№ 61
гр. Русе, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър И.
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Цветелина Цолова
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600152 по описа за 2025 година
Производство е по гл. XXI от НПК.
С Присъда №119/05.12.2024г., постановена по НОХД № 1241/2024г. на
Районен съд-Русе, подсъдимият В. З. Б. с ЕГН ********** бил признат за
виновен в извършването на престъпления, както следва:
- по чл.325, ал.3, вр. с ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2023г.
в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „П.“, модел *** с рег. № ВТ****КН, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – на два пъти стрелял с пневматичен пистолет в движение по
водача на друго моторно превозно средство- товарен автомобил марка „П.“,
модел Б. с рег. № Р****ВХ, управлявано от Я. И. Я. от гр. Русе, в следствие на
което повредил т.а., създавал предпоставки за ПТП като предприел
изпреварване, пресичайки двойна непрекъсната лента и навлязъл и се движел
в пътна лента за насрещно движение, като деянието му се отличава с
1
изключителна дързост, за което му били наложени наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от три години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от две години
- по чл.216, ал.1, пр.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2023г. в
гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, повредил
противозаконно чужда движима вещ- товарен автомобил марка „П.“, модел Б.
с ДК № Р****ВХ, собственост на „Е. Ф.“ ЕООД, представлявано от Р. И. Я от
гр. Русе като чрез стрелба счупил стъклата на предна лява и предна дясна
врата, деформирал ляв страничен панел и деформирал дясна странична врата,
с което била причинена вреда в размер на 1504,94 лв., за което му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и
- по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на
10.08.2023г. в гр. Русе в условията на продължавано престъпление, на два
пъти, посредством стрелба с пневматичен пистолет се заканил с убийство на
Я. И. Я. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, за което му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години.
На основание чл.23 ал.1 от НК така определените наказания били
групирани, като било определено едно общо, най-тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от три години.
При условията на чл.58а, ал.1 от НК така определеното общо наказание
било намалено с една трета, при което на Б. било наложено наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ година, което да се изтърпи при
първоначален „Общ режим“.
На основание чл.23 ал.2 от НК към наказанието „Лишаване от свобода“
било присъединено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от две години.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК с присъдата бил отнет в полза на
държавата л.а. „П.“, модел *** с рег. № ВТ****КН, като средство послужило
за извършване на умишленото престъпление по чл.325 ал.3 от НК. Б. бил
осъден да заплати в полза на държавата сумата от 89.00лв., представляваща
равностойността на пневматичен пистолет, послужил за извършване на
престъплението по чл.144 ал.3 от НК.
2
С присъдата Б. бил осъден да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди на гражданският ищец Я. И. Я. в размер на с 5 000лв.
както и обезщетение за причинени имуществени вреди на гражданския ищец
„Е. Ф.“ ЕООД в размер на 1504,94 лв. В. Б. бил осъден да заплати сумата от
2602,20лв., представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданските искове, както и да заплати на частния тъжител и граждански
ищец Я. И. Я. сумата от 2 000лв. представляваща направените от последния
разноски по делото. Осъден бил да заплати и на гражданския ищец „Е. Ф.“
ЕООД сумата от 600лв. представляваща направените от последния разноски
по делото. Осъден бил да заплати и направените на досъдебното и съдебното
производство разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.В. Б.
– адв.В. В. от АК-Русе, с оплаквания за несправедливост на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, както досежно неговият размер, така и по
отношение ефективното му изпълнение. С жалбата и допълнението към нея се
претендира изменение на присъдата в насока намаляване размера на
наказанието „Лишаване от свобода“ и прилагане разпоредбата на чл.66 от НК.
Предлага се въззивният съд да прецени законосъобразността на приложението
на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК по отношение лекия автомобил. Изложени са
съображение в тази насока.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита
жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява
становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и
обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху високата степен на
обществена опасност на деянията, за които Б. е признат за виновен, както и
върху това, че процесните деяния не можело да се приемат за изолирано
явление в живота на подсъдимия, доколкото скоро след тези престъпления, Б.
бил осъден отново за престъпления от общ характер.
