Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик,
25.06.2018год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, ІХ състав в открито съдебно заседание на
30.05.2018г. в състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр.дело № 5200 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 415 от ГПК
във вр. с чл.422. от ГПК и е образувано по искова молба на "Мобилтел"
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309,
район Илинден, ул. "Кукуш" №1, чрез адв. В.П.Г. от САК, съдебен
адрес:*** против Й.Б.Б. с ЕГН: ********** ***, п.к. 4400, ул.“Сан Стефано“ № 13., установителен иск по чл.422 ГПК за
установяване дължимост на суми присъдени в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4144/2017 г. по описа на РС Пазарджик – главница в размер на 739.2лв., от
които 668.28лв. – главница потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги и
70.92лв. мораторна лихва.
Твърди
се в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Й.Б.Б.,
ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д № 4144/2017, но описа на PC - ПАЗАРДЖИК, IX
с-в. В рамките на предвидения от законодателя 14/четиринадесет/ дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение па парично задължение, поради което на основание чл. 415 във вр. с
чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД се предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.
Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за
далекосъобщителни услуги М3998625 от дата 31.01.2014 г., сключен с ответника Й.Б.Б.
с ЕГН: **********.
Твърди се между
кредитора „Мобилтел" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София , ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" №1 и
длъжника е съществувал и валидно е действал Договор е индивидуален
потребителски номер - М3998625 от дата 31.01.2014 г. и Ш *********, с който на
абоната-ответник са предоставяни услуги за телефонен номер ********** избирайки
условията па тарифен план Мтел Мобп S с месечна абонаментна такса 9,90 лв. /с
ддс/ за срок от 24 месеца.
Твърди се, че номер М3998625 е индивидуален клиентски номер,
с който абонатът фигурира в системата на Оператора и представляват уникална
комбинация от цифри, като услугите, които ползват клиентите са свързани към
един или няколко такива номера, като чрез тях се издават месечните
сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер може да се
предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се
завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на
клиента или под ID па клиента, който е другият индивидуализиращ признак па
абоната, с който се въвежда в системата на Оператора ID или клиентски номер на
клиента в настоящия случай с *********. В конкретният случай длъжникът е бил
въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер М3998625 и е „клиентски
номер" ID *********, на които са издавани фактурите на абоната за няколко
договора за услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз
основа, на които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника.
Твърдди се, че съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането па услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При
сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуваи\ия период, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучавапето на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. "
В срока на действието на договора за
мобилни услуги М3998625 от дата 31.01.2014 г. Мобилтел е издал на
абоната-ответник следните фактури по договор:
- фактура
№ *********/26.09.2014 г., с падеж па плащане 11.10.2014 г., за отчетен период
от 23.08.2014 г.до 22.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 12.9 лв. (Дванадесет лв. и 90 ст.);
- фактура
№ *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г., за отчетен период
от 23.09.2014 г.до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 12.9 лв. (Дванадесет лв. и 90 ст.);
- фактура
№ *********/27.11.2014 г., с падеж па плащане 12.12 2014 г., за отчетен период
от 23.10.2014 г.до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 12.90 лв. (Дванадесет лв. и 90 ст.);
- фактура
№ *********/28.12.2014 г., с падеж на плащане 12.01.2015 г., за отчетен период
от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 12.9 лв.);
- фактура
№ *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период
от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 277.23 лв.
(Двеста седемдесет и седем лв. и 23 ст.).
- фактура
№ *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане 29.12.2014 г., за отчетен период
от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г., в когато е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 107.25 лв..
- фактура
№ *********/26.01.2015 г., с падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен период
от 23.12.2014г. до 22.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 12.9 лв.;
- фактура
№ *********/26.02.2015г. с падеж на
плащане 13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015г. до 22.02.2015лв, за
ползване па далекосъобщителни услуги за сумата от 12.9 лв.:
- фактура
№ *********/26 03.2015г. с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от
23.02.2015 г.до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 206.4 лв.;
Твърди се, че Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребенн договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Й.Б.Б. договори за далекосьобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосьобщителни услуги.
Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД се претендира и мораторна лиха за забава
начислена върху главницата в размер на 70.92 ли. (седемдесет лв. и 92 ст.) за
период от 11.04.2015 г. до 25.09.2017 г.
Претендиранта
сума в размер па 739.2 лв., представлявала сбор от предоставени на абоната от
Оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване па
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като
сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М3998625
от дата 31.01.2014 г. , в размер на 290.77 лв. - незаплатена далекосъобщителна
услуга и сума за начислена неустойка в размер на - 594.12 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни М3998625 от дата 31.01.2014
г. и мораторна лихва 70.92 лв. начислена върху фактура №
**********/26.03.2015г.
Твърди се, че ищцовото дружество имало право
да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и имало право да получава в срок всички суми по т.
34.а-34.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги и предоставяни на абоната била отразена в представените фактури .
Доколкото последните не са били погасени от абоната-ответник, Мобилтел е
прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради
което на последният е начислена неустойка
В случая
клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и общите условия на оператора, които били
неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните,
освен ако не било уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка
фигурирала в представените с искова та молба Приложения кьм така сключения
договор в Раздел Отговорности.
Основанието за
прекратяване на договора следвало и от чл.27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор, в които било казано, че Мобилтел имал право да ограничи достъпа до
част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел
имал право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа па абоната до мрежата в следните съгл. чл. 54.от ОУ при неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане. „ За самото прекратяване на
договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълненото на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури било довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Й.Б.Б.,
ЕГН: ********** начисляваното на договорна неустойка.
Видно било, че от
представените договори, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор
се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента
па подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.
22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащали в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на
Мобилтел"
Съгласно чл. 23,
б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.Заплащането на услугите се извършвало въз
основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване
на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за конто ще
му бъде издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана
едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването
на фактура не освобождавало абонатите
от задължението им
за плащане на
дължимите суми.
Потребителят отговарял и дьлжал връщане
на оператора и на всякакви допълнителни разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
па срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в
конкретният случай ответникът Й.Б.Б., е подписал договор за мобилни услуги,
ползвал е предоставените мобилни услуги не е изпълнил задължението си по
договорите да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал
в забава. Издадени са му фактури, които не са заплатени в срок. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът
следвало да понесе отговорността си.
Твърди се, че цената
на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен
периодът и/иск по чл.86 33, д,/'. Относно претенцията за лихви върху просрочена
главница: Началният период за начисляване на мораторната лихва бил определен,
съгласно Общите условия към договора за предоставяне па мобилни услуги и
разпоредбите на ЗЗД, а именно денят следващ, посочения като краен срок за
плащане на последната издадена на абоната на основание чл. 86 във вр. с чл. 79
от ЗЗД, върху главницата по представените фактури била начислена мораторна
лихва за забава. Представени те фактури сами по себе си, не били основание за плащане,
но длъжникът-ответник бил сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение
на договора си.
Оформен е
петитум, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Й.Б.Б., ЕГН: ********** с адрес ***, че към него съществува
изискуемо вземано па ищеца, МО БИЛ ТЕЛ „ ЕАД в размер на 739.2лв., от които 668.28лв. – главница
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги и 70.92лв. мораторна
лихва.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Представени са
писмени доказателства по опис.
В срока за
отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответника, чрез адвокат Ш. е депозирал такъв,
с който отговор оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер. Твърди,
че не е подписвал договори с „Мобилтел“ЕАД,
нито приложенията към същият Не бил подписвал и договор за продажба ма изплащане
№*********/31.07.2014г. и приложение №2 - погасителен план, нито бил
упълномощавал друго лице от негово име и за негова сметка да подписва какъвто и
да е документ с ищеца. Прави възражение за нищожност на представения договор и
всички документи към него, включително и на общите условия, въз основа на които
се основава исковата молба, като такива без воля и съгласие. Не бил получавал
никакви вещи на изплащане. Не бил ползвал услуги на „МОБИЛТЕ“ЕАД. От
образуваното производство в РС-Пазарджик по чл.410 от ГПК разбрал, че имал
договорни отношения с ищеца. Оспорва факта на сключен договор между него и
дружеството ищец за предоставяне на мобилни услуги поради неавтентичност па
положения от негово име подпис и ръкописно изписаните имена. По тази причина липсвало
основание за издаване па процесиите фактури. Оспорва дължимостта на претендираната
сума, както и факта, че ищцовото дружество е предоставяло каквито и да е
мобилни услуги. Оспорва изцяло претенциите на оператора, обективирани в
представените по делото фактури, респективно, оспорва и самите фактури и
приложенията към тях, съдържащи описание па остойностените в тях услуги.
Твърди, че обстоятелството,
че мобилният оператор има договорни отношения, както и че ако има такива - е
изпълнил точно своите договорни задължения, подлежало на пълно и главно
доказване от оператора. Посочените фактури, издадени на основания цитираните в
исковата молба договори, и приложения към него по своята правна характеристика
представлявали частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178, ал.1 от ГПК, обективиращи изгодни за своя издател факти.
Твърди, че описаните
във фактурите факти не са се бил осъществили в обективната действителност. Не бил
получил твърдените от оператора услуги, поради което не дължал и процесите суми.
Не било ясно за какви периоди, за каква доставка и на какво основание се
претендират сумите.
Ищецът се
позовавал на фактури посочени в ИМ за доказване вземанията си, които притежавали
единствено формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл. 180 от ГПК,
удостоверявали единствено фактите, че са издадени от „Мобилтел" ЕАД и че
лицето, което е подписало тези документи е техен автор. Тези доказателства,
ангажирани и изходящи от ищеца, удостоверявали изгодни за „Мобилтел" ЕАД
факти и не можели да се ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на
обстоятелствата, че реално дължал претендираните суми за потребени услуги. Само
по себе си наличието на фактури, удостоверяващи претендираните суми не можело
да обоснове извод за тяхната дължимост,тъй като фактурата не била източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги обективирала. Фактурата като
частен писмен документ не притежавала обвързваща доказателствена сила за
удостоверените в нея вземания. Не било ясно какви именно задължения са
фактурирани, за какви конкретно далекосъобщителни услуги, за какъв период и
колко са потребени и на каква стойност са начислени месечни такси, за какви
абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути п/или друго са начислени.
Не било ясно и дали са фактурирани "лизингови вноски" за какъв лизингов
договор са начислени и с какъв предмет. Не било ясно какви са предсрочно
прекратените договори за далекосъобщителни услуги", от кого са прекратени
предсрочно, основанието за прекратяване, както и правомерно ли е било
извършено. Не била ясна по основание и размер
и претенцията относно неустойката. Прекратяването па договора и
претендирането на неустойка били две алтернативни възможности, което изключвало
кумулативното им упражняване. Прави възражение за прекомерност на неустойката
по договора. Нямало никакви данни по делото, процесният договор да е бил
прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до мобилния
оператор или по вина на неизправната страна. Не са представени доказателства
процесния договор за мобилни услуги въобще да е прекратил действието си
предсрочно и на коя конкретно дата, което било необходимо за изчисляване на
размера па претендиралата неустойка, която е свързана с определен период след
датата па прекратяване на договора. В случая ищецът се позовавал на клауза в
договорите, приложенията към тях и в общите условия, които уреждали общо
задължения за абоната. Липсвали обаче каквито и да било доказателства за
осъществяване конкретно на фактите, изпълняващи хипотезите на тези клаузи от
договорите.
Твърди се, че с
оглед изложените съображения следвало да се приеме, че предявеният иск е
недоказан и неоснователен като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Оформен е
петитум, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „Мобилтел"ЕАД
иск с правно основание чл.415 ал.1. във
връзка е чл.422 от ГПК и да приеме за установено по отношение на ищеца „Мобилтел"
ЕАД, че ответника Й.Б.Б. не дължи на „Мобилтел" ЕАД сума в размер на
739.20 лева. от които 668.28- главница потребени и незаплатепи
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги и 70.92 лева мораторна лихва, както и законната лихва,
както и направените деловодни разноски и адвокатски възнаграждения както в
заповедното производство, така и в настоящото, като неоснователни.
Претендират се
сторените по делото разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
"Мобилтел"
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район
Илинден, ул. "Кукуш" №1, чрез адв. В.П.Г. от САК, съдебен адрес:*** е
подало заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, срещу Й.Б.Б. с ЕГН: ********** ***, п.к. 4400, ул.“Сан
Стефано“ № 13 въз основа, на което е образувано ч.гр.д №4144/2017г., по описа
на PC Пазарджик. В предвидения от законодателя 14/четиринадесет/ дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. В законоустановения срок ищецът е предявил иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане срещу ответника в настоящото
производство.
Ищцовото
дружество претендира исковата си претенция въз основа на Договор № ********* от
дата 31.07.2014г. за далекосъобщителни услуги сключен с ответника Й.Б.Б..
В заявлението по
чл. 410 от ГПК ищецът е описал, че ответника му дължи сума в размер на 739.2лв.,
от които 668.28лв. – главница потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги
и 70.92лв. мораторна лихва.
