Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 26.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 1002 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Г.Д.П. и Д.К.П. активно субективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено спрямо ответника Й.Й.К., че ищците са собственици на недвижим
имот представляващ – жилище с ид.10135.1505.85.6.2 по Кадастралната карта на
гр.*****, находящо се в гр.*****, ул.“*** № ****** с площ от 62,14 кв.м. и прилежащата изба № 5
с площ от 6,99 кв.м. и 0,809259% ид.части от общите части на сградата, основан
на твърдения за придобИ.е на собствеността чрез договор за покупко-продажба
обективиран в нот.акт № 143, том 3, рег.№ 6479, дело № 469/2005г. /вписан под №
98, том LXXII, рег.№ 22697,
дело № 17142/2005г. в Служба по вписванията/ и за осъждане на ответника да
предаде на ищците владението на същия.
В исковата и
уточняващата молби ищците излагат, че са собственици на процесния имот, който
са придобили чрез договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 143, том
3, рег.№ 6479, дело № 469/2005г. Излагат, че не са ползвали имота нито лично
нито чрез трети лица. При посещение в имота установили, че ключалката е
сменена, а същият се ползва от ответника Й.К. и неговата съпруга Е.Ж. /починала
в хода на процеса/, като последната е била бивш собственик на имота, поставена
под запрещение. Молят предявените искове да бъдат уважени, като ответникът бъде
осъден да им предаде владението на имота. Претендират и за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Й.Й.К., чрез процесуалния му представител.
Оспорва предявените срещу него искове, като твърди че ищците не са
материално-правно легитимирани да ги предявят, защото не са собственици на
имота, тъй като такива не са били и техните праводатели – М. и Б. Д.. Твърди,
че към 1997г. собственик на имота е била Е.С.Ж., като без данни за надлежно
упълномощаване на Й.К. и за преупълномощаване от него на С.И. е сключена
разпоредителна сделка-продажба с имота с нот.акт № 40/1997г. в полза на
купувача В.К.Д., който не е станал негов собственик поради недействителнопстта
на сделката. Твърди също, че към датата на изповядване на сделката продавачката
Е.Ж. е била поставена под ограничено запрещение с решение по гр.д.№ 1044/1994г.
по описа на ВС на РБ. На същото основание – поради това, че е продаден имот от
несобственик, последващата разпоредителна сделка обективрана в нот.акт №
9/1997г., с която В.Д.е продал имота на И. Б.ов Д. не е породила вещно-правен
ефект. Поради тази причина и последващата продажба, обективирана в нот.акт № № 143, том 3, рег.№ 6479, дело №
469/2005г., с който наследниците на И. Д. – М. и Б. са продали имота на ищците
не ги е легитимирала като собственици на имота.
Отделно от това
излага, че през годините след първата разпоредителна сделка през 1997г. никой
от купувачите, нито трети лица не са владяли имота, а имотът е владян
единствено, непрекъснато и необезпокоявано съвместно от Е.Ж. и от Й.К. /до
смъртта й на 13.10.2019г./ и лично от Й.К. до настоящия момент. По тази причина
се позовава на собственост придобита на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В първото по
делото съдебно заседание по искане на ищците е конституирано трето лице-помагач
на тяхна страна, а именно М.И. Д..
/Производството по делото в частта по отношение на втория конституиран помагач
на ищците – Б.Д. е прекратено с влязло в законна сила определение/.
В
предоставения срок за отговор на исковата молба третото лице-помагач на ищците
– М.Д. е депозирал писмен отговор,
чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за основателност
на предявените искове за собственост.
Твърди, че
заедно с брат си - Б.Д. са продали на ищеца Д.П. процесния имот, като сделката
е била надлежно оформена в нот.акт № 98/10.09.2005г. Самите те са придобили
имота по наследяване от своя баща – И. Б.ов Д., а той – чрез договор за
продажба обективиран в нот.акт № 9/1997г. Твърди, че договорите са действителни
и са породили надлежни права за правоприемниците по тях, поради което счита, че
ищците се легитимират като собственици на процесния имот. Посочва, че
владението на имота от 1997г. до 2005г. е осъществявано от наследодателя му И. Д.,
а в деня на продажбата на имота на ищците през 2005г. им е било предадено
владението чрез предаване на ключовете за него. След тази дата посочва, че не
му е известно кой е упражнявал фактическа власт по отношение на имота. Моли
предявените искове за собственост да бъдат уважени.