В съдебното заседание защитникът – адв.В. В. поддържа изцяло
въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедливост при
определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и досежно
решението на първостепенния да постанови ефективно изтърпяване на това
наказание. Отново моли размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ да
бъде намален и да се приложи чл.66 от НК. Изтъква, че при преценка
3
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не били отчетени
подбудите за извършване на деянията, а именно провокация от страна на
пострадалия, семейното положение на подсъдимия като баща на три деца,
трудовата му ангажираност, задълженията му за заплащане издръжка на
децата и за погасяване на лични и фирмени кредити. Отстоява се, че при
ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ няма да се
постигне превъзпитателния ефект на наказанието, тъй като Б. ще бъде лишен
от възможност да покрива задълженията за издръжка на трите деца и по
кредитите си, което ще фалира фирмата му. Излагат се пространни
съображение за неправилното приложение на чл.53 от НК, касаещо
отнемането в полза на държавата на л.а. „П. ***“ с рег. № ВТ **** КН, като
средство послужило за извършване на умишленото престъпление по чл.325
ал.3 от НК. На първо място се сочи, че в тази част на присъдата е налично
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в мотивите
изобщо не били изложени аргументи, въз основа на които се приемало, че
цитираното превозно средство е средство за извършване на престъплението
по чл.325, ал.3 от НК. Освен това се твърди, че не са налице и материалните
предпоставки на закона за отнемане на това превозно средство. Акцентира се
върху това, че в цитираната правна норма не е предвидено изрично
отнемането на превозното средство, а освен това в текста на ал.3 на чл.325
било посочено, че се наказва лице, ако е извършено изпълнителното деяние по
ал.1 и ал.2 ПРИ управление на МПС, а не ЧРЕЗ управление на МПС.
Допълнително, въз основа на сравнителен анализ с други правни норми, се
прави извод, че волята на законодателя не била при престъпленията по чл.325,
ал.3 от НК да се отнема и съответното МПС.
Подс.В. Б., редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа
въззивната жалба. В своя защита твърди, че нито преди, нито след процесната
дата е имал подобни прояви, че към този момент бил във влошени отношения
с бившата си съпруга. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, справедлива такава.
Гражданските ищци Я. И. Я. и „Е. Ф.“ ЕООД, редовно призовани, не се
явяват и не вземат становище по жалбата.
Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази
4
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК
правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено
следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 -
чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и
подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на
съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на
чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият В. Б. заявил, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С
определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният
съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от
подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на
въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3
НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният
състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба
на диференцираното производство.
Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от
първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е
било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в
5
разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни
изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изявлението на подсъдимия Б. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в отрито
съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на
последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло
фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по
отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително
даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се
нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно
следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не
е оспорила факта на извършване на престъпленията, правната им
квалификация или авторството.
Установената по делото фактическа обстановка накратко е следната:
На 10.08.2023г., около 17.00ч., подс.В. Б. управлявал собствения си лек
автомобил „П. ***", с рег. № ВТ **** КН по главен път I-5 /Русе-Бяла/ в
посока гр.Русе. Б. бил сам в автомобила, като у себе си носел пневматичен
пистолет ТТ-Х, кал. 4,5мм CO* №********, който закупил на 03.08.2023г. По
същият път, в същата посока и по същото време, зад автомобила на
подсъдимия се движел товарен автомобил „П. Б.“ с рег.№ Р **** ВХ,
собственост на „Е. Ф." ЕООД и управляван от свид.Я. Я.. В района на
местността „Девети километър“ товарният автомобил застигнал лекия
автомобил управляван от подс.Б., при което последният задействал рязко на
няколко пъти спирачки, с което създал предпоставки за ПТП между двете
превозни средства. Продължавайки движението си към гр.Русе свид.Я.
предприел изпреварване на автомобила на подсъдимия, като след завършване
на маневрата се върнал отново в дясната лента, непосредствено пред л.а.“П.
***“. Неясно защо, това подразнило подсъдимия Б. и малко след района на
„КПП гр.Русе“ той застигнал автомобила на свид.Я. и малко преди разклона за
кв.“Средна кула“ изравнил управляваното от него MПC с това, което
управлявал пострадалия, като застанал успоредно от лявата страна на
товарния автомобил. След това взел в ръка притежавания от него пневматичен
пистолет и го насочил през отворения си десен прозорец към предния ляв
прозорец на автомобила управляван от свид.Я., след което възпроизвел
6
изстрел в движение. Изстреляният проектил пръснал на малки парчета
стъклото на предната лява врата на т.а. и деформирал левия му страничен
панел. Веднага след това подс.Б. продължил движението си напред, като
подминал товарния автомобил. Независимо, че бил изплашен и притеснен от
случилото се, свид.Я. решил да доближи до автомобила на подсъдимия, за да
снима регистрационния му номер и да подаде сигнал на ЕЕН 112. Двете
превозни средства продължили движението си по пътен възел „Охлюва“. В
участъка на разклонението за предприятието „Оргахим“ подс.Б. забелязал
автомобила, управляван от свид.Я., намалил скоростта си на движение и в
момента, в който товарният автомобил започнал да го изпреварва, отново
насочил пистолета си, този път през отворения ляв прозорец на лекия
автомобил, насочил го към предния десен прозорец на управлявания от Я.