От материалите
по делото е видно, че са представени като писмени доказателства към
депозираната искова молба договор № ********* от дата 31.07.2014г., приложение
№ 1 от 31.07.2014г. , Приложение №1 от 31.07.2014 към Договор № ********* и
договор за продажба на изплащане Договор № ********* от 31.07.2014г. и девет
броя фактури, издадени от ищцовото дружество за потребени от ответника
далекосъобщителни услуги.
При отделяне на спорното
и безпорното в настоящото производство се спори относно обстоятелството дали
между страните е сключен договор с индивидуален потребителски номер № *********
от дата 31.07.2014г., приложение № 1 от 31.07.2014г. , Приложение №1 от
31.07.2014 към Договор № ********* и договор за продажба на изплащане Договор №
********* от 31.07.2014г., както и относно обстоятелството, че длъжника е
обвързан от Общите условия с „Мобилтел" ЕАД, действащи към соченият като момент
на сключване процесен договор.
Съдът по искане
на ответника е задължил ищцовото дружество с протоколно определение № 565 от
27.02.2018г. да представи заверени преписи от общите условия на
„Мобилтел“ЕАД. Това задължение не е
изпълнено. Не е изпълнено и задължението „Мобилтел“ЕАД да представи оригиналите на договор с
индивидуален потребителски номер № ********* от дата 31.07.2014г.
По искане на ответника е назначена съдебно
графологична експертиза, тъй като последният оспорва автентичността на
подписите, положени на представените като писмени доказателства договори и
приложенията към тях. Предвид на факта, че ВЛ Н.Н. е изразил в открито съдебно
заседание, че изготвянето на такава експертиза е невъзможно, поради лошо
качество на представените копия, както и на факта, че ВЛ е изследвало
материалите по делото, работило е по представените копия на договор № ********* от дата 31.07.2014г. и е
направило усилия за изпълнение на
възложената му задача, съдът прие, че за положеният труд, на същото следва да
се изплати определеният хонорар от 150лв .
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба. Това доказване следва да е пълно и главно, и т.к. в случая се касае за договорни отношения, при които и двете страни имат насрещни права и задължения, то ищецът следва да докаже качеството на кредитор – т.е. своята изправност в тези отношения, за да може да се достигне до извод, че задължението на ответника е ликвидно и изискуемо.
В настоящия
процес ищеца не доказа безспорно наличието на валидна правопораждаща
облигаторна връзка между страните, обосноваваща евентуално процесното вземане.
По делото не се представи препис от договор с
индивидуален потребителски номер договор № ********* от дата 31.07.2014г., от
който да е възможно да се установи практически неговото съдържание, предвид
лошото качество на представеният препис. Не се представи, оригинал на същият,
нито на приложение № 1 от 31.07.2014г. , Приложение №1 от 31.07.2014 към
Договор № ********* и договор за продажба на изплащане Договор № ********* от
31.07.2014г. Не се представи и препис на Общите условия на „Мобилтел"ЕАД
действали към момента на сключване на договора, подписани между страните,
поради което съдът бе поставен в невъзможност да установи точното съдържание на
същите.
За да възникват
права за ползване на далекосъобщителни услуги, както и да възникнат задължения
за плащане на ползването на тези далекосъобщителни услуги следва да е на лице
валидно сключен договор между страните.
Съгласно чл.298,
ал.1 от ТЗ, търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от
него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя: т.1. заяви писмено, че ги приема; т.2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да
ги знае и не ги оспори незабавно.
Съгласно ал.2 от
цитираната правна норма, когато за действителността на сделката е предвидена
писмена форма, установените от търговеца обши условия обвързват другата страна
само ако са й били предадени при сключването.
Съгласно чл.226,
ал. 3 от Закона за електронните съобщения „Общите условия са неразделна част от
индивидуалния договор между предприятието
и крайния потребител"
В чл.228 от ЗЕС изрично е посочено, че индивидуалният договор
между предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги и крайният
потребител се сключва в писмена форма, като посочва и конкретно задължителните
му реквизити.
Следователно, за
да бъде обвързана ответника от общите условия към индивидуалния договор за
предоставяне на мобилни услуги следва същите да бъдат неразделна част от
индивидуалния договор, да са му предадени
и същият писмено да е заявил, че ги приема.
Данни в тази
насока не се представиха от страна на ищцовото дружество. С оглед на това съдът
прие, че ответника Б. не се е обвързал от Общите условия на оператора
„Мобилтел"ЕАД.
Липсата на
оспорване или конкретни възражения от страна на ответника не освобождава ищеца
от задължението да докаже при условията на пълно и главно доказване заявената
от него претенция.
