Р Е Ш Е Н И Е
№ 36/ 02.02.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на десети януари през две хиляди
и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан
Грозев
Секретар: Веселина Красева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 1524 по описа на
Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.Д.К. ***,
срещу Наказателно постановление № 45-0000248/01.12.2017г. на Началник ОО”АА”-Хасково, с което за
нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба Н-34 от 06.12.1999г. на МТ ,
съответно на осн.чл.95, ал.1,т.3 от ЗАвт.П, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателя,
поради което го обжалва в срок. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Постановлението било издадено в
противоречие и в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се
доводи в подкрепа на горното. Моли съда
да отмени атакуваното НП. Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно
заседание, за него се явява адв.Петкова. Последната поддържа жалбата като излага
доводи в подкрепа на твърденията в нея и развива тезата, че в случая не е
доказано жалбоподателят не е извършил описаното
нарушение, тъй като не е извършвал превоз на пътници, а е качил своя позната.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомени не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: На 23.10.2017г. , около 11.00 часа в гр.Хасково,
бул.“Васил Левски“, свидетелите Д.Х. и В.В., спрели за проверка жалбоподателят, който управлявал лек таксиметров автомобил
„ ****“ с рег.№ ****. Автомобила бил със тикери на такси, с открита табела „такси“ и включен електронен таксиметров апарат с
фискална памет на режим „свободен“. Жалбоподателят
при проверката представили попълнен пътен лист. От проверката двамата свидетели
установили, че в таксиметровият автомобил имало пътник, а именно св.А. И., но водачът – жалбоподателя не бил включил електронен таксиметров апарат
с фискална памет. Тоест свидетелите приели, че жалбоподателят
извършва таксиметров превоз, като електронен таксиметров апарат с фискална
памет, с който е оборудван автомобила е на режим „свободен“. За тези
констатации бил изваден и касов бон за дневен отчет от апарата. Горните
констатации били квалифицирани от свидетелите Д.Х. и В.В. като нарушение, за
което бил съставен АУАН № 222099/23.10.2017г. Акта бил съставен на жалбоподателя, като
описаното по-горе нарушение било квалифицирано по чл. 38,предл.
1 от Наредба Н-34 от 06.12.1999г. на МТ. Акта е предявен и връчен срещу подпис
на жалбоподателя, като той не е отбелязал в акта, че пътника в таксито е
негова позната. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. НП е връчено на нарушителя на 08.12.2017г. В
НП е описаната фактическата обстановка така както е възприета в АУАН и е дадена
същата правна квалификация на нарушението. Като нарушител в акта е посочен
именно жалбоподателя в настоящото производство.
Като свидетели по делото се
допуснаха и разпитаха свидетелите Д.Х. и В.В.. И двамата свидетели потвърждават
фактическата обстановка описана в АУАН,
както и обстоятелствата около съставянето и връчването на АУАН.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава и от св. Антоанета Иванова.
Съдът кредитира показанията на тези
свидетели като еднопосочни и непротиворечиви и подкрепящи се от останалите
писмени доказателства по делото, касателно
фактическата обстановка описана в АУАН и по отношение на неговото съставяне.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по
основателността на жалбата:
Преди всичко, съдът намира
подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в
законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Съгласно 38,предл. 1 от
Наредба Н-34 от 06.12.1999г. на МТ - Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г.) След наемане на автомобила
водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по
най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
Разпоредбата на чл.95, ал.1,т.3 от ЗАвт.П - Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишен
текст на чл. 95, изм., бр. 99 от 2003 г., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г.)
Наказва се с глоба 500 лв. водач на моторно превозно средство, което: т.3. е с невключен таксиметров
апарат. Следователно
деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съдът счита че при
съставянето на АУАН
и издаване на наказателното постановление са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които
налагат отмяна на последното. В конкретният случай на практика е на лице
противоречие в самата обстоятелствена част на АУАН и НП. И в двата акта веднъж
е изписано, че електронният таксиметров апарат с фискална памет е включен на
режим „свободен“, а в следващото изречение се сочи, че при наемане на
автомобила от клиент, електронният таксиметров апарат с фискална памет не е
включен от жалбоподателя. тези противоречия включен
ли е или не и на какъв режим е апарата, на практика правят невъзможно жалбоподателят, а и съдът да разберат в какво точно се
състои нарушението което са констатирали контролните органи и за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. тоест
според настоящият състав на съда не е точно описано нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. Последното е съществено процесуално
нарушение и води до отмяната на НП.
Иначе останалите реквизити на АУАН и НП са
изчерпателно посочени съгласно изискванията на ЗАНН, както и актовете са
издадени от компетентни органи в кръга на техните провомощия.
От материалноправна
страна от обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се
установяват, жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение. Нещо повече, описаното според съда
в АУАН и НП не съставлява административно нарушение. Този извод съдът прави на
база гласните доказателства по делото, а именно показанията дадени в съдебно
заседание от св. А. П. И. Последната твърди, че не е
наемала таксиметровият автомобил управляван от жалбоподателя.
Твърди, че те са съседи и са приятели, и че жалбоподателят
е спрял, като и е обяснил, че отива на адрес, но тя го е помолила в движение да
я остави до местото където отива. Така и се качила в автомобила, като след това
била извършена проверка на таксито. Свидетелката е категорична, че жалбоподателят я е качил като приятел и не е заплащала за
услугата. Всичко това изцяло се подкрепя и от записаното в АУАН възражение, че
лицето, което е пътник при проверката е приятел на жалбоподателя
и това е именно св. А. П. И.. Тоест в случая нямаме
извършване на таксиметров превоз, тъй като св. А. П. И. не е наемала таксито и не е
заплащала за превоза. Това, че жалбоподателят и св.И. са съседи и се познават добре се
подкрепя и от адресите на които живеят двамата , а именно ул.“Княз Борис „ в
гр.Хасково. Според настоящият състав по
никакъв начин не може да се приеме за установено, че жалбоподателят е
извършвал таксиметров превоз на пътници, както се твърди в АУАН и НП. Първо
както вече бе отбелязано по-горе не може да се приеме или по-точно не се доказа
св. А. П. И. да е наела таксиметровият
автомобил. напротив от показанията и които се подкрепят от възраженията на жалбоподателя става ясно, че последният е извършил услуга
на свидетелката тъй като са приятели и съседи. Тоест тук липсва и плащане на
услугата таксиметров превоз, защото такава услуга на практика не е извършвана
от жалбоподателя. За съставомерността на описаните в АУАН и в НП деяния е необходимо лицето да управлява таксиметровия
автомобил, респ. да
извършва таксиметров превоз на пътници.
А легалното определение за “таксиметров превоз” е регламентирано в разпоредбата на §1, т.26 от ДР на Закона за
автомобилните превози, според която такива
са превозите
на пътници срещу заплащане, извършени от лицензирани
превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на такива
превозвачи за своя сметка с лек
автомобил до 5 места ,който водачите
държат в готовност за да изпълнят
пътуване до определената от клиента цел. В този смисъл основателни са оплаквания на жалбоподателя за липса на
извършено от обективна и субективна страна административно нарушение. Именно съобразно показанията на свидетелката А. П. И. пътувала в автомобила на жалбоподателя , съдът констатира,
че към момента на проверката жалбоподателя не е извършвал таксиметров превоз срещу заплащане,
а е вършил лична
услуга на свидетелката. Тук следва да се отбележи и факта, че според св.А. И., проверяващите не са и искали
лична карта и не са я питали дали е наела таксито или не. Нормата изисква
от обективна страна изпълнително деяние, да бъде осъществено чрез действие - транспортиране и то срещу заплащане
на лица, имащи качество на пътници по
зададен от тези пътници маршрут
- арг. от
чл. 2 на наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
По делото не
беше доказано осъществяването на такова изпълнително деяние, а обратно – събраните доказателства опровергават този извод. Горното налага атакуваното
НП да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.63
ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 45-0000248/01.12.2017г. на Началник ОО”АА”-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.