РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500222 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 260285/01.04.2024 г. от „М.-Х.“ ЕООД, ЕИК
********* против решение № 260000/13.03.2024 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по
описа на ОС – Х., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 260007/04.05.2022 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по описа на ОС - Х., като в
диспозитива на същото на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац първи, ред
първи и втори вместо „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“
да се чете: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата“ и на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац втори, ред 26 -
27 вместо: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“ да се чете:
„ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016г. до окончателното изплащане на
сумата“.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното и да постанови друго, с което
да върне делото на друг състав за произнасяне.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С решение № 260000/13.03.2024 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по описа на
1
ОС – Х., което е предмет на въззивното производство, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 260007/04.05.2022 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по
описа на ОС - Х., като в диспозитива на същото на л. 192 от делото (или стр. 19 от
решението), абзац първи, ред първи и втори вместо „ведно със законната лихва за периода от
27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“ да се чете: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016
г. до окончателното изплащане на сумата“ и на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението),
абзац втори, ред 26 - 27 вместо: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до
27.03.2019 г.“ да се чете: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата“.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно.
Във въззивната жалба е направено възражение за недопустимост на обжалваното
решение, като се твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, с което не
е бил сезиран.
Пред ОС-Х. е депозирана молба вх. № 260188/06.02.2023 г. от В. Д. Д. ЕГН
********** и Г. Ж. Ю. ЕГН **********.
С нея е направено искане за допълване на решение № 260007/04.05.2022 г.,
постановено по г. д. № 222/2019 г. по описа на ОС - Х., като в диспозитива на същото на л.
192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац първи, ред първи и втори вместо „ведно със
законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“ да се чете: „ведно със законната
лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата“ и на л. 192 от
делото (или стр. 19 от решението), абзац втори, ред 26 - 27 вместо: „ведно със законната
лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“ да се чете: „ведно със законната лихва за
периода от 27.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата“.
В случая се твърди, че с исковата молба е направено искане за присъждане на
законната лихва върху претендираните суми от датата на увреждането (13.04.2014 г.) до
окончателното изплащане. Това твърдение е основателно. Такова искане е записано в
предпоследния ред от петитума на исковата молба.
За прецизност следва да бъде отбелязано, че под „законна лихва“ следва да се
разбира „обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната
лихва“ по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С решение № 260007/04.05.2022 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по описа на
ОС – Х., първоинстанционният съд в мотивите е приел, че законната лихва следва да бъде
присъдена от 27.03.2016 г. до 26.03.2019 г. (датата, предшестваща датата на исковата молба).
По същия начин е формулирана волята на съда и в диспозитива на решението.
2
Съгласно чл. 250, ал. 1, изречение първо от ГПК, страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
Очевидно в молба вх. № 260188/06.02.2023 г. се твърди, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл по целия период, за който се претендира законната лихва.
Така формулираното искане може да бъде квалифицирано единствено като такова
за допълване по смисъла на чл. 250 от ГПК на вече постановено съдебно решение, което не е
окончателно, а не като такова за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като няма
разминаване между мотиви и диспозитив на решение № 260007/04.05.2022 г., постановено
по г. д. № 222/2019 г. по описа на ОС – Х..
Като е постановил решение, с което се допуска поправка на очевидна фактическа
грешка, първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, с което не е бил надлежно
сезиран.
Налице е хипотезата на чл. 270, ал. 3, изречение трето от ГПК. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на окръжния съд
за произнасяне по искането за допълване на решение № 260007/04.05.2022 г., постановено по
г. д. № 222/2019 г. по описа на ОС – Х. по реда на чл. 250 от ГПК, както е формулирано в
молба вх. № 260188/06.02.2023 г. от В. Д. Д. ЕГН ********** и Г. Ж. Ю. ЕГН **********.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260000/13.03.2024 г., постановено по г. д. № 222/2019 г.
по описа на ОС – Х., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 260007/04.05.2022 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по описа на ОС - Х., като
в диспозитива на същото на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац първи, ред
първи и втори вместо „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“
да се чете: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата“ и на л. 192 от делото (или стр. 19 от решението), абзац втори, ред 26 -
27 вместо: „ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.“ да се чете:
„ведно със законната лихва за периода от 27.03.2016г. до окончателното изплащане на
сумата“.
ВРЪЩА делото на ОС – Х. за произнасяне по искането за допълване на решение
№ 260007/04.05.2022 г., постановено по г. д. № 222/2019 г. по описа на ОС – Х. по реда на чл.
250 от ГПК, както е формулирано в молба вх. № 260188/06.02.2023 г. от В. Д. Д. ЕГН
********** и Г. Ж. Ю. ЕГН **********.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4