В представените
фактури е посочена обща сума в размер на 668.28 лева, представляваща задължения
/главница/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, както и
сума от 70.92лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.Твърдения за такова предсрочно
прекратяване, кога и на какво основание е настъпило, също не се излагат,още
по-малко пък се установяват такива обстоятелства.
По делото не е
представено нито едно доказателство от страна на ищцовото дружество, от което
да става ясно как е формиран размера на претендираната „неустойка“ от 594.12лв. /с оглед липсата на точно посочена дата на
прекратяване на договора/.
При така
установената фактическа обстановка, за да се произнесе по съществото на спора,
съдът взе предвид следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 415 от Съществуването на вземането е оспорено с подаване на възражението
по чл.414 от ГПК , но дори липсата на оспорване не освобождава ищецът от
задължението да докаже претенцията си.
Ако с оглед
становищата на страните, при условията на чл.146 т.4 от ГПК съдът с нарочно
определение постанови,че определени обстоятелства не се нуждаят от доказване, едва
тогава страната е освободена от това задължение.
Ищецът счита, че
представените от него фактури са достатъчно доказателство, като развива доводи
относно доказателствената сила на същите. В тази връзка следва да се има предвид
следното:
По въпроса за
доказателствената стойност на фактурите
установената съдебна практика е в смисъл, че фактурата, като частен
свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира
удостоверителното изявление на издателя относно определени факти.
Свидетелстващият документ може да бъде автентичен или неавтентичен (подправен,
с оглед авторството) и верен или неверен (с оглед това удостоверителното
изявление отговаря ли на действителното фактическо положение), като
неистинските документи нямат доказателствена сила. Свидетелстващият документ
има материална доказателствена сила, която се състои в доказателственото
значение на документа за този стоящ извън него факт, който се удостоверява от
материализираното изявление, а когато се касае за частен документ - за
удостоверените неизгодни факти. С оспорването на истинността на документа се
цели да се разруши доказателствената му сила - страната може да оспори
истинността му, да докаже, че е неистински - когато документът е свидетелстващ
при оспорване на истинността страната поддържа, че е неавтентичен (отрича
формалната доказателствена сила) или че е неверен (отрича материалната
доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че
удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение).
Оспорването на верността на документа, като средство за защита срещу
обвързващата доказателствена сила, влиза в действие само срещу материалната
доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи. При
частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална
доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на
документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила.
Отделно от това
липсва равнозначност на понятието писмен документ по смисъла на ГПК и понятието
първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч. При липсата на подпис са
получател на лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция,
фактурите не могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за
търговски продажби.Тези изводи не се променят от уговорките в Общите условия, отнасящи
се до съставяне, връчване и оспорване на отразените в тези фактури вземания.
Ищецът в
настоящото производство не доказа претенцията си, като не стана ясно кога и на
какво основание е настъпило предсрочно прекратяване, респективно – на какво
основание се претендира посочената сума като неустойка..
Съдът прие, че в
настоящия процес ищецът не доказа безспорно претенцията си, заявена с исковата
си молба, нито по основание, нито по размер.
С оглед на
горното, предявеният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК и предвид изхода на
делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство по ч.гр.д № 4144/2017г. по
описа на РС Пазарджик разноски в размер на 150лв за адвокатско възнаграждение, разноски
в размер на 100 лева за адвокатско
възнаграждение, заплатени по исковото производство по гр.д.№5200/2017г., за
изплащането на което са представени безспорни доказателства /Договор за правна
защита и съдействие от 28.03.2017г. и е съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и внесеният
хонорар за ВЛ в размер на 150лв..
Ищцовото
дружество следва да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 150лв. за
трите обективно съединени иска.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1 за установяване съществуването
на вземане от Й.Б.Б. с ЕГН: ********** ***, п.к. 4400, ул.“Сан Стефано“ № 13 в
размер на 739.20 лева. от които 668.28- главница потребени и незаплатепи
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги и 70.92 лева мораторна лихва, както и законната лихва
по чл. 86 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК,“МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Илинден, ул. “Кукуш” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й.Б.Б.
с ЕГН: ********** ***, п.к. 4400, ул.“Сан Стефано“ № 13, направените по заповедно
производство по ч.гр.д № 4144/2017г. по
описа на РС Пазарджик разноски в размер на 150лв. за адвокатско
възнаграждение, 100 лева за адвокатско
възнаграждение, заплатени по исковото производство по гр.д.№5200/2017г, както и
внесеният депозит за ВЛ в размер на 150лв..
ОСЪЖДА“МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик ДТ в
размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :