№ 195
гр. Варна , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503292 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Национална полиция“-МВР
срещу решение № 2270 от 10.06.2020г., постановено по гр.д. №17070 по описа на Варненски
районен съд за 2019г., с което въззивникът е осъден да заплати на С. И. И. сумата от 1547,78лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
21.10.2016г.-30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска-21.10.2019г., 215,16лв., представлявящи сбор от дължимите обезщетения за забава върху
всяко неплатено допълнително възнаграждение, изчислени, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 21.10.2019г., на основание чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР
и чл.86 ЗЗД, както и 400лв., разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите нормативни
актове, уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период. Оспорват се изводите
на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите
въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на
нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и
въззиваемата е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно
регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на
него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776/29.07.2016г. Според жалбоподателя
не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното
приложение на общите норми. Счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да
дерогират приложението на чл. 3, ал.3 от Наредба № 81213-776, съгласно която
продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя
извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в
периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово
възнаграждение, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във
връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред.
1
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове
да се отхвърлят като неоснователни.
Въззиваемата страна не е депозирла отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.2 от ГПК. В
съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата като
неоснователна; Излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия
съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269,
ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищцата е предявила осъдителен иск за сумата от 1547,78лв., претендирани като размера на
незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016г. –
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 215,16лв.,
представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден
труд обезщетение за забава, считано от падежа на всяко задължение до 30.09.2019г., на осн.чл. 178,
ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът е изложил, че в периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Ищцата е заемала длъжостта
„старши полицай “ в Зонално жандармерийско управление – Варна, към Дирекция Жандармерия
при Главна дирекция „Национална“ полиция в МВР и статутът определен от длъжността й е на
държавен служител. За посочения период е работила на 12-часови смени и е положил общо 1617
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1848,23 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 231,23 часа, който
твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в
претендирания размер. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба. Не
оспорва обстоятелството, че ищцата е била държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищцата часове
нощен труд. Освен това посочва, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът
няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая
ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. И Наредба №8121з-908/02.08.2018Г. Счита, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в случая. По
изложените съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като обективно
кумулативно съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Безспорно е било между страните, че отношенията им са регламентирани от служебно
правоотношение в периода 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г., като ищцата е заемал длъжност „старши
полицай“ в Зонално жандармерийско управление –Варна. Не е спорно и обстоятелството, че
служителят е назначен на пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден
2
график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанционното и въззивното производство е правен и се
свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут
на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд,
умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен
период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т.3 е и това за
извънреден труд. В разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл.179, ал. 2
ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд
се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на
министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова
заповед. В чл.179, ал.4 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС за държавните служители от
МВР. В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период,
действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните
работи /обн., ДВ, бр.60/02.08.2016г./, в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г., постановено по адм. д. №8601/2019г. по описа на ВАС, петчленен състав. На
основание чл.195 АПК Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от деня
на влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Според чл.3, ал.3 от Наредбата за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния
период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл.31,ал.2 от Наредба №
8121з- 407/11.08.2014г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014г.,отм., ДВ, бр.40/02.06.2015г./, съгласно която
разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото,
3
следва да се направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице прието
като доказателство в първоинстанционното производство. От него се установява, че стойността на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода 21.10.2016г. – 30.09.2019 г. е 1547,78 лева за
224 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи заплащане
на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за
присъждане на законна лихва върху сумата 1547,78 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Предвид установените суми за изплащане като извънреден
труд от приравнени нощни часове, съдът приема, че същите е следвало да бъдат изплащани на
ищеца за всяко тримесечие, поради което след изтичането на съответното тримесечие
работодателят е изпаднал в забава. Съгласно заключението на ССЕ, дължимото обезщетение за
забава до 30.09.2019г. е в размер на 215,16 лева.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 360 / триста и шестедест/ лева, доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2270 от 10.06.2020 г., постановено по гражд.дело № 17070
по описа на Варненски районен съд за 2019 година, 39 състав.
ОСЪЖДА ГД „Национална полиция” при МВР гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С. И. И., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, сумата от 360 лева, представляваща разноски направени във
въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4