№ 22721
гр. София, 01.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110133040 по описа за 2023 година
Постъпило е електронно изявление от молителя ******* с вх. номер ******* от 30. 05. 2024
г., с което се иска от съда да ревизира по реда на чл. 248 ГПК или по реда на чл. 253 ГПК
определението си, с което е изменил депозита за възнаграждение на вещото лице, като го е
увеличил от 800 лева на 1 300 лева, и е указал на молителя да довнесе дължимия депозит.
Разбира се, това искане не би могло да бъде квалифицирано по чл. 248 ГПК. Това е така,
защото настоящото производство не е нито исково, нито заповедно, а е производство по
обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, което стои най-близо до производството за
обезпечаване на бъдещ иск. И при производството по обезпечаване на доказателства, и при
производството по обезпечение на бъдещ иск, съдът осъществява предварителна дейност
във връзка с бъдещо исково производство между страните. Производството по обезпечение
на доказателства (съответно производството по обезпечение на бъдещ иск) не е
производство по същество, поради което в неговия край не се присъждат разноски. Едва
след образуването на производството по същество и неговото приключване със съответно
произнасяне по предявения иск съдът ще присъди на страните съгласно изхода на делото
всички сторени от тях разноски, включително тези, които страните са сторили в
предварителното производство по обезпечаването на доказателствата. Искането е по чл. 253
ГПК във връзка с определението на съда за предварителното внасяне на разноските от
страната. Запознавайки се внимателно с доводите на молителя, съдът намира, че те ще са
относими към разглеждането на производството по същество и евентуалното кредитиране
или дискредитиране на експертното заключение от съда, разглеждащ бъдещия иск. Не са
налице предпоставките на чл. 253 ГПК. От друга страна, доколкото молителят очевидно
отказва да довнесе депозита в размер на 500 лева, съдът следва да постанови
принудителното му събиране на основание чл. 77 ГПК.
Постъпило е също така и електронно изявление от молителя ******* с вх. номер *******, с
което се иска от съда да поправи протокола от откритото съдебно заседание, проведено на
22. 05. 2024 г. Искането е направено своевременно. Според молителя в протокола
липсват "поставените от страните и съда въпроси", "отговорите на вещото лице (...) и на
1
волеизявленията на вещото лице", отговорът на вещото лице на въпрос на Р. Б. "дали е
възможно един и същи кредит да бъде отразяван с различен уникален идентификационен
номер в ЦКР на БНБ", не била отразена съществена част от направеното от адвокат Д.
искане "да бъде отразено изменение на отговора на вещото лице относно становището му
дали процесния кредит *** г. е станал съдебен на 27. 01. 2012 г. или на друга дата". Освен
това се заявява, че "начинът, по който са формулирани отговорите на въпросите е
неразбираем за становището на вещото лице по значими за производството въпроси".
Първо, ГПК не поставя изискване протоколът от откритото съдебно заседание да отразява
въпросите, които страните и съдът поставят на вещите лица и свидетелите. Известно е, че
наказателният процес има по-строго формална регламентация, в това отношение и чрез
изрично изброяване на съдържанието на протоколите от откритите съдебни заседания по
наказателни дела. Но дори и в наказателното съдопроизводство протоколът от откритото
съдебно заседание отразява само "показанията на свидетелите и отговорите на вещите
лица", не и въпросите, отправени към тях - чл. 311, ал. 1, т. 3 НПК. Не би следвало към
съдържанието на протоколите от откритите съдебни заседания по граждански дела да се
прилагат по-високи изисквания, каквито ГПК не предвижда. Второ, протоколът от
откритото съдебно заседание всъщност отразява отговора на вещото лице на въпросите,
отправени му от управителя на молителя. Така на конкретно възпроизведения с молбата за
поправка на протокола от съдебното заседание въпрос вещото лице Т. отговори по следния
начин: "В кредитния регистър не са подавани данни, които да могат да бъдат отнесени
към други договори за кредит между същите страни, освен ако не са били сключени други
договори за кредит с абсолютно идентични главници, лихви и съдебни разноски". Този
отговор е отразен в протокола от съдебното заседание. Трето, във връзка с изменението на
един от отговорите на вещото лице относно трансформацията на кредита в "съдебен", това
също е отразено в самия край на протокола от откритото съдебно заседание - "АДВ. Д.:
Считам, че искането на вещото лице е основателно. С оглед на изчетеното от съда
определение, моля да конкретизираме, дали кредитът е трансформиран на 26. 07. 2012
година. ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Правилно е отразено на страница 5 в заключението, че според
предоставените ми данни на датата 26. 07. 2012 година, а не на дата 26. 01. 2012 г.,
статусът на съответният договор за банков кредит *** година от 16. 01. 2008 година е
заведен в софтуера със сменена категория "съдебен"". Очевидно не са налице твърдените
от молителя пропуски в съдържанието на протокола от откритото съдебно заседание.
Четвърто, във връзка с доводите, че начинът, по който са формулирани отговорите на
въпросите е неразбираем, съдът трябва да отбележи следното. Вещото лице е изготвило
експертното си заключение и е отговорило на въпросите, поставени му от страните, на
книжовен български език, който е и езикът на производството и официалният език в нашата
държава. Предмет на производството по чл. 207 ГПК е предварителното събиране на
доказателства, а не консултирането на молителя. По сходен начин предмет на
производството по чл. 151 ГПК е поправянето на протокола, а не консултирането на
молителя какво е значението на отразените в него отговори на вещото лице. Ако молителят
не разбира събраните на езика на производството фактически данни, то той би могъл да се
2
възползва от възможността да се консултира с експерт.
По изложените съображения искането за поправка на протокола от откритото съдебно
заседание, проведено на 22. 05. 2024 г., трябва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя ******* с вх. номер ******* от 30. 05.
2024 г. за отменяване на протоколното определение от 22. 05. 2024 г., с което е увеличен
депозитът за възнаграждение на вещото лице.
ПОСТАНОВЯВА принудителното събиране на сумата 500 лева, представляваща депозит
за възнаграждение на вещото лице, на основание чл. 77 от Гражданския процесуален
кодекс. ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на СРС срещу молителя ******* за
съответната сума, както и за сумата 5 лева, представляваща държавна такса за служебното
издаване на изпълнителния лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя ******* с вх. номер ******* от 30. 05.
2024 г. за поправка на протокола от откритото съдебно заседание от 22. 05. 2024 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3