№ 136
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Георгиева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20241450100364 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска, с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 86 ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от “ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК *********, с искане да се признае за установено по отношение на ответника
Я. М. К. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Борислав Николчев, сумата от 2404,19 лв., от които: 2000.00 лв. главница
по предоставения кредит и 404,19 лв. претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/възнаградителна лихва за периода 24.07.2023г. - 19.02.2024г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 87/23.02.2024г по ч.гр.д. №203/2024г., по описа
на PC Мездра. Претендира се заплащане на направените разноски в заповедното
производство и в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023г., ищцовото дружество сключва, в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател,
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 447173. Договора е сключен при
условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
В исковата молба подробно е описан начина на сключване на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като при кандидатстването ответникът е посочил
следния телефонен номер: ********** и следният имейл: ***********@******.***.
1
Активиращият код е 6613. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка
на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат.
Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето
от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за
самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Във видео
разговор договорът се потвърждава. Наред с това се извършва преценка дали кандидата за
кредит отговаря на лицето от личната карта. Разговорът е в реално време, поради което
техническата подправка е почти невъзможна.
По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че
паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на
2000.00 лв. /две хиляди лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва
да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по
банкова сметка с титуляр ответникът К., а именно: в „УниКредит (Булбанк)“ АД с IBAN
BG48UNCR70001598068580, BIG UNCRBGSF.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на
2000лв. е разпределено на 24 вноски, от които първите 23 са в размер на 83.33 лв. и 24-та
последна в размер на 83.41 лв. за периода 23.08.2023г.- 13.07.2025г.. Няма плащания за
главницата. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 20.02.2024г.
надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна
изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай,
че съда приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери е т. 1 от
ТР №8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС.
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на
договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него
лихвения процент е в размер на 40.15 %. Няма плащания за договорна лихва. Претендираме
договорна/възнаградителна лихва за периода 24.07.2023 г. до 19.02.2024г. в размер на 404.19
лв.. периода на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна
изискуемост.
Ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред, но същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си
съгласно договореното, поради което депозирал пред Районен съд Мездра заявление за
издаване на заповед изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението е
образувано ч.гр.д. № 203/2024г. по описа на МРС, по което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК №87/23.02.2024г. Длъжникът не е открит на
постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат
2
книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез
залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца да
предяви установителен иск, с което обосновава правния си интерес от завеждане на
настоящото дело.
Според изложеното в исковата молба към датата на входиране на исковата молба
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 2 404.19 лв., от които: 2000.00 лв.
главница по предоставения кредит и 404.19 лв. претендирана със заявление по заповедно
производство договорна/възнаградителна лихва за периода 24.07.2023 г. до 19.02.2024г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника чрез неговата майка на регистрирания постоянен адрес, който е настоящ адрес на
лицето. В законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен
отговор.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. От процесуалния му
представител е депозирана писмена молба на 06.06.2024 год., в която излага становище по
даване ход на делото и по съществото на спора, като моли за постановяване на
неприсъствено решение, при неявяване на ответника в съдебно заседание.
За проведеното на 26.06.2024г съдебно заседание ответникът е бил редовно призован
при условията на чл. 41 ал.2 ГПК, за приложението на която разпоредба същият е бил
уведомен с връченото му разпореждане № 340 от 12.04.2024г. В съдебно заседание
ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В случая с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищеца за
произнасяне на съда с неприсъствено решение, както и обстоятелството, че по приложеното
ЧГД №203/2024 год. по описа на МзРС няма релевирани възражения, поради връчване на
заповедта за изпълнение по чл. 47 ал.5 ГПК , настоящият състав намира, че са налице
изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: в срока по
чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време с определение на съда от 21.05.2024 год. на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице и пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 396456 от 28.07.2022г.;
Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние; Платежни нареждания за
извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД; Коресподенция по повод
3
сключване на сключване на договор за кредит от разстояние; Дискове със записани
текстовете на договора за кредит и общите условия - с доказателствената стойност на чл.
184 от ГПК, ведно с имейлите и преписка по кредита; Диск със записания разговор, в който
ответника потвърждава сключването на договора за кредит; Вайбър разговор, снимка от
лична карта и „селфи“ - снимки; Имейл за обявяване на предсрочна изискуемост, както и
приложеното ЧГД №203/2024 год. по описа на МзРС, счита така предявените искове за
вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че
същите следва да бъдат уважени в условията на постановено неприсъствено решение.
По разноските:
Предвид изхода на спора съдът счита, че на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски от 50.00лева за платена държавна такса. На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева, при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на
чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда
на чл. 37, ал. 2 ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска, както е в разглеждания случай.
Съдът счита, че следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство / т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /. Предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и присъдените със заповедта за изпълнение разноски от 51.08лева –
държавна такса и 50.00лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, че Я. М. К. с ЕГН **********, дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 2000.00 лв. /две хиляди лева/,
представляваща главница по предоставения кредит, ведно със законната лихва върху
претендираната сума за период от 22.02.2024г /датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение/ до пълното погасяване на вземането и сумата от
./404,19лв./ четиристотин и четири лева и 19ст- договорна/възнаградителна лихва за периода
24.07.2023г. - 19.02.2024г., , за които суми е издадена заповед за изпълнение №
87/23.02.2024г по ч.гр.д. №203/2024г., по описа на PC Мездра.
ОСЪЖДА Я. М. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 50.00лева – платена
държавна такса за настоящото производство, сумата от 100 лева - юрисконсултско
4
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 101,08 лева /
51,08лева – платена държавна такса 50.00лева – юрисконсултско възнаграждение, присъдено
със заповед за изпълнение № 87/23.02.2024г.
На основание разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
5