№ 30
гр. Момчилград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100605 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищцата ЕМ. Б. Р. твърди, че с ответника С.К. Р. са сключили
граждански брак на 16.03.1994г. в с.Врело, общ.Момчилград, и е бил съставен Акт за
сключен граждански брак № ****/ 16.03.1994г. на община Момчилград /км.с.Врело/. От
брака са имали родени две деца, които били пълнолетни. Твърди, че още след сключване на
брака им отношенията между тях не били нормални, като имали неразбирателства по
различни въпроси. Част от проблеми се дължали на обстоятелството, че живеели в обща
къща с родителите на ответника, а друга част на поведението на последният- който редовно
употребявал алкохол, и след това проявявал чувства на ревност, което водело до скандали
между тях. Имало е различия в характерите, които също водели до неразбирателства. През
2008г. заживели в Момчилград, а през 2011г. заминали за работа в Германия- първо тя, а
после дошъл и ответникът, като след около 2 години той се върнал обратно в страната, а тя
останала да работи там, където по-късно са пристигнали дъщеря им със съпруга си, с които
заживяла заедно, и тя е помагал в отглеждането на децата им. След известно време
ответникът отново е пристигнал в Германия, и въпреки, че живеели в обща къща, те се били
отчуждили, и не споделяли един етаж от къщата и дори не си говорили. Твърди, че е
работил в Германия допреди 3 години, след което се върнала в Момчилград и закупила със
спестените пари апартамент, където живеела понастоящем. Ответникът се върнал в с.Врело,
и засега й било известно, че живее там.
С времето установила, че е налице пълно несходството в характерите, и така
достигнала до извода, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и е било
безсмислено неговото по нататъшно формално съществуване. Сочи, че от 4 години били във
1
фактическа раздяла, а брачните им отношения, напълно, окончателно, непоправимо били се
разстроили. Ето защо иска прекратяването на брака, без съдът да се произнася по въпроса за
вината за това. Семейното жилище е било къща на родителите на ответника, и нямала
претенции за ползването. Не искала издръжка и не били налице предпоставките за
присъждане на такава. Нямали непълнолетни или малолетни деца, които да се нуждаят от
издръжка. След прекратяване на брака им, чрез развод желаела да носи предбрачното си
фамилно име. Претендира сторени по делото разноски.
Ответникът в законоустановеният едномесечен срок, не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв.Д.Х., който
поддържа исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения. Не
иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и претендира разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично, и намира исковата молба за
неоснователна. Заявява, че не иска развод, искал да запази брака си. Не сочи доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен
граждански брак, издаден въз основа на акт № ****/ 16.03.1994г. на Община Момчилград
/км.с.Врело/, се установява, че страните по стоящото производство са сключили граждански
брак на 16.03.1994г. в с.Врело, общ.Момчилград, като ищцата е приела да носи фамилното
име на своя съпруг- Р.. В акта е посочено, че предбрачното фамилно име на съпругата е М..
От копия на удостоверения за раждане е видно, че страните в настоящото
производство са родители на БАХАР СЕЙМ Р., родена на 22.03.1994г. и К.С. Р., роден на
11.07.1996г., които са пълнолетни.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице- Б. М., брат на
ищцата, който посочва, че страните са разделени от години, и винаги е имало проблеми в
семейството, дължащи се на поведението на ответника- същият е бил ревнив, агресивен
спрямо сестра му. Дори когато са живеели в Германия не са поддържали връзка. Били
разделени, като от една година ответникът живеел в с.Врело, като счита, че не могат да се
съберат отново. Сестра му се оплаквала от семейният живот с ответника и поведението на
същият, и от три-четири години не са имали връзка и не си говорели.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид изразеното от ищеца
становище за прекратяване на брака им поради настъпило дълбоко и непроправимо
разстройство, намира, че следва да бъде прекратен процесният брак, без да се издирва кой от
двамата съпрузи има вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищцата твърдо и непоколебимо желае развод, който е деклариран и
в съдебно заседание, чрез нейният процесуален представител. В същото време ответника
заявява своето становище за липса на предпоставките за допускане на исканият развод, т.к.
искал да запази семейството си. Съдът приема, с оглед и на събраните писмесни
доказателства, че е налице пълно разпадане на брачната връзка, която следва да бъде
2
прекратена със развод, без съдът да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака- т.к. страните са били разделени от близо 4 години, и е
налице пълна незаинтересованост от двете страни за запазване на брака. По делото с една
категоричност се установи, че се касае за брачна връзка, която е изпразнена от смисъл и
съдържание от почти 4 години, в които съпрузите живеят разделени, и нямат контакти по-
между си ,т.е. от 4 години нямат съвместен живот, като в този период според показанията на
свидетеля не са имали и никакви контакти- и дори когато са живели в една къща не са
общували по-между си. Наличните доказателства, а и твърденията на ищеца /в съдебно
заседание, чрез процес.представител и в исковата молба/ и изявлението на ответника в тази
насока- че ищцата го зарязала и така от 10 години отделно си живеела, водят до извода, че
възникналата на през 1994г. брачна връзка между тях се е разпаднала фактически преди
повече от 4 години, без страните да са направили съответното за заздравяването й- сиреч,
страните са игнорирали същността на брака и задълженията и отговорностите, които той
носи със себе си.
Не се установи със една категоричност, че ответникът има брачно провинение, като
такова не се установи и за ищцата, т.к., показанията на свидетеля е в тази посока- че
съпрузите са разделени повече от 4 години и че не поддържат връзка, както и че е станал
ревнив и е упражнявал насилие над съпругата си, като последното твърдение не е безспорно
и категорично установено. Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са
допринесли за разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не може и не
следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищеца в съдебното производство
/а и в исковата молба/, както и от ответника. В същото време и в горният смисъл
разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува,
означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която няма
нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен бракът между
страните, като не следва да има произнасяне относно вината за разстройството на брака, т.к.,
страните са разделени от доста години, не поддържат отношения оттогава, и живеят
разделени, а в последната година и в различни жилища. Тези факти са безспорно доказани
със събраните по делото гласни доказателства, като в тази насока са и твърденията в
исковата молба и изявленията на страните и респ. процесуален представител в с.з.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на посочената
по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен съответният акт, без съдът
издирва вината за разстройството на брака. Следва да се постанови, че ищцата, след
прекратяване на брака ще носи своето предбрачно фамилно име- описано по-горе.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските права и
семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от брака деца, които да
са непълнолетни, както и не са придобили семейно жилище. Съдът не се произнася и по
въпроса за издръжката между съпрузите поради липса на искане в тази насока.
3
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата сторените по
делото разноски, чийто размер възлиза на 625 лева, от които 25 лева- първоначално
заплатена държавна такса и 600 лева- адвокатски хонорар. Разноските се дължат, т.к.
исковата молба се уважава изцяло.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между ЕМ. Б. Р. с ЕГН- **********, и С.К. Р. с ЕГН-
**********, граждански брак на 16.03.1994г. в с.Врело, общ.Момчилград, за който е
съставен акт № ****/ 16.03.2004г. на Общ.Момчилград /км.с.Врело/, без съдът да се
произнася по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка на деца и
семейно жилище, както и издръжка между съпрузите- съпрузите нямат родени от брака
непълнолетни деца, придобито семейно жилище, както и липсва искане за издръжка
между съпрузите.
След прекратяването на брака бившата съпруга ЕМ. Б. Р. с ЕГН- **********, ще
носи своето предбрачно фамилно име- М..
ОСЪЖДА С.К. Р. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Б. Р. с ЕГН-
**********, сумата от 625 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок на съобщението пред
Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4