В съдебно заседание ищците Г. и Д. П.,
чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят да бъдат
уважени. Уточняват, че след закупуване
на имота през 2005г. не са имали досег с него до предявяване на настоящата
искова молба, не са го ползвали нито лично, нито са го отдавали под наем на
трети лица. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – Й.К. в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените срещу него осъдителни
искове за собственост. Поддържа възраженията направени с отговора на исковата
молба досежно липсата на материалноправна легитимация на ищците по исковете
като собственици на имота, както и собствените си правоизключващи възражения –
че имотът е владян от него и съпругата му трайно явно и необезпокоявано с
намерение за своене в периода от 1997г. до настоящия момент. Посочват, че
имотът е бил основното жилище на Е. и Й. в периода от сключването на брак до
смъртта на съпругата, след което владение е продължил да упражнява само
ответникът К.. На въпроси по реда на чл.176 от ГПК отговаря също, че не му е
известна разпоредителната сделка извършена с имота през 1997г., за която не
е упълномощавал никого – нито в лично
качество, нито като пълномощник на съпругата си. Заявява, че не му е известно
дали процесния имот е деклариран в общината и дали за него са заплащани данъци.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Третото лице-помагач на ищците – М.Д.,
чрез процесуалния си представител заявява становище за основателност на
предявените от ищците искове за собственост и моли да бъдат уважени. Също
претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С решение № 353/22.03.1995г. на ВС на
Р.България постановено по гр.д.№ 1044/1994г. Е.С.Ж. е поставена под ограничено запрещение поради душевно заболяване – „Шизофрения, параноидна форма, проградирано
протичане“. Видно от
представеното становище от Органа по настойничество и попечителство при Община *****от
07.07.2020г. /л.146/ Й.Й.К. е бил
попечител на съпругата си Е.С.Ж. в
периода от 16.05.1995г. до нейната смърт на 13.10.2019г.
Видно от представеното удостоверение
за наследници издадено от Община Варна /л.83/ Е.С.Ж. е починала на 13.10.2019г.
и нейн наследник по закон е съпругът й Й.Й.К..
Видно от представеният нот.акт за
продажба № 40, дело № 14272/18.09.1997г. Е.С.Ж., чрез пълномощника си С.И. е
продала на В.К.Д. собствения си придобит по наследство имот - апартамент № 10,
находящ се в гр****, ул.“*** № ****** с площ от
62,14 кв.м. и прилежащата изба № 5 с площ от 6,99 кв.м. и 0,809259% ид.части от
общите части на сградата. Същият имот е продаден от В.Д.на И. Б.ов Д. с нот.акт
№ 9, дело № 14699/23.09.1997г. В констативната част на акта е посочено
наличието на представена пред нотариуса декларация по чл.23 от СК /отм./.
С нот.акт № 143, том 3, рег.№ 6479, дело
№ 469/09.09.2005г. М.И.Д. и Б.И.Д. са продали на Д.К.П. собствения си придобит
по наследство апартамент № 10, находящ
се в гр.*****, ул.“*** № 68, вх.А, ет.2, ап.10
с площ от 62,14 кв.м. и прилежащата изба № 5 с площ от 6,99 кв.м. и
0,809259% ид.части от общите части на сградата. Няма спор, че към датата на
изповядване на сделката купувачът Д.П. е бил в граждански брак с Г.Д.П.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Я.С. и С.И. С..
От показанията на св.С. се установява,
че познава Е.Ж. от 1971г., когато жилищната кооперация на ул.“***“ № 68 в гр.****,
в която жилище има и свидетелката, била въведена в експлоатация. Родителите на Е.
били едни от собствениците на имота, върху който е построена кооперацията.
Първоначално в жилището живеела Е. и родителите й, а през 1990-те години, след
като се омъжила, а родителите й били починали – тя и съпругът й Й.К.. Двамата
живеели съвместно в имота, който бил тяхно основно жилище без да го напускат до
смъртта на Е., а след това в него продължил да живее Й.. Свидетелката посочва,
че през годините е гостувала на семейството почти по веднъж месечно. Заявява,
че двамата сменяли дограмата, плащали задълженията си към етажната собственост
и през годините никой не им оспорвал собствеността. Свидетелката посочва, че
знае имота като собствен на Е. и ****.
Свидетелят С. посочва, че познава Й.К.
от около 40 години, а съпругата му от около 30г., откакто сключили брак. Заедно
с Й. се занимавали с продажба на недвижими имоти. Й. и съпругата му Е. имали
апартамент срещу църквата ***** /“на ул****“/, а Д.имал и друг апартамент на
същото място. Свидетелят посочва, че е посещавал често жилището, в което
живеело семейството на Й. – двустаен апартамент с площ около 70 кв.м. Там
живеели постоянно и нямало периоди, в който да са го напускали, чувствали се
като негови собственици. В това жилище починала Е., а Й. продължил да живее в
него след смъртта й. Свидетелят не знае К. и съпругата му да са продавали това
жилище, нито е чувал през годините някой да е имал претенции към него.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По исковете с правно основание чл.108 от ЗС
Предявените от ищците Г. и Д. П. искове са с правно основание чл.108 от
ЗС за осъждане на ответника Й.К. да им предаде владението на недвижим имот -
жилище с ид.10135.1505.85.6.2 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящо се в
гр.*****, ул.“*** № **** с площ от 62,14
кв.м. и прилежащата изба № 5 с площ от 6,99 кв.м. и 0,809259% ид.части от
общите части на сградата, който са придобили чрез покупко-продажба през 2005г. Основателното
провеждане на исковете възлага в тежест на ищците да установят както
собствената си активна материалноправна легитимация, така и фактът на
осъществяваното владение на имота от ответника.
От съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства се установява, че през 2005г. ищецът Д.П. по време на
брака си с Г.П. е закупил с нот.акт № 143/2005г. процесния имот от М. и Б. Д..
Продавачите са го получили по наследство от своя баща И. Д., а той пък е
придобил собствеността му през 1997г. също с договор за продажба, обективиран в
нот.акт № 9/1997г. Продавачът по него – В.Д.го е закупил от съпругата на
ответника Е.Ж. с нот.акт № 40/1997г. Срещу действителността на тази сделка като
сключена чрез пълномощник на продавачката без представителна власт са направени
възражения от ответника К. /съдът приема, че възраженията се правят в
качеството му на нейн наследник/, но надлежно доказване по наведените
възражения не е проведено от него, комуто е разпределена доказателствената
тежест в качеството му на оспорващ официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Съставеният нот.акт № 40/1997г. съдържа официално удостоверителните
констатации на нотариуса за представено
пълномощно „№ 19387/04.06.1997г.“, което обвързва съда да приеме, че
упълномощаване в било налице. От друга страна посочването, че Е.Ж. към датата
на сделката е била поставена под ограничено запрещение без изрично позоваване
чрез иск за недействителност на сделката поради нарушаване на чл.130, ал.3 от СК не е основание за служебно произнасяне в този смисъл. С оглед на горното
съдът приема, че сключената през 2005г. сделка от ищците е породила в тяхна
полза право на собственост по отношение на имота.
За формиране на извод за принадлежност
на собствеността на имота в патримониума на ищците и понастоящем обаче е
необходимо да бъдат разгледани по същество и защитните възражения на ответника,
а именно че е собственик на имота на основание изтекла в негова полза
придобивна давност в периода от 1997г. до настоящия момент.
Въведеният от ответника оригинерен способ за придобИ.е на права –
давностно владение възлага в негова тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване всички елементи от фактическия състав на чл.79 от ЗС, а именно
осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на
имота с намерение за своенето му в продължение на 10 години. Ищците не твърдят
да са били във владение на имота някога след придобИ.ето му през 2005г. до
предявяване на иска /нито лично, нито чрез трети лица/, а ангажираните гласни
доказателства, които съдът поставя в основата на правните си изводи като
произходящи от безпристрастни и неангажирани от изхода на спора свидетели,
установяват че в периода от 1995г. до 2019г. процесният имот е бил основно
жилище на ответника и съпругата му Е.Ж., а след нейната смърт е продължил да се
ползва еднолично от ответника Й.К.. Същите не са го напускали за продължителни
периоди от време /св.С. и св.С./, извършвали са ремонтни дейности /св. С./ и
никой през годините не им е оспорвал собствеността. И двамата свидетели
заявяват, че ответниците като семейство са обитавали едно и също жилище – това
на втория етаж на ул.“***“ /ул.“Македония“ посочена в показанията на св.С. е
непосредствена граница на карето, в което се намира жилищната сграда с
процесния имот/, гостували са им често и с поведението си са оставяли
впечатление, че са негови собственици. На този адрес е и адресната регистрация
на ответника и съпругата му /приживе/. Не се установи по безспорен и
категоричен начин ответникът К. лично или в режим на имуществена общност да е
притежавал и второ жилище находящо се на същия административен адрес. Горното е
основание на съда да приеме, че ответника съвместно със съпругата си Е.Ж., а
след смъртта и през 2019г. и самостоятелно са владяли процесния имот със
съзнание, че са негови собственици, демонстрирайки го пред трети лица, което
удовлетворява изискването на чл.68, ал.1 от ЗС за владение за себе си. Установената
в чл.69 от ЗС презумпция задължава съда да приеме, че щом е доказан фактът от
хипотезата на правната норма - осъществяването на фактическа власт върху вещта,
то следва да се приеме за осъществен и предполагаемият факт, а именно наличието
на намерение вещта да се държи като своя. Доказателства за оборване на
презумпцията не са ангажирани от ищците.
