Р Е
Ш Е Н
И Е № 44
гр. Сливен, 16.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, І-ви граждански
състав в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА,
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3042 по описа за
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на
исковете.
В молба си ищцовото дружество БНП
„Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж – клон България" твърди, че с Договор
за потребителски заем с номер CREX-13770301 от 18.08.2016 г. отпуснало паричен
кредит в размер на 657.72 лв. на ответника, като сумата, предмет на
горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез
БПП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по
него.
Усвояването на посочената сума Р.Д.П.
е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението", като въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 66.59 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите 44.18 % и годишния лихвен процент 37.15
% , посочени в параметрите по договора.
Излагат твърдения, че ответникът
е преустановил плащането на вноските по кредита, с номер CRFX-13770301 на
20.01.2017 г., като към тази дата са погасени 4 месечни вноски. На основание
чл.3 от договора вземането на ищцовото дружество става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Сочат, че по този начин
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 532.72 лв., от
които главница 465.55 лв. и възнаградителна лихва в размер на 67.17 лв., представляващ оставащите 8.00 броя
погасителни вноски към 20.02.2017 г., към която дата заема е станал изискуем в
целия му размер, като въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Алтернативно считат, че всички
претенции са дължими на основание изтичането и падежирането на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била
на 20.08.2017 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата.
Ответника дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 42.20 лв. за периода от
настъпване на изискумостта на кредита - 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г.
Предвид изложеното, молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество,
сума в размер на 465.55 лв.,
представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски заем с номер
CREX-13770301 от 18.08.2016 г., възнаградителна лихва в размер на 67.17 лв. за
периода от 20.01.2017 г. до 20.08.2017 г., мораторна лихва в размер на 42.20
лв., начислена за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по ч.гр.д. № 293/2018 г. по описа на СлРС в общ размер
на 75.00 лв.
Постъпил е отговор при условията
на чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответника, с който счита
предявеният иск за допустим, но по същество за неоснователен и недоказан.
Твърди, че от посочените в
исковата молба обстоятелства липсват такива от значение за преценка
основателността на претенциите, както и че не се твърди, че е обявена
предсрочна изискуемост на вземането, като липсват и представени доказателства,
които да сочат на взето решение, закрепено писмено за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането. Твърди също, че не става ясно кога ищцовото дружество
е обявило вземането - кредита за предсрочно изискуем, на какво основание, както
и какъв е непогасения размер от кредитния лимит към датата на обявяването му за
предсрочно изискуем.
Излага твърдения, че липсва
уведомление - покана за изплащане на посоченото в исковата молба задължение,
поради което счита,че не е налице необходима предпоставка за предявяване на
настоящия иск, като липсват и условия за уважаване на предявеният иск по
делото, след като не се сочи надлежно извършено обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо и липсват доказателства за връчване на решението на
банката за обявена предсрочна изискуемост на претендираното вземане. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.
В съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно призовано не изпраща представител. С нарочна молба моли съда да уважи исковите
претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се
представлява от назначения особен представител, който поддържа изложеното в
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции изцяло.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 18.08.2016 г. ищцовото дружество е отпуснало на
ответника потребителски заем с номер CREX-13770301 в размер на 657.72 лв.
Ответникът се е задължил да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 66.59
лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 44.18 % и годишния
лихвен процент 37.15 % , посочени в параметрите по договора.
Установи се, че ответникът е
погасил 4 месечни вноски по кредита, като последното плащане е било на
20.01.2017 г. На основание чл.3 от договора вземането на ищцовото дружество
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Кредитополучателят не е изпълнил
задължението си, тъй като не е заплатил остатъка по заема в размер на 532.72
лв., от които главница 465.55 лв. и възнаграждителна лихва в размер на 67.17
лв., представляващ оставащите 8.00 броя погасителни вноски към 20.02.2017 г.,
към която дата заема е станал изискуем в целия му размер.
Според общите условия на договора, изрично и писмено приети от ответника
- чл. 3, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени по договора надбавки ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от заявител в заповедно
производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя правния интерес на
кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4.
липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се
доказват от представените по делото писмени доказателства. Налице е валидно
сключен договор за отпуснат паричен кредит в размер на 657.72 лв. по който са
заплатени четири вноски и остава дължима главница в размер на 465.55 лв. Срокът
на договора е изтекъл на 20.08.2017 г. Следователно налице е настъпване на
падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва
по смисъла на чл. 430 от ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за
кредит -20.08.2017 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение 22.01.2018 г. Съответно, предявеният иск за главницата
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД за главницата ответникът следва
да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.01.2018 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД.
За уважаване на иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД следва да се установят следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва;
3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4.
липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна
лихва в част втора от договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430
от ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 20.08.2017 г. преди подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-22.01.2018 г. Вземанията
за главницата и възнаградителната лихва се обхващат от пределите на издадената
заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради
което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен
размер.
Поради това, че срока на кредита е
изцяло дължим преди входирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК, то съда намира че не следва да обсъжда
съображението за предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че възраженията на
представителя на ответната страна, относно настъпилата предсрочна изискуемост
са несъотносими по настоящото производство, поради темпоралният период оформен
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, която дата всъщност е
след изтичане дори и на последната падежна дата от срока определен в договора
за кредит. Тази последна дата от договора за кредит, видно от погасителния план
на лист 18 по делото всъщност определя задължението произтичащо от договора
като ликвидно изискуемо и не е необходимо изобщо да се изследва въпроса за
предсрочната изискуемост на вземането.
С оглед основателността на главния
положителен установителен иск се обуславя и основателността на предявения
акцесорен иск за заплащане на мораторната лихва с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.01.2017 г. до 20.08.2017
г., /за който краен период е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК/ по см. на
чл. 3 от договора за заем, където е уговорена мораторна лихва в размер на 67.17
лв.
С оглед изхода на процеса ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищццовото дружество направените по делото
разноски в общ размер на 765.13 лв., от които 165.13 лв. д.т., сумата от 300
лв. за назначения особен представител и 300 лв. за юрисконсулстко
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.Париж, с рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. "Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от
Д. Д. - зам. управител, чрез юриск. Ц. Х. С., че Р.Д.П., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител
адв. П.Н. ***, дължи сумата от дължи сума в размер на 465.55 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски заем
с номер CREX-13770301 от 18.08.2016 г., възнаградителна лихва в размер на 67.17 лв. /шестдесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ за периода от 20.01.2017 г. до 20.08.2017 г., мораторна
лихва в размер на 42.20 лв.
/четиридесет и два лева и двадесет стотинки/, начислена за периода от
20.02.2017 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по ч.гр.д. № 293/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лв.
ОСЪЖДА Р.Д.П., с ЕГН ********** ***, чрез назначения особен представител адв. П.Н. *** да
заплати “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.Париж, с рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
"Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - зам.
управител, чрез юриск. Ц. Х. С. направените по делото разноски в общ размер на 765,00 лв. /седемстотин шестдесет и пет лева/, от които
165,13 лв. д.т., 300 лв. за назначения особен представител и 300 лв. за
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: