РЕШЕНИЕ
№
460
гр. Враца, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.12.2020 г., през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 452 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София против Решение № 233 от 09.07.2020 г., постановено
по АНД № 1164 по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно
постановление № 002854/30.09.19 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление (НТУ) към АПИ – София. С последното, на Б.Ц.Г. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева на
основание § 21б, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗДвП /ДВ бр.60/19 г./, за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска се отмяна на решението.
Ответникът по касационната жалба, Б.Ц.Г. ***, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Участващият в касационното
производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства.
Административен съд – Враца, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение РС – Враца е отменил
Наказателно постановление № 002854/30.09.19 г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ – София, с което на Б.Ц.Г. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева на основание § 21б,
ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗДвП /ДВ бр.60/19 г./, за извършено нарушение по чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП.
Съдът е приел, че в периода от
съставяне на АУАН на 08.04.19 г. до издаване на НП на 30.09.19 г. са настъпили
законодателни изменения в релевантните разпоредби на ЗДвП и ЗП, в сила от
16.08.19 г., като според чл. 10а, ал. 3 и ал. 7 от ЗП, за МПС като процесното
/над 3.5 т., а в случая 18 т./, не се дължат винетни такси, а ТОЛ такси, движението
на конкретния автомобил без заплащане на
винетна такса не представлява нарушение, налице нов по-благоприятен закон, при
който е отпаднала наказуемостта на извършеното нарушение.
Изложени са
мотиви, че задължителен елемент и условие за обективната съставомерност на
нарушението е само липсата на валидно плащане на винетната такса, а не и други
обстоятелства, свързани с активирането на винетката в информационната система
на АПИ, като условия за валидирането й. В конкретния случай, към момента на
проверката - още на 04.04.19 г. е имало извършено валидно плащане на винетната
такса от легитимирано лице /собственика на ползващото пътната мрежа процесно
МПС/ по сметка на АПИ. Счетено е, че
макар плащането реално да е постъпило по сметка на АПИ след проверката - на
08.04.19 г. в 14.25 часа, по вина на забавено превеждане от страна на трето
лице - банкова институция и активиращо електронната винетка със срок на
валидност от същата дата и час, няма как да се приеме, че от обективна страна
жалбоподателят е осъществил реално нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
На последно
място, решаващият съд е изложил аргументи, че поведението на лицето е лишено от
обществена опасност и вредни последици и конкретното деяние покрива в пълнота
белезите на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и
не следва да бъде санкционирано съгласно чл. 11 от ЗАНН.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Относно правилността на решението,
настоящият състав на касационния съд, намира, че първоинстанционния съд е
постановил съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка, поради
което същата не следва да бъде преповтаряна и в настоящия съдебен акт.
Административен съд - Враца споделя и
окончателните правни изводи за разрешаването на спора, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК
препраща към мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Враца.
Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за
пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран
от собственика или ползвателя му. Нормата на чл.
10а, ал. 4 от ЗП регламентира, че при заплащане на винетната такса се
издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на
чл.
3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т.
1 и съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата
категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност.
Следователно електронната винетка е
документа, който съдържа декларираното от собственика или ползвателя, но този
електронен документ се създава в информационната система на АПИ, а самият
платежен документ - в случая платежно нареждане за извършено заплащане на
винетна такса чрез банков трансфер, удостоверява изпълнението на задължението
за закупуване на електронна винетка и предоставя информация за данните, които
задълженото лице е декларирало – регистрационен номер и категория на ППС, и
периода на валидност.
Видно от представеното по делото
платежно нареждане от 04.04.2019 г. „Е.Е.Л.“ ЕООД, в качеството си на
собственик на управляваното от Б.Г. МПС, е заплатил сумата от 134,00 лева,
представляваща плащане за електронна винетка за МПС рег. №Р***КК. Следователно
при заплащането на винетната такса собственикът е изпълнил задължението си по чл.
10а, ал. 3 от ЗП като коректно е декларирал изискуемите от закона
обстоятелства, в т. ч. и правилния регистрационен номер на автомобила. Несвоевременното
отразяване на подадените от задълженото лице данни в информационните масиви на
АПИ и съответно генерирането на електронен документ /електронна винетка/,
удостоверяващ заплатена винетна такса за автомобила, за който е заявено
плащане, няма как да бъде вменено във вина на лицето, управлявало ППС. Обстоятелството,
че по независещи от лицето причини не е била издадена електронна винетка налага
извода за липса на съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като
административно нарушение по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, обуславящо санкционирането на ответника по касация.
Неоснователни са направените с
касационната жалба възражения.
Касационната инстанция намира за
правилен крайният извод на районния съд, че АНО е
допуснал неправилно приложение на материалния закон.
По тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218,
ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност или недопустимост, решението на РС – Враца следва да бъде оставено
в сила.
Разноски в полза на ответника не
следва да бъдат присъждани, поради липса на доказателства, че са направени.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен
съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 09.07.2020 г., постановено по АНД № 1164
по описа за 2019 г. на Районен съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.