Що се отнася до периода на
владение, с които може да се свържат правните последици на придобивната
давност, съдът намира следното. Позоваването на ищеца е на владение на имота с
намерение за своене в периода от 1997г. до предявяване на исковата молба през
2019г. Началото на давностния срок /1997г./ съвпада с годината, с която Е.Ж.
/съпруга на ищеца/ е продала собствения си /процесния/ имот на трето лице. За
тази сделка, видно от удостоверителното изявление на нотариуса изповядал
сделката по нот.акт № 40/1997г., е дал съгласие и ответника Й.К. /в качеството
му на съпруг на продавача/ чрез декларация-съгласие по чл.23 от СК /1985г./.,
което означава, че последният е знаел за предстоящото разпореждане с имота. В
акта не е посочено дали владението на имота е било предадено на купувача, но
независимо от това съдът приема, че владение на имота от страна на ответника и
съпругата му със значение на обективен елемент от давността е могло да започне да
тече след датата на разпоредителната сделка /18.09.1997г./ След този момент не
са налице доказателства за обстоятелства имащи характер на такива прекъсващи
или спиращи теченето на давността по отношение на съпругът Й.К.. Съвместното
владение на ответника и съпругата му приживе, а след смъртта й еднолично от
ответника е протичало непрекъснато, трайно и явно за всяко трето лице,
включително за ищците след 2005г., когато за закупили имота. Същите не са се
противопоставили на ползването на имота от ответника и не са предприели каквито
и да било действия, с които да смутят
владението му. Горното обуславя извод за основателност на възраженията на
ответника за принадлежащо нему право противопоставимо на ищците, а именно право
на собственост по отношение на процесния имот придобито въз основа на
осъществено давностно владение в периода от 1997г. до 2019г., когато е
образувано настоящото дело.
Съобразно изложеното и доколкото
ответникът установи твърденията си за принадлежността на правото на собственост
по отношение на процесния имот в неговия патримониум въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност, респективно и наличието на годно основание за
осъществяваното от него владение на имота, предявените срещу него субективно
съединени осъдителни искове за собственост се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно
т.2 от ТР 4/2014г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно основание чл.108 от
ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – по въпроса за принадлежността
на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението. Съгласно
мотивите на решението, аналогично е произнасянето и когато съдът не установи
правото на собственост на ищеца – тогава „отхвърля и двете искания за защита”.
По разноските
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора такива се следват на
ответника в размер на 2700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателството за заплащането му. Същите
следва да бъдат възложени в тежест на ищцата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Третото лице-помагач на ищците М.Д. също е направил
искане за присъждане на съдебни разноски, но на основание чл.78, ал.10 от ГПК
съдът не присъжда такива в негова полза.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.П., EГН ********** и Д.К.П., ЕГН ********** *** срещу Й.Й.К., ЕГН ********** с адрес: *** активно субективно съединени
искове за установяване правото на
собственост на ищците Г.Д.П. и Д.К.П. по отношение на недвижим имот
представляващ – жилище с ид.10135.1505.85.6.2 по Кадастралната карта на
гр.Варна, находящо се в гр.**** ул.“*** № *****
с площ от 62,14 кв.м. и прилежащата изба № 5 с площ от 6,99 кв.м. и
0,809259% ид.части от общите части на сградата, основан на твърдения за придобИ.е
на собствеността чрез договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 143,
том 3, рег.№ 6479, дело № 469/2005г. /вписан под № 98, том LXXII, рег.№ 22697, дело № 17142/2005г. в Служба по
вписванията/, КАКТО И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА Й.Й.К., ЕГН ********** ДА
ПРЕДАДЕ на Г.Д.П., EГН ********** и Д.К.П., ЕГН ********** владението на
описания имот – жилище с ид.10135.1505.85.6.2 по Кадастралната карта
на гр.*****, находящо се в гр.*****, ул.“*** № ******* с площ от 62,14 кв.м. и прилежащата изба № 5
с площ от 6,99 кв.м. и 0,809259% ид.части от общите части на сградата, основан
на твърдения за придобИ.е на собствеността чрез договор за покупко-продажба
обективиран в нот.акт № 143, том 3, рег.№ 6479, дело № 469/2005г. /вписан под №
98, том LXXII, рег.№ 22697,
дело № 17142/2005г. в Служба по вписванията/, на основание
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Д.П., EГН ********** и Д.К.П., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Й.Й.К.,
ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 2700 /две
хиляди и седемстотин/ лева - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при
участието на трето лице-помагач на
страната на ищците – М.И.Д., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: