Мотиви по
НОХД № 1665/2011 г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението е против подсъдимия М.А.О., ЕГН **********, за това, че на
23.11.2010 г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и чрез използване
на моторно превозно средство – товарен автомобил “Мерцедес 771 Д” с рег. № ЕН
2468 АР, отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка “Jaguar”, модел
ХJ6 3,2 S auto на стойност 5410,00 лв. от владението на
собственика Е.М.Х. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои, престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр.
с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1б.”а” и б. “б” от НК.
Представителят на РП – Плевен
поддържа обвинението като намира, че подсъдимият М.А.О. е извършил инкриминираното деяние – предмет на повдигнатото
спрямо него обвинение. Счита, че фактическата обстановка е потвърдена, пледира за
осъдителна присъда спрямо О. като предлага да му бъде наложено наказание ЛС за срок от пет
години, което да бъде изтърпяно реално. Мотивира
се с подробен анализ на доказателствата.
Подсъдимият М.А.О. се явява в съдебно заседание лично и с упълномощения си
защитник адв.Д.М. от ПлАК. Не признава вината си като дава обяснения. Защитникът
моли съда спрямо О. да
бъде постановена оправдателна присъда тъй като счита обвинението за недоказано.
Защитникът също подробно се аргументира.
В наказателното производство е предявен граждански
иск от пострадалия от престъплението Е.М.Х.
срещу подсъдимия М.А.О. с ЕГН **********
за сумата в размер 5 000 лв. представляваща обезщетение за причинените
на Х. имуществени вреди от престъплението, предмет на повдигнатото обвинение,
срещу подсъдимия М.А.О., като съдът е
приел гражданските му претенции за обезвреда ведно със законната лихва върху
горната сума считано от датата на деянието - 23.11.2010
г. до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл. 84 от НПК съдът е конституирал Е.М.Х.
като граждански ищец.
ГИ моли за уважаване на предявения граждански иск в
пълен размер.
Съдът като съобрази становището на
страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.А.О. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, живее в с. **, обл. **,
неженен фактически съжителстващ, с основно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.А.О. ***, като често
посещавал гр. Плевен.
В началото на
м.ноември 2010 г. подсъдимият О. забелязал, че от дълго време на ул. „Кирил и
Методий" в гр. Плевен стои паркиран лек автомобил, марка, “Jaguar”, с английска
регистрация. Лекият автомобил бил собственост на ГИ Е.Х., с блокиран двигател и се намирал
пред № 35 на ул. „Кирил и Методий". Подсъдимият О. решил да го открадне и
от продажбата му да придобие парични средства. В изпълнение на намерението си на 23.11.2010г. подсъдимият
О. се свързал със свидетелите Р.К. и И.И., като им обяснил, че е закупил
кола, която се намира в центъра на гр. Плевен и желае да я закара на вторични суровини. Помолил ги
да му помогнат при товаренето и разтоварването на колата, като последните се
съгласили. Подсъдимият О., заедно със свидетелите К. и И., отишъл при свидетеля Теодор А., за когото знаел
че притежава специализиран автомобил за
„пътна помощ" - „Мерцедес" 771Д с рег. № ЕН 2468 АР. Подс.О. обяснил на св.А., че се нуждае от транспорт за
закупен от него лек автомобил до
пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Плевен и той се съгласил. Подсъдимият О. заедно със свидетелите К. и И. се придвижили с колата на К. до набелязания
автомобил, а свидетелят А. дошъл с товарен автомобил (с платформа). Натоварили лек
автомобил, марка “Jaguar”, модел XJ 3,2 S auto, собственост на свидетеля Е.Х.
на камиона, като го закарали в пункт за изкупуване на вторични суровини
„Феникс - Норд" ООД гр. Плевен с
управител свидетеля Г.Т.. Подс. О. заявил
на свидетеля Т., че автомобилът е негов, с блокиран двигател, и затова иска да го продаде. Свидетелят Т. приел
лекия автомобил. На покупко-изплащателната сметка било записано името на
свидетеля И.И., който единствен носел
лична карта в себе си.
Късно вечерта на
23.11.2010г. свидетелят Х. установил, че лекият автомобил “Jaguar” не се намира на
обичайното си паркомясто и на следващия ден подал сигнал до органите на полицията.
По повод горното било образувано досъдебно
производство № Д-2873/2010 г. по описа на РП-Плевен.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства – от изцяло кредитираните показания
на свидетелите: Е.Х./ГИ/, Г.Т., Теодор А., Р.К., И.И. и А.Ц. /отчасти/, Е.Г.,
отчасти от обясненията на подсъдимия и материалите по ДП №Д-2873/10г. по описа
на РП-Плевен присъединени към делото по реда на чл.283 от НПК и в конкретност протокол
за оглед на местопроизшествието от 24.11.2011 г. от л. 2 до л. 5, изготвен от
компетентен орган и в предписаната от закона форма с албум от л. 6 до л. 9,
УКПО - изплащателна сметка по чл. 13 ал.
1 т.2б.”Г” от ЗДДФЛ № **********/23.11.2010 г. и справка на л. 19,
регистрационен сертификат от 05.08.1993 г. на л. 20, справка от 18.06.2008 г. на л. 21 и
свидетелство за съдимост, както и заключението на в.л. Е.Г. по назначената
съдебно-психиатрична експертиза.
От показанията
на ГИ Е.Х. се установява че притежавал л.а. марка “Ягуар”, който закупил от
Англия, че в края на м.юни, 2010г. негов приятел го уведомил че процесния
автомобил който Х. бил паркирал в близост до музикалното училище в гр.Плевен и на
около 13,5 м. над вратата на заложна къща, чийто собственик с малко име “Сашо”
когото ГИ посочва в залата в лицето на св.А.Ц. и когото познава само визуално,
не бил на мястото си. ГИ посочва и причината да остави колата на това място, а
именно угаснала в процес на движение и понеже била с автоматична скоростна
кутия и не можела “да се влачи”, както и че при положение че е в центъра на
града преценил че няма опасност от кражба докато осигури лице, технически
способно да я отремонтира и премести оттам. От показанията на ГИ се установява
още че след като бил уведомен от органите на полицията въз основа на депозирана
от него жалба до Първо РУП-Плевен, местонахождението на процесния а-л било
открито в пункт за изкупуване на вторични суровини с управител св.Г.Т./посочва
го като свидетел в залата/ с натрошени стъкла и фарове и скъсана тапицерия, споделеното
му от Т. че лицата неправомерно отнели процесния а-л са извикали св.Теодор А.
притежаващ автомобил за оказване на пътна помощ, който също се бил “усъмнил и че те са казали, че няма страшно”.
Още от показанията на ГИ се установява че не е имал никаква уговорка със св.Ц.
да наглежда автомобила, тъй като го познавал само визуално. В този смисъл са и напълно
ценените показания на св.Г.Т. който твърди че като управител на пункт за
изкупуване на вторични суровини “Феникс Норд”, находящ се на ул. Осъм № 8 в гр.
Плевен, при него на дата която не си спомня “подсъдимия и още двама дойдоха при
мен. Качих някаква платформа с някаква кола отгоре на нея. Мисля, че беше
счупена едната врата, прозорците счупени, вътре седалките изкурубени и не съм
обърнал внимание каква е колата. Дойдоха при мен и започнаха да се пазарят за
цена да дадат автомобила. Камиона беше платформичка Форд, или Мерцедес не мога
да се сетя. Автомобила беше на платформата, дали на 47 ст., или 48 ст. беше кг.
Този младеж /поглежда подсъдимият/ и още едно по-слабичко момче се пазариха….”От
показанията на свидетеля се установява и че той се интересувал защо я продават.
Така: “Първо ги попитах защо предаваш
тази кола. Той каза, че нещо е станало с двигателя. Другото момче е свидетел по
делото и чака пред залата. В крайна сметка написах документа за касата и му викам
дайте си паспорта да Ви напиша имената, а той каза че няма и слабичкото
момченце си даде паспорта и аз написах документа. Не знам кой е собственика на
колата. Аз го попитах защо ми карат колата. Той каза, че няма документи и каза,
че е вкарана от Англия и, че е сринат двигателя и затова я предава. Колата беше вътре
изкорубена, тапицерията срязана, предната врата мисля, че беше счупена,
заключалката малко изкривена. Каза, че двигателят е бил сринат и затова я кара
на вторични, че нищо не става от колата. ….Не помня името, бяха около 600-700
лв….” От показанията на свидетеля е видно и че
познава брата на гр. ищец, “тъй като той редовно кара вторични суровини,
той дойде при нас и каза “може ли да видя нещо, че ми трябва”. Той влезе вътре
огледа и след това ме попита “тази кола кой ти я докара”. Аз му казах вчера ми
я докараха еди кой си еди кой си и тогава той извика полиция.…”
От показанията на св.Теодор А. се установява че същият като собственик на
транспортна фирма - ЕТ “ТИД-96-Т.А.” осъществяваща транспорт и пътна помощ,
след обаждане по телефона от страна на подсъдимия транспортирал със собствения
си товарен а-л марка “Мерцедес 711 Д”, рег. № ЕН 2468 АР процесния автомобил от
мястото където била паркирана в близост до управляваната от св.Ц. *** до
вторични суровини “Феникс Норд” с управител св.Т.. Така:”… Казах му 50 лв.
/сочи подсъдимият/ и имаше още двама, които видях днес и са пред залата.
Срещнах се с това момче и две момчета които са пред залата. Попитаха ме колко
пари ще им струва да им закарам кола от Пожарната до пункт Вторични суровини
казах им 50 лв. момчетата си тръгнаха с техния автомобил….”. Свидетелят не си
спомня точната дата но е категоричен че “пред тази кола която трябваше да се вдигне
имаше две паркирани коли…и малко
по-надолу има Заложна къща точно над Пожарната на самото кръстовище под
светофара. Сашо който беше на Заложната къща, едната кола беше негова той си я
помести. Две коли имаше отпред, че няма как да се натовари колата без да се поместят
тези колите…. Свидетелят описва последователно поредността при придвижване с
а-ла.Така: “..Първо отидохме на малкото колело и там има бензиностанция на ДАП
и там има пункт за вторични суровини. Там момчетата говориха със собственика на
пункта. Те си бяха с колата. Аз просто си стоях в камиона. Аз не съм влизал
вътре в пункта. Отидохме на следващия пункт. Когато отидохме на другия пункт и
преди да влезем на кантара те счупиха колата, момчетата на които беше тяхната
кола. Тримата счупиха стъклата …..С тръба, или с дърво счупиха стъклата и
тримата ги чупеха. …… В пункта влязох на кантара. Не съм видял кой е взел
парите. Бяхме се разбрали с това момче /сочи подсъдимият/ за 50 лв., а той ми
даде 60 лв. Свидетелят А. е категоричен и че пред процесния автомобил са били
спрени два автомобила, че св.Ц. е преместил единия автомобил, като не ангажира
спомен кой е преместил втория автомобил. Свидетелят не ангажира спомени и относно
присъствието на св. Ц. при товаренето на а-ла.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Х./ГИ/,
Т. и А., същите са обективни и кореспондентни както помежду си така и с
останалите гласни и писмени доказателства и като депозирани под страх от
наказателна отговорност се възприемат напълно от съда.
От показанията на свидетелите Р.К. и И.И. се
установява че на въпросната дата за която предвид изтеклия период от време не
ангажират спомен отишли с лично познатия им – подсъдимия М.О. да помогнат при
товарене на процесния автомобил, че св.Ц., когото назовават с името “***” не е
присъствал при товаренето, че счупили стъклата на колата преди предаването `и в
управлявания от св. Т. пункт, както и че оттам получили “500-600 лева от които О.
заделил 200 за да даде на Ц., но че не са видели лично предаване на св.Ц. на
въпросната сума, както и не са присъствали на уговорка преди това за давене на
сума, а възпроизвеждат споделено им от О.. Дчавата свидетели категорично
твърдят че не са видели св.Ц. да излиза от магазина. Така видно от показанията
на св.И.:”… Останах с убеждение, че е купил автомобила, че посред бял ден няма
как много хора имаше. Не съм видял *** дали е излязъл….”А видно от показанията
на Р.К.:”… Отидохме тримата при *** да даде парите. Той влезе вътре и даде парите на ***. Аз не съм
влизал вътре. Не съм видял лично, че
дава парите. Преди да влезе М. беше приготвил парите и тръгна с пари в ръката, но след като се
върна нямаше пари, но не знам дали има в
джоба си пари. Не мога да му бъркам в джоба. Той отдели тези 200 лв. които
дължи на ***….” Съдът кредитира показанията на св.И. и К. като кореспондиращи
на останалите ценени гласни и писмени доказателства, в т.ч. в последната част
доколкото възпроизвеждат споделено им подс.О., но не и в частта в която твърдят
че са ходили само в управлявания от св.Т. пункт, в която част противоречат
както на кредитираните показания на св. Т. А. и Г.Т./последният твърди че
колата при докарването `и при него е вече била с счупена врата, прозорци и
седалки/ а така също показанията на К. и И. са вътрешнопротиворечиви в тази
част тъй като свидетелите от друга страна твърдят че са участвали в чупенето на
а-ла.
От показанията на св.А.Ц. се установява на първо място
познанството му с подсъдимия О., че не му е продавал въпросния а-л, че узнал за
кражбата на съдия едва когато бил призован в полицията за показания, а също и
че забелязал въпросния автомобил че стои дълго време спрян в близост до управляваната
от него заложна къща находяща се на ул.Кирил и Методий” № 35 в гр.Плевен и зад собствените му два автомобила. От
показанията на Ц. се установява и че никой не е идвал да го пита да я остави ли
тук, че не познава ГИ както и че не е
получавал нито 200 лева нито каквато и да било друга сума от подсъдимия, а също
и че не е присъствал при товарене на а-ла. Предвид категоричния х-р на
показанията на св.А. че Ц. е излязъл да премести единия от автомобилите съдът
не цени тези на Ц. в частта че не излизал да премести колата като отдава това
разминаване в показанията на изтеклия период от време и не ги цени в тази част.
В останалата част съдът цени показанията на св.А. Ц. като обективни и
кореспондиращи с ценената доказателствена основа, при това подкрепени от
ангажирани от свидетеля писмени доказателства – ксерокопие от кочана с
покупко-продажби - от 22.11.2010 год. до 26.11.2010 год., три бр. ксерокопия от
договор за покупко-продажба с № 189/19.11.2010 г., № 190/ 22.11.2010 г и № 191/26.11.2010 г. които също като неоспорени се ценят от
съда. Що се отнася до показанията
на св.Е.Г. видно от тях същия в процесния период е работел в магазина на св.Ц. като
е осъществявал дейности по охрана, обща работа и продаване на вещи, но предвид
изтеклия период от време не ангажира никакви спомени досежно релевантни за
предмета на делото факти. Въпреки това съдът кредитира показанията на св.Г.
доколкото не противоречат на останалите ценени доказателства
Съдът не цени показанията на св.С., С.
и В. доколкото всеки от тях твърди факти подкрепящи защитната позиция на
подсъдимия, а именно че е закупил процесния лек автомобил от св.Ц., но всеки от
тримата свидетели отразява подкрепящите тази позиция факти по различен начин и
без да си спомнят конкретна дата заявяват различни факти по “покупката”. Така
според св.С.:” Сам отидох в заложната
къща. Влязох вътре. Нямаше други лица. Там беше управителя, аз и М.. Чух, че М.
