№ 5
гр. ЛЕВСКИ, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20234410200265 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ю. В. Н. от гр.Белене, обл.Плевен против
Наказателно постановление №23-0293-000887/16.10.2023г. на Началник РУ
Левски към ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл.103 от ЗДвП. В жалбата е наведен довод, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради нарушаване на чл.57, ал.1, т.5, т.6
и т.7 от ЗАНН. Твърди се, че описаните в НП обстоятелства не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с пълномощник адв.П.Е. - ПлАК. Дава обяснения относно вмененото
му нарушение. Пълномощникът адв.П.Е. излага съображения в подкрепа на
довода, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на
обективната действителност, като сочи за установено по делото, че след
подадения сигнал жалбоподателят е спрял на място, където да не пречи на
останалите участници в движението и по никакъв начин не е осуетил
1
полицейската проверка. В допълнителни писмени бележки излага подробни
съображения, че предвид установената фактическа обстановка, не е
осъществено визираното от АНО нарушение, а в случай, че се приеме, че
формално състава на същото е изпълнен, приложима е разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Ответната страна по жалбата – Началник РУ Левски при ОДМВР –
Плевен в съдебно заседание не се представлява. С административно-
наказателната преписка изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 04.10.2023г., около 16,24 часа, жалбоподателят Ю. В. Н. управлявал
собствения си лек автомобил „***“ с рег.№***, движейки се в гр.Белене, по
ул.“Димитър Благоев“, с посока на движение от улица „Христо Ботев“ към
паркинга, находящ се на улица „Димитър Благоев“, пред училище „Димчо
Дебелянов“ в гр.Белене, с цел да паркира и вземе детето си от училище.
По същото време свидетелите Ц. З. В. и И. К. Д. - пол. инспектори при
РУ Левски, ОД МВР Плевен, осъществявали СПО за контрол движението по
пътищата, като се намирали на паркинг на ул.“Димитър Благоев“ срещу
училище „Димчо Дебелянов“, извън патрулния автомобил, който бил спрян на
паркинга. Същите забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил,
който идвал от ул.“Христо Ботев“ в посока към ул.“Димитър Благоев“ и
решили да спрат същия за проверка. Свидетелят В. излязла от паркинга на
пътното платно и подала сигнал със стоп-палка. Жалбоподателят завил на
дясно и навлязъл в паркинга, където спрял не на указаното със стоп палката
място, а на парко място, на няколко метра от него.
На жалбоподателя Ю. В. Н. бил съставен АУАН №1050154/04.10.2023г.
2
за това, че на 04.10.2023г., в 16,24 часа в гр.Белене, управлявайки собствения
си лек автомобил „***“ с рег.№*** в посока на движение от ул.“Христо
Ботев“ по ул.“Димитър Благоев“, не спира след надлежно подаден сигнал със
стоп палка от контролен орган, на точно посоченото място, с което виновно
нарушил чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на посочения АУАН Началникът на РУ Левски при ОД МВР
Плевен издал обжалваното Наказателно постановление №23-0293-
000887/16.10.2023г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на
чл.103 от ЗДвП. В наказателното постановление е възприета фактическа
обстановка, идентична с тази в АУАН.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от приобщените
в хода на съдебното следствие: гласни доказателства - показанията на
свидетелите Ц. З. В., И. К. Д., С.С.Д., обясненията на жалбоподателя Ю. В. Н.;
писмени доказателства - АУАН №1050154/04.10.2023г., Наказателно
постановление №23-0293-000887/16.10.2023г., Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, Заповед №316з-2700/28.06.2023г. на Директор ОД
МВР Плевен, скица №8/17.01.2024г. на Община Белене.
По отношение на релевантните за делото факти, включени в предмета
на доказване, съобразно вмененото нарушение, не е налице противоречие в
събраните гласни доказателства. Еднопосочни са показанията, както на
полицейските служители Ц. З. В., И. К. Д., така и на св.С.С.Д. и обясненията
на жалбоподателя, относно мястото и посоката на движение на управлявания
от Ю. Н. автомобил, местоположението на полицейските служители,
движението на процесното МПС след подаване на сигнал със стоп палката и
мястото, където е спрял. В обясненията си жалбоподателят заявява, че е
възприел подадения сигнал, като не отрича, че не е спрял на указаното място,
а на едно от паркоместата на паркинга. Заявява, че не е успял да реагира
своевременно и да спре на указаното място, тъй като било пиков час, имало
много пешеходци и автомобили, вече бил тръгнал да паркира, когато
възприел сигнала, защото закъснявал да вземе детето си от училище. Така
заявеното от жалбоподателя не се опровергава от показанията на свидетелите
В. и Д., от които се изяснява, че по време на проверката Н. им заявил същите
обстоятелства, като изложеното пред съда - че възприел сигнала, но не спрял
3
на указаното място, а решил да спре на паркомясто, защото така преценил,
заявил, че закъснявал да прибере детето си от училище. Изяснява се, че след
като полицейските служители му разяснили извършеното нарушение на
ЗДвП, жалбоподателят помолил да бъде изчакан да вземе детето си от
училище, след което се върнал и му бил съставен АУАН.
В подкрепа на гласните доказателства, които съдът кредитира, като
еднопосочни и безпротиворечиви, са писмените доказателства, които бяха
ценени като официални документи, съставени от компетентни длъжностни
лица и в кръга на техните функции.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден,
са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили
правото на защита на жалбоподателя.
Налице е неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.103 ЗДвП,
съгласно която разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Приложена е санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП,
предвиждаща административно-наказателна отговорност за водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
В процесния случай се установява, че действително жалбоподателят не
е спрял на точно указаното от полицейския служител място съобразно чл.103
ЗДвП, а на друго, избрано от него място - паркомясто, намиращо се на
няколко метра от указното място, по субективни за него причини. Не е налице
обаче хипотеза, при която същият да не се е подчинил на подадения сигнал,
да не е преустановил движението си и да е осуетил полицейската проверка.
Съдът намира, че именно това поведение е санкционирано от законодателя с
приложената административно-наказателна разпоредба на чл.175, ал.1, т.4
4
ЗДвП, вр. чл.103 ЗДвП. Целта на законодателя е санкциониране на
неизпълнение на полицейско разпореждане, при което водачът се отклонява
от полицейска проверка без да спре, а не каквото и да било отклонение от
точно указаното място за спиране за контрол.
Дори да се приеме, че действията на жалбоподателя формално изпълват
фактическия състав на нарушение на чл.103 ЗДвП, основателен е наведения
довод, че с оглед установените в процесния случай факти административно-
наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Деянието се явява маловажен случай на процесното нарушение, който
съществено се отклонява от типичните случаи на нарушение от този вид, с
оглед на причините за извършването му и степента на отклонение,
съпоставени с целта на законовата разпоредба. Предвид така установените
обстоятелства, деянието се явява с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, като приложима
е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание за
процесното нарушение, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
От жалбоподателя са претендирани разноски в размер на 500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото обаче липсват
доказателства за заплащане на посочените разноски. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е вписано договорено възнаграждение в
размер на 300 лв. Липсва отбелязване така договореното възнаграждение да е
заплатено в брой, при подписване на договора, който би представлявал в тази
му част разписка за осъщественото плащане. По делото не са представени и
други доказателства за заплащане на възнаграждението в брой или по банков
път. Предвид на посоченото, в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0293-000887/16.10.2023г.
на Началник РУ Левски към ОД на МВР-Плевен, с което на Ю. В. Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
5
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6