О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…….06.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чаракчиев в.т.д. № 779/18
г. по описа на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 22470/02.04.2018 г.
от ЗК „Олимпик“
АД, регистрирано в Република Кипър, чрез „ЗК Олимпик –
клон България” КЧТ, гр. София, ЕИК *********, чрез юрк. Борис Лазаров, срещу Решение № 785/26.02.2018 г.,
постановено по гр. дело № 16886/2017 г.
на Варненския районен съд, в частта с която въззивникът е осъден да
заплати на К.Д.Д., ЕГН : ********** с адрес гр.Варна,
кв. „Възраждане“ бл.58, вх.4, ет.4,ап.82 горницата
над 9575,92 лв. до пълния размер на присъдената сума от 14763,52 (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и три лева
и петдесет и две ст.) лв., представляваща дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка предна броня, решетка предна броня лява, решетка предна броня дясна,
решетка предна броня средна долна, фар ляв, преден капак, емблема преден капак,
лайсни хром преден капак – 2бр., калник преден десен, облицовка ПВЦ праг десен,
предна врата дясна, джанта предна дясна 17 цола, джанта задна дясна 17 цола,
гума задна дясна Клевър 225/45/17, арматурно табло,
въздушна възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник, волан, подкалник ПВЦ преден десен предна и задна част, фар десен,
дюза чистачка фар десен, дюза чистачка фар ляв, носач преден десен, обтегач /биалета/преден десен носач, каре предна дясно вътрешно, греда преден мост,
кормилна щанга предна дясна, кормилна рейка, радиатор воден, дифузьор радиатор, радиатор колиматик, ремъчна шайба компресор, климатик,
интеркулер, въздуховод
въздушен филтър, маслен картер ДВГ, маслен радиатор,
преходен маркуч горен охладителна система, ключалка преден капак, рамка
радиатор, рог преден ляв, рог преден десен, основна предна броня и корпус полуоска дясна, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие от 25.05.2017 г. по договор № 28281622392 232070011793/14.11.2016
г. за застраховка „Каско” на лек автомобил марка БМВ
330 ХД с ДК № В 1229 НА, ведно със законната лихва от датата на датата на представяне на удостоверението за
прекратяване на регистрацията на МПС 14.02.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. В частта, с която
искът е уважен до сумата от 9575,92 лв. и е отхвърлен за разликата над 14763,52
лв. до пълния претендиран размер на застрахователното
обезщетение от 15200,92 лв., както и за периода на присъждане на законна лихва
от 02.11.2017 г. до 13.02.2018 г., решението е влязло в законна сила като
необжалвано.
Въззивникът сочи, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Неправилно съдът е приел заключението на САТЕ, в оспорената част и е
отхвърлено искането за назначаване на повторна експертиза.
Вещото лице необосновано е приело, че продажбата на запазените части на
автомобила е невъзможна с аргумент, че същият е възстановен, въпреки че по
делото липсват доказателства за извършен ремонт на автомобила.
Оспорва се изводът на експерта за невъзможност да се определи стойността на
запазените части поради обичайната практика на застрахователите да не описват
всички увредени детайли при „икономически тотал“, тъй
като видно от приложения снимков материал не се установяват увреждания по
детайли различни от включените в описа на застрахователя.
Оспорва изложеното от вещото лице, послужило като основание за съда да отхвърли
искането за повторна САТЕ, че видът и стойността на запазените части не може да
се определи, тъй като не може да се извърши личен оглед на автомобила. Да се
възприеме становището на съда и на вещото лице означава да се възпрепятства
доказването на правонамаляващото възражение на
ответника за наличие на запазени части и да се допусне неоснователно
обогатяване в полза на ищеца, защото изцяло от неговата воля зависи в какъв
период след увреждането ще предяви исковата си претенция, което пък му дава
възможност да промени състоянието на автомобила непосредствено след настъпване
на събитието. Наред с това за определяне на запазените части не е необходимо
вещото лице да извършва личен оглед на автомобила, тъй застрахователят вече е
направил такъв непосредствено след ПТП, ведно със снимков материал отразяващ
пълно и точно увредените и незасегнатите от събитието детайли. Съставените два
броя описи по щетата – от 26.05.2017 г. и 30.05.2017 г., са приложени по делото
и са подписани от ищеца, поради което следва да се ценят като извънсъдебно
признание на неизгодния факт, че уврежданията посочени в тях са изчерпателно
изброени.
От данните по делото е видно, че ударът е настъпил в предна и странична
дясна част, в областта на предна дясна врата, поради което всички части които
не са разположени в тази зона имат качеството на запазени. Същите е следвало да
бъдат описани от вещото лице, а тяхната стойност да бъде оценена по средни
пазарни цени към датата на събитието, както изисква задача 8 от експертизата.
Необоснован е и изводът на вещото лице, че стойността на запазените части
не може да бъде установена поради липса на единен ценоразпис, тъй като общо
известен факт е, че в България има силно развит пазар на употребявани резервни
части. Освен това при липса на актуални оферти експертът е следвало да приложи минималните
стандарти на методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г., към която препраща
чл. 504 от КЗ и Наредба № 49 от 16.11.2014 г. на КФН.
Необоснован, с оглед представените от ищеца документи и почиващ единствено
на предположения е и изводът на експерта, че стойността на автомобила на скрап
възлиза на 240,00 лв.
Въз основа на горните аргументи въззивникът оспорва
заключението на приетата по делото САТЕ, в частта в която вещото лице е
отказало да даде отговор на въпроса за стойността на запазените части на
автомобила. Счита, че са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 от ГПК за
допускане на повторна експертиза пред въззивната
инстанция, тъй като районният съд неоснователно е отхвърлил искането за
назначаване на такава.
Моли да се приеме, че размерът на дължимото обезщетение следва да се
определи като от действителната стойност на автомобила към датата на събитието
се приспадне стойността на запазените части, изчислена по средни пазарни цени
за части втора употреба. Твърди, че ищецът е имал възможността да разглоби
превозното средство и да реализира запазените му детайли и пропускът му да
стори това не следва да бъде поставен в тежест на ответника.
Въззивникът обжалва решението и в
частта, с която е уважен предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. Сочи, че по делото не
е представено доказателство за прекратяване на регистрацията на автомобила,
което да е издадено от компетентните регистрационни органи, поради което по
аргумент от чл. 390, ал.1 от КЗ ответникът не е изпаднал в забава за изплащане
на обезщетението, определено като тотална щета.
Формулиран
е петитум за отмяна на решението на ВРС в обжалваните
части и постановяване на друго, с което исковете в тези части да бъдат отхвърлени.
Моли за присъждане на разноски и за двете инстанции.
На основание
чл. 266, ал.3 от ГПК прави искане за допускане на повторна експертиза, в хода
на която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и най-вече
с изготвения снимков материал, като отчете данните да частите на автомобила,
останали незасегнати от удара, да даде отговор на въпроса: да се изчисли
стойността на запазените части по лек автомобил марка „БМВ“ модел „330 ХД“, с
ДК № В1229НА.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Грациела
Стоянова Алексиева, чрез адв. Й.А., в който е
изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба срещу постановеното решение, което намира за правилно. Поддържа, че автомобилът
е предаден за скрап и не са налице запазени части, а твърденията на ответника
за наличие на такива са останали недоказани. Твърди, че при описът на щетата
застрахователят е пропуснал да опише запазените части за да се определи
стойността им. Твърди, че при предаване на скрап е недопустимо да се приспадат
суми от обезщетението, в противоречие с чл. 386 от КЗ, защото полученото
обезщетение ще се различава от реалната вреда. Счита за неоснователно доказателственото искане, тъй като е невъзможно
извършването на оглед на автомобила. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените разноски.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, като същата отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 ГПК, поради което се явява редовна и допустима и делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По направеното от въззивника
доказателствено искане съдът намира следното:
Както в т. 8 от депозираното пред
първата инстанция заключение, така и в о.с.з., вещото лице не е изложило
основателна причина защо не извършило оглед на автомобила, като единствено се задоволило
да посочи, че същият не е наличен за оглед. Заключението е депозирано в
деловодството на ВРС на 05.02.2018 г., т.е. два дни преди твърдяната от ищеца
дата на предаване на автомобила за скрап – 07.02.2018 г., респективно по делото
липсват каквито и да е било данни за обстоятелства, които да са препятствали огледа