купува някаква кола, М. каза на мен…..М. беше сам…” Съвсем различна фактология
представя св.С. видно от показанията на който:”… Аз отивам да си залагам
синджира и чаках да се разберат, че Миро му плащаше отвън пред магазина…. Пред
заложната къща видях М. и Сашо, разправяха се за 250 лв. М. даде парите и Сашо
време М. ги даде пред заложната къща, даде му парите и той си ги прибра и
влязохме вътре. Видях, че му дава парите. Не ги е броил пред мен и после аз и ***
влязохме вътре в магазина, а М. отиде да се оправя. Винаги има хора които бяха отвън. После влязоха и другите
хора….” От показанията пък на св.В. се установява присъствието на жена, което
обстоятелство не се споменава в показанията на предходните двама свидетели и
споделеното му от О. “купих тази кола”. Видно от показанията на тримата
свидетели не става ясно доколкото всеки твърди за извършено плащане, къде това
е станало – навън или вътре в магазина на Ц. и имало ли е и други хора или не. Противоречия
са налице и при съпоставяне на показанията на тези трима свидетели с тези на
св.Ц., и тези на И. и К..
Противоречията не са преодолени и с назначената от съда очна ставка между св.С.
и С.. Нещо повече противоречието се задълбочава след депозиране на обясненията
на подс.О. като същите са в пълно несъответствие с показанията на ангажираните
от него свидетели С. и С., и само частично намират подкрепа в тези на св.В.
доколкото се твърди присъствието и на жена на процесната дата и място, но това
става в последното по делото заседание. Освен това в обясненията си подс. О. заявява и че дори св. Б.В. искал да купува автомобила
макар от разпита на последния да не се установи горното. Противоречие е налице
и между обясненията на О. който твърди че не се е връщал при св.Ц. и показанията
на св.И. и К. които твърдят точно обратното, макар да посочиха че не са видели
предаване на пари на Ц.. В
заключение не следва да бъде пропускан и друг факт – в обясненията си подсъдимият
твърди:”.. Аз исках да ми направи договор за покупко-продажба, а той вика “хайде бе ти за пръв път ли ме познаваш”. Залагат се
при него автомобили. Аз изкупувам счупени коли да изкарам някой лев, че имам три деца. Ходя из цяла България да
купувам автомобили. Когато колата е счупена тя е за вторични сурови, ако има
талон ми дават, ако не е счупена се минавам пред нотариус когато е в движение.
По принцип аз ходя при нотариус когато е
в движение колата, а тази кола беше блокирала и затова не ходих при нотариус. *** сам каза, че е блокирала и искаше да се
отърве и каза “дай ми 250 лв. да се отърва от нея”. Беше вътре в магазина ***,
тя ми беше приятелка, вече не е. В магазина бяха ***, ** и аз и му давам 250
лв. Двамата му работници също бяха. Вътре бяха – аз, ** и А..” Съдът не цени обясненията на подс. М.О.,
доколкото същият единствено отрича да е участвал в процесното деяние – че не е
откраднал автомобила, като всички конкретни факти свързани с твърдяното неучастие
поради плащане на твърдяна от него цена от една страна си противоречат, а от
друга противоречат на ценената от съда доказателствена основа, в т.ч. на
показанията на св.С., С. и В. а също на И. и К., и петимата ангажирани от
страна на подсъдимия. Нещо повече съдът приема обясненията на подс. Маджаров
като израз на защитна позиция доколкото обясненията на подсъдим са не само
доказателствено средство, но и средство за защита в процеса.
Съдът цени като неоспорени и
писмените доказателства по делото и в
конкретност протокол за оглед на местопроизшествието от 24.11.2011 г. от л. 2
до л. 5, изтотвен от компетентен орган и в предписаната от закона форма с албум
от л. 6 до л. 9, УКПО - изплащателна
сметка по чл. 13 ал. 1 т.2б.”Г”от ЗДДФЛ № **********/23.11.2010 г. и справка на
л. 19, регистрационен сертификат от 05.08.1993 г. на л. 20, справка от 18.06.2008 г. на л. 21 и
свидетелство за съдимост, а също и описаните по-горе и представени от св.Ал.Ц.
в о.с.з..
В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно-оценителна експертиза от вещото лице Е.Г., което като неоспорено и
компетентно изготвено, обективно и пълно се кредитира от съда.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият М.А.О., ЕГН ********** е извършил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 196 ал. 1 т.2, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр.
с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1б.”а” и б. “б” от НК като на 23.11.2010 г. в гр. Плевен, при условията на опасен
рецидив и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил
“Мерцедес 771 Д” с рег. № ЕН 2468 АР, отнел чужда движима вещ – лек автомобил
марка “Jaguar”,
модел ХJ6 3,2 S auto на стойност 5410,00 лв. от владението на
собственика Е.М.Х. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
От обективна страна са налице всички признаци на
изпълнителното деяние, а именно прекъсване фактическата власт на пострадалото
лице без негово съгласие и установяването на своя фактическа власт върху
предмета на престъпно посегателство като същото е извършено при условията на
опасен рецидив. От обективна страна съдът не откри спор че процесната вещ лек автомобил марка “Jaguar”, модел
ХJ6 3,2 S auto е
отнета от страна на подсъдимия и фактическата власт върху нея от страна на ГИ Х.
е прекъсната от подс. О. без съгласие на пострадалия. Спорно е съставомерно ли
е деянието от субективна страна доколкото подсъдимият твърди че е закупил вещта
от св.Ц. за сумата от 250 лева. Съдът не споделя доводите на подсъдимия и
защитата му в тази насока и ги възприема като израз на защитна позиция по
следните съображения: На първо място в подкрепа на тези съждения на съда са
кредитираните показания на св.Ц., на следващо място в тази насока са и
показанията на св.К. и И. които твърдят че не са виждали нито предаване на пари
на Ц. нито са присъствали на уговорка между него и подсъдимия в тази насока,
единствено са видели че подсъдимият подготвя сумата в размер на 200 лева която само
той твърди че са получени от св.Т. съвсем скоро преди това но пак видно от
показанията на св.К. и И. които междувпрочем са в близки отношения с О. същите „не
са проверявали дали няма в джоба си други пари“, от една страна, и от друга –
причините поради които изважда пред тях посочената сума могат да бъдат различни
в това число обосноваване на защитна теза, закупуване от магазина на Ц. на
друга вещ или просто да влезе за да огледа стоките. Следва да се посочи че
подс.О. стига и по-далеч в обясненията си, некредитирани от съда и изцяло
противоречащи на показанията на св.К. и И. а именно че не се е връщал при св.Ц.
същия ден, което компрометира още веднъж обясненията му и за съда не става ясно
все пак кога твърди че е дал на св.Ц. пари за въпросния автомобил. Противоречията относно предоставянето или не
на пари на св.Ц. от страна на подс. О. както беше посоченото и по-горе в мотивите
се задълбочават и от вътрешнопротиворчивите и противоречащи си и помежду си
показания на св.С., С. и В., които са доведени от страна на подсъдимия. Отделно
от това подсъдимият категорично заявява че е наясно със законоустановената
процедура за прехвърляне на право на собственост върху лек автомобил а и съдът
се убеди в това като прецени непосредствено нивото му на интелигентност и защо
не е спазил тази форма, а е следвало да инициира повреждане на автомобила и
предаването му на вторични суровини остава неясно, освен ако намерението му не
е да отнеме с присвоително намерение автомобила, без да го е закупувал. Поради
споделените съображения съдът намира че от субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, като М.О. е имал намерението да
придобие вещта, предмет на престъпно посегателство с отчуждителна цел, за която
се съди и от последващите отчуждителни действия спрямо нея след повреждането `и.