автомобил и възпроизвел изстрел в движение. Изстреляният проектил пръснал
на малки парчета стъклото и на предната дясна врата на товарния автомобил и
деформирал дясната му странична врата. Веднага след това подс.Б.
продължил движението си. Тогава свид.Я. спрял автомобила си, успял да
заснеме автомобила на подсъдимия и подал сигнал на ЕЕН 112, като обяснил
какво се е случило, след което се отправил към сградата на Първо РУ Русе.
Междувременно подс.Б. продължил да управлява процесния автомобил, като
от бул.“България“ навлязъл по бул.“Трети март“ от варианта за насрещно
движещи се автомобили. След това, преминавайки през „Сарайския мост“
завил на дясно по бул. „ Придунавски" от лентата със задължителна пътна
маркировка със задължителен ляв завой към ул. „Росица“. След това подс.Б.
продължил движението си, като с висока скорост застигнал движещ се пред
него л.а. джип БМВ Х5 на когото премигнал с фарове, за да му освободи пътя,
но след като това не се случило, предприел изпреварване, като пресякъл
двойна непрекъсната лента и навлязъл и се движел в пътна лентата за
насрещно движение. Част от това пътно поведение на подс.Б. било възприето
от свид.М. П., както и от полицейските служители И. И., свид.И. П., П. Б. и Х.
С., които по това време се движели по същия маршрут. От бул.„Придунавски“
подсъдимият продължил към жк.“Чародейка“, където на ул.“Тодор Икономов“
№4, зад блок №119 паркирал. Пеш се насочил към ул. „Михаил Хаджикостов“
№ 5, бл.113, където го чакал негов приятел - свид. К. Ц.. Малко по-късно, с
автомобил на Ц., двамата напуснали гр.Русе. Преди това подсъдимият взел от
автомобила си използвания от него пневматичен пистолет и се преоблякъл с
7
тъмни дрехи, като сложил и шапка на главата си.
Междувременно, по повод подадения от свид.Я. сигнал до органите на
МВР било образувано досъдебно производство, а служители на Първо РУ-
Русе предприели незабавни оперативно-издирвателни мероприятия по
установяване на извършителя на деянията и управлявания от него автомобил.
От записите на камерите за видеонаблюдение, разположени в града, бил
установен и издирен лекият автомобил на подсъдимия. На мястото бил
установен полицейски пост от полицейски служители от Първо РУ Русе, сред
които И. И. и свид. И. П.. Около 21.00ч. подс.Б. се върнал до автомобила си и
го отключил, при което бил задържан. В негово присъствие било извършено
претърсване в автомобила, при което, извън останалите вещи била открито и
иззето копие от фактура с № ***********/03.08.23г. за закупуване на
пневматичен пистолет ТТ-Х, кал. 4,5мм CO* №********, цвят черен, на името
на подсъдимия. В протокола подс.Б. собственоръчно вписал, че не знаел къде е
пистолета, понеже през деня друг човек му карал колата под претекст, че ще я
купува. След това подсъдимия бил отведен в Първо РУ за снемане на
обяснения. Междувременно бил извършен оглед на товарния автомобил,
управляван от свид.Я., при който били фиксирани повредите по него и
причинените от сачми побитости по вратите.
При тези установени фактически положения, изводът на
първоинстанционния съд, че на инкриминираната дата 10.08.2023г. в гр.Русе, с
действията си, подсъдимият В. Б. е осъществил състава на престъплението по
чл.325, ал.3, вр. с ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК, се явява правилен и
законосъобразен. От обективна страна са налице всички признаци на
престъплението, предмет на обвинението. Безспорно е, че последователното,
двукратно произвеждането по време на движение от страна на подсъдимия на
изстрели с пневматичен пистолет по друго движещо се превозно средство и то
с насоченост в зоната на водача Я., и умишленото нарушаване, впоследствие,
на правилата за движение със застрашаваща живота и здравето на останалите
участници в движението насоченост, несъмнено са непристойни действия,
които са в грубо нарушение на установените социални правила на поведение
между отделните личности, в частност между участниците в движението по
пътищата, и съставляват проява, която скандализира обществото. Посочените
действия на подс.Б. са противоправни, в много груба форма засягат
8
интересите на обществото, като с оглед на техния интензитет и
продължителност изразяват изключително пренебрежително отношение към
установения обществен ред и интересите на останалите членове на
обществото.
