№ 4668
гр. София, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110151952 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на АЛ. К. срещу К. ЕВТ. Л., с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да заплаща на ищцата като
негова пълнолетна учаща се дъщеря месечна издръжка в размер на 1200 лева
от 07.09.2021 г. до завършване на обучението, но не по-късно от навършване
на 25-гoдишна възраст.
В исковата молба се твърди, че ищцата е завършила висше образование
в степен „бакалавър“ в България, но от септември 2021 г. е записана като
редовен студент в магистърска програма на Университета в Люксембург,
където заплаща такси за обучение и общежитие, разходи за храна и учебни
материали и пособия, като оценява месечните си потребности на около 1500
евро. Ищцата твърди, че е ограничена да работи до 15 часа седмично и не
може да покрива издръжката си, докато учи, поради което трябва помощ от
ответника.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника - К. ЕВТ. Л.,
с който предявеният иск се оспорва, като се твърди, че ищцата е избрала да
учи присъствено, въпреки че има възможност за дистанционно обучение.
Излага твърдения, че има ненавършило пълнолетие дете, което страда от
хронично заболяване и се нуждае от постоянни грижи, за което ответникът
наема детегледачка и има други разходи, вкл. вноски за лизинг на автомобил,
като издръжката на семейството му на месец възлиза на 7000 лева, а доходите
му - на 6000 лева, и поради това не е в състояние да издържа ищцата. Прави
възражение, че ищцата е в състояние да се издържа с личен труд.
В предоставения от съда срок страните са представили писмени
1
бележки, с които поддържат изложените е исковата молба и отговора на
исковата молба твърдения.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 6 от делото Удостоверение за раждане от
04.05.2000 г. на Столичната община, район „Триадица“ ищцата АЛ. К. е
родена на 03.03.1998 г. от Любомира Йорданова Делчева и К. ЕВТ. Л..
От представената на лист 9 - 12 от делото диплома за висше
образование през 2020 г. се установява, че ищцата е придобила
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Бизнес
информатика и комуникации“, с продължителност четири години, редовна
форма на обучение.
Съгласно представените на лист 7 и лист 182 от делото уверения за
регистрация ищцата е регистрирана за зимен семестър 2021 г. – 2022 г. и за
летен семестър 2021 г. – 2022 г. в Университета в Люксембург за програма за
обучение „Магистър на науките“, специалност „Финанси и икономика“ при
редовна форма на обучение. И в двете удостоверения за регистрация са
посочени платени регистрационни такси в размер на 200 лева.
В съдебното заседание, проведено на 31.01.2022 г., съдът е отделил като
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищцата има право да работи
до 15 часа седмично през времето на учебните си занятия в Люксембург.
Представени са указания на Люксембургския университет за
започването на зимен семестър 2020 г.-2021 г. в хибриден режим на обучение
(на лист 95 – 100 от делото), както и за връщане към изцяло присъствено
обучение през зимен семестър 2021 г.-2021 г., считано от 08.11.2021 г. (на
лист 101 – 104 от делото).
По делото са представени: потвърждение за резервация на
университетско общежитие в Люксембургския университет за периода от
16.09.2021 г. до 15.02.2022 г. срещу месечен наем в размер на 550 евро (на
лист 33 – 34 от делото), потвърждение на плащането на гаранционния депозит
и първи наем на общежитие (на лист 29 – 30 от делото), както и
удостоверение за сключена застраховка „Рискове при наем + Гражданска
отговорност“, за периода от 15.09.2021 г. до 15.09.2022 г., с месечна
застрахователна премия в размер на 65 евро (на лист 37 – 38 от делото). На
лист 109 от делото е представено извлечение от посочената в него банкова
сметка за извършени преводи към Люксембургския университет в общ размер
от 6 472 лева за периода от 31.08.2021 г. до 17.12.2021 г.
