – застрахователно обезщетение, изплатено по щета №
****/***год. на трето увредено лице – собственик на л.а. „***” с рег. № ***,
за причинени му от ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на *** год. около 23.50 часа в гр. П*, на ул.”***”, ведно със
законната лихва, начиная от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Ангажира
доказателства, претендира направените по делото разноски.
Особеният представител на ответника оспорва исковете по
съображения, изложени по реда на чл.131 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание в чл.557, ал.1,
т.2, б.А вр. с чл.558, ал.7 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията на страните и обсъди
доказателствения материал по делото, намира за установено следното:
С влязло в сила наказателно постановление от ***** год.,
ответникът е наказан по реда на ЗАНН, за нарушения на чл.50, ал.1, чл.147,
ал.1 и чл.150 от ЗДвП, както и на чл.638, ал.3 от КЗ - че на **** год. в гр.П*,
на кръстовището на ул.“***“ и ул.“****“, като неправоспособен водач,
управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № ****, за който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
не е минал задължителен технически преглед, е нарушил правилата за
движение по пътищата - при преминаване през кръстовище, не пропуснал
движещия се по път с предимство лек автомобил „***“ с рег. № ****, в
резултат на което допуснал ПТП.
За въпросното ПТП е съставен констативен протокол от
1
мл.автоконтрольор при Сектор ПП на ОДМВР - Пловдив, който при
посещение на мястото на инцидента е констатирал щети по предната част на
двата автомобила, в частност - на лекия автомобил „*****“.
По искане на собственика на увредения автомобил, при
Гаранционен фонд е заведена щета, извършени са огледи на увредения
автомобил и е определено обезщетение в размер на 2177 лв., което е
изплатено еднократно на 27.04.2018 год.
С регресна покана от 27.06.2018 год., ищецът е поканил
ответника в 7 - дневен срок да възстанови заплатеното от него
застрахователно обезщетение. Няма данни поканата да е била връчена.
От заключението на вещото лице по назначената
автотехническа експертиза се установява, че описаните в щетата увреждания
се поставят в причинна връзка с настъпилото ПТП и са на стойност от 2177
лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира предявените искове за основателни.
В настоящия случай е установено с влязло в сила
наказателно постановление, че по вина на ответника е настъпило ПТП, при
което са причинени щети на автомобил, собственост на трето за спора лице и
му е изплатено обезщетение в размер на исковата сума. Установено е също с
влязло в сила наказателно постановление, че за управлявания от ответника
автомобил е нямало сключена задължителна застраховка. И накрая -
установени и остойностени са щетите по увредения автомобил, които са
репарирани, поради което ищецът, встъпвайки в правата на удовлетвореното
и увредено лице, е упражнил правото си на регрес срещу деликвента.
Обезщетението е определено и изплатено от Гаранционния фонд на
основание чл.557, ал.1, т.2, б.А вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, поради което, по
силата на последната от цитираните норми, същият е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното.
Г., комуто бе възложена доказателствената тежест, не
установи да е заплатил на ищеца претендираното обезщетение, поради
което, главният иск е основателен и следва да се уважи.
Предвид основателността на главния иск, основателна се
явява и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на законната лихва
върху сумата от 2177 лв., считано от подаване на исковата молба – 01.11.2021
год. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в
производството в общ размер от 787.08 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за
особен представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр.
с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Г. от гр.Б***, ЕГН - **********, да заплати на Гаранционен
фонд – гр.С*, ул.”****, представляван от М* К* и С* С*, сумата от 2177 лв.
– застрахователно обезщетение, изплатено по щета № ***/*** год. на трето
увредено лице – собственик на л.а. „****” с рег. № ****, за причинени му от
ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на *** год.
около 23.50 часа в гр. П*, на ул.”****”, ведно със законната лихва, начиная от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. Т. Г. да заплати на Гаранционен фонд –
2
гр.София деловодни разноски в размер на 787.08 лв. (седемстотин осемдесет
и седем лева и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3