№ 359
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100900951 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 51, ал. 3 от Закона за международния търговски
арбитраж /ЗМТА/ вр. с чл. 117-122 от Кодекса за международна частно право /КМЧП/
вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни
решения.
Ищецът твърди, че по силата на арбитражно решение, постановено на 10.07.2020 г.
от Арбитражен П. на Н.А. ответникът „Д.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 78 317,03 щатски долари, произтичаща от договор № S02914.000 и договор №
S03053.000, както и лихва в размер на 1,5% на месец върху неплатената сума до
окончателното погасяване. Посочва, че арбитражното решение не е предмет на оспорване
или преразглеждане, като срокът за това оспорване е изтекъл. Твърди, че арбитражното
решение е окончателно и обвързващо страните, за което прилага удостоверение за
окончателност на арбитражно решение за изпълнение в чужбина. Посочва, че ответникът
бил уведомен за постановеното решение, но не изпълнил задължението си за плащане на
сумите, поради което за ищеца възниква правото да предяви иск за признаване и допускане
изпълнението на територията на Република България на арбитражното решение. С оглед
изложеното иска на основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. IV от Конвенцията за признаване и
изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/ - за признаване
и допускане изпълнението на територията на Република България, да бъде признато и
допуснато изпълнението на арбитражно решение, постановено на 10.07.2020 г. от
Арбитражен П. на Н.А., постановено срещу „Д.П.“ ЕООД. Претендира разноски в размер на
16 500 британски паунда в производството по издаване на удостоверение за влязло за
законна сила арбитражно решение, ведно с годишна лихва в размер на 8% върху тази сума.
Претендира разноски за настоящото производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът иска да се остави иска без разглеждане като
недопустим, евентуално да се отхвърли изцяло като неоснователен. Посочва, че към
исковата молба липсват надлежно заверен оригинал или надлежно заверен препис на
арбитражното решение, съгласно чл. IV, т. 1, б. „а“ от Нюйоркската конвенция и оригинал
или надлежно заверен препис на двете споразумения за арбитраж във връзка с двата
договора, на основание чл. II и чл. IV, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция. Сочи, че
изпълнението на изискванията на чл. 119, ал. 2 КМЧП, приложими в производството по чл.
51, ал. 3 ЗМТА по силата на изричното законово препращане, е условие за редовност на
исковата молба. Поради това исковата молба следва да се остави без разглеждане като
недопустима. При условията на евентуалност твърди, че са недействителни двете
арбитражни съглашения поради липса на валидно арбитражно споразумение като основание
по чл. V, т. 1, б. „а“ за отхвърляне на исковата молба. Твърди, че съгласно документите,
удостоверяващи представителната власт на ищеца по английското право, няма данни А.С. да
представлява М.Г. или да е упълномощена да сключва арбитражни споразумения от негово
име. Твърди, че е налице противоречие на арбитражното решение с обществения ред на
България като основание за отхвърляне на предявения иск съгласно чл. V, т. 2, б. „б“ от
Нюйоркската конвенция. Посочва, че противоречието на арбитражното решение с
обществения ред е поради несъблюдаване на принципа на равенство и състезателност в
процеса, както и поради начисляването на лихва върху лихва за периода след постановяване
на арбитражното решение. Предвид изложеното иска да се остави без разглеждане иска,
евентуално да се отхвърли. Оспорва също така като недопустимо, евентуално неоснователно
искането на ищеца да му бъдат присъдени разноски. Счита, че единствените разноски за
превод на документи, които ищецът може да претендира в настоящото производство, са
разноски за превод на български език на арбитражното решение и на двете арбитражни
споразумения, доколкото това е изискването на чл. IV, т. 2 от Нюйоркската конвенция.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представени са заверени преписи от двата договора за покупко-продажба – договор
№ S02914.000 и договор № S03053.000, с положен апостил и в превод на български език, в
които страните М.Г.Л. и „Д.П.“ ЕООД са уговорили като специални условия, договорите да
включват реда и условията на единия договор за износ на бадеми на Калифорнийската
асоциация за износ на бадеми /„Условията на ЕДИБ“/. Разрешаването на спорове, ще се
извършва чрез арбитраж в съответствие с Арбитражните правила на пълноправни арбитри,
като е разрешено международно участие, които ще са компетентни за окончателното
уреждане на всички възникнали по настоящото спорове.
Приет е като доказателство оригинал, както и заверен препис, от арбитражно
решение, постановено на 10.07.2020 г. от членове на Арбитражния състав на Асоциацията
на производителите на ядки. Видно е, че разгледаното производство е между страните М.Г.
Лтд /ищец и продавач/ срещу „Д.П.“ ЕООД /ответник и купувач/. С постановеното решение
ответникът/купувач е осъден за заплати на ищеца/продавач в рамките на 14 дни от датата на
решението по първия договор № S02914.000, по втория договор № S03053.000 и за такси за
арбитрите общо сумата в размер на 78 317,03 щатски долара, след което ще се начисляват
обикновени лихви от 1,5% на месец върху тази сума до пълно изплащане на дължимото по
арбитражното решение.
Към арбитражното решение е приложено удостоверение от нотариус Л.Н.Х.-В. от гр.
Лондон, Англия, с което е удостоверена верността на подписите, положени върху
арбитражно решение от 10.07.2020 г., с отбелязване, че подписите са изписани със
2
саморъчния, истински и автентичен почерк на Л. О`Г. и Я.В.Р. като арбитри и действайки в
това си качество.
Представено е удостоверение за окончателност и др. на арбитражно решение за
изпълнение в чужбина /чл. 58 от Закона за арбитража от 1996 г./, от дата 15.04.2021 г., във
връзка с арбитражно производство между М.Г. Лтд. и „Д.П.“ ЕООД, с което председателят
на Висшите съдилища на Англия и Уелс е удостоверил, че арбитражното решение от
10.07.2020 г. не е предмет на оспорване в съществуващ арбитражен процес на обжалване
или преразглеждане, или в съответствие с разпоредбите на Част I от Закона за арбитража от
1996 г. и срокът за това оспорване е изтекъл. По силата на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от
Закона за арбитража от 1996 г. арбитражното решение е окончателно и обвързващо за
страните и всички лица, предявяващи иск чрез тях или от тяхно име.
Видно е, че с нотариална покана чрез нотариус Д.Б., връчена лично на управителя на
„Д.П.“ ЕООД, ищецът е уведомил ответника, че ще претендира признаване и допускане
изпълнението на територията на Република България на арбитражното решение. Към
нотариалната покана са приложени документи, сред които и удостоверението за
окончателност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на производството е иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. с чл. 117-122 КМЧП вр. с
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗМТА за признаването и изпълнението на чуждестранно
арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни
договори. В ал. 3 на чл. 51 ЗМТА е предвидено, че исковете за признаване и допускане на
изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред
тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за
разглеждането им се прилагат съответно чл. 118-122 КМЧП, с изключение на правото на
длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
В случая е приложима Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения, ратифицирана от Република България през 1961 г. Съгласно чл. ІІІ,
всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска
неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията,
където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.
При съобразяване приложимите разпоредби следва да се приеме, че признаването на
силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на неговото изпълнение на
територията на Република България се извършва по исков ред – чрез предявяване на иск за
признаване и допускане на изпълнението на решението пред Софийския градски съд по реда
на чл. 118-122 КМЧП.
Съгласно чл. ІV от Конвенцията признаването и допускането до изпълнение на
чуждестранно арбитражно решение е предпоставено от представянето едновременно с
молбата на надлежно заверен оригинал или препис на решението, оригинал или препис на
арбитражното споразумение. В случай, че същите не са съставени на официалния език на
държавата, в която се предявява за признаване и допускане до изпълнение решението,
визираните документи следва да са преведени и преводът да е заверен от официален или
заклет преводач. По силата на чл. 119, ал. 2 КМЧП преписът от решението следва да е
заверен от съда, който го е постановил, като се представи и удостоверение от същия съд, че
решението е влязло в сила.
В разглеждания случай постановеното на 10.07.2020 г. между страните арбитражно
решение е представено в оригинал, което е заверено по реда на Хагската конвенция и
3
съдържа необходимата заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, които са
го издали. Арбитражното решение подлежи на нотариална заверка по местоиздаването му, а
завереният документ – на облекчена легализация по чл. 4 от Конвенцията за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове, към която са присъединени
както издаващата държава – Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия,
така и Република България, като същевременно между тях липсва пряк режим за признаване
на публичните им актове. Това в случая е изпълнено.
По отношение изискването за представяне на удостоверение от издалия го орган, че
чуждестранното решение е влязло в сила, ищецът е представил удостоверение за
окончателност и др. на арбитражно решение за изпълнение в чужбина от 15.04.2021 г. Както
е прието в решение № 60044 от 16.09.2021 г. по т.д. № 2775/2019 г. на ВКС, I Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, издаденото от чуждестранния съд удостоверение е
единственото доказателство необходимо и достатъчно за признаване, съответно допускане
на изпълнение на чуждестранното решение, без да се изисква някаква специална процедура,
като този режим на доказване способства за постигане на по-голяма бързина и ефективност
при трансграничното изпълнение на съдебни решения по гражданскоправни спорове и е
израз на водещия принцип на взаимно доверие между държавите и техните правни системи
при признаването и изпълнението на чуждестранни съдебни решения. В случая
представеното арбитражно решение формално не е заверено от органа, който го е издал, но е
проведено нарочно производство пред Висшите съдилища на Англия и Уелс, което е
приключило с издаване на 15.04.2021 г. на удостоверение, че арбитражното решение от
10.07.2020 г. не е предмет на оспорване в съществуващ арбитражен процес на обжалване
или преразглеждане, или в съответствие с разпоредбите на Част I от Закона за арбитража от
1996 г. и срокът за това оспорване е изтекъл. По силата на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от
Закона за арбитража от 1996 г. арбитражното решение е окончателно и обвързващо за
страните и всички лица, предявяващи иск чрез тях или от тяхно име. По делото са
представени доказателства, че ответникът е надлежно уведомен за това производство и е
изразил становище, че същото не е необходимо. Съдът намира, че следва да съобрази
представеното удостоверение, издадено в нарочното производство, тъй като от същото се
доказва, че решението е влязло в сила, поради което следва да се приеме, че е изпълнено и
условието на чл. 119, ал. 2 КМЧП и е доказано по делото, че постановеното решение е
окончателно.
В чл. V от Конвенцията са посочени отрицателните пречки за признаването и
изпълнението на арбитражното решение, като може да бъде отказано признаването и
изпълнението на чуждестранното арбитражно решение при доказването на някое от тези
хипотези от страната, срещу която се предявява решението, пред компетентния орган на
държавата, където се иска признаването и изпълнението.
Срещу основателността на предявения иск за признаване и допускане изпълнението
на арбитражното решение с отговора на исковата молба ответникът е противопоставил
възражения, че липсва валидно арбитражно споразумение по двата договора, както и че
решението противоречи с обществения ред на Република България.
Спорът, който е предоставен за решаване на арбитражния съд е търговски, като
страните /ищецът като продавач и ответникът като купувач/ изрично са предвидили в
сключените между тях договори /в специални условия/, че споровете между страните ще се
разрешават чрез арбитраж в съответствие с Арбитражните правила на пълноправни арбитри.
На страните е предоставена възможност да участват и осигурят защитата си в процеса, като
представят становища, правят искания и ангажират доказателства. Съдът счита, че доводите
на ответника, че не се установява А.С. да е била законен представител на М.Г. към момента
на сключване на арбитражното споразумение, нито да е била изрично упълномощена да
обвързва дружеството с арбитражно споразумение, не водят до липса на валидно
4
арбитражно решение, тъй като на липса на представителна власт може да се позовава само
страната, която не е надлежно представлявана, а в случая ищецът изрично основава
претенцията си на влязлото в сила между страните арбитражно решение.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че признаването и
изпълнението на решението ще противоречи на обществения ред на Република България.
