РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
07.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 13 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8159 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по предявени от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
регистрация гр.София срещу И.М.И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 8612,62
лева, представляваща главница по договор за кредит от 13.03.2013г. отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД; сумата от 750,04 лева представляваща лихва за периода от 01.08.2014г. до 05.03.2015г. и сумата
от 120,00 лева дължими такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 06.03.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 684/09.03.2015г. по ч.гр.д. № 474/2015г. по описа на РС-Разград.
В исковата молба ищецът твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД сключила с ответника договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2013г. по силата на който му бил отпуснал кредит в размер на
9300,00 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Твърди,
че ответникът преустановил редовното обслужване на кредита.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че извършената цесия не е породила действие
спрямо ответницата, тъй като не била надлежно уведомена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 475/2015г. по описа на Разградски районен съд се установява, че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, против ответника е издадена
Заповед № 684/ 09.03.2015г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на заявителя сумите описани в исковата молба.
Видно от приложения по делото договор за кредит от 13.03.2013г. на ответника била
отпусната сумата от 9300 лева, със срок за издължаване от 120 месеца.
Ответницата И.М.И. преустановила редовното обслужване на кредита, което
наложило банката да изпрати уведомително писмо с изх.22-10-2932/09.10.2014.,
(което е получено на 14.10.2014г. , чрез съпруга на ответницата), с което е
обявена предсрочна изискуемост на кредита.
На 06.03.2015г. банката предприела
действия във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредите и подала
заявление до Районен съд Разград за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК.
На 15.07.2015г. по силата на Договор за
цесия, „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила пакет от вземания на „ОТП Факторинг България“
ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, в който се
намирало и задължението на И.М.И.. По делото липсват доказателства ответницата
да е била уведомена за цесията.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК. Активно легитимиран да предяви
иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед. В
контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на
ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договор за кредит, че „Банка ДСК“ ЕАД е заплатило сумата по кредита на ответницата и че сумата е получена от последната и факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както
и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника е сключен договор за потребителски
кредит от 13.03.2013г. На ответницата била отпусната сумата от 9300 лева, със срок
за издължаване от 120 месеца. И.М.И. преустановила редовното обслужване на
кредита, което наложило банката да изпрати уведомително писмо с
изх.22-10-2932/09.10.2014., (което е получено на 14.10.2014г. , чрез съпруга на
ответницата), с което е обявена предсрочна изискуемост на кредита.
На 06.03.2015г. банката предприела
действия във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредите и подала
заявление до Районен съд Разград за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК.
На 15.07.2015г. по силата на Договор за
цесия, „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила пакет от вземания на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, в
който се намирало и задължението на И.М.И.. По делото липсват доказателства
ответницата да е била уведомена за цесията.
Първият спорен по делото въпрос е относно
упражнено надлежно от кредитора право на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното договора за кредит - в т.19.2 на Глава – VII „Отговорности и
санкции“ от Общите условия към договора за кредит - „ .... при допусната забава в пл;ащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни , целия остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяването на молбата за
събирането му по съдебен ред , остатъкът от кредита се олихвява с договорния
лихвен процент , увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта....“
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и
нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за
предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е
представена покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора за упражнено
негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като са налице доказателства, че същата е
реално получена.
Независимо от горното, съдът намира, че
с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за упражнено
право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане на
предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Последният факт съдът намира, че следва да бъде съобразен при разрешаване на
спора. За разлика от случаите, когато кредиторът основава на твърденията си за
предсрочна изискуемост с искане за незабавно изпълняема заповед, искането за
снабдяване само с изпълнително основание, но не и с изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК не налага притезанието на
кредитора да е възникнало още преди сезирането на съда. Това е така, защото в
този случай заявителят само описва възникването на вземането си, но не го
доказва като изпълняемо към този момент с документ по чл. 417 и 418 ал.3 от ГПК. Заявеното по чл. 410 от ГПК
вземане може и да не е още изскуемо, но да стане изпълнеямо, ако не бъде
оспорено от длъжника. Затова и в този случай изпълнителна сила на издаденото от
съда изпълнително основание възниква само ако заповедта се стабилизира поради
неоспорването й в срок или след разрешаване на спор относно съществуването
и/или изпълняемостта на дълга. В тази хипотеза изпълнителен лист още не е
издаден. С отчитане на новонастъпилите факти в хода на процеса относно
съществуване на изпълняемото право не би се променил момента на възникване на
правото на принудително изпълнение. Независимо кога е станало изискуемо (преди
или след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително
едва след приключване на исковия процес, съответно в случая не са приложими
разрешенията, наложени в съдебната практика относно отричане на факти,
пораждащи изискуемост след заявление по чл. 417 от ГПК.
Допълнителен аргумент в тази насока може да бъде извлечена и от разпоредбата на
чл. 422 ал.4 от ГПК, с която се изключва възможността
за възстановяването на преждевременно събрано принудително вземане.
С оглед заявеното с отговора общо оспорване на исковете по
основание на първо място следва да бъде даден отговор на въпроса дали
прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в полза на ищеца е
породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай. В договора е предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК.
Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение
№ 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и др.).
По изложените по-горе съображения съдът
приема, че е допустимо на особения представител на длъжника (ответник), назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК да бъде връчено съобщаване
на цесията - Уведомление, което да
произведе предвидените в чл.99 ал.4 от ЗЗД правни последици.
Видно от приетото заключение на вещо
лице по назначена СЧЕ, дължимата, неплатена главница по договора за кредит е
8612,62 лева, както и 750,04
лева лихва за периода
от 01.08.2014г. до 05.03.2015г. и сумата от 120,00 лева представляваща дължими
такси по кредита.
От изложените по-горе съображения, съдът формулира извод, че ответникът дължи връщане на целия
размер на предоставения му кредитен ресурс. В тежест на ответника е да установи
факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал
доказателства в този смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 189,65 лева, депозит за особен представител в размер на 500,00 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева и депозит за
вещо лице в размер на 300,00 лева или общо –
1289,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ОТП Факторинг
България“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София,
универсален правоприемник на преобразувано и прекратено без ликвидация
дружество - „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на регистрация гр.София, че И.М.И. с ЕГН: ********** *** дължи на ищеца сумите, както следва: сумата
от 8612,62 лева, представляваща главница по договор за кредит от 13.03.2013г. отпуснат от
„Банка ДСК“ ЕАД; сумата от 750,04 лева
представляваща лихва за периода
от 01.08.2014г. до 05.03.2015г. и сумата от 120,00 лева дължими такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 06.03.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 684/09.03.2015г. по ч.гр.д. № 474/2015г. по описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА И.М.И. с ЕГН: ********** да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация гр.София, универсален
правоприемник на преобразувано и прекратено без ликвидация дружество - „ОТП
Факторинг България“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София сумата от 1289,00 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: