№ 701
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110205142 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на С. И. И. против Наказателно
Постановление № 433а-104/18.11.2024г. на Началника на 01 РУ при ОД на МВР-Варна, с
което на И. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лева на
основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264 ал.1 от ЗМВР за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.64, ал.4 ЗМВР и "ГЛОБА" в размер на 500 лева на основание чл. 257, ал. 1 за нарушение
на чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издаденото постановление е необосновано постановено при
неправилно възприета фактическа обстановка, поради което и се иска отмяната му.
В съдебното заседание възз. И. – понастоящем в Ареста, редовно призован, се явява
лично и поддържа жалбата на посочените в нея основания, като заявява че обективно няма
как да е осуетил проверка, тъй като е бил спрян от полицейски служител, който се е намирал
пред него.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Постъпили са писмени
бележки от упълномощен процесуален представител, в които се оспорва жалбата, изложено
е становище, че постановлението е правилно и обосновано, поради което се иска да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени разноски в полза на АНО.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2024г. около 17.10 часа, в гр.Варна, на ул. „Тодор Влайков“ до № 4 в посока
ул. „Иван Рилски“ св. А. А. – униформен служител на 01 РУП забелязал жалбоподателя да
управлява между колите ППС – тротинетка в нарушение на правилата за движение, което го
1
мотивирало да пожелае да спре И. с цел извършване на проверка, като разпоредил ясно и
отчетливо на същия да спре и да остане на място, но с поведението си жалбоподателят
демонстрирал, че не желае да стори това, като минавайки покрай А. служителят го задържал
за ръката и макар и след усилия успял да преустанови движението му и да го задържи, като
било възприето, че лицето противозаконно пречи па полицейски орган да изпълнява
функциите си, оказва съпротива, опитва се да осуети полицейската проверка и не изпълнило
надлежно издаденото устно полицейско разпореждане.
Свид. А. съставил против възз. И. акт за установяване на административни
нарушения, квалифицирани като такива по чл. 264, ал. 1 и по чл. 64, ал.4 от ЗМВР .
При личното предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което административнонаказващият орган квалификацирал на
нарушението по чл. 64, ал. 4 и по чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. А. актосъставител и очевидец
на нарушението, чиито показания съдът кредитира и от които се установи описаната
фактическа обстановка. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства
по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в шестмесечния
преклузивен срок.
При предявяване на акта не са били направени възражения, съдържащи спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
нарушението, в извършването на което въззивникът И. е обвинен, се състои в отказ да
изпълни полицейско разпореждане – да преустанови движението си и да представи
документи за да може спрямо него да бъде осъществена проверка.
Неизпълнението на това разпореждане съдът намира за безспорно доказано, с оглед
цялата доказателствена съвкупност, а именно от показанията на свидетеля и приложените по
преписката документи.
2
Опитът за бягство (отклоняване) от извършваната проверка, се приравнява на
неизпълние на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление.
Тези обстоятелства именно се описват от показанията на актосъставителя.
Тези фактически констатации при съставяне на акта и при издаване на
постановлението са били съотнесени едновременно към хипотезата на чл. 64, ал. 4 и ал.4 и
към 264 ал. от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 64 ал.4 сочи, че разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото на възз. И. е било издадено устно
разпореждане.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР пък е тази, която сочи, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или нарушение.
В АУАН са посочени като нарушени нормите на чл. 264 и чл. 257 от ЗМвР.
В нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е предвидено наказание за този, който не
изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите, ако
извършеното не съставлява престъпление.
В този смисъл следва да се приеме, че в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е визирано и
задължението за дължимо поведение, и санкция при неговото неизпълнение.
Съдът следва да посочи, че липсват факти, кой, на какво основание и в какво качество
е дал разпореждане и до кого (посочено в обстоятелствената част е лаконичното „лицето“).
Приложената санкционна норма изисква да не е изпълнено разпореждане на орган на МВР
(посочен в обстоятелствената част единствено като униформен полицейски служител, но
какъв не се описва), като това разпореждане следва да е било издадено в изпълнение на
функциите на органа на МВР, но факти за конкретни функции на конкретен орган също
липсва.
От описание от фактическа страна дори не става ясно кой и защо е отправил
разпореждане и към кое точно лице и какво точно се е случило. Изключително краткото
описание не дава възможност да се разбере с кои точно действия въззивникът не е
изпълнил разпореждане на орган на власт и с кои действия му пречи да изпълни служебните
си задължения.
На следващо място в НП е описано, че лицето се е оттеглило по същата улица, а в
действителност е било спряно и задържано от униформения служител, който дори заяви, че
при задържането е бил повлечен от него.
Посоченото в АУАН и НП описание може да бъде съотнесено към разпоредбата на
чл. 264, ал. 1 ЗМВР , съгласно която, който противозаконно пречи на орган на МВР да
3
изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление.
Така описаното деяние обаче е квалифицирано и по чл. 257, ал. 1 ЗМВР / "след
направено устно разпореждане от страна на полицейски служител към лицето да спре с
противоправните си действия /. Очевидно е смесването на двете цитирани разпоредби, от
една страна е вменено на жалбоподателя бездействие (каквото е деянието по чл. 257, ал. 1
ЗМВР ), а от друга е очертано активно поведение на жалбоподателя, което се твърди да е
довело до съставомерния по чл. 264, ал. 1 ЗМВР резултат- попречване на органите да
изпълнят функциите си.
Смесването на правни норми и изброяването на множество нарушени такива
препятства съда да установи действителната воля на АНО и да установи за кое нарушение
какво наказание е наложено.
Това и ограничава възможността да се извърши изменение на обвинението, тъй като
нормите предвиждат и различен по размер наказание, а неясна изначално е волята на
наказващия орган досежно кое е конкретно извършеното от И. нарушение. Посоченото по
категоричен начин демонстрира, че АНО е описал действията на въззивника по два
различни (взаимно изключващи се) начина, като за всеки от тях законът предвижда различна
по размер санкция, като на практика жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере
за какво точно свое противоправно поведение е бил санкциониран. При издаване на
наказателното постановление наказващият орган посочва като нарушена норма чл. 64, ал.4 и
чл. 264 от ЗМВР , като основание чл. 257, ал.1 и чл. 264 ал.1 от ЗМВР и налага санкцията
един път в размер на 100 лева и един път в размер на 500 лева. Разпоредбите на чл.257, ал.1
ЗМВР и чл.264, ал.1 ЗМВР регламентират два различни състава на нарушения, с различни
по вид изпълнителни деяния, което съществено ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява процесуално нарушение, налагащо отмяна на наказателното
постановление.
Посочените нарушения са от кръга на съществените, тъй като безспорно са
ограничили правото на защита на въззивника да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен с неговите обективните признаци, а след това и да организира
адекватно защитата си. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно, като доколкото жалбоподателят се явява лично и
не претендира разноски такива не му се следват.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 4 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 433а-104/18.11.2024г. на Началника на 01
РУ при ОД на МВР-Варна, с което на С. И. И. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 100 лева на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264 ал.1 от ЗМВР за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗМВР и "ГЛОБА" в размер на 500 лева
4
на основание чл. 257, ал. 1 за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5