Понятието „обществен ред“ включва основните принципи на правопорядъка на държавата,
посредством които се охраняват основни ценности, зачитането на които трябва да се
осигури на всяка цена. Общественият ред включва основите на правния ред на Република
България, съвкупност от императивни норми и принципи, чието дерогиране е от естество да
изключи защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива общи права и
ценности, които са общи за всички правни субекти, в противоречие с естествената
справедливост и че защитата им се явява обосновано в обществен, а не само в частен
интерес. В този смисъл решение № 197/27.01.2016 г. по т.д. № 2619/2015 г. на ВКС, І Т.О.,
решение № 22/27.06.2016 г. по т.д. № 1925/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №
125/14.07.2016 г. по т.д. № 661/2016 г. на ВКС, І Т.О. На първо място, ответникът твърди, че
е нарушен принципът на равенство и състезателност на страните в процеса, тъй като не са
взети предвид заявени твърдения от ответника, включително за наличие на непреодолима
сила по чл. 306 ТЗ. Не се спори между страните, че на ответника е дадена процесуална
възможност да участва в арбитражното производство. Не се доказа също така „Д.П.“ ЕООД
да е било лишено от конкретни процесуални правила. Възраженията, че арбитражният съд
не е съобразил настъпили форс мажорни обстоятелства са такива по съществото на спора,
които са неотносими към признаването на арбитражното решение. Производството по
признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение е строго формално и съдът
не навлиза по съществото на спора, разрешен от чуждия арбитражен съд, съгласно чл. 121,
ал. 1 КМПЧ. В настоящото производство съдът не може да проверява правилността на
чуждестранното решение и съответно да пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия
арбитражен съд. На второ място, ответникът счита за накърняване на добрите нрави
изчисляването на лихва върху лихва за периода след постановяване на арбитражното
решение. Процесните договори, в които са уговорени арбитражните споразумения, са
сключени по реда и условията на единния договор за износ на бадеми. В постановеното
решение изрично е посочено, че съгласно чл. 2.8 от ЕДИП се дължи обикновена лихва в
размер на 1,5%. Възможността да се начисляват лихви върху лихви между търговци е
предвидена и в българския правово ред – чл. 294, ал. 2 от Търговския закон, който
предвижда, че лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена. Следователно не се
установява арбитражното решение да е несъвместимо с обществения ред.
Предвид изложените съображения съдът счита, че следва да бъде признато и
допуснато изпълнението на арбитражното решение, постановено на 10.07.2020 г. от членове
на Арбитражния състав на Асоциацията на производителите на ядки.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение искането на
ищеца за присъждане в негово полза на претендираните разноски в размер на 16 500
британски лири, за които се твърди, че са направени в производството по издаване на
удостоверение за влязло в сила арбитражно решение, ведно с годишна лихва в размер на 8%
върху тази сума. Разноски в посочения размер не са присъждани в арбитражното
производство, а в отделно такова, проведено не пред арбитраж, а пред съд и тяхното
възстановяване не следва да се извършва в настоящото производство.
От заявеното искане за присъждане на разноски, основателно е единствено това за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева. За останалите разноски ищецът представя
единствено издадени фактури, които са за преводи, извършени няколко месеца преди датата
на исковата молба, без доказателства, че са заплатени от страна на ищеца и без данни дали
същите са във връзка именно с настоящото производство. Не са представени доказателства
5
също така, че между страните е уговорено претедираното адвокатско възнаграждение в
размер на 2 300,81 евро, както и че същото е заплатено. Следователно липсват
доказателства, че са извършени разноски от страна на ищеца, освен за заплащането на
дължимата държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на територията на Република
България на арбитражно решение, постановено на 10.07.2020 г. от членове на Арбитражния
състав на Асоциацията на производителите на ядки, с което „Д.П.“ ЕООД е осъдено да
заплати на М.Г. Лтд в рамките на 14 дни от датата на решението по първия договор №
S02914.000, по втория договор № S03053.000 и за такси за арбитрите, общо сумата в
размер на 78 317,03 щатски долара, след което ще се начисляват обикновени лихви от
1,5% на месец върху тази сума до пълно изплащане на дължимото по арбитражното
решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.П.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
Варна, район Одесос, ул. „****, да заплати на М.Г. Лтд, № ****, регистрирано в регистъра
на компаниите в Англия и Елс, с адрес: М.Х., ул. „****, А.Х., ГУ34 1 АГ, Обединено
Кралство, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, сумата в размер на 50 лева /петдесет
лева/, представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6