Представени са информация за полет от 06.09.2021 г., с назначение
София – Брюксел за пътници АЛ. К. и Любомира Делчева на стойност 179,98
евро (на лист 22 от делото) и информация за полет от 19.12.2021 г., с
назначение София – Брюксел, с пътник АЛ. К. на стойност 114 евро (на лист
24 от делото), както и потвърждение за резервация на двойна стая в хотел
„Мандарина“, летище Люксембург, за периода от 06.09.2021 г. до 12.09.2021
г., срещу наемна цена за посочения период в размер на 370 евро (на лист 26 –
2
27 от делото). Представена е квитанция за електронен билет за полет на
21.01.2022 г. от София до Варшава и от Варшава до Люксембург, с пасажер
АЛ. К. за сумата от 292, 16 лева (на лист 105 – 108 от делото).
На лист 113 от делото е представена фактура от 20.12.2021 г., издадена
на ищцата за заплатени от нея медицински изследвания в размер на 60 лева.
На лист 115 са представени фискални бонове за заплатени лекарствени
продукти.
Съгласно представеното удостоверение за семейно положение, съпруга
и деца с изх. № 3414 от 01.11.2021 г. К. ЕВТ. Л. има съпруга – Петя Денчева
Митева, син – Виктор К.Л., с ЕГН: ********** и дъщеря – АЛ. К., с ЕГН:
**********.
От представените банкови извлечения (на лист 48 – 50 от делото) се
установява, че за периода от м.02.2015 г. до м.08.2020 г. ответникът е
превеждал на ищцата и на майка Любомира Йорданова Делчева различни
суми между 50 – 500 лева.
От представената по делото медицинска документация на лист 53 – 61
от делото се установява, че Виктор К.Л. (син на ответника) страда от синдром
на вродени аномалии с предимно засягане на лицевата област.
От представените по делото бележки (на лист 62 – 63 от делото) се
установява, че детето Виктор К.Л. посещава логопедични сесии два пъти
седмично в логопедичен и обучителен център „Мечо Пух“ срещу заплащане в
размер на 40 лева на час и ерготерапевтични сесии два пъти седмично срещу
заплащане в размер на 35 лева на час. На лист 119 от делото е представена
фактура на стойност 440 лева за извършени 11 бр. логопедични услуги.
Представена е бележка от Славяна Василева Абаджиева (на лист 65 от
делото), в уверение на това, че в официалните работни дни полага грижи за
детето Виктор К.Л., за което получава заплащане в размер на 1 700 лева.
Представена е месечна справка от кредитната карта на ответника при
Юробанк България АД (на лист 187 – 213 от делото), от която се установява,
че ответникът е заплащал различни суми за комунални услуги, битови нужди
и гориво за периода от 25.01.2021 г. до 25.02.2022 г.
От извлечение от електронно банкиране (на лист 75 от делото) се
установява, че е отпуснат кредит на 24.11.2016 г. в размер на 15 000 лева,
разсрочен на 120 месечни вноски и с крайна дата – 24.11.2026 г.
Приложена е схема за плащане на лизинговите вноски от 21.01.2019 г.
(на лист 76 от делото) по лизингов договор № 03_DL_005030 за автомобил
„Кодиак Стайл“ срещу цена от 37 558, 15 евро, разсрочена на 48 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 625,62 евро, както и незаверено
извлечение за заплащане на посочените вноски за периода от 24.05.2018 г. до
25.10.2021 г. (на лист 77 от делото). На лист 215 – 218 от делото са
представени платежни нареждания за заплащане на 35-та до 37-ма лизингови
вноски.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том III,
рег. № 8362, дело № 474 от 2008 г. (на лист 78 от делото ) на 19.12.2008 г.
3
Татяна Димитрова Маркова е дарила на сила си К. ЕВТ. Л. апартамент № 26,
находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „Крум Попов“ № 59, вход „Б“,
на VI етаж, заедно с мазе № 11.
Съгласно представената от Агенция по вписванията справка за
вписвания, отбелязвания и заличавания (на лист 79 – 80 по делото) К. ЕВТ. Л.
освен дарения му с горепосочения нотариален акт недвижим имот притежава
два поземлени в съсобственост с други лица и гараж № 6, находящ се в гр.
София, кв. „Банишора“, бл. 1.
По делото е постъпило удостоверение от „Пътна полиция“ – СДВР ( на
лист 184 – 185 от делото) с приложена справка от централна база данни на
КАТ за настояща и бивша собственост на К. ЕВТ. Л., от която се установява,
че в процесния период е бил собственик единствено на лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Кодиак“.
От представения на лист 155 от делото амбулаторен лист №1161 от
26.09.2014 г. се установява, че ответникът е с поставена диагноза
неинсулинозависим захарен диабет без усложнения.
Съгласно представената на лист 154 от делото справка за доходите на
ищеца, издадена от ТД на НАП – гр. София месечният облагаем доход на
ответника за периода от м.01.2020 г. до м.10.2021 г. е средно около 7 300 лева.
Съгласно представената от ТД на НАП – гр. София на лист 220 от
делото справка за осигуряването на АЛ. К., за периода от м.01.2021 г. до
м.08.2021 г., същата е имала осигурителен доход от около 2 300 лева.
От справка за осигуряването на Любомира Йорданова Делчева се
установява, че за периода от м.01.2021 г. до м.12.2021 г., същата е
самоосигуряващо се лице с осигурителен доход от 650 лева.
В съдебното заседание на 31.01.2022 г. е разпитана като свидетел
майката на ищцата – Любомира Йорданова Делчева (на лист 159 – 160 от
делото), която дава показания за завършеното от ищцата до момента
образование, както и за съгласуваното с ответника желание на същата да
продължи следването си в чужбина, като заявява, че изненада бил единствено
изборът на дъщеря ѝ да продължи обучението си в Люксембург. Свидетелката
дава показания, че към момента ищцата не работи, търси си почасова работа,
което било затруднено, както от ограничението в страната за часовете труд,
които могат да полагат студентите, така и поради въведените
противоепидемични мерки в Люксембург. Свидетелства, че обучението на
дъщеря е присъствено от 9 сутринта до около 16:00 - 17:00 часа, като само в
първия един месец на учебната година режимът на обучение бил хибриден.
Свидетелства, че е била за две седмици в Люксембург с ищцата, за да
помогне да се установи в общежитие, за което заплащала по 550 евро на
месец, а освен това били направени и първоначални разходи по нанасянето.
Свидетелства, че разходите на дъщеря до момента се покривали от
спестяванията на същата и от малкото, което свидетелката давала. Дава
показания, че в периода от 19.12.2021 г. до 21.01.2022 г., по време на
официалната учебна ваканция ищцата е била в България, през което време се
наложило да посещава частни уроци по висша математика.
4
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и
последователни, както и доколкото не се оборват от други такива по делото.
По делото е разпитана свидетелската на ответника и негова съпруга –
Петя Данчева Митева (на лист 161 – 162 от делото), която свидетелства, че
към момента и двамата с ответника работят, като приносът на ответника за
издръжката на семейството винаги e бил по-голям, а цялата издръжка била
поемана от него. Заявява, че се намира в период на напускане на работното
място, след което ще поеме изцяло грижите за детето, тъй като до момента са
използвали услугите на детегледачка. Дава показания, че синът им има
поставена диагноза „умерено умствено изоставане“, която към момента не е
окончателна, във връзка с което се правят още изследвания. Свидетелства, че
с оглед на състоянието на детето, същото е записано в специална група в
детска градина, където посещенията са само до обяд, като освен това детето
минимум четири пъти в седмицата се води на терапевти. Посещава логопед,
ерготерапевт, през почивните дни ходи на адаптирано плуване и на терапия с
коне, а има случаи, в които прави ерготерапия всеки ден. Заявява, че
разходите за необходимите непрекъснати терапии в чужбина, на родителите
на деца със сходни проблеми, са от порядъка на 100 000 – 150 000 евро.
Свидетелката посочва задължителният минимум от финансови средства,
необходим за детето е следният: терапии при логопед – два пъти седмично, по
40 лева за час; терапии при ерготерапевт – два пъти по 35 лева за час, като
през 2 до 3 месеца се прави ерготерапия за период от 20 дена, струваща 700
лева; плуване – около 120 лева месечно; терапията с коне – 20 лева на
посещение, лекарства около 50 лева месечно, разходи за детегледачка в
размер на 1 700 лева на месец, както и за гориво и поддръжка – около 650
лева. Заявява, че с ответника издържат и друг роднина - нейния баща, като
заплащат месечните консумативи за неговото жилище и периодично му
помагат с покупки, лекарства и подобни неща. Свидетелката дата показания,
че ответникът прави и разходи за лечение на диабет и полиневропатия.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и
последователни и подкрепени с останалия доказателствен материал. Не
следва да се взема предвид изказаното от нея предположение за цената на
лечението за дете със сходни проблеми в чужбина, тъй като е неотносимо,
доколкото към момента детето се лекува в България.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно
в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Касае се за издръжка на
вече пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи
за издръжката си и неговия родител може да бъде задължен да му
дава издръжка само при условие, че това не би му създало особени
затруднения.
5
За да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо
дете от неговия родител по чл. 144 СК, ищцата следва да докаже
кумулативната наличност на следните четири предпоставки: 1. че ответникът
е неин родител; 2. нуждите си от издръжка за релевантния период; 3.
възможността на ответника да я дава, и 4. че учи в редовна форма, в учебно
заведение за предвидения срок на обучение , както и, че не е навършила 20,
съответно 25 години.
Ответникът е направил възражение, че ищцата е в състояние да се
издържа с личен труд, поради което е следвало да докаже възможностите на
ищцата да полага такъв труд, а ищцата - да докаже наличие на правни пречки
за работа във Великото Херцогство Люксембург.
По делото не се спори, а се установява и от представените писмени
доказателства (удостоверение за раждане на ищцата и уверение за
регистрация за зимен семестър 2021 г. – 2022 г. и за летен семестър 2021 г. –
2022 г. в Университета в Люксембург), че ищцата е навършило пълнолетие
(23 години и шест месеца към подаване на исковата молба) дете на ответника,
което се обучава като редовен студент в Университета в Люксембург,
следвайки курс за придобиване на магистърска степен по специалност
„Финанси и икономика“.
Между страните не е спорно, че от заминаването си в Люксембург
ищцата не полага труд, респективно не получава трудово възнаграждение,
като не са представени доказателства за наличие на движимо или недвижимо
имущество от последната.
В съдебно заседание от 17.03.2022 г. ответникът е заявил готовност да
заплаща на ищцата издръжка в размер на 400 лева, поради което до този
размер искът следва да бъде уважен. До пълния предявен размер от 1200 лева
искът следва да бъде отхвърлен поради следните съображения.
Следва да се определят нуждите на ищцата от издръжка, като същата не
сочи особени такива нужди (поради заболяване или специфични
потребности), а в хода на процеса се е опитвала да доказва обичайните си
разходи на студент – за издръжка на живота (режийни разходи и храна),
дрехи, както и специфичните нужди на обучаващия се във висше училище,
като същата твърди, че месечните й потребности са около 1500 евро на месец.