Хулиганските действия на Б. били обективирани чрез посегателство
както върху личността на свид.Я., за което подсъдимият не бил предизвикан
по никакъв начин от последния, така и срещу правото на собственост, тъй като
се е стигнало и да разрушаване на две от стъклата и деформации по купето на
управлявания от Я. автомобил. Освен това подсъдимият демонстрирал грубо
незачитане на елементарни правила на движението по пътищата и
безотговорно отношение към задълженията му като водач на МПС. Деянието
безспорно е извършено при наличие на квалифициращия признак по ал.3 на
чл. 325 от НК – при управление на МПС.
Правилно първостепенният съд е преценил, че е налице и
квалификацията „изключителна дързост“. В случая деянието се изразило в
употреба на оръжие, като подсъдимият Б. изцяло пренебрегнал и не се
съобразил, че върши това при движение по път, отворен за обществено
ползване, стреляйки двукратно по друг движещ се автомобил, както и в
поредица от съзнателни и целенасочени нарушения на правилата за движение
по пътищата, които са били обективна предпоставка за настъпване на ПТП с
други участници в движението. Използваното от подсъдимия оръжие
очевидно било с достатъчна поразяваща сила и това, че в случая изстрелите
или начупените от тях стъкла не засегнали свид.Я. следва да бъде отдадено на
щастлива случайност. Може само да се предполага до какъв трагичен резултат
е щяло да се достигне, ако поради поразяване от проектилите или стъклата
свидетелят бе изгубил контрол върху управляваното от него превозно
средство. Тези факти, определящи времето, мястото, начина и обстоятелствата
на стрелбата, съчетани с последващите груби и застрашаващи нарушения на
правилата за движение по пътищата, очертават изключителния характер на
извършените от подс.Б. действия и квалифицират хулиганството, като
отличаващо се с изключителна дързост.
От субективна страна подсъдимият Б. действал виновно, при евентуален
умисъл. Всички негови действия в своята последователност сочат, че той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
9
общественоопасни последици и се съгласявал с тяхното настъпване, като е
демонстрирал явното си неуважение към обществото и чувството си на
необвързаност към спазване на общоприетите норми на поведение.
Правилно, при установената фактическа обстановка, Районен съд Русе е
приел, че подс.В. Б. е осъществил и състава на престъплението по чл.216, ал.1,
пр.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 10.08.2023г. в гр.Русе, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти, повредил противозаконно чужда
движима вещ - товарен автомобил „П. Б.“ с рег. № Р **** ВХ, собственост на
„Е. Ф." ЕООД, като чрез стрелба счупил стъклата на предна лява и предна
дясна врата, деформирал ляв страничен панел и дясна странична врата, с
което била причинена вреда в размер на 1504,94 лв.
Безспорно е, че инкриминираната вещ – т.а. „П. Б.“ била чужда за
подсъдимия В. Б.. Тази вещ била собственост на „Е. Ф." ЕООД,
представлявано от свид.Р. Я..
От събраните по делото доказателства става ясно, че от страна на
подсъдимия Б., върху процесната вещ било упражнено такова непосредствено
въздействие – двукратно произвеждане на изстрел с пневматичен пистолет, в
резултат от което стъклата на двете предни врати били счупени, а ляв
страничен панел и дясна странична врата били деформирани. Това довело до
временно /до отстраняване на повредите/ отнемане възможността товарния
автомобил да се използва пълноценно съобразно неговото нормално
предназначение. Това обуславя наличието на обективния признак повреждане
на вещ, по смисъла на чл.216, ал.1 от НК.
Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че деянията
подсъдимият извършил в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, тъй като през непродължителен период - от няколко минути, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, извършил действия по
причиняване увреда на чужда движима вещ, като всяко от деянията се явявало
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия Б.. Той
действал с ясното съзнание за противоправността на извършваното от него.
Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат. Подсъдимият съзнавал, че двата произведени с
10
пневматичния пистолет изстрела, при които се изхвърлят твърди метални
предмети (сачми) са обективно годни да повредят процесното превозно
средство, като целял постигането именно на този резултат, подразнен от
поведението на неговия водач.
Законосъобразно Районен съд-Русе признал подс.В. Б. за виновен и в
извършването на престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1
от НК.
От анализа на правната норма на чл.144, ал.3 от НК, а и съобразно
еднозначната практика на ВС и ВКС, за осъществяване на това
престъплението от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е
възприета от лицето и да би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
В конкретния случай, подс.В. Б. на два пъти отправил закани за убийство
към свид.Я., обективирани чрез действия – последователно, на два пъти,
насочил към него пистолет и възпроизвел два изстрела. Несъмнено тези
действия на подс.Б., насочени към физическо лице, съдържат смисъл на
действия насочени към причиняване смъртта на другиго. Самото отправяне
към свид.Я. на насочена ръка държаща пистолет, дори и без произвеждане на
изстрел, съдържа самостоятелен смисъл на заплашително действие, което
съобразно общоприетото значение предполага стрелба, несъмнено действие
годно да причини смъртта на друго лице.
По своята същност, реализирани по тези начини, заканите били
възприети лично от пострадалия Я. като действителни заплахи и те били
обективно годни да възбудят основателен страх от осъществяването им.
Разумното основание да се приеме съществуване на риск, че заплахите може
да бъдат осъществени, се допълва от изявеното от подсъдимия явно
безразличие към публичното мястото на отправяне на заканите и агресивното
му поведение като водач на МПС. Няма съмнение, че действията на
подсъдимия, отправени към свид.Я., през няколко минути, представляват две
самостоятелни закани за убийство по смисъла на чл.144, ал.3 от НК, което
очертава престъплението на Б. като продължавано такова, осъществено на два
11
пъти.
От субективна страна подсъдимият е извършил и двете деяния при
условията на пряк умисъл. Б. ясно съзнавал, че насочвайки срещу Я. пистолета
на два пъти и произвеждайки изстрели срещу него, същият отправя закани с
убийство спрямо пострадалия, както и, че последният ги е възприел.
Подсъдимият имал възможност да формира адекватна представа, че със
своето поведение осъществява въпросните закани и че те са обективно годни
да породят страхови изживявания у пострадалия, като пряко целял и искал
това реално да се е случи. Психическото му състояние било такова, че
разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал общественоопасния
характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Поради изложеното дотук, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд признал подсъдимия В. Б. за виновен в
извършването и на трите престъпления.
Оплакването във въззивната жалба за явна несправедливост на
наказанията, наложени на подсъдимия Б. въззивният съд намира за частично
основателни, като аргументите за това са следните:
За извършеното от Б. престъпление по чл.325, ал.3, вр. с ал.2 пр.3, вр.
ал.1 от НК в закона са предвидени наказания „Лишаване от свобода“ до пет
години и „Лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
За да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде
наложено на подс.Б. за осъщественото от него престъпно посегателство с
посочената правна квалификация, първоинстанционният съд е преценил като
смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му съдебно минало към
датата на извършване на престъплението, отчасти и влошеното му
здравословно състояние, а като отегчаващи – многообразието и
многоаспектността на хулиганските действия на подс.Б., обстоятелството, че с
тези действия са осъществени, в идеална съвкупност, още две деяния,
високата обществена опасност на деянието, породена от произвеждане на
изстрели в посока водача на другия автомобил, както и множеството груби и
демонстративни нарушения на правилата за движение.
При тази съвкупност Районен съд-Русе е приел, че са налице
12
предпоставките за определяне на следващото се на подс.Б. наказание
„Лишаване от свобода“ по реда на чл.54 от НК, при превес на отчетените
отегчаващи отговорността обстоятелства и в размер над средния, предвиден в
закона, а именно 3 години. Наложил и кумулативното наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“, чиито срок индивидуализирал на 2 години.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно констатираните отегчаващи отговорността
обстоятелства. В същото време намира, че като допълнителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъдат отчетени
трайната му трудова ангажираност, значително влошеното му здравословно
състояние, полагането на грижи за издръжката на три непълнолетни деца,
както и изразената от подсъдимия, очевидно осъзната, критичност към
извършеното от него.
Тези обстоятелства, в своята съвкупност, сочат на сравнително по-ниска
степен на обществена опасност на подсъдимото лице от отчетената от първия
съд.
Предвид наложилата се ревизия на отчетените от първия съд
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
Окръжен съд-Русе намира, че следва да измени размера на определеното на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл.325,
ал.3, вр.ал.2, пр.3 от НК, като го намали до размер от 1 (една) година и 6
(шест) месеца, което, на основание чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2
от НПК и чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3, до размер от 1
(една) година.
За извършеното от Б. престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК в закона е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до шест години.
При определяне конкретното по размер наказание, което следва да бъде
наложено на подс.Б. за това престъпление, първоинстанционният съд отново е
преценил като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му
съдебно минало към датата на извършване на престъплението, отчасти и
влошеното му здравословно състояние, а като отегчаващи – наличието на две
самостоятелни деяния, осъществили всяко от тях състава на престъплението,
както и обстоятелството, че тези деяния са осъществени, в идеална
съвкупност, с още две престъпления.
13
При тази съвкупност Районен съд-Русе е приел, че са налице
предпоставките за определяне на следващото се на подс.Б. наказание
„Лишаване от свобода“ по реда на чл.54 от НК, в размер около средния,
предвиден в закона, а именно 3 години.
Настоящият въззивен състав отново изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно констатираните отегчаващи отговорността
обстоятелства. В същото време при възприетите и по-горе неотчетени от
Районен съд-Русе смекчаващи отговорността обстоятелства намира, че следва
да измени размера на определеното на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ за престъплението по чл.144, ал.3, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като го
намали до размер от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което, на основание
чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК следва
да бъде редуцирано с 1/3, до размер от 1 (една) година.
За третото, извършеното от Б. престъпление, това по чл.216, ал.1, пр.2,
вр. чл.26, ал.1 от НК в закона е предвидено наказание „Лишаване от свобода“
до пет години.
При определяне размера на наказанието за това престъпление, Районен
съд-Русе отново е преценил като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство чистото му съдебно минало към датата на извършване на
престъплението, отчасти и влошеното му здравословно състояние, а като
отегчаващи – наличието на две самостоятелни деяния, осъществили всяко от
тях състава на престъплението, както и обстоятелството, че тези деяния са
осъществени, в идеална съвкупност, с още две престъпления.
С оглед тази оценка Районен съд-Русе е приел, че са налице
предпоставките за определяне на следващото се на подс.Б. наказание
„Лишаване от свобода“ по реда на чл.54 от НК, в размер около и под средния,
предвиден в закона, а именно 2 години.
Настоящият въззивен състав отново изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно констатираните отегчаващи отговорността
обстоятелства. В същото време към възприетите и по-горе, неотчетени от
Районен съд-Русе, смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
добави и това, че в случая е налице причиняване на по-леката форма на
увреждане по чл.216 от НК, а именно повреждане на имущество, както и
относително невисоката стойност на причинените щети. Поради това
14
Окръжен съд-Русе намира, че следва да измени размера на определеното на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл.216,
ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като го намали до размер от 1 (една) година,
което, на основание чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и
чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3, до размер от 8 (осем)
месеца.
При тези обстоятелства съответно изменение следва да претърпи и
присъдата в частта, в която е определено на основание чл. 23, ал. 1 НК едно
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, което Районен съд-Русе е
премерил на 3 години, а след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК – на 2 години,
като същото бъде намалено на 1 (една) година. Правилно, към определеното
общо наказание, Районен съд-Русе е присъединил наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 години.
Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният
съд намира, че именно този вид и размер на наказанията би бил справедлив и
съответен на обществената опасност на конкретното деяние и деец, отговаря в
най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите
на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би
изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална
превенция, като същевременно се явява достатъчно за осигуряване
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на
предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на
обществото. По мнение на настоящия въззивен състав по-продължителна
изолация в място за лишаване от свобода непропорционално би засегнала
осъществяването на социални функции от страна на подсъдимия, в това число
контактите с подрастващите му деца, полагането на труд за реализиране на
доходи, а от там и на възможността му да заплаща присъдената за децата
издръжка. Откъсването от обичайната социална и семейната среда за срок, по-
голям от приетия от въззивния съд би се явило разрешение, непропорционално
на извършените престъпления, което би излязло извън законоустановените
цели на наказанието и би ги надхвърлило.
Въззивният съд обаче споделя изводите на първостепенния съд, че не са
налице предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок, по реда на чл.66 от НК.
15
Макар да са налични формалните предпоставки, визирани в посочената
правна норма – чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на
определеното му наказание, то преценката на всички обстоятелства,
характеризиращи деянията извършени от подсъдимия и тези по отношение на
неговата личност дават основание да се приеме, че за да се изпълнят целите на
специалната и генералната превенция в този случай, е необходимо оказване на
въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място
за лишаване от свобода.
Както правилно е посочил Районен съд-Русе целите в чл.36 от НК не
биха се осъществили пълноценно, ако изпълнението на наказанието бъде
отложено за изпитателен срок. Действително подсъдимият е социално
адаптиран, трудово ангажиран, като към момента на извършване на
процесните престъпления бил и неосъждан. От друга страна, вярно е отчетено
от първостепенния съд, че в случая се касае за три извършени престъпления,
две от които в условията на продължавано престъпление, а престъплението
хулиганство е извършено посредством множество хулигански действия и то с
различна насоченост. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че към
датата на деянията по отношение на подсъдимия са били налични две висящи
наказателни производства, по едно от които понастоящем е влязла в сила
присъда /определение за одобряване на споразумение/, с която В. Б. е признат
за виновен в извършването на престъпления по чл.144, ал.1 от НК, по чл.143,
ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, чл.296, ал.1, пр.2, вр. чл.26 ал.1 и ал.2 от НК.
Вместо наличните наказателни производства против подсъдимия да го
възпрат и мотивират да се въздържа от каквито и да било противообществени
прояви, същият демонстрирал безразличие и дързост проявявайки
непредизвикана и ненужна по обем и интензитет агресия по отношение на
непознат нему човек и чужда вещ, като се деянията си осъществил в
съвкупност състава на три престъпления, едно от които тежко умишлено
такова. Въззивният съд споделя изцяло всички останали аргументи на Районен
съд-Русе в насока отсъствието на предпоставки за приложението на чл.66 от
НК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Съвкупността от
тези обстоятелства, преценени на базата на динамиката и разпространеността
на проявите на саморазправа, при провокация и без такава, при движението по
пътищата налага извода, че за постигане целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия той трябва да бъде изолиран от обществото.
16
Ефективното изтърпяване на наказанието ще спомогне от една страна за
ефективна преоценка и осмисляне на поведението му в посока бъдещо
недопускане на подобна непредизвикана агресия, а от друга - ще въздейства
възпиращо спрямо останалите членове на обществото. Макар поправянето и
превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката за
приложимостта на чл.66 от НК /в какъвто смисъл е трайната практика на ВС и
ВКС/, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
наказанието. Решаването на въпроса за ефективното изтърпяване на
наказанието, освен останалото, изразява негативната обществена оценка за
престъпното деяние и поради това е предназначено да въздейства
предупредително и възпитателно и върху останалите членове на обществото
ни. По тези съображения Окръжен съд – Русе намира за правилно виждането
на първостепенния съд да не приложи разпоредбата на чл.66 от НК спрямо
подсъдимия, в резултат от което и законосъобразно е определил първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, съответен
на предвидения в чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Въззивният съд намира, че от преоценка се нуждаят и изводите на съда
по отношение на веществените доказателства по делото.
Няма спор, че в нормите на чл.144 от НК, 216 от НК и чл.325 от НК /вкл.
и при квалификацията на ал.3/ законодателят не е предвидил изрично
отнемането в полза на държавата на вещи послужили за извършване на
престъплението, поради което, наличието на хипотезата на чл.53, ал.1, б."а" от
НК, следва да бъде преценявано за всеки един конкретен случай. Съобразно
тази законова разпоредба, за да бъде отнета в полза на държавата, движимата
вещ трябва да е собственост на дееца и да е била предназначена или е
послужила пряко, за осъществяване изпълнителното деяние на
престъплението. В конкретния случай се установява по безспорен начин, че
хулиганските действия на подс.Б. – двукратно произвеждане на изстрели с
пневматичен пистолет, в движение, по водач на друго моторно превозно
средство – т.а. „П. Б.“ с рег. № Р **** ВХ, управлявано от свид.Я. Я. са
извършени с използването на пневматичен пистолет ТТ-Х, кал. 4,5мм CO*
№********, собственост на подсъдимия. Същото оръжие, без всякакво
съмнение, послужило за извършване и на престъпленията по чл.144, ал.3 от
НК и по чл.216, ал.1 от НК. Поради това и доколкото вещта липсвала,
17
правилно Районен съд-Русе осъдил последния да заплати в полза на
Държавата нейната равностойност. По мнение на въззивният състав обаче, не
така стои въпроса с постановеното от първоинстанционния съд отнемане на
л.а. „П. ***“ с рег. № ВТ **** КН, собственост на подсъдимия с аргумента, че
бил средство за осъществяване престъплението по чл.325, ал.3 от НК.
Действително, част от включените в хулиганството действия на подсъдимия се
изразяват в целенасочено и застрашаващо управление на процесното МПС в
нарушение правилата за движение по пътищата. В същото време обаче
автомобила не бил пряко използван за извършване на насилие – например за
преследване или сблъскване с друго превозно средство, с цел да се предизвика
страх, паника или да бъдат наранени други лица, нито е използван с цел
директно физическо нападение – например, за натискане на друго МПС, за
бързо приближаване с цел сблъскване с пешеходец, или като средство за
застрашаване чрез близко преминаване до хора или други превозни средства.
Напротив, при отсъствието на стрелбата с пневматичния пистолет,
процесното поведение на подс.Б. при управлението на л.а. „П. ***“ с рег. №
ВТ **** КН резонно би било оценено като поредица от нарушения, наказуеми
по административен ред. Поради това настоящият съдебен състав намира, че
не следва лекият автомобил бъде въздиган като основен инструмент за
извършване на престъплението по чл.325, ал.3 от НК, доколкото ролята му за
осъществяване състава на това престъпление е несъществена. С оглед
изложеното и съобразявайки принципите на пропорционалност и
справедливост при налагането на наказателни мерки въззивният съд намира,
че присъдата на Районен съд-Русе следва да бъде изменена, като се отмени
отнемането на л.а. „П. ***“ с рег. № ВТ **** КН в полза на Държавата, а
вместо това същият бъде върнат на неговия собственик – подс.В. Б..
Настоящия въззивен състав намира, че правилно са преценени и
обсъдени и доказателствата във връзка с предявения от Я. Я. граждански иск
за неимуществени вреди в резултат от претърпения стрес от заканата с
убийство. Законосъобразно Районен съд-Русе приел, че в резултат на
процесното противоправно деяние, което е в причинна връзка с поведението
на подсъдимия, пострадалият и граждански ищец Я. е претърпял
неимуществени вреди – страх, стрес и уплаха, както и наранено достойнство.
Отчел в нужната степен действително изживяната от пострадалия реакция на
емоционален стрес в резултат на отправените на два пъти закани за убийство и
18
правилно, съобразявайки въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливото
възмездяване на неимуществените вреди, оценил същите на 5000лв.
Законосъобразно за разликата над 5000лв. до претендираните 10 000лв. иска
бил отхвърлен като неоснователно завишен.
Правилно подсъдимият е бил осъден да заплати обезщетение за
причинени имуществени вреди на гражданския ищец „Е. Ф.“ЕООД гр.Р. в
размер на 1504.94лв. В тази насока обосновано е отчетено, че с деянието си по
чл.216 от НК подс.Б. е причинил на юридическото лице имуществени вреди,
че същите не са възстановени, като е съобразена и стойността на тези вреди,
по средно пазарни цени за региона.
С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно районният съд е
присъдил подсъдимият да заплати на гражданските ищци Я. Я. и „Е.
Ф.“ЕООД сторените по делото разноски за възнаграждение на поверениците
им, в полза на Районен съд – Русе - държавна такса върху уважените части от
гражданските искове, както и, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати
направените на досъдебното и съдебното производство разноски. Същите са
правилно изчислени.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че при постановяване
на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата на Районен съд-
Русе и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.
чл.337, ал.1, т.1, вр. чл. 338 НПК, Окръжен съд Русе
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 119/05.12.2024г., постановена по НОХД №
1241/2024г. на Районен съд-Русе, както следва:
НАМАЛЯВА наложеното на В. З. Б. с ЕГН ********** наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за престъплението по чл.325, ал.3, вр.ал.2, пр.3
от НК на 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което, на основание чл.373, ал.2,
вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, до
19
размер от 1 (ЕДНА) ГОДИНА.
НАМАЛЯВА наложеното на В. З. Б. с ЕГН ********** наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за престъплението по чл.144, ал.3, т.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, на 1 (една) година и 6 (шест) месеца, което, на основание
чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от редуцира
с 1/3, до размер от 1 (ЕДНА) ГОДИНА.
НАМАЛЯВА наложеното на В. З. Б. с ЕГН ********** наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за престъплението по чл.216, ал.1, пр.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК, на 1 (една) година, което, на основание чл.373, ал.2, вр.
чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, до
размер от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА.
НАМАЛЯВА определеното на осн. чл.23, ал.1 НК едно общо, най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ на 1 (ЕДНА) ГОДИНА.
ОТМЕНЯ отнемането в полза на Държавата, на осн. чл.53, ал.1, б.“а“,
на л.а. „П. ***“ с рег. № ВТ **** КН.
След влизане в сила на присъдата л.а. „П. ***“ с рег. № ВТ **** КН ДА
БЪДЕ ВЪРНАТ на собственика му - В. З. Б. с ЕГН **********
Потвърждава присъдата в останалата й част
Решението не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл.340, ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20