на автомобила към момента на изготвяне на експертизата. Съдът не споделя и останалите
аргументи на експерта, с които е обосновал невъзможността си да даде отговор за
стойността на запазените части на лекия автомобил – липса на единен ценоразпис
за продажба на резервни части втора употреба, собственикът не е оторизиран да
извършва демонтиране на детайли и тяхната продажба, нужно е място за съхранение
на автомобила в неопределен период от време, лица с технически умения за
извършват демонтирането на детайлите и други. Така изложените аргументи на
практика изначално отхвърлят възможността за приспадане от застрахователното
обезщетение на стойността на запазени части по МПС-во,
претърпяло ПТП, в противоречие с всеобщо признатото от съдебната практика право
на застрахователя да се брани с подобно правонамаляващо
възражение, както и с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. По
изложените аргументи настоящият състав намира, че заключението на вещото лице по
т.8 от назначената САТЕ е било необосновано, респективно налице са били
основания за допускане на своевременно поисканата от ответника повторна
експертиза.
Същевременно дори и да е вярно
твърдението на ищеца, че след депозирането на експертизата доброволно се е
лишил от лекия автомобил, т.е. от предмета на изследване, същото не е годно
само по себе си да обоснове отказ за допускане на повторна експертиза, противно
на приетото от районния съд. Това е така защото към доказателствата по делото
са приобщени снимки на автомобила направени от застрахователя след настъпване
на твърдяното ПТП, видно от които същият е сниман в различни ракурси,
включително в зоните, които не са засегнати от удара. Наред с това страните по
делото не спорят по отношение на броя и вида на увредените детайли,
следователно по аргумент за обратното не е налице спор и по отношение на тези,
които са останали незасегнати от удара. При това положение въззивният
съд намира, че стойността на запазените части на лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „330ХД“, с ДК № В1229НА, може да бъде определена от лице с познания в
областта на авто-техническата експертиза, съответно възможно
е да се даде отговор на въпроса поставен от ответника.
В обобщение съдът намира, че в
настоящата инстанция са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 от ГПК за
допускане на повторна експертиза със задачата формулирана във въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА
съдебно
– автотехническа експертиза, вещото лице по която, след извършването на личен
оглед на процесния автомобил да даде отговор на следната задача:
Да
се изчисли стойността на запазените части по лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с
ДК № В1229НА. При невъзможност
вещото лице да извърши оглед на автомобила следва изрично да бъдат посочени
причините за това, а заключението да бъде изготвено на база приобщените по
делото доказателства, включително по снимков материал, като се приеме, че
всички неувредени детайли са годни да изпълнят своето предназначение и са
технически изправни.
УКАЗВА на въззиваемия К.Д.Д., че следва да съдейства на вещото лице за извършването
на оглед на процесния автомобил. При неизпълнение, на
основание чл. 161 от ГПК, съдът ще разреши въпроса за стойността на запазените
части по процесния лек автомобил въз основа на
доказателствата налични по делото.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ в рамер на 250,00 лв., вносим по депозитната сметка на Окръжен съд – Варна от въззивника ЗК „Олимпик“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Т., което да се призове след внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебно заседание.
НАСРОЧВА
производството
по възз.т.д. № 779/2018 г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.07.2018 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Съдът приканва страните
към спогодба и на основание
чл.11, ал.2 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез
медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, могат
да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение. Участието в
медиация е доброволно и безплатно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за
спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в
медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, като
допълнителна информация може да
бъде поискана на e-mail: mediation@vos.bg.
УКАЗВА на страните и техните процесуални
представители, че в съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура
по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.