Посочените от ищцата разходи за издръжка на живота (режийни разходи и
храна), дрехи и транспорт, както и специфичните нужди на обучаващия се във
висше училище – годишна семестриална такса, както и други битови нужди
не бяха нарочно доказани. При това положение при определяне нуждите на
ищцата от издръжка следва да се съобразят таксата за обучение (200 евро на
семестър), наем (500 евро) както и обичайните разноски, свързани със
закупуването на учебни пособия, храна, облекло и др. ежедневни разходи,
чието извършване не се нуждае от доказване, тъй като тези разходи
представляват общоизвестни факти. Тъй като ищцата живее и учи във
Великото херцогство Люксембург, то преценката за необходимите му
средства за живот и обучение следва да бъде съобразена със стандарта на
живот в тази страна. Не може да бъде споделено становището на ответника,
6
че личният избор на ищцата да продължи обучението си в друга страна,
известна с високия стандарт на живот, изключва правото на издръжка по чл.
144 СК, тъй като законът не поставя ограничение обучението на нуждаещия
се от издръжка да се осъществява единствено на територията на Република
България. При определяна на размера на разходите, необходими на ищцата за
живот в Люксембург не следва обаче да се вземат предвид направените от нея
разходи за самолетни билети до България през официалната ваканция, респ.
регистриран багаж, тъй като не се доказа необходимостта на ищцата да се
прибере в България, с оглед на което е следвало да прецени финансовите си
възможности за подобно пътуване. С оглед на гореизложеното и като взе
предвид високия живот на стандарт в Люксембург (минималната работна
заплата през 2021 г. приблизително е около 2 200 евро) настоящият съдебен
състав приема, че нуждите на ищцата от издръжка са приблизително 1 200
евро месечно.
В съдебно заседание, проведено на 31.01.2022 г., съдът е отделил като
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищцата има право да работи
до 15 часа седмично през времето на учебните си занятия в Люксембург, с
оглед на което възражението на ответника, че ищцата е в състояние да се
издържа с личен труд е основателно. Ищцата не е доказала наличието на
правни пречки да работи във Великото херцогство Люксембург. Не се твърди,
а и не се доказва ищцата да е правила опити да си намери работа или стаж –
нито към момента на подаване на исковата молба, нито към момента на
приключване на съдебното дирене, поради което твърденията , че
въведените в страната противоепидемиологични мерки са причината за
липсата на трудови доходи се явяват недоказани. Макар и в ограничен
времеви диапазон от 15 часа седмично ищцата има възможност да осигурява
издръжката си – същата е в работоспособна възраст, има завършено висше
образование и както сама признава говори писмено и говоримо три езика. По
делото се установи също, че преди да започне обучението си в Люксембург
ищцата е получавала доход в размер около
2 300 лева, поради което съдът намира, че същата е имала възможност да
прецени разходите, необходими за завършване на желаната магистратура и да
събере необходимите за това средства, или да изтегли заем за обучение, който
да изплаща с бъдещата си заплата. Няма данни какви доходи има ищцата към
момента. С оглед на изложеното дотук съдът намира, че ищцата не е доказала
нуждите си от издръжка за релевантния период.
С оглед гореизложеното не следва да се обсъжда възможността на
ответника да заплаща издръжка в по-голям размер от признатия – 400 лева.
Искът се явява основателен за сумата от 400 лева, за която сума следва да
бъде уважен, а до пълния предявен размер от 1200 лева, следва да се
отхвърли.
За пълнота следва да се отбележи, че задължението за издръжка с
правно основание чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, но и на определени
ограничителни изисквания с оглед разпоредбата на чл. 144 СК /последно
предложение/. В случая задължението на родителя да дава издръжка на
7
своето пълнолетно дете не е безусловно, каквото е задължението към
ненавършилите пълнолетие деца и с оглед на чл. 143 СК, а само ако не
съставлява за родителя особено затруднение. Независимо, че няма легална
дефиниция какво представлява понятието "без особени затруднения" във
всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя
за задоволяване на неговите елементарни конкретни нужди с оглед на
неговите доходи, както и да се отчете и задължения на същия към трети лица,
включително и към ненавършили пълнолетие деца за които е длъжен да се
грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно.
Независимо от моралните задължения на родителя да подпомага финансово
своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образувание
и в тази връзка с възможности за по-добра реализация в обществото и
поделяне на разноските за образование с другия родител и принципно
добрата инвестиция за всеки родител да вложи средства именно в
образование на детето си, юридическото задължение и скрепено с правна
принуда за родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава
образованието си възниква с оглед на чл. 144 СК само ако това не създава
особено затруднение за него и какъвто не е настоящия случай. В настоящия
случай се установи, че ответникът има висок трудов доход (около 7 500 лева),
но също така се доказа, че същият дължи и издръжка на непълнолетното си
дете, което има специални нужди – провеждане на различни терапии на
значителна стойност. Задължението за издръжка към ненавършилите
пълнолетие лица е безусловно и се ползва с приоритет пред това на
пълнолетния учащ.
Предвид направеното признание от ответника, че без особено
затруднение може да заплаща единствено месечна издръжка в размер на 400
лева. Признанието на неизгоден за страната факт е доказателствено средство,
което съдът преценява с оглед на останалата доказателствена съвкупност по
делото. Последният сочи, че издръжка в размер над 400 лева месечно би
съставлявала тежест за ответника, който има алиментно задължение към
друго лице (малолетно), месечно дължима погасителна вноска по банков
кредит в размер на 169, 07 лева, както и месечна лизингова вноска по
лизингов договор № 03_DL_005030 за автомобил Кодиак Стайл, всяка в
размер на 625,62 евро. Отделно се доказаха и разходи за детегледачка в
размер на 1700 лева, за терапии и лекарства за малолетното дете в размер
около 700 лева месечно.
При постановяване на месечната издръжка на пълнолетен учащ не
следва да се определя дела на другия родител (в случая майката) в
издръжката. Въпреки това, материалната възможност на другия родител
следва да бъде отчетена дотолкова, че да се прецени прецизно
основателността на претенцията за издръжка на пълнолетния учащ от
родителя, от когото тя се претендира. В конкретния случай, майката на
ответницата е самоосигуряващо се лице с минимален осигурителен доход,
което не води до извод, че същата няма възможност да дава каквато и да
било издръжка за подпомагане на учението . При това положение майката на
ищцата също може да я подпомага в издръжката.
8
Относно разноските:
Ищцата има право да получи разноски пропорционално на уважената
част от исковете (33,33 %), а ответникът – пропорционално на отхвърлената
част (66,67 %), съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищцата е доказала разноски за един адвокат в размер на 300 лева
(съгласно договор от 03.09.2021 г. на лист 2 от делото, който съдържа и
разписка за плащане в брой), от които пропорционално следва да се
присъдят 100 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 360 лева съгласно договор
от 08.11.2021 г. (на лист 231 от делото) и платежно нареждане за сумата,
представено на лист 230 от делото. Пропорционално на отхвърлената част от
исковете му се дължат 240 лева. Съдът намира, че по компенсация следва да
осъди ищеца да заплати на ответника 140 лева разноски.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
плати и държавна такса върху уважения размер на исковете – 576 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК К. ЕВТ. Л. , с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 42, етаж 4, ап. 25, да заплаща на АЛ.
К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 34, ап. 22,
месечна издръжка в размер на 400 лева за периода от 07.09.2021 г. до
завършване на висшето образование, навършване на 25-годишна възраст
или основания за нейното изменение и прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – края на
съответния месец, до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над присъдения размер от 400 лева месечно до пълния
предявен размер от 1200 лева месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АЛ. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 34, ет. 8, ап. 22, да заплати на К.
ЕВТ. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 42,
етаж 4, ап. 25, сумата от 140 лева – разноски по делото за отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. ЕВТ. Л. , с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 42, етаж 4, ап. 25, да
плати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 576
лева – държавна такса върху уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10