Р Е Ш
Е Н И
Е
№
310
гр.Елхово, 30.01.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Николова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 221/2019
г. по описа на ЕРС, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю.К.Р. ***И. ***, депозирана чрез пълномощник – адв. Я.С. от АК –
София, против Наказателно постановление № 2686 от 03.05.2019 година на Зам. Директора на ТД „Южна Морска“ при Агенция „Митници“,
с което на жалбоподателя на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от
ВЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и на
основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е ОТНЕТ в полза на държавата предмета на нарушението
– 12650.00 евро с левова равностойност 24741.25 лева и 11 570.00 лева.
В жалбата се излагат подробни доводи за
процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като се желае неговата отмяна. С жалбата е направено
алтернативно искане, в случай, че съдът прецени, че административното
нарушение, за което жалбоподателят е наказан, е извършено от обективна и
субективна страна, да го отмени в частта, с която е постановено отнемане в
полза на държавата на основание чл.20, ал.1 от ВЗ на предмета на нарушението –
сумите от 12650.00 евро и 11570.00 лева, поради несъразмерно приложена санкция
и противоречащо на правото на Европейския съюз.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник –
адв. С. от АК – София. Жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Въззиваемата страна -
Митница Бургас, в съдебно заседание чрез процесуален представител
юрисконсулт Д. оспорва жалбата, депозирана против наказателното постановление.
Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради което и не
намират основания за неговата отмяна. В случай, че съдът прецени, че са налице
основания за отмяна на наказателното постановление в частта, с която са отнети
в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението, процесуалният
представител на АНО прави искане съдът да се произнесе относно тях със
съдебното решение.
Районна прокуратура Елхово, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 27.11.2018 година в 20.45 часа на
Митнически пункт „Лесово“, на трасе „Изход леки
автомобили и автобуси“ от Република България за Република Турция е пристигнал
лек автомобил марка „Форд“, модел „Tourne“ с турски регистрационен номер *** управляван от Борислав Милков Р.
/български гражданин/. В автомобила като пътници се намирали и лицата***,***и Ю.К.Р.,
всички български граждани. При пристигането на автомобила на МП „Лесово“
водачът и пътуващите в автомобила лица
били попитани на български език от митническите служители дали имат стоки, валута
и валутни ценности за деклариране. Водачът и пътуващите в автомобила лица
отговорили отрицателно. Превозното
средство било отклонено за извършване на щателна митническа проверка. При
извършената физическа проверка на превозното средство от свидетелите Т., М. и К.
не били констатирани нарушения. При извършения личен преглед на пътуващите в
автомобила лица, в лична чанта на жалбоподателя Ю.К.Р. били установени пари –
12 650 евро и 11570 лева.
За извършената проверка е съставен
Протокол за митническа проверка от 27.11.2018 година, приложен към АНП.
Намерените в личната чанта на Ю.Р.
пари – евро и левове са задържани с
разписка № 0128470 от 27.11.2018 година, приложена към АНП.
В дадените писмени обяснения,
приложени към АНП, жалбоподателят Р. посочил, че намерените у него при
проверката пари са получени в резултат на продажба на земеделски земи, като
парите са собственост на неговия баща, на останалите пътуващи в автомобила
лица, както и на други лица, собственици на имотите.
На 27.11.2018 година св. В.Т. на
длъжност „митнически инспектор“ в МП – Лесово, Агенция „Митници“, в
присъствието на свидетелите И.М. и Я.К. /митнически служители/, както и в
присъствието на Ю.К.Р., съставил против последния АУАН № 2430 за нарушение по
чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба Н-1 от
01.02.2012 година, за това, че на 27.11.2018 година е пренесъл през границата
на страната парични средства над 10 000 евро за трета страна без да ги
декларира пред митническите органи.
АУАН е бил предявен на нарушителя,
подписан от него без възражения, подписан от актосъставителя и свидетелите по
акта, връчен на нарушителя.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е
направено писмено възражение по акта, не са посочени и представени
доказателства.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на
АНП доказателства, на 03.05.2018 година Зам. Директорът на ТД „Южна морска“ е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на Ю.К.Р. ***И. ***, на
основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет
в полза на Държавата предмета на нарушението – 12650.00 евро с левова
равностойност 24741.25 лева и 11570.00 лева.
За да наложи наказанието АНО е
приел, че Ю.К.Р. не е декларирал с декларация за паричните средства по образец,
утвърден от министъра на финансите пренасяните от него 12650.00 евро с левова
равностойност 24741.25 лева и 11570.00 лева – общо 36311.25 лева, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от
Наредба №Н-1 от 01.02.2012 година за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на
митническите регистри по чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава на
чл. 18, ал.1 от ВЗ.
Наказателното постановление е било
връчено на наказаното лице /чрез пълномощник/ на 09.05.2019 година, видно от
приложеното към АНП известие за доставяне.
Жалбата против това
наказателно постановление е изпратена в РС – Елхово на 16.05.2019 година, видно
от приложения към АНП товарителница.
Компетентността на административно –
наказващия орган - Зам. Директорът на ТД
„Южна морска“ да издава НП за нарушения по ВЗ, се установява от представената по
делото Заповед № ЗАМ – 110 от 04.02.2019г. на Министъра на
финансите, както и от Заповед № ЗМФ -1318 от 27.12.2018 г. на Министъра на
финансите.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В.Т., И.М. и Я.К.,
които съдът кредитира като непротиворечиви както помежду си, така и с останалия
събпан по делото доказателствен материал, логични, достоверни и взаимно
допълващи се и неоспорени по надлежен ред, като в
показанията на свидетелите обективно и правдиво са възпроизведени възприетите
от тях факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В подкрепа
на показанията на свидетелите – митнически служители, са и показанията на св.
Борислав Р., в които се съдържа информация за произхода на намерените у
жалбоподателя недекларирани парични средства, причината последните да се
намират у жалбоподателя и собствеността върху тях. В подкрепа на събраните по
делото гасни доказателства са и събраните по делото писмени доказателства –АУАН № 2430 от 27.11.2018 година, Протокол за извършена
митническа проверка № 3459 от 27.11.2018 година, Разписка № 012840 от
27.11.2018 година, Протоколи за личен преглед и др.
Въз основа на изложената по – горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивният седемдневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция
приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а
при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото
му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1,
б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18 ал.10 от ВЗ.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи.
Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в който е предвидено, че лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
От
показанията на разпитаните свидетели Т., М. и К. /очевидци на
нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може да
се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 27.11.2018
година е пренесъл при излизане от Република България за Република Турция, т.е.
на излизане от Общността, чуждестранна валута в наличност в размер на 12650.00
евро, които преизчислени в български лева
по курса за митнически цели към 27.11.2018 година се равняват на 24741.25 лева,
както и парични средства в размер на 11570 лева, или всичко с обща
равностойност в български лева 36 311.25 лева, без да е
изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред пред
митническите органи, подавайки валутна
митническа декларация по образец. С
оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си,
вменено му с нормата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ, поради което и правилно
административно - наказващия орган е ангажирал административно - наказателната
му отговорност.
Горното
е в съответствие с чл.3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е настоящия случай/
от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума
пред компетентните органи на държавата-членка, през която влиза или излиза от
Общността, в съответствие с настоящия регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е пренасял парични
средства над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради
което е бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си Ю.Р. е нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност. Митническите
служители нямат задължението да запознават и разясняват на преминаващите през митническите
пунктове лица за необходимостта да декларират подлежащите на деклариране стоки,
валута и ценности, които пренасят, а още повече да им предоставят съответната
декларация за попълване след като самото лице не е обявило пренасяното от него,
подлежащо на деклариране. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически служители бе
установено, че митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници
на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място и то
непосредствено преди пристъпване към митническия контрол, на шест езика, в т.ч.
и на български и турски език, ползвани от жалбоподателя, така че да се
предотврати възможността да бъдат пропуснати.
От субективна страна Ю.Р. е
извършил нарушението виновно. От показанията на свидетелите – митнически
служители, се установява, че пътуващите в автомобила лица, включително и
жалбоподателя, са били запитани изрично за налични валута, стоки и ценности за
деклариране от митническите служители, въпреки наличните указателни табели,
разясняващи задължението за деклариране, предшестващи извършения митнически
контрол от служителите на МП-Лесово, на което жалбоподателят и останалите
пътници в автомобила отрицателно, което води до извод, че не са имали намерение
да декларират откритите впоследствие у жалбоподателя парични средства – евро и
лева. Поради това съдът приема, че жалбоподателят Р. е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере
действащото законодателство във връзка с пренасянето на парични средства в
размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута за трета страна, каквото се явява Република Турция,
което подлежи на деклариране пред съответните
митническите органи. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е
и обстоятелството, че паричните средства са били намерени в личната чанта на
жалбоподателя в хода на извършения личен преглед. Предвид на това съдът приема,
че деянието е извършено от Ю.Р. умишлено, тъй
като жалбоподателят е имал яснота какви по вид и количество парични средства се
намират у него, като без значение за съставомерността на административното
нарушение е какъв е произхода на паричните средства и чия собственост са
същите. Изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е
пренасяне на недекларирани парични средства през границата на страната ни,
каквото действие по несъмнен начин се установи, че Ю.Р. е осъществил.
Анализът на доказателствения
материал води до извода, че жалбоподателят Ю.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна вмененото му административно нарушение, поради което правилно
е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда, че който извърши или допусне извършване на нарушение по
чл. 11, ал. 2 и 3, чл. 11а, ал. 1, 2 и 3, чл. 14, ал. 2 и 3, чл. 14а, ал. 1 и
чл. 16, ал. 6, както и на нормативните актове по тяхното прилагане, се наказва
с глоба в размер от 1 000 до
3 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба
в минимален размер от 1000 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.1 ВЗ предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата,
включително когато нарушителят не може да бъде установен. На това основание с
оспореното наказателно постановление са отнети в полза на държавата предмета на
нарушението, а именно – 12650 евро, равняващи се на 24741.25 лева /преизчислени
по курс за митнически цели към 27.11.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева/.
С
Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС постановява, че член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
права уредба като разглежданата в главното производство – чл.20, ал.1 от ВЗ,
която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба,
предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
В
съответствие с това наказателната постановление в частта, с която са отнети в
полза на държавата 12650 евро и 11 570 лева на основание чл. 20, ал.1 от
ВЗ, следва да бъде отменено.
С
Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. ВАС приема, че в
чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс относно изземването на вещи в административнонаказателното производство,
като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при постановяване на
присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с веществените доказателства.
Посочено е че, иззетите вещи представляват веществени доказателства в процеса,
а отмяната на наказателното постановление няма за последствие автоматичното
връщане на тези вещи, поради което съдът следва да се произнесе служебно по
този въпрос.
Ето
защо освен отмяната на наказателното постановление в частта за отнемането
трябва изрично да се постави и връщане на въпросната сума - отнетия в полза на
държавата предмета на нарушението, задържан с Разписка № 0128470 към протокол
за извършена митническа проверка № 3459 от 27.11.2018 година.
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Поначало обществената опасност на
нарушения по чл.11а ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение на задължения към Държавата при
осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за този вид административни
нарушения са във висок размер. Независимо, че от нарушението на Ю.Р. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от своя
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 2686 от 03.05.2019 година на Зам. Директора на ТД „Южна Морска“ при Агенция
„Митници“, В ЧАСТТА, с която на Ю.К.Р. с ЕГН **********,***,
на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2686 от 03.05.2019 година на
Зам. Директора на ТД „Южна Морска“ при Агенция „Митници“, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на
държавата предмета на нарушението, а именно – 12650.00 /дванадесет хиляди
шестстотин и петдесет/ евро, равняващи се на 24741.25 лева /преизчислени по
курс за митнически цели към 27.11.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева/ и 11570.00 /единадесет
хиляди петстотин и седемдесет/ лева.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Ю.К.Р. с ЕГН **********,***, съдебен адрес
***, кантора „С.“, отнетия в полза на държавата предмет
на нарушението, задържан с Разписка № 0128470 към протокол за извършена
митническа проверка № 3459 от 27.11.2018 година, а именно – 12650.00
/дванадесет хиляди шестстотин и петдесет/ евро, равняващи се на 24741.25 лева /преизчислени
по курс за митнически цели към 27.11.2018 г.: 1 EUR = 1.95583 лева/ и 11570.00 /единадесет
хиляди петстотин и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски административен съд чрез
Елховски районен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………….
/Яна Ангелова/