При определяне на наказанието на
подсъдимия М.А.О. за извършеното престъпление по чл. 196 ал. 1 т.2, във вр. с
чл. 195 ал. 1 т. 4, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1б.”а” и б.
“б” от НК съдът съобрази високата обществена опасност на деянието и завишената
такава на дееца. Последният е лице с обременително съдебно минало, като видно
от приложените бюлетини за съдимост е многократно осъждан на наказания лишаване
от свобода за тежки умишлени престъпления против собствеността като не е успял
да оцени проявената от съда снизходителност при определяне на
наказанията.Несъмнено е, че подсъдимият М.О. има право не само да откаже да
дава обяснения, но и да депозира такива каквито намери за добре и упражняването
му не може да бъде скрепено със санкционни последици, но съдът намира, че
депозирането на недостоверни обяснения и още повече на такива с които се
прехвърля отговорността върху друго лице – в случая свидетелят А.Ц. и уличава
последователно и целенасочено в престъпление илюстрира недобро процесуално поведение. Депозираните
от О. обяснения не са съдействали за разкриване на обективната истина, а на
следващо место са станали и напълно безпредметни предвид пълното опровергаване
на възприетия защитен модел на поведение. Като отегчаващи вината обстоятелства
наред с гореизложените следва да бъдат посочени и лошите характеристични данни,
многобройните регистрирани заявителски материали очертали обществено неприемлив
мироглед у подсъдимия М.О. в центъра на който същия е поставил собствените си
нужди и личност, пренебрежението му към установения правопорядък и в частност
на неприкосновеността на чуждата собственост, както и демонстративното
отрицание на обективни факти от действителността намерило израз в изолираното и
изкривено тяхно възпроизвеждане в обясненията му в пряка колизия с показанията
на свидетелите.
Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да бъдат посочени на следващо място и проявената дързост и
безцеремонност при извършване на престъпното посегателство – в светлата част на денонощието и в центъра на града в непосредствена
близост до обществени сгради, изработения специфичен модел на напускане на
местопрестъплението с оглед предизвикване на възможно най-малки съмнения у присъстващите
в т.ч. близки нему лица – св. К. и И., предприетите адекватни и своевременни
действия в тази насока по повреждане на автомобила и предаването му в пункт за
изкупуване на вторични суровини.
Ето защо при съобразяване на горното както и на
обстоятелствата,че подсъдимия не дава отрицателна оценка на постъпката си и не
се разкайва искрено за нея, а напротив - стреми се избегне отговорност чрез
прехвърлянето на вината върху друго лице, и на смекчаващите вината
обстоятелства – младостта му, неблагоприятната семейна ( баща на три деца макар
да не представи доказателства за това) среда съдът намери,че следва на
подсъдимия М.О. да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на
три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно от него ефективно при
първоначален строг режим.
Влезлите в сила присъда и определения на Плевенски районен
съд по НОХД №№452/2008г., 87/2009г. и 2009/2010г. спрямо М.О. и определените наказания обосновават
квалификацията опасен рецидив.
Досежно предявеният граждански иск в размер на 5000
лева при този изход на делото съдът намира че същият е основателен и доказан в
пълен размер и същият следва да бъде уважен а подсъдимият М.О. да бъде осъден
да заплати на Е.М.Х. сумата в размер 5 000 лв. представляваща обезщетение за
причинените на Х. имуществени вреди от престъплението, предмет на повдигнатото
обвинение, ведно със законната лихва върху горната сума считано от датата на
деянието - 23.11.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М.А.О.,
следва да заплати по сметка на Плевенски районен съд по бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 200,00 лв. върху уважения размер на предявения
граждански иск, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М.А.О. следва , да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер общо на 75